С Антоновден, честван тази неделя (17 януари), и с Атанасовден,

С Антоновден, празнуван тази неделя (17 януари), и с Атанасовден, който е на идващия 18 януари, са свързани доста обичаи и традиции. Според някои вярвания Свети Антоний държи юздите на тежките пандемични заболявания като чумата, а Свети Атанасий пък господства над зимните студовете и леда.

Богат-беден
Прелюбопитен факт е, че в българския фолклор двамата светци са възприемани като братя - единият доста безпаричен, а другият - богат. Хората обаче почитали единствено богатия. Но когато един път той отишъл на механа, облечен с окъсана дреха, никой не му обърнал внимание. Тогава богатият брат схванал, че хората го почитат единствено поради имането и облеклата му и ги полял с вино. Оттогава има бит хората да се черпят с вино и с цел да не се карат братята, някъде чествали единствено единия празник - Атанасовден. Според други вярвания като братя те символизират принадлежности, състоящи се от две елементи като клещи и ножици. Затова са настойници на точилари, ковачи и други занаятчии, работещи с метал. Затова и двата празника са надлежно един след различен - на 17 и на 18 януари.

Според националните вярвания Антоновден е един от неприятните празници и отбелязването му е е наложително, защото по този начин ще се предпазим от заболявания. За да са здрави, би трябвало да честват наложително и хората с имена на светията или негови производни като Антон, Антонио, Антония (старо римско родово име, означаващо „ скъп, безценен, който няма цена “), Антоана, Антоанела, Андон, Доника, Дончо, Донка, Тончо, Тоника и така нататък На трапезата обаче не трябва да се поставя свинско месо, с цел да не се разлютяват заболяванията.

Забрани
На този ден дамите не би трябвало да плетат или шият, защото в случай че се убодат, раната няма да зарасне бързо. Не бива да варят фасул, леща, царевица или други варива, с цел да не разсърдят чумата, синята пъпка и шарката. Приготвят само содени питки, намазани с мед, които раздават на околните си за здраве. Задължително би трябвало да се надупчат с вилица, с цел да не се “надупчат” децата с шарка. Една от питките би трябвало да се остави на тавана, тя е наречена за “белята, лелята” - по този начин в някои региони назовават чумата. В другите краища на страната Антоновден е прочут също като Лелинден или Чумин ден. Двамата светци са наричани татковци на чумата, защото се счита, че точно на техния празник се е появила. На празничната софра с изключение на содената пита се поставят още тутманик и пълнена кокошка.

Календар
Следващият ден, отдаден на Свети Атанасий, бележи средата на зимата. Тогава пък мотив за тържество имат именици като Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко и други

На някои места се назовава среди зима, защото се счита, че след него студовете си отиват.

Според една легенда, когато Господ разпределял небето и земята сред светците, на Атанасий се паднали зимните студове и ледовете. Затова празникът му бележи средата на зимата. Народът има вяра още, че на този ден светията си съблича кожуха, облича бяла копринена риза и отива да вика лятото: „ Иди си, зимо, да пристигна лято! “ Като чуела това, зимата си стягала кожуха, с цел да си иде и да отстъпи място на лятото. Затова в българската традиция е известна и турската сентенция за този ден „ Танас гилди, бент гилди! “( „ Атанас пристигна, пристигна лятото! “)

На празника гадаят и каква ще бъде настъпващата стопанска година - в случай че е топло и снегът се топи, значи, че ще има доста изобилие и цялостни хамбари. В някои села в Тракия на този празник се вършат молебени за дъжд през лятото и дамите раздават пити. В Родопите също свързват стоплянето на времето със светеца - назовават го Св. Тимей и даже имат вяра, че той е третият, минимален брат на Антоний и Атанасий. Свети Тимей прекадява земята с тамян и от този момент тя стартира да се затопля. Затова занапред стопаните се приготвят за работа на полето, лозята и градините.

Според друга трактовка има ли доста сняг на Атанасовден, огромен благодат се очаквал.

Заклинания
В някои райони на празника се коли черна кокошка, която се подготвя с ориз и се раздава на близки и съседи, с цел да са надалеч заболяванията от вкъщи. Смята се, че перата имат лечебна мощ и по тази причина се резервират. На други места хората палят огньове и по този начин посрещат Атанасовден. Характерен бит за празника е ритуалът “побратимяване”. Могат да се създадат и персонални курбани, с цел да се излекува болест или в случай че е претърпяна неприятна преживелица.

Коли се прасе, в случай че е оживяло на Рождество
Атанасовден се назовава още Втора Коледа, тъй че тези, които не са заклали прасе на Рождество Христово, могат да го създадат в този момент. На празничната софра се поставя пита с мед, пълнена кокошка и свинско с бамя. На Атанасовден, както и на Антоновден се подготвят хлябове, намазани с мед, маджун или петмез против заболяванията. В Северозападна България споделят, че чумата се ражда на този ден и с цел да бъде умилостивена, би трябвало да се раздава за нея.

В някои региони с изключение на обредния самун, с цел да няма чумна или други епидемии, колят за курбан черна кокошка или черно пиле. Приготвят я по друг метод - пекат я, варят я или с месото готвят яхния, само че наложително я раздават. Вярва се, че „ заболяванията бягат от черното пиле “, а перата му имат целебна мощ - изключително за деца, които се сепват нощем насън. Когато раздават от хляба и курбана, споделят: „ Свети Танас да оказва помощ! “, вярвайки, че светецът пази хората и домашните животни от смъртоносни заболявания.

Вярва се, че след Атанасовден не би трябвало да се ядат тикви, с цел да не страда човек от болки и отичане на стомаха.