Несполучливият рейд: САЩ кого и за какво го бомбардира и какво ще стане със Сирия
Страстите към разгрома на държавните войски от страна на американо-кюрдките отряди в региона на нефтопреработвателния цех Ал-Исба на левия бряг на река Ефрат на 8 февруари взеха да улягат. Намесиха се и съществени специалисти, които аргументирано настояват, че съветските загуби са едвам 4-5 души. Руското МО съобщи, че тази акция, подбудена от сирийски предприемачи от петролния бизнес, не е съгласувана с съветското управление в Сирия. Руските специалисти обаче повдигат тревожни въпроси и не обрисуват розово бъдеще на политическия небосвод. На тази тематика е честният разбор на Андрей Ганджа в интернет-изданието EADaily. Съединени американски щати в никакъв случай не са скривали желанието си да си върнат изгубеното въздействие в Близкия Изток и поставят всички старания със забележително старание в тази тенденция. Те още през април 2016 година задоволително директно предложиха на РФ да разделят Сирия с някаква „ безспорна линия”. (Заяви го Джон Кери на среща с редколегията на The New York Times на 22 април 2016 г).
Американците реализираха своето! Изминаха по-малко от две години и такава линия бе прокарана по река Ефрат. Съединени американски щати заложиха на кюрдите и не сгрешиха. „ Сирийските демократични сили” (на първо място кюрдските сили за национална самоотбрана) взеха под надзор съвсем целия ляв бряг на Ефрат (само два дребни региона са под властта на ИД).
На десния бряг обстановката е комплицирана. Там по-голямата част от територията е следена от Башар Асад, само че на север са кюрдите (Африн и Манбидж), турците са северно от Алепо, „ Ал Кайда” е в Идлиб, „ умерената опозиция” владее на юг Ат-Танф, Сувейда и Източна Гута. Дори ИД управлява по един регион в Идлиб и в Сирийската пустиня.
Фронтовата линия към този момент се стабилизира. „ Кланицата” край Ал-Исба сподели, че за Башар Асад и неговите съдружници „ няма земя източно от Ефрат”. Какво обаче ще стане с района Камъшлъ (североизточно от Хасеке и на самата граница с Турция), защото летището в този кюрдски град се управлява от силите на Асад?
Руско-сирийските сили не могат да си върнат левия бряг на Ефрат. Първо, те имат още доста несвършена работа в Идлиб и в Източна Гута. Второ, американо-кюрдската коалиция владее Ракка и язовирната стена „ Табка” на язовир „ Асад” с 12 куб. километра (!) вода. Именно пуснатата от шлюзите вода на 6 януари потопи автомобилния мост край Дейр ез-Зор, а да се форсира Ефрат под прицела на американските сили е същинско самоубийство.
По течението след Дейр ез-Зор се намира огромният нефтен регион (клъстър) „ Меядин-Абу Кемал”. Това са 18 нефтени залежи, в това число най-големите в страната Ел-Омар и Ат-Тенек. От тях 11 се намират на левия бряг на Ефрат и точно поради тях държавните войски се стремяха да се закрепят там при щурма на Дейр ез-Зор.
Всички локални медии назовават отряда, победен край Ал-Исба, не „ сирийска войска”, а единствено „ проправителствени войски”. Отрядът се е състоял от „ частници” (включително ЧВК Вагнер), „ хънтъри” (доброволци от групата „ Ловци на ИД”) и „ племенни” (бойци от племенното опълчение). Рейдът целял преодоляване на нефтопреработвателния цех.
И защото „ частниците” работят в самостоятелен режим, доста неща се обясняват.Това са спомагателни войски, а не кадрови подразделения, то техният нечовечен погром ще бъде считан като гранично стълкновение и за категоричен сигнал от американо-кюрдите, че за Асад зад Ефрат няма нито земя, нито петрол.
Сирийският отговор на този сигнал пристигна още на идващия ден. От начало на интервенция „ Маслинено клонче” в Африн на 20 януари турските Военновъздушни сили бомбардираха кюрдите необезпокоявано. На 4 февруари авиационните удари на практика стопираха. В същото време се заприказва за секретни договаряния сред сирийското държавно управление и кюрдите за последните да признаят върховенството на Дамаск и отричане от концепцията за „ Сирийски Кюрдистан”. Това би било преференциално за Анкара, тъй като значи, че сирийските управляващи ще поемат ангажимент за омиротворяването на границата с Турция.
Неочаквано пристигна случаят зад Ефрат на 8 февруари. Още на 9 февруари турските Военновъздушни сили възобновиха ударите по кюрдите в Африн. В продължение на няколко дни кюрдски отряди от Рожава и Манбидж бяха пропускани от държавните постове през провинция Алепо за Африн. Тази къса 4-дневна процедура беше незабавно прекратена.
Съвсем до неотдавна изглеждаше, че Сирия има късмет да резервира целостта си в сегашните лимити, въпреки и във федеративен формат. Асад в края на предходната година заявява подготвеност даже да промени конституцията. Повечето партии в Сирийски Кюрдистан също подкрепяха федерализацията. Турската интервенция в Африн даже можеше да сплоти сирийци и кюрди, чиято обща историческа памет е запазила мемоари за петвековното турско господство.
Сега може да се допусна пречистване на анклавите – кюрдския в Африн и сирийския в аеропорта в Камъшлъ. Най-вероятно ще стартират боеве около Ефрат – края Рака кюрдите управляват парченце земя на десния бряг в дразнеща непосредственост до сирийския нефтен клъстър Ресафа.
Край Дейр ез-Зор обстановката е противоположна – „ башаровците” заемат парче от брега покрай находищата „ Меядин-Абу Кемал”. Кюрдите на собствен ред няма да изтърпят съществуването на този плацдарм.
Днешните проблеми са толкоз трагични и незабавни, че единствено може да се маркира въпросът „ Как кюрдите ще осъществят след това този петрол в изискванията на враждебни връзки с Дамаск, откакто от другата страна на границата е Ирак, имащ проблеми със своите кюрди?”
Авторът на обявата в EADaily Андрей Ганджа прави две стимулирани прогнози за бъдещето:
Сбогом, опция за „ единна Сирия”.
Здравей, първа кюрдско-сирийска война.
Дано те да излязат неправилни.
Редакция БЛИЦ
Американците реализираха своето! Изминаха по-малко от две години и такава линия бе прокарана по река Ефрат. Съединени американски щати заложиха на кюрдите и не сгрешиха. „ Сирийските демократични сили” (на първо място кюрдските сили за национална самоотбрана) взеха под надзор съвсем целия ляв бряг на Ефрат (само два дребни региона са под властта на ИД).
На десния бряг обстановката е комплицирана. Там по-голямата част от територията е следена от Башар Асад, само че на север са кюрдите (Африн и Манбидж), турците са северно от Алепо, „ Ал Кайда” е в Идлиб, „ умерената опозиция” владее на юг Ат-Танф, Сувейда и Източна Гута. Дори ИД управлява по един регион в Идлиб и в Сирийската пустиня.
Фронтовата линия към този момент се стабилизира. „ Кланицата” край Ал-Исба сподели, че за Башар Асад и неговите съдружници „ няма земя източно от Ефрат”. Какво обаче ще стане с района Камъшлъ (североизточно от Хасеке и на самата граница с Турция), защото летището в този кюрдски град се управлява от силите на Асад?
Руско-сирийските сили не могат да си върнат левия бряг на Ефрат. Първо, те имат още доста несвършена работа в Идлиб и в Източна Гута. Второ, американо-кюрдската коалиция владее Ракка и язовирната стена „ Табка” на язовир „ Асад” с 12 куб. километра (!) вода. Именно пуснатата от шлюзите вода на 6 януари потопи автомобилния мост край Дейр ез-Зор, а да се форсира Ефрат под прицела на американските сили е същинско самоубийство.
По течението след Дейр ез-Зор се намира огромният нефтен регион (клъстър) „ Меядин-Абу Кемал”. Това са 18 нефтени залежи, в това число най-големите в страната Ел-Омар и Ат-Тенек. От тях 11 се намират на левия бряг на Ефрат и точно поради тях държавните войски се стремяха да се закрепят там при щурма на Дейр ез-Зор.
Всички локални медии назовават отряда, победен край Ал-Исба, не „ сирийска войска”, а единствено „ проправителствени войски”. Отрядът се е състоял от „ частници” (включително ЧВК Вагнер), „ хънтъри” (доброволци от групата „ Ловци на ИД”) и „ племенни” (бойци от племенното опълчение). Рейдът целял преодоляване на нефтопреработвателния цех.
И защото „ частниците” работят в самостоятелен режим, доста неща се обясняват.Това са спомагателни войски, а не кадрови подразделения, то техният нечовечен погром ще бъде считан като гранично стълкновение и за категоричен сигнал от американо-кюрдите, че за Асад зад Ефрат няма нито земя, нито петрол.
Сирийският отговор на този сигнал пристигна още на идващия ден. От начало на интервенция „ Маслинено клонче” в Африн на 20 януари турските Военновъздушни сили бомбардираха кюрдите необезпокоявано. На 4 февруари авиационните удари на практика стопираха. В същото време се заприказва за секретни договаряния сред сирийското държавно управление и кюрдите за последните да признаят върховенството на Дамаск и отричане от концепцията за „ Сирийски Кюрдистан”. Това би било преференциално за Анкара, тъй като значи, че сирийските управляващи ще поемат ангажимент за омиротворяването на границата с Турция.
Неочаквано пристигна случаят зад Ефрат на 8 февруари. Още на 9 февруари турските Военновъздушни сили възобновиха ударите по кюрдите в Африн. В продължение на няколко дни кюрдски отряди от Рожава и Манбидж бяха пропускани от държавните постове през провинция Алепо за Африн. Тази къса 4-дневна процедура беше незабавно прекратена.
Съвсем до неотдавна изглеждаше, че Сирия има късмет да резервира целостта си в сегашните лимити, въпреки и във федеративен формат. Асад в края на предходната година заявява подготвеност даже да промени конституцията. Повечето партии в Сирийски Кюрдистан също подкрепяха федерализацията. Турската интервенция в Африн даже можеше да сплоти сирийци и кюрди, чиято обща историческа памет е запазила мемоари за петвековното турско господство.
Сега може да се допусна пречистване на анклавите – кюрдския в Африн и сирийския в аеропорта в Камъшлъ. Най-вероятно ще стартират боеве около Ефрат – края Рака кюрдите управляват парченце земя на десния бряг в дразнеща непосредственост до сирийския нефтен клъстър Ресафа.
Край Дейр ез-Зор обстановката е противоположна – „ башаровците” заемат парче от брега покрай находищата „ Меядин-Абу Кемал”. Кюрдите на собствен ред няма да изтърпят съществуването на този плацдарм.
Днешните проблеми са толкоз трагични и незабавни, че единствено може да се маркира въпросът „ Как кюрдите ще осъществят след това този петрол в изискванията на враждебни връзки с Дамаск, откакто от другата страна на границата е Ирак, имащ проблеми със своите кюрди?”
Авторът на обявата в EADaily Андрей Ганджа прави две стимулирани прогнози за бъдещето:
Сбогом, опция за „ единна Сирия”.
Здравей, първа кюрдско-сирийска война.
Дано те да излязат неправилни.
Редакция БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ