Продължителността на живот в България се е увеличила с година

Продължителността на живот в България се е нараснала с година и половина, демонстрират последните данни на Национален статистически институт. Изследването е за интервала 2021 - 2023 година по отношение на 2020 - 2022 година В съпоставяне с преди 10 години обаче има понижение на междинната дълготрайност на живот и при дамите, и при мъжете. Оказва се, че хората в градовете живеят повече от 3 години по-дълго от тези в селата. 

" Продължителността постепенно се усилва, само че отново сме на опашката - последни сме в Европа по предстояща дълготрайност на живот, първи сме по смъртност. Трябва да светне някаква лампа, че нещо не е наред ", разяснява пред БНР шефът на Дирекция " Демографска и обществена статистика " в Национален статистически институт Магдалена Костова. 

" До 2020 година имаме нарастване на предстоящата дълготрайност на живот. 2019 година стартира Ковид, който извънредно доста усили смъртността в страната, което докара до това да стартира да понижава предстоящата дълготрайност на живот. Така през 2023 година се върнахме към предходните равнища на смъртност, което се отразява върху предстоящата дълготрайност и тя се усилва. В България този развой е много муден, защото ние като цяло имаме извънредно висока смъртност по принцип. Нашата смъртност е най-висока в Европейски Съюз ".

Костова регистрира по-висока смъртност при мъжете. Тя уточни, че се следи и съвсем два пъти по-висока преждевременна смъртност при тях. Това е делът на хората, умряли преди 65-годишна възраст. По думите ѝ този % при мъжете е съвсем 30%. 

Средната дълготрайност на живот на хората в градовете е с повече от 3 години по-висока от тази в селата. Според Магдалена Костова факторите за това са сложни, като уточни за образец опазването на здравето, качеството на живот, храна, въздух и даже образованието. Най-висока е продължителността на живот в София, а най-ниска - във Видин, Враца, Монтана, посочи тя. 

Всеки пети живее в столицата, акцентира експертът и уточни, че притегателните центрове не престават да бъдат София, Пловдив, Варна, Бургас.

" Работа, обучение, по-добър живот и по-добри условия за развъждане на деца са факторите, които въздействат на миграцията в страната ", посочи тя.

По думите ѝ раждаемостта е на приблизително европейско равнище.

" Тоталният коефициент на плодовитост е по-висок от междинния за Европа, т.е. по-малко дами раждат повече деца ", изясни Костова. 

Според нея мечтаният модел за семейство в България е двудетният, само че заради разнообразни аргументи хората не реализират този блян и остават с едно дете. 

Увеличил се е потокът на завръщащите се българи от чужбина, само че не е задоволителен, с цел да компенсира неналичието на интензивно население, изрече мнението си тя. Според нея би трябвало да се вършат политики, основани на данни.

" Реалистичният вид, който е изчислен при догадка за конвергентност, планува, че популацията ще падне под 6 млн. през 2035 година, а в случай че се резервира това развиване на демографските процеси - през 2075 година и под 5 млн. ", сподели в умозаключение Магдалена Костова.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.