Коя е династията Ротшилд и защо повече от два века светът трепери от нея?
Хм... не знам, във всеки случай нямам нищо за обмен. Така през 2010 година барон Бенджамин дьо Ротшилд - седмо потомство потомък на създателя на именитата династията, един от най-богатите членове на могъщото семейство, дава отговор на въпроса какво е благосъстоянието му.
В този миг то публично се прави оценка на над 6 милиарда $, а общите активи на групата - на повече от 160 милиарда евро.
Но Бенджамин по този начин й не изпада в детайлности. Само споделя: "Не виждам по този метод на бизнеса, който ръководя ".
.
Роден е през 1963 година в Ньой сюр Сен, Франция, в фамилията на Едмонд дьо Ротшилд - член на френското ядро на династията. Ръководи швейцарския клон на фамилията, откакто наследява от татко си банката Edmond de Rothschild Group. Заставайки отпред на групата, основана от татко му от 1997 година, той я развива по извънреден метод.
Наричат Бенджамин визионер-предприемач с дръзки и смели решения, които неведнъж усилват положението и политическото въздействие на семейството. Групировката се занимава с корпоративни финанси, частен капитал и благосъстоятелност. В нея работят 2600 души, позиционирани в 32 представителства по света.
В последните години обаче отпред на империята е брачната половинка на Бенджамин - красивата и енергична Ариан дьо Ротшилд, безспорен познавач по интернационалните финанси. Докато тя крепко държи юздите, Бенджамин се посвещава на фантазията си: ветроходството, като влага големи средства в нововъведения за развиването му. Хобито му са бързите коли и съвършеното вино.
Бенджамин де Ротшилд е и деен човеколюбец, взел участие в развиването на нововъведенията в болница "Адолф де Ротшилд ". До последния си ден прави великодушните си дарения на Израел, в това число Щатски долар 22 милиона за битка с пандемията от COVID-19.
Ариан, въпреки и да не е еврейка, също поддържа страната, развивайки стратегии за оказване на помощ за просвета на дамите в Израел и работейки за построяването на връзки сред мюсюлмански и еврейски бизнесмени.
"Със своя неповторим темперамент Бенджамин де Ротшилд не спираше да трансформира и модернизира своето завещание в сходство със фамилните полезности ", написаха от едноименната му фондация в уеб страницата си.
Новината за кончината на барон Бенджамин дьо Ротшилд още веднъж притегли погледите върху семейството и изтупа от праха тайните теории за благосъстоянието на един от най-старите европейски родове.
Коя е династията Ротшилд и за какво повече от два века светът трепери от нея?
За основоположник на семейството се приема роденият през 1744 година във Франкфурт на Майн Майер Амшел Ротшилд. Баща му, Амшел Мозес Бауер имал бижутерска работилница, над входа на която бил окачен червен щит с нарисуван златен римски орел. По негово време Германия била разграничена на безчет дребни държавици, като съвсем всички сечели лични монети. Затова бизнесът с обмяна на валути вървял сносно и с изключение на с бижутерия Амшел се занимавал и със сарафство.
Синът му Майер приема семейството Ротшилд и по-късно на фамилният герб се появяват пет стрели символизиращи петимата сина на Майер, а в долната част на герба е изписано на латински Concordia, Integritas, Industria (Съгласие, Честност, Трудолюбие). Майер рано останал сирак, само че комерсиалният му усет му разрешил да основе банка, а след това и да построи мощна финансова империя. Спечелил доверието на принца на Хесен - Касел Фридрих Вилхелм IХ.
През 1785 година бащата на принца умира като му оставя голямо завещание от финансови средства и трофеи. Не след дълго Майер материализира близостта си с монарха и става негов приближен банкер. Ротшилд добре изучил и обучил петимата сина - Амшел, Соломон, Натан, Калман и Якоб. Освен доходоносния бизнес Майер им оставил в завещание и своите завещания, които се съблюдават в фамилията и до през днешния ден.
Първият бил, че родът се ръководи от най-възрастния мъж във семейството, като това не изключвало и опцията да бъде различен член на семейството, определен с цялостно болшинство. Вторият съвет бил за опазване на благосъстоянието вътре в фамилията да се насърчават бракове сред братовчеди. А третият завет гласял всички наследници да се придържат към еврейската религия.
Успехът на семейството се дължи на неповторимия бизнес метод на Майер. За да усили въздействието си, той изпратил синовете си да основат клонове в разнообразни европейски страни. Като първороден наследник Амшел останал във Франкфурт да управлява цялата фамилия. Соломон бил изпратен във Виена.
Натан отпътувал за Лондон и по мнението на съвременниците бил най-талантлив във финансово отношение. Благодарение на окупацията на Неапол от австрийците Калман основал клон в града, а най-малкият наследник Якоб се открил в Париж. В навечерието на Наполеоновите войни фамилното благосъстояние и въздействие към този момент били големи.
В ръцете на могъщата фамилия била огромна част от търговията със златни кюлчета в Европа. Братята координирали активността си посредством мрежа от търговски сътрудници, куриери и снабдители. Те били едни от първите, които оценили силата на информацията и развили система от пощенски гълъби и коне за своевременното й преместване.
Като емблематичен образец е останал казусът с борбата при Ватерло. Базираният в Лондон Натан получил информация, че силите, предвождани от херцог Уелингтън, взимат превъзходство на Наполеоновите воини и почнал неотложно да продава на борсата английски държавни бумаги.
Това не убягнало от погледа на другите борсови играчи и за тях това било знак бързо и те да се отърват от тези бумаги. Цените за броени минути се сринали и в този миг посредством подставени лица, Натан почнал противоположното изкупуване на скъпите бумаги. Така за малко време фамилията натрупало облага от над 40 млн. фунта стерлинги.
През цялото това време Натан следил протичащото се на борсата персонално, подпирайки се на една странична колона, която през днешния ден носи неговото име.
След ходатайства от страна на разнообразни авторитетни персони през 1816 година семейството получила благородническата купа барон. Така към този момент някои от членовете й употребили фамилните представки "дьо " или "фон ". През 1855 година внукът на Натаниел, Натаниел II станал първият евреин лорд, член на Камарата на лордовете в Лондон.
Семейното банково предприемачество на семейството е учредител на най-големите финансови интервенции в интервала на индустриализацията на Европа. С техни пари се финансирало строителството на железопътната мрежа във Франция, Белгия и Австрия.
Семейните пари дали своя принос и за финасирането на такива огромни интернационалните планове като строителството на Суецкия канал основаването на най-голямата корпорация за рандеман, преправка и търговия с диаманти "Де Беерс ", а също по този начин и за експедицията на Сесил Роудс и основаването на колонията Родезия.
Семейството почнало да влага средства в недвижима благосъстоятелност и тяхно владеене станали над 40 замъка и дворци, някои от които били закупени, а други били новопостроени.
В началото на ХХ век Натан Ротшилд II бил по думите на английския министър председател Лойд Джордж "най-могъщият човек на света ". През 1901 година франкфуртският клон затворил порти заради липса на мъжки правоприемник. Чак през 1989 година фамилията се завърнало в града, от който произлезли като във Франкфурт разкрили посланичество - консорциум, формиран от английски и швейцарски наследници.
Във Франция семейството вложила в миннодобивни предприятия, а след края на Френско-Пруската война през 1871 година станали и поръчители на петте милиарда франка репарации, които Франция трябвало да изплати. Наследниците на фамозния жанр вложили във винопроизводство закупувайки едни от най-реномираните френски винарски мазета - "Шато Лафит ", "Шато Бран Мутон " и новосъздаденото "Шато Мутон Ротшилд ".
Австрийският клон на рода учредил през 1820 година банка "Кредитанщалт ", която за малко време се трансформирала в най-голямата финансова институция в Австрия. Предусещайки наближаващия "аншлус " през 30-те години на предишния век фамилията напуща Виена и емигрира в Щатите. Имуществото им е иззето от нацистите и чак през 1999 година държавното управление на Австрия се съгласи да им върне част от ограбеното.
Неаполския клон на семейството кредитирал кралете на Неапол, херцозите на Парма и Тоскана, само че с настъпването на италианското Рисорджименто и последвалия крах на аристокрацията Ротшилд взели решението да закрият неаполската адвокатска фирма с оглед неприятните финансови прогнози и настъпилите загуби. Интересен е фактът, че разполагайки с клонове в разнообразни страни, а нерядко и с разнообразни названия, фамилията се случвало за финансира противопоставящи се сили.
В началото на ХХ век лондонският клон отказал заем на Руската империя като по този начин изразил несъгласието си с провежданата антиеврейска политика. Това не попречило обаче на парижкия клон да кредитира държавното управление на Николай II. Малко по-късно лондонската адвокатска фирма пък финансирала Япония във войната й с Русия.
В своята книга "История на евреите " английският историк Пол Джонсън написа: "Ротшилд са неуловими. Няма нито една книга написана за тях, която по едно и също време да разкрива обстоятелства и те да са точни. " И до през днешния ден най-влиятелната банкерска фамилия е обхваната в секрети. Митологията стига до там, че на династията Ротшилд се приписва всичко - от основаването Международния валутен фонд до концепцията за нов международен ред.
Източник:
В този миг то публично се прави оценка на над 6 милиарда $, а общите активи на групата - на повече от 160 милиарда евро.
Но Бенджамин по този начин й не изпада в детайлности. Само споделя: "Не виждам по този метод на бизнеса, който ръководя ".
.
Роден е през 1963 година в Ньой сюр Сен, Франция, в фамилията на Едмонд дьо Ротшилд - член на френското ядро на династията. Ръководи швейцарския клон на фамилията, откакто наследява от татко си банката Edmond de Rothschild Group. Заставайки отпред на групата, основана от татко му от 1997 година, той я развива по извънреден метод.
Наричат Бенджамин визионер-предприемач с дръзки и смели решения, които неведнъж усилват положението и политическото въздействие на семейството. Групировката се занимава с корпоративни финанси, частен капитал и благосъстоятелност. В нея работят 2600 души, позиционирани в 32 представителства по света.
В последните години обаче отпред на империята е брачната половинка на Бенджамин - красивата и енергична Ариан дьо Ротшилд, безспорен познавач по интернационалните финанси. Докато тя крепко държи юздите, Бенджамин се посвещава на фантазията си: ветроходството, като влага големи средства в нововъведения за развиването му. Хобито му са бързите коли и съвършеното вино.
Бенджамин де Ротшилд е и деен човеколюбец, взел участие в развиването на нововъведенията в болница "Адолф де Ротшилд ". До последния си ден прави великодушните си дарения на Израел, в това число Щатски долар 22 милиона за битка с пандемията от COVID-19.
Ариан, въпреки и да не е еврейка, също поддържа страната, развивайки стратегии за оказване на помощ за просвета на дамите в Израел и работейки за построяването на връзки сред мюсюлмански и еврейски бизнесмени.
"Със своя неповторим темперамент Бенджамин де Ротшилд не спираше да трансформира и модернизира своето завещание в сходство със фамилните полезности ", написаха от едноименната му фондация в уеб страницата си.
Новината за кончината на барон Бенджамин дьо Ротшилд още веднъж притегли погледите върху семейството и изтупа от праха тайните теории за благосъстоянието на един от най-старите европейски родове.
Коя е династията Ротшилд и за какво повече от два века светът трепери от нея?
За основоположник на семейството се приема роденият през 1744 година във Франкфурт на Майн Майер Амшел Ротшилд. Баща му, Амшел Мозес Бауер имал бижутерска работилница, над входа на която бил окачен червен щит с нарисуван златен римски орел. По негово време Германия била разграничена на безчет дребни държавици, като съвсем всички сечели лични монети. Затова бизнесът с обмяна на валути вървял сносно и с изключение на с бижутерия Амшел се занимавал и със сарафство.
Синът му Майер приема семейството Ротшилд и по-късно на фамилният герб се появяват пет стрели символизиращи петимата сина на Майер, а в долната част на герба е изписано на латински Concordia, Integritas, Industria (Съгласие, Честност, Трудолюбие). Майер рано останал сирак, само че комерсиалният му усет му разрешил да основе банка, а след това и да построи мощна финансова империя. Спечелил доверието на принца на Хесен - Касел Фридрих Вилхелм IХ.
През 1785 година бащата на принца умира като му оставя голямо завещание от финансови средства и трофеи. Не след дълго Майер материализира близостта си с монарха и става негов приближен банкер. Ротшилд добре изучил и обучил петимата сина - Амшел, Соломон, Натан, Калман и Якоб. Освен доходоносния бизнес Майер им оставил в завещание и своите завещания, които се съблюдават в фамилията и до през днешния ден.
Първият бил, че родът се ръководи от най-възрастния мъж във семейството, като това не изключвало и опцията да бъде различен член на семейството, определен с цялостно болшинство. Вторият съвет бил за опазване на благосъстоянието вътре в фамилията да се насърчават бракове сред братовчеди. А третият завет гласял всички наследници да се придържат към еврейската религия.
Успехът на семейството се дължи на неповторимия бизнес метод на Майер. За да усили въздействието си, той изпратил синовете си да основат клонове в разнообразни европейски страни. Като първороден наследник Амшел останал във Франкфурт да управлява цялата фамилия. Соломон бил изпратен във Виена.
Натан отпътувал за Лондон и по мнението на съвременниците бил най-талантлив във финансово отношение. Благодарение на окупацията на Неапол от австрийците Калман основал клон в града, а най-малкият наследник Якоб се открил в Париж. В навечерието на Наполеоновите войни фамилното благосъстояние и въздействие към този момент били големи.
В ръцете на могъщата фамилия била огромна част от търговията със златни кюлчета в Европа. Братята координирали активността си посредством мрежа от търговски сътрудници, куриери и снабдители. Те били едни от първите, които оценили силата на информацията и развили система от пощенски гълъби и коне за своевременното й преместване.
Като емблематичен образец е останал казусът с борбата при Ватерло. Базираният в Лондон Натан получил информация, че силите, предвождани от херцог Уелингтън, взимат превъзходство на Наполеоновите воини и почнал неотложно да продава на борсата английски държавни бумаги.
Това не убягнало от погледа на другите борсови играчи и за тях това било знак бързо и те да се отърват от тези бумаги. Цените за броени минути се сринали и в този миг посредством подставени лица, Натан почнал противоположното изкупуване на скъпите бумаги. Така за малко време фамилията натрупало облага от над 40 млн. фунта стерлинги.
През цялото това време Натан следил протичащото се на борсата персонално, подпирайки се на една странична колона, която през днешния ден носи неговото име.
След ходатайства от страна на разнообразни авторитетни персони през 1816 година семейството получила благородническата купа барон. Така към този момент някои от членовете й употребили фамилните представки "дьо " или "фон ". През 1855 година внукът на Натаниел, Натаниел II станал първият евреин лорд, член на Камарата на лордовете в Лондон.
Семейното банково предприемачество на семейството е учредител на най-големите финансови интервенции в интервала на индустриализацията на Европа. С техни пари се финансирало строителството на железопътната мрежа във Франция, Белгия и Австрия.
Семейните пари дали своя принос и за финасирането на такива огромни интернационалните планове като строителството на Суецкия канал основаването на най-голямата корпорация за рандеман, преправка и търговия с диаманти "Де Беерс ", а също по този начин и за експедицията на Сесил Роудс и основаването на колонията Родезия.
Семейството почнало да влага средства в недвижима благосъстоятелност и тяхно владеене станали над 40 замъка и дворци, някои от които били закупени, а други били новопостроени.
В началото на ХХ век Натан Ротшилд II бил по думите на английския министър председател Лойд Джордж "най-могъщият човек на света ". През 1901 година франкфуртският клон затворил порти заради липса на мъжки правоприемник. Чак през 1989 година фамилията се завърнало в града, от който произлезли като във Франкфурт разкрили посланичество - консорциум, формиран от английски и швейцарски наследници.
Във Франция семейството вложила в миннодобивни предприятия, а след края на Френско-Пруската война през 1871 година станали и поръчители на петте милиарда франка репарации, които Франция трябвало да изплати. Наследниците на фамозния жанр вложили във винопроизводство закупувайки едни от най-реномираните френски винарски мазета - "Шато Лафит ", "Шато Бран Мутон " и новосъздаденото "Шато Мутон Ротшилд ".
Австрийският клон на рода учредил през 1820 година банка "Кредитанщалт ", която за малко време се трансформирала в най-голямата финансова институция в Австрия. Предусещайки наближаващия "аншлус " през 30-те години на предишния век фамилията напуща Виена и емигрира в Щатите. Имуществото им е иззето от нацистите и чак през 1999 година държавното управление на Австрия се съгласи да им върне част от ограбеното.
Неаполския клон на семейството кредитирал кралете на Неапол, херцозите на Парма и Тоскана, само че с настъпването на италианското Рисорджименто и последвалия крах на аристокрацията Ротшилд взели решението да закрият неаполската адвокатска фирма с оглед неприятните финансови прогнози и настъпилите загуби. Интересен е фактът, че разполагайки с клонове в разнообразни страни, а нерядко и с разнообразни названия, фамилията се случвало за финансира противопоставящи се сили.
В началото на ХХ век лондонският клон отказал заем на Руската империя като по този начин изразил несъгласието си с провежданата антиеврейска политика. Това не попречило обаче на парижкия клон да кредитира държавното управление на Николай II. Малко по-късно лондонската адвокатска фирма пък финансирала Япония във войната й с Русия.
В своята книга "История на евреите " английският историк Пол Джонсън написа: "Ротшилд са неуловими. Няма нито една книга написана за тях, която по едно и също време да разкрива обстоятелства и те да са точни. " И до през днешния ден най-влиятелната банкерска фамилия е обхваната в секрети. Митологията стига до там, че на династията Ротшилд се приписва всичко - от основаването Международния валутен фонд до концепцията за нов международен ред.
Източник:
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ