10 ноември 1989 г.: Пленумът, който сложи кръст на Тато във властта
Всеки българин към 50-те помни изумената физиономия на Тодор Живков от историческия пленум на 10 ноември 1989 година, който постави кръст на 30-годишния му престой във властта, написа "Стандарт ".
В оня ден, преди 31 години, комунизмът падна и стартира странното и трудно нещо, което през днешния ден към момента назоваваме преход и не сме сигурни по кое време в действителност ще му се види краят.
Живков желал Лилов да го наследи, Луканов наложил Петър Младенов в сауната на руското посолство.
Изказвани са какви ли не хипотези за застиналата в потрес отворена уста на Тато. Според едни бил болен, съгласно други - приспивен. 78-годишният тогава политик обичал да си поспива следобяд и сега на вестта, че го сменят, бил още под въздействие на дрямката.
Трети са уверени, че недочувал и просто се мъчел да разбере какво приказват в залата. В зората на демокрацията пък се наложи тезата, че Живков е ахнал и заледен, тъй като нямал никаква визия за преврата, който му спретват Андрей Луканов и Петър Младенов.
Истината излезе на бял свят преди три години. Тодор Живков самичък е изискал да бъде освободен от поста общоприет секретар на Българската комунистическа партия. Защото доста добре е знаел за желанието на Михаил Горбачов да го махне.
Разкритието направи някогашният министър на културата Георги Йорданов във втория том от поредицата си "Притаени мигове ". В книгата си, която разкрива забавни моменти от финала на БКП-управлението, Йорданов разгласява и стенограмата от последното съвещание на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, състояло се на 9 ноември 1989 година
Всъщност борбите за власт и игрите за поста на Живков стартират още преди той да заприказва за мятане на оставка. През 1987 година Михаил Горбачов афишира своята "перестройка " към народна власт, година по-късно Литва, Латвия и Естония стават първите руски републики, които одобряват заявления за държавен суверенитет. С тях афишират националното си законодателство за висшо - над съюзното на Съюз на съветските социалистически републики. Целият свят е вперил очи в Източния блок, където ври и кипи чувството за промени.
У нас те официално стартират на 2 ноември 1989 година, когато в София идва руският дипломат Виктор Шарапов. Още на идващия ден той се среща с Живков и го уведомява, че генералният секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Михаил Горбачов желае той да се отдръпна. Тато не се съгласява незабавно, само че натискът от Москва продължава. Бившият първи се пробва да се избави, като декларира, че в Българска комунистическа партия няма подобаващ човек, който да го замести. Но Шарапов, цитирайки управлението на Съюз на съветските социалистически републики, му предлага на идния на 10 ноември пленум да предложи за нов общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия външния министър Петър Младенов. Виждайки дебелия край, Живков склонява, само че не се предава. Предлага за собствен правоприемник Александър Лилов...
"Зазори се. От Витоша се спусна прелестен студ ", белетристично стартира своя роман за 9 ноември Георги Йорданов във втори том на съчиненията си "Притаени мигове. Откровения ". Тогава той е кандидат-член на Политбюро и ръководител на Съвета за духовно развиване при Министерски съвет. Денят му стартира в 6,30 часа с "обичайната игра на футбол в огромната зала на "Герена ".
В 10.30 ч. Йорданов се среща с Андрей Луканов в коридора на Министерския съвет. Луканов носи последната информация от дипломат Шарапов, с който се е видял в сауната на спортния комплекс на руското посолство. Именно там Луканов остро се опълчва на предлагането на Живков и декларира на Шарапов: "Ако Лилов оглави Българска комунистическа партия, ще се избием! "
Там схваща, че изборът на Горбачов и Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз за водач на Българска комунистическа партия твърдо е Петър Младенов и споделя тази информацията на Йорданов в коридора на Министерски съвет.
Луканов е гневен, че Живков се изказал неблагоприятно и остро против "много от нас " пред Шарапов, че е предложил Лилов за общоприет секретар. И се гневи: "Това никога не трябва да се позволява! Съветските приятели са се спрели на Младенов... "
В 15:30 ч Луканов и Йорданов още веднъж се срещат в коридора на Министерски съвет. Луканов споделя, че изборът за Петър Младенов е персонално на Горбачов и на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз.
В 17.00 часа на 9 ноември 1989 година към елипсовидната маса на Политбюро сядат най-овластените мъже в страната - членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секретарите на Централния комитет и ръководителят на Централната контролно-ревизионна комисия. Пред тях Тодор Живков декларира: "Другари, на следващия ден е пленумът на Централния комитет и аз желая да слага един прелиминарен въпрос.
Знаете, че преди известно време направих документално предложение да бъда освободен като общоприет секретар на партията. Сега още веднъж слагам този въпрос и считам, че на утрешното съвещание на Централен комитет би трябвало да се включи в дневния ред и да се прегледа моята молба за освобождението ми от поста общоприет секретар ". Като причини за освобождението си Тодор Живков показва обстоятелството, че стои отпред на партията и страната към този момент 30 години, както и това, че наближава 80-годишна възраст, а постът изисква огромно напрежение. Кой да бъде определен за общоприет секретар е работа на Политбюро, споделя още Живков и добавя, че изрично слага въпроса да бъде освободен. За възможен собствен заместител Тодор.
Живков показва Георги Атанасов уточнявайки, че е образувано такова мнение още когато документално е декларирал, че желае да се отдръпна. Атанасов обаче си прави отказ и предлага Петър Младенов. След неговото изявление следват две минути цялостно безмълвие и никой не взема думата. После Стоян Овчаров, Андрей Луканов, Пенчо Кубадински, Добри Джуров и други стартират един през различен да поддържат концепцията за поста да бъде повдигнат Петър Младенов. На съвещанието се разисква и още нещо - смяната да бъде направена цивилизовано и за нея в точния момент да бъде осведомено и управлението на Комунистическата партия на Съветския съюз. Лицемерно, всички се изричат с подчертана вежливост за приноса на Живков. Той им отвръща с думите, че някой ден ще се срещнат да пият кафе. Добри Джуров шеговито пита: "А, за какво не троянска сливова... ".
Петър Младенов дефинира съвещанието като историческо. То приключва в 19.10 часа. Защо тогова на идващия ден Живков е по този начин учуден от рокадата? Защото прелом въпреки всичко има. На 10 ноември Тато е освободен и от втория си пост ръководител на Държавния съвет. Нещо, което не е влизало в сметките му. Така на историческия пленум Живков схваща, че към този момент е предаден от своите и е никой. На пленума членовете на Централния комитет одобряват оставката на Живков, без да му дадат опция за каквито и да е заключителни думи, утвърждават Петър Младенов за негов правоприемник като общоприет секретар на Българска комунистическа партия. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста ръководител на Държавния съвет на Народна република България.
Живков си потегля от залата на пленума в резиденция "Бояна " изцяло самичък. Единственият, който го изпраща до асансьора е Петър Младенов. Живков няма визия, че шапката му е била скроена 4 месеца по-рано
когато през юли 1989 година Добри Джуров и Петър Младенов се срещат с Михаил Горбачов в Букурещ по време на съвещание на Варшавския контракт.
На 17 ноември, при първото съвещание на Народното събрание след пленума, излъчено директно по малкия екран, Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет.
Парламентът отстранява от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление. Българска комунистическа партия се отхвърля от еднопартийния модел на ръководство месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна народна власт и предлага анулация на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на Българска комунистическа партия върху властта.
В оня ден, преди 31 години, комунизмът падна и стартира странното и трудно нещо, което през днешния ден към момента назоваваме преход и не сме сигурни по кое време в действителност ще му се види краят.
Живков желал Лилов да го наследи, Луканов наложил Петър Младенов в сауната на руското посолство.
Изказвани са какви ли не хипотези за застиналата в потрес отворена уста на Тато. Според едни бил болен, съгласно други - приспивен. 78-годишният тогава политик обичал да си поспива следобяд и сега на вестта, че го сменят, бил още под въздействие на дрямката.
Трети са уверени, че недочувал и просто се мъчел да разбере какво приказват в залата. В зората на демокрацията пък се наложи тезата, че Живков е ахнал и заледен, тъй като нямал никаква визия за преврата, който му спретват Андрей Луканов и Петър Младенов.
Истината излезе на бял свят преди три години. Тодор Живков самичък е изискал да бъде освободен от поста общоприет секретар на Българската комунистическа партия. Защото доста добре е знаел за желанието на Михаил Горбачов да го махне.
Разкритието направи някогашният министър на културата Георги Йорданов във втория том от поредицата си "Притаени мигове ". В книгата си, която разкрива забавни моменти от финала на БКП-управлението, Йорданов разгласява и стенограмата от последното съвещание на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, състояло се на 9 ноември 1989 година
Всъщност борбите за власт и игрите за поста на Живков стартират още преди той да заприказва за мятане на оставка. През 1987 година Михаил Горбачов афишира своята "перестройка " към народна власт, година по-късно Литва, Латвия и Естония стават първите руски републики, които одобряват заявления за държавен суверенитет. С тях афишират националното си законодателство за висшо - над съюзното на Съюз на съветските социалистически републики. Целият свят е вперил очи в Източния блок, където ври и кипи чувството за промени.
У нас те официално стартират на 2 ноември 1989 година, когато в София идва руският дипломат Виктор Шарапов. Още на идващия ден той се среща с Живков и го уведомява, че генералният секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Михаил Горбачов желае той да се отдръпна. Тато не се съгласява незабавно, само че натискът от Москва продължава. Бившият първи се пробва да се избави, като декларира, че в Българска комунистическа партия няма подобаващ човек, който да го замести. Но Шарапов, цитирайки управлението на Съюз на съветските социалистически републики, му предлага на идния на 10 ноември пленум да предложи за нов общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия външния министър Петър Младенов. Виждайки дебелия край, Живков склонява, само че не се предава. Предлага за собствен правоприемник Александър Лилов...
"Зазори се. От Витоша се спусна прелестен студ ", белетристично стартира своя роман за 9 ноември Георги Йорданов във втори том на съчиненията си "Притаени мигове. Откровения ". Тогава той е кандидат-член на Политбюро и ръководител на Съвета за духовно развиване при Министерски съвет. Денят му стартира в 6,30 часа с "обичайната игра на футбол в огромната зала на "Герена ".
В 10.30 ч. Йорданов се среща с Андрей Луканов в коридора на Министерския съвет. Луканов носи последната информация от дипломат Шарапов, с който се е видял в сауната на спортния комплекс на руското посолство. Именно там Луканов остро се опълчва на предлагането на Живков и декларира на Шарапов: "Ако Лилов оглави Българска комунистическа партия, ще се избием! "
Там схваща, че изборът на Горбачов и Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз за водач на Българска комунистическа партия твърдо е Петър Младенов и споделя тази информацията на Йорданов в коридора на Министерски съвет.
Луканов е гневен, че Живков се изказал неблагоприятно и остро против "много от нас " пред Шарапов, че е предложил Лилов за общоприет секретар. И се гневи: "Това никога не трябва да се позволява! Съветските приятели са се спрели на Младенов... "
В 15:30 ч Луканов и Йорданов още веднъж се срещат в коридора на Министерски съвет. Луканов споделя, че изборът за Петър Младенов е персонално на Горбачов и на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз.
В 17.00 часа на 9 ноември 1989 година към елипсовидната маса на Политбюро сядат най-овластените мъже в страната - членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секретарите на Централния комитет и ръководителят на Централната контролно-ревизионна комисия. Пред тях Тодор Живков декларира: "Другари, на следващия ден е пленумът на Централния комитет и аз желая да слага един прелиминарен въпрос.
Знаете, че преди известно време направих документално предложение да бъда освободен като общоприет секретар на партията. Сега още веднъж слагам този въпрос и считам, че на утрешното съвещание на Централен комитет би трябвало да се включи в дневния ред и да се прегледа моята молба за освобождението ми от поста общоприет секретар ". Като причини за освобождението си Тодор Живков показва обстоятелството, че стои отпред на партията и страната към този момент 30 години, както и това, че наближава 80-годишна възраст, а постът изисква огромно напрежение. Кой да бъде определен за общоприет секретар е работа на Политбюро, споделя още Живков и добавя, че изрично слага въпроса да бъде освободен. За възможен собствен заместител Тодор.
Живков показва Георги Атанасов уточнявайки, че е образувано такова мнение още когато документално е декларирал, че желае да се отдръпна. Атанасов обаче си прави отказ и предлага Петър Младенов. След неговото изявление следват две минути цялостно безмълвие и никой не взема думата. После Стоян Овчаров, Андрей Луканов, Пенчо Кубадински, Добри Джуров и други стартират един през различен да поддържат концепцията за поста да бъде повдигнат Петър Младенов. На съвещанието се разисква и още нещо - смяната да бъде направена цивилизовано и за нея в точния момент да бъде осведомено и управлението на Комунистическата партия на Съветския съюз. Лицемерно, всички се изричат с подчертана вежливост за приноса на Живков. Той им отвръща с думите, че някой ден ще се срещнат да пият кафе. Добри Джуров шеговито пита: "А, за какво не троянска сливова... ".
Петър Младенов дефинира съвещанието като историческо. То приключва в 19.10 часа. Защо тогова на идващия ден Живков е по този начин учуден от рокадата? Защото прелом въпреки всичко има. На 10 ноември Тато е освободен и от втория си пост ръководител на Държавния съвет. Нещо, което не е влизало в сметките му. Така на историческия пленум Живков схваща, че към този момент е предаден от своите и е никой. На пленума членовете на Централния комитет одобряват оставката на Живков, без да му дадат опция за каквито и да е заключителни думи, утвърждават Петър Младенов за негов правоприемник като общоприет секретар на Българска комунистическа партия. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста ръководител на Държавния съвет на Народна република България.
Живков си потегля от залата на пленума в резиденция "Бояна " изцяло самичък. Единственият, който го изпраща до асансьора е Петър Младенов. Живков няма визия, че шапката му е била скроена 4 месеца по-рано
когато през юли 1989 година Добри Джуров и Петър Младенов се срещат с Михаил Горбачов в Букурещ по време на съвещание на Варшавския контракт.
На 17 ноември, при първото съвещание на Народното събрание след пленума, излъчено директно по малкия екран, Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет.
Парламентът отстранява от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление. Българска комунистическа партия се отхвърля от еднопартийния модел на ръководство месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна народна власт и предлага анулация на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на Българска комунистическа партия върху властта.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ