Кръвта на Свети Георги Софийски лекува
Свети Георги убива змея и с това става най-храбрият светец съгласно християнската митология. Наред с него обаче българският народ тачи един различен Свети Георги Нови Софийски, изгорял на клада от турците без да съобщи вярата си.
На 11 февруари и на 26 май двете църкви Свети Георги – в София и в Кремиковския манастир празнуват светеца, чиято кръв потичала по зидовете на обителта в тези дни.
Старите софиянки приказват, че който си потопи ръката в тази кръв, оздравява от всяка болест, вдъхва му се мощ, идва прилив на жизненост и жизнеспособност.
Свети Георги Нови Софийски, 18-годишен хубав и интелигентен златар е наказан на гибел на 11 февруари 1515 година По някакво знамение дървата от кладата изгорели, а тялото на мъченика останало цяло и невредимо.
Смелото държание в съда, жестоките изтезания и героичната крах на младия българин раздрусали християнското население в града. Скоро след мъченическата си гибел Георги е канонизиран.
Поп Пейо написва негово житие и работа. Още през първата половина на XVI в. мощите му са били извадени от гроба и сложени в ковчег, който бил пренасян в градските църкви и давал излекуване от разнообразни недъзи на тези, които му се молели с религия.
Жителите на Кремиковци имат вяра, че който отиде до манастира на 11 февруари и на 26 май, ще види странни гледки, граничещи с чудеса. Кръв потича на вадички по зидовете. От червеникавата пръст софиянки събирали за здраве.
В Кремиковския манастир също се е пазела мощехранителница с мощи на св. Георги Нови, направена през 1593 година със средствата на жена от селото - Теофана, по-късно актуализирана от софийския златар Христо Димитров.
Кремиковският манастир е в местността " Градището " над Кремиковци. Известни откриватели на фолклора са изнасяли необикновено забавни обстоятелства за магическото влияние на това място и на иконите, съхранени в него.
Манастирът е издигнат по времето на един от последните български царе Иван Александър още през 14 век. Когато София пада под турско господство, манастирът е опустошен. Все отново през робството съумяват да възстановят дребната черква Свети Георги.
До 1947 година манастирът е настоящ. След това в постройките са настанени руски офицери. Те остават тук осемнайсет години и безусловно безчовечен унищожават всичко. Замазват с вар стенописите, стрелят по иконите, съсичат с шашки иконостаса. Изгарят всичко останало от библиотеката.
