Как Турция стана „врата“ за внос на руско гориво в ЕС
В един мек пролетен ден на месец май в южна Турция, единствено на 60 километра от сирийската граница, танкер, дълъг колкото две футболни стадиони, стопира в терминала „ Торос Джейхан “, подготвен да натовари гориво. Зареден със 150 000 барела газьол, по-късно корабът потегля на тридневно пътешестване към рафинерията Motor Oil Hellas в Южна Гърция.
Уж горивото било турско и Атина упорства, че не приема товари с съветски генезис, в сходство със възбраната на Европейски Съюз. Но нови проучвания и отчети демонстрират, че пратката евентуално е била тъкмо това: съветски нефт, прикрит с нови маркировки.
Това е част от доста по-широка наклонност, съгласно проучване на няколко мозъчни тръста – Центърът за проучване на силата и чистия въздух (CREA) и Центърът за проучване на демокрацията (CSD), както и самостоятелни отчети от POLITICO.
Руският нефт, наподобява, всеобщо идва в Европейски Съюз през Турция. И всичко е законно. Схемата е допустима заради " малка врата " в глобите, позволяваща в Европейски Съюз да влизат „ смесени “ горива, в случай че са етикетирани като неруски. Това е доходоносна опция, която съгласно проучванията е генерирала до 3 милиарда евро за Москва единствено от три пристанища за 12-те месеца, откакто Европейски Съюз забрани съветските горива през февруари 2023 година
Турция се трансформира в стратегическа спирка за съветските горивни артикули, пренасочени към Европейски Съюз, генерирайки стотици милиони данъчни доходи за военната каса на Кремъл “, сподели Мартин Владимиров, старши енергиен анализатор в CSD.
„ Трябва да затегнем скобите си и да намерим способи да предотвратим заобикалянето на глобите “, сподели външният министър на Естония Маргус Цахкна пред POLITICO. „ Трети страни, изключително нашите съдружници в НАТО (като Турция), би трябвало да се съобразят с нашите наказания колкото е допустимо повече. “
Наливане на масло в огъня
Преди започнатата от Русия война в Украйна, Европейският съюз разчиташе на нея за една четвърт от вноса на недопечен нефт и за 40% от покупките на дизел – нещо, което се промени фрапантно, откакто Блокът се съгласи на цялостна възбрана и за двата продукта през 2022 година
Приблизително по същото време Турция стартира безшумно да усилва личния си импорт на горива от Русия, като в същото време усили износа си към Европейски Съюз.
През последната година числата съвсем съответстват, разкрива проучването. Между февруари 2023 година и февруари 2024 година Турция е нараснала своите съветски покупки със 105% спрямо предходните 12 месеца. В същия този интервал износът на гориво от Турция за Европейски Съюз скача със 107%.
Това не значи, че всяко гориво, идващо в Европейски Съюз от Турция, е съветско. Турция има рафинерии, които могат да преработват съвсем 1 милион барела недопечен нефт дневно. Освен това турските компании евентуално препродават някои неруски горива в Европейски Съюз.
Но географското състояние на няколко турски пристанища, съчетано с данни за импорт и експорт, изрично демонстрират, че обилни количества съветско гориво просто е било преопаковано и предадено на купувачи в Европейски Съюз.
Това илюстрира изобретателните способи, по които Русия заобикаля глобите на Европейски Съюз, с цел да отбрани своята търговия с изкопаеми горива, която съставлява съвсем половината от бюджета на Кремъл и предлага жизненоважен избавителен пояс за нейната военна акция. Миналата година POLITICO разкри, че Москва е спечелила 1 милиард евро от друга " малка врата " в наказания на Европейски Съюз, засягаща съответно България, доказвайки, че сделката на страните от Г-7 за ограничение на цената за търговия с съветски нефт до 60 $ за барел значително се провали.
Тази възходяща търговия идва в миг, когато връзките сред Европейски Съюз и Турция се утежняват поради съветските ѝ начинания – даже когато страната прави незначителни стъпки, с цел да се приведе в сходство със глобите на Съединени американски щати. От началото на войната Турция предлага да се трансформира в газов център за Москва, като в същото време „ изпива “ огромни количества нефт.
Последните разкрития провокират апели за деяние, до момента в който страните от Европейски Съюз разискват 14-ия пакет от наказания на блока против Русия.
Югоизточното пристанище „ Джейхан “, да вземем за пример, има лимитирани пътни и железопътни връзки с рафинериите, което му дава малко благоприятни условия за приемане на огромни доставки на гориво, с изключение на посредством танкерите, акостиращи на неговите кейове.
Между февруари 2023 година и 2024 година пристанището е приело към 22 милиона барела гориво, 92% от които са пристигнали от Русия – три пъти повече от количеството, импортирано от Москва миналата година. През същия този интервал 85% от износа на горива на пристанището е отивал за Европейски Съюз.
Заедно това допуска, че огромна част от съветското гориво, което идва, е било обърнато на пазара на Европейски Съюз под друг етикет.
Това не е първият път, когато пристанището е подложено на инспекция. През март Global Terminal Services, която ръководи различен експортен терминал наоколо, съобщи, че към този момент няма да приема съветски импорт, защото беше под напън от глобите на Съединени американски щати.
Но „ Торос “ не е взел такива защитни ограничения и продължи да внася гориво от Москва, в това число доставката на газьол през май предходната година. Общо терминалът е получил 1.4 милиона барела съветско гориво от февруари 2023 година до 2024 година - съвсем всичките 1.5 милиона барела, които е донесъл през това време. През тези 12 месеца тя също изпрати 1.6 милиона барела в Европейски Съюз, което съставлява по-голямата част от изнесените 1.9 милиона барела.
Това прави „ доста евентуално “ терминалът да реекспортира съветско гориво за Европейски Съюз, сподели Виктор Катона, водещ анализатор на суровия нефт във компанията за разбор на данни Kpler. Той означи, че по-високите размери на експорт на Торос могат да се обяснят с дребни количества, идващи от близка рафинерия или гориво, което към този момент е на склад.
Подобна е и историята в две други пристанища: западното оборудване Marmara Ereğlisi и южното Mersin. И двете демонстрираха сходни годишни скокове в техния съветски импорт – два пъти в Marmara Ereğlisi и тройно в Mersin – които съответстваха със скок в износа за Европейски Съюз.
Въпреки че и двете пристанища са по-добре свързани с околните рафинерии и внасят повече неруско гориво от „ Джейхан “, данните въпреки всичко разкриват „ забележителна опция съветски петролни артикули да се реекспортират “, сподели Вайбхав Рагунанда, анализатор в CREA.
Източник: Център за проучване на демокрацията
Собствениците и операторите на трите турски терминала - Toros Terminal на Ceyhan, Turkis Enerji на Mersin и OPET на Marmara Ereğlisi - не дадоха отговор на въпроси, изпратени от POLITICO.
На процедура Турция се трансформира в най-големият вносител на съветски горива в света. От влизането в действие на възбраната за импорт на съветски горива в страните от Европейски Съюз и Г7 на 5-ти февруари, 2023 година до края на февруари, 2024 година, Турция е внесла съветски горива на стойност 17.6 милиарда евро, които са генерирали 5.4 милиарда евро данъчни доходи за хазната на Кремъл и финансиращи пълномащабната война на Русия в Украйна.
В същия интервал 11% или общо 13 млн. тона от европейския импорт на горива идва точно от Турция. Основните страни, които внасят съветски горива са Гърция, Испания, Италия и Холандия. От разбора излиза наяве, че има доставки и до Росенец в същия интервал, само че той не обгръща интервала след рухването на дерогацията.
Уж горивото било турско и Атина упорства, че не приема товари с съветски генезис, в сходство със възбраната на Европейски Съюз. Но нови проучвания и отчети демонстрират, че пратката евентуално е била тъкмо това: съветски нефт, прикрит с нови маркировки.
Това е част от доста по-широка наклонност, съгласно проучване на няколко мозъчни тръста – Центърът за проучване на силата и чистия въздух (CREA) и Центърът за проучване на демокрацията (CSD), както и самостоятелни отчети от POLITICO.
Руският нефт, наподобява, всеобщо идва в Европейски Съюз през Турция. И всичко е законно. Схемата е допустима заради " малка врата " в глобите, позволяваща в Европейски Съюз да влизат „ смесени “ горива, в случай че са етикетирани като неруски. Това е доходоносна опция, която съгласно проучванията е генерирала до 3 милиарда евро за Москва единствено от три пристанища за 12-те месеца, откакто Европейски Съюз забрани съветските горива през февруари 2023 година
Турция се трансформира в стратегическа спирка за съветските горивни артикули, пренасочени към Европейски Съюз, генерирайки стотици милиони данъчни доходи за военната каса на Кремъл “, сподели Мартин Владимиров, старши енергиен анализатор в CSD.
„ Трябва да затегнем скобите си и да намерим способи да предотвратим заобикалянето на глобите “, сподели външният министър на Естония Маргус Цахкна пред POLITICO. „ Трети страни, изключително нашите съдружници в НАТО (като Турция), би трябвало да се съобразят с нашите наказания колкото е допустимо повече. “
Наливане на масло в огъня
Преди започнатата от Русия война в Украйна, Европейският съюз разчиташе на нея за една четвърт от вноса на недопечен нефт и за 40% от покупките на дизел – нещо, което се промени фрапантно, откакто Блокът се съгласи на цялостна възбрана и за двата продукта през 2022 година
Приблизително по същото време Турция стартира безшумно да усилва личния си импорт на горива от Русия, като в същото време усили износа си към Европейски Съюз.
През последната година числата съвсем съответстват, разкрива проучването. Между февруари 2023 година и февруари 2024 година Турция е нараснала своите съветски покупки със 105% спрямо предходните 12 месеца. В същия този интервал износът на гориво от Турция за Европейски Съюз скача със 107%.
Това не значи, че всяко гориво, идващо в Европейски Съюз от Турция, е съветско. Турция има рафинерии, които могат да преработват съвсем 1 милион барела недопечен нефт дневно. Освен това турските компании евентуално препродават някои неруски горива в Европейски Съюз.
Но географското състояние на няколко турски пристанища, съчетано с данни за импорт и експорт, изрично демонстрират, че обилни количества съветско гориво просто е било преопаковано и предадено на купувачи в Европейски Съюз.
Това илюстрира изобретателните способи, по които Русия заобикаля глобите на Европейски Съюз, с цел да отбрани своята търговия с изкопаеми горива, която съставлява съвсем половината от бюджета на Кремъл и предлага жизненоважен избавителен пояс за нейната военна акция. Миналата година POLITICO разкри, че Москва е спечелила 1 милиард евро от друга " малка врата " в наказания на Европейски Съюз, засягаща съответно България, доказвайки, че сделката на страните от Г-7 за ограничение на цената за търговия с съветски нефт до 60 $ за барел значително се провали.
Тази възходяща търговия идва в миг, когато връзките сред Европейски Съюз и Турция се утежняват поради съветските ѝ начинания – даже когато страната прави незначителни стъпки, с цел да се приведе в сходство със глобите на Съединени американски щати. От началото на войната Турция предлага да се трансформира в газов център за Москва, като в същото време „ изпива “ огромни количества нефт.
Последните разкрития провокират апели за деяние, до момента в който страните от Европейски Съюз разискват 14-ия пакет от наказания на блока против Русия.
Югоизточното пристанище „ Джейхан “, да вземем за пример, има лимитирани пътни и железопътни връзки с рафинериите, което му дава малко благоприятни условия за приемане на огромни доставки на гориво, с изключение на посредством танкерите, акостиращи на неговите кейове.
Между февруари 2023 година и 2024 година пристанището е приело към 22 милиона барела гориво, 92% от които са пристигнали от Русия – три пъти повече от количеството, импортирано от Москва миналата година. През същия този интервал 85% от износа на горива на пристанището е отивал за Европейски Съюз.
Заедно това допуска, че огромна част от съветското гориво, което идва, е било обърнато на пазара на Европейски Съюз под друг етикет.
Това не е първият път, когато пристанището е подложено на инспекция. През март Global Terminal Services, която ръководи различен експортен терминал наоколо, съобщи, че към този момент няма да приема съветски импорт, защото беше под напън от глобите на Съединени американски щати.
Но „ Торос “ не е взел такива защитни ограничения и продължи да внася гориво от Москва, в това число доставката на газьол през май предходната година. Общо терминалът е получил 1.4 милиона барела съветско гориво от февруари 2023 година до 2024 година - съвсем всичките 1.5 милиона барела, които е донесъл през това време. През тези 12 месеца тя също изпрати 1.6 милиона барела в Европейски Съюз, което съставлява по-голямата част от изнесените 1.9 милиона барела.
Това прави „ доста евентуално “ терминалът да реекспортира съветско гориво за Европейски Съюз, сподели Виктор Катона, водещ анализатор на суровия нефт във компанията за разбор на данни Kpler. Той означи, че по-високите размери на експорт на Торос могат да се обяснят с дребни количества, идващи от близка рафинерия или гориво, което към този момент е на склад.
Подобна е и историята в две други пристанища: западното оборудване Marmara Ereğlisi и южното Mersin. И двете демонстрираха сходни годишни скокове в техния съветски импорт – два пъти в Marmara Ereğlisi и тройно в Mersin – които съответстваха със скок в износа за Европейски Съюз.
Въпреки че и двете пристанища са по-добре свързани с околните рафинерии и внасят повече неруско гориво от „ Джейхан “, данните въпреки всичко разкриват „ забележителна опция съветски петролни артикули да се реекспортират “, сподели Вайбхав Рагунанда, анализатор в CREA.
Източник: Център за проучване на демокрацията
Собствениците и операторите на трите турски терминала - Toros Terminal на Ceyhan, Turkis Enerji на Mersin и OPET на Marmara Ereğlisi - не дадоха отговор на въпроси, изпратени от POLITICO.
На процедура Турция се трансформира в най-големият вносител на съветски горива в света. От влизането в действие на възбраната за импорт на съветски горива в страните от Европейски Съюз и Г7 на 5-ти февруари, 2023 година до края на февруари, 2024 година, Турция е внесла съветски горива на стойност 17.6 милиарда евро, които са генерирали 5.4 милиарда евро данъчни доходи за хазната на Кремъл и финансиращи пълномащабната война на Русия в Украйна.
В същия интервал 11% или общо 13 млн. тона от европейския импорт на горива идва точно от Турция. Основните страни, които внасят съветски горива са Гърция, Испания, Италия и Холандия. От разбора излиза наяве, че има доставки и до Росенец в същия интервал, само че той не обгръща интервала след рухването на дерогацията.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ