Жена ми почина, когато дъщеря ми беше на 13 години.

Жена ми умря, когато щерка ми беше на 13 години. По обучение съм преподавател по български език и литература. В тези дни работех доста и посвещавах свободното си време на Неда.

Не започнах нова връзка с жена, тъй като трябваше да подвигна детето си на крайници. Трудно се живее с учителска заплата. Отказах се от доста неща, с цел да купя всичко за щерка си.

След като жена ми умря, успяхме да си купим апартамент. Благодаря на родителите, които ни помогнаха по доста способи. Смятах да направя акт за подаяние на жилището. Исках да се уверя, че единствената ми щерка ще има личен дом след гибелта ми.

Неда растеше. Започнах да й давам джобни. Първо по 10 лв., а по-късно по 20. Цените растяах, както и потребностите на детето.

За дипломирането купихме най-хубавата рокля. Похарчих хиляда за тоалет, още стотина за прическа, двеста и петдесет за маникюр и още няколкостотин за бижута. Но пък моята хубавица беше най-хубавата.

Дъщеря ми влезе в добър университет. По това време аз работех на три места. Дъщеря ми учеше за акушер-гинеколог, тъй че имаше потребност от доста пари за образование. Пращай й постоянно пари, тъй като желаех да й дам положително обучение.

Неда не работеше, тъй като прекарваше цялото си време в учене. Рядко се обаждаше, само че разбирах всичко прелестно. Тя просто се бе отдала на науката. Медицината е мъчно нещо.

Така минаха две години.

През цялото това време Неда изиска да й трансферира жилището. Беше обезпокоена за здравето ми. Напоследък бях доста болен, само че нямах желание да загивам. Все още бях незает и се лекувах.

Отхвърлих молбата й, доколкото можех. Вече бях събрал пари за издаване на акт за подаяние. Но молбите продължиха. И аз отстъпих. 

Направих всичко, както щерка ми изиска. Живях още два месеца, към този момент в жилището на щерка ми, и внезапно Неда дойде. Със брачна половинка си. Била се омъжи през първата си година. А не ми сподели нищо. Нито дума.

Бях „ учтиво “ помолен да освободя жилището. Дадоха ми няколко часа да си амбалирам нещата.

Загубих езика си. Как е допустимо? Да изрита личния си татко на улицата! Живях целия си живот за нея. И накарая подобна  признателност за мен! Дори не ми дадоха време да си намеря работа или апартамент.

Аз съм мощен човек, само че сълзите ми потекоха. Не желаех да демонстрирам слабостта си пред тези, както се оказа, непознати хора. Бързо си събрах нещата, взех бижутата на жена си, те са безценен спомен от нея, и си потеглих.

Без да кажа нито дума.

Нямаше къде да отида. Нямах задоволително пари за апартамент, по тази причина взех решение да намеря стая. Не ми трябваше доста. Потърсих малко и открих.

Първата нощ прекарах на улицата, а идващите три месеца живях на топло. Но парите свършиха. Със свито сърце предадох бижутата в заложната къща. Тези пари малко ми помогнаха, само че отново улицата ме чакаше. Нямах работа, нямах пари, по тази причина напуснах стаята си и станах безприютен.

Бях грохнал. Не можех да се изправя на крайници. Спомням си какъв мощен човек бях. Колко грубо се държаха с мен.

Но се оказа, че на този свят има положителни хора. Едно момче стартира да ме храни. Говорихме си доста с него. С времето се опознахме. Разказах му историята си от началото до края. Иван даде обещание да намерения по какъв начин може да ми помогне.

Цял живот ще съм признателен на тази среща.

На идващия ден Иван пристигна при мен. Каза ми, че фамилията му ще се радва да ме одобри в дома си. Беше ми неловко. Момчето дълго време се опитваше да ме убеди и най-после се съгласих. И тогава животът ми бързо потегли нагоре.

Родителите му, Димитър и Александра, ме посрещнаха. Те споделиха, че синът им вижда кои са положителните хора, а на положителните хора би трябвало да се помогне.

Оправих външния си тип. Опитвах се да не заставам без работа и да оказвам помощ по някакъв метод. Започнах уроци с Иван и му помагах с домашните.

Много скоро двойката ме предложения да се преместя на село при майката на Димитър. В селото има свободно място, а взаимният живот е по-забавен. Без да се замисля, се съгласих.

И животът ми в действителност потръгна.

Сега имам работа, обичана жена и положителни другари. С Надежда, майката на Димитър, незабавно се харесахме. Решихме да не отлагаме сватбата и се оженихме два месеца по-късно. Радвам се, че светът е цялостен с положителни хора.

Не поддържам връзка с щерка си. Тя не прояви интерес към живота ми. Вероятно е била заета с ремонт на жилището си.

За мен тя към този момент е непознат човек.