Искате да сте убедителни? Искате да успеете в службата и живота?
Струва ви се, че показвате почитание към събеседниците си, в случай че не звучите изрично и нафукано
Затова употребявате едни такива заучени от детство изрази, които би трябвало да показват вашето внимание към непознатото мнение
Само че с тях се представяте като неуверени хора, настояват психолозите.
Отивате при шефа си да желаете покачване на заплатата или стъпка нагоре в йерархията. Казвате му възпитано: „ Би трябвало да вземете поради, че за последния месец съм донесъл на компанията 100 000 лв. доходи над плануваните, и да ми вдигнете заплатата “.
Това е неверна дефиниция. Вярната е: “ Със сигурност ще вземете поради, че за последния месец съм донесъл на компанията 100 000 лв. доходи над плануваните, и ще ми вдигнете заплатата “.
Разликата наподобява дребна, само че внушенията са радикално разнообразни. В първия случай вие призовавате шефа към обективност и употребявате така нареченото в граматиката условно наклонение, с което изразявате подозрение. Във втория случай утвърждавате, че началникът ви ще постъпи обективно.
Още по-зле звучите, в случай че започнете с „ Може би “ или „ Надявамсе “. Всички тези изречения са белег на неустановеност.
Не увъртайте, започнете „ Със сигурност “. Нали тъкмо тъй като сте уверени в приноса си, сте отишли да желаете покачване на заплатата или издигане в йерархията. Няма нищо срамно човек да се самоутвърждава, когато има с какво.
Ако желаете да сте безапелационни, избягвайте граматически структури с „ би “. Те неслучайно се назовават условни. Не демонстрират благосъстоянието на езика ви, а показват нерешителност.
На заседание желаете да заявите мнението си. Започвате „ Може и да бъркам, само че считам, че… “ Като може и да грешите, защото занимавате шефа и сътрудниците си. Да бяхте ревизирали, пък тогава да говорите.
Всъщност не, вие го казвате единствено тъй като по този начин ви се вижда някак по-интелигентно. Но за положителния експерт не е срамно да показва самочувствие и да съобщи „ Смятам, че “ или даже „ Сигурен съм, че “.
Щом желаете да ви чуят, покажете убеденост в правотата си. А в случай че желаете да поставите въпрос за разискване, започнете другояче: „ Смятате ли, че… “
Ако пък се надявате да избегнете отговорност с „ Може и да бъркам “, нищо сходно не постигате. Увъртането не е застраховка. Само прави неприятно усещане в деловите среди.
Досаден израз е „ Ще опитам да ви представя/ убедя/обобщя “, примерно. По-любезният събеседник единствено ще си намерения, а някой по-малко общителен ще каже искрено: “ Не сме се събрали да опитваме. Ако можете, представете/убедете/обобщете. Ако не можете, не ни губете времето “.
За да виждат събеседниците ви вашата професионална убеденост, давайте в прав текст: „ Ще представя/убедя/обобщя “. А най-после питайте „ Имате ли въпроси “, “ Съгласни ли сте с това резюме “ и така нататък Това е доста по-добър метод да покажете, че не сте нафукани и се интересувате от тяхното мнение. С „ ще се опитам “ никого не почитате, единствено себе си принизявате.
„ Ако позволите да отбележа „, “да възразя “, “да не се съглася с вас “, „ да уточня “ и други сходни галантности са старомодни.
На деловите хора не звучат изтънчено, като от някаква ретро джентълменска етикетна школа, а като загуба на време в напразни вметки. В “ Ако позволите да отбележа, не съм склонен с вас “ паразитните думи са колкото значителните, което значи, че половината от секундите са изразходвани
напразно.
Няма никакво подозрение, че изразът „ в случай че позволите “ издава плашливост. (Освен в случай че с тона си не показвате, че влагате доза подигравка в него.) Щом желаете да привлечете внимание, най-малко кажете „ Позволявам си да отбележа/възразя “ – звучи по-уверено. Така елиминарите и опцията някой по-нервен събеседник или шефът ви след „ Ако позволите „, бързо да ви прекъсне с „ Не разрешавам “.
Вметнати изрази като „ Да забележим “ и „ Добре “ – леко проточени и с пауза по-късно, са всеобщо прочут метод за печелене на време. В този смисъл демонстрират нерешителност. Използвайте ги в диалог единствено когато в действителност имате потребност от няколко секунди за размисъл.
Когато доста постоянно вмъквате сходни изрази, събеседниците ви ще имат възприятието, че не сте задоволително безапелационни в това, което говорите.
