Сексът винаги е бил популярна стока, независимо от времената и

Сексът постоянно е бил известна стока, без значение от времената и публичния строй. По време на комунизма в някогашния Съюз на съветските социалистически републики проституцията е неразрешена, само че не липсва търсене, а също и предложение, написа " ".

Управляващата върхушка усеща себе си като хайлайф във всяко отношение, развратена и полово покварена, също като римските императори, непрекъснато изпитва потребност от нови удоволствия.

Прогресивните доячки и тъкачки рядко задоволяват усетите на руските партийни естети, които избират изтънчени млади дами - балерини, актриси, студентки от креативен университети. Красавиците от философските факултети също са търсени като пролетарски гейши.

Участниците в известното дело “Гладиаторите” са учени мъже с изтънчен усет. Не са дребни ръководители на катедри, а пълноправни учени, член-кореспонденти и професори. Имената през 50-те години на предишния век са гръмки и добре познати.

“Върховният главнокомандващ” на тайния обществен дом е министърът на културата, акад. Георги Александров. Съратниците му - член-кореспондент на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики Александър Еголин и заместник-директор на Института за международна литература професор Сергей Петров - вървят ръка за ръка с него.

Към тях се причислява и руския мъдрец, началник на отдела за агитация и пропаганда на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Владимир Кружков. А основният уредник и реализатор на концепцията е драматургът Константин Кривошейн. Именно неговата бизнес сила, креативно въображение, дарба да основава нужните познанства и да съблазнява млади дами, съчетани с престъпно минало, разрешават да се роди скришен VIP обществен дом.

Момичетата попадат във Валентиновка, вила покрай Москва, по една и съща скица: симпатичните студентки от философския и филологическия факултет са канени от уважаваните Еголин и Петров. Кривошейн е зает с креативните девойки от балетни и театрални учебни заведения. Те са лесни за примамване с заричане за вероятности и шеметна кариера.

Глупавите хубавици отиват до вилата на драматурга с вярата да получат връзките, нужни за покачване. Получават го по направената скица: тези, които харесва министъра на културата, се качват в леглото му “първата вечер”. Сексуалните мераци се задоволяват бързо: развратеният Александров най-често употребява девойки единствено един път.

После потеглят надолу: Еголин, Петров, Кружков, Кривошейн... След това - всевъзможни изнудвания и мръсни заплашванията, изпращат жертвата в леглото на други ВИП клиенти. “Сериозните” момичета-философи са канени във Валентиновка от благородни учени, сякаш на научни и на практика конференции или да положат изпит в атмосферата на селска къща, удобна за умствената активност.

Бордеят съществува повече от година. Момичетата мълчат по разнообразни аргументи: някои се опасяват от обществено неодобрение, други привикват и харесват свободния метод на живот, лесни пари, дарове. Има клюки за някои доста известни любимци на министъра на културата, които също са посещавали разгулната Валентиновка. Те имали по-висок статус на любовници на Александров, с тях той бил любезен и благ. Но самите звезди отхвърлят сходни връзки.

Тази развратна компания евентуално би съществувала дълго време, само че на бюрото на първия секретар на Централния комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Никита Хрушчов попада писмо от възмутена майка. В известието, доста прочувствено и с цветни елементи, е разказан първокласният московски апартамент на писателя Кривошейн.

Сякаш инцидентно се подчертава върху богатия интериор с въпроса: какви в действителност са приходите му? Освен това са упоменати имената на Александров, Еголин и Петров - всички участници в непрекъснати разгулен празненства с следващо съблазняване на поканените млади девойки. Загрижената майка не разрешава на щерка си да посещава обществения дом, само че не може да мълчи от отвращение.

В писмото се загатва и селската къща. Никита Сергеевич не прикрива блудството на партийните философи и издава заповед “бързо!” на съответните органи.

Прокуратурата открива още една тъжба от майка, само че този път съответна - Зинаида Петровна Лобзикова. Тя желае да изтръгне щерка си Алина, ученичка в балетното учебно заведение, от упоритите лапи на притежателя на подземния обществен дом, писателят Константин Кривошейн. Той се среща с момичето, възхвалявайки несравнимия є балетен подарък и дава обещание да я направи прима на Болшой спектакъл.

В същото време литературният хаймана загатва за другарство с министъра на културата. Той не лъже: другарство в действителност има и то много близко. Но скоро Александров минава на “свежо”, подминавайки Алина с обещанието, че “тя към този момент е в трупата на Болшой”. Измамените очаквания довеждат момичето до психическо разстройство, а нейната майка е нападната и няколко седмици по-късно умира в болница.

В резултат на следствието, тези обстоятелства попадат на бюрото на Хрушчов. Последствията от абсурда са известни. По-голямата част от подсъдимите, въпреки да губят високите си постове, се откриват добре. Георги Александров е заточен наоколо, в Минск, с цел да учи партийна философия. Еголин е изпратен в санаториум, с цел да “лекува” и към този момент не се появява в научните среди.

Петров, в противен случай, продължава литературната си изследователска активност и през 1957 година пази докторската си дисертация. Кривошейн единствен получава действителна присъда, само че не за секс абсурда, а поради незаконна търговия със антична живопис.