България и мирът в очите на децата ни зад граница
Страната ни още веднъж се е надвесила над пропаст, пробвайки се да съзре дирите на следващия неповторим български модел. Но вместо непрекъснато да търсим себе си, този път може да погледнем към оня чист, идеализиран облик на България във въображението на нашите деца. И няма никакво значение на какъв брой километра отстоиш от мястото, на което би желал да живееш - щастието не е географско разбиране, а чувство, визия, приемане и... сбъдната фантазия.
България в слово, цвят и музика – такава я показаха българските деца зад граница в трите креативен състезанието на Изпълнителната организация за българите в чужбина – литературния " Стефан Гечев ", за рисунка " България в моите фантазии " и по пеене " Любка Рондова ". Победителите получиха грамотите си от вицепрезидента Илияна Йотова и изпитаха вълнението да се срещнат със свои връстници от разнообразни страни.
" Много е хубаво мотото на този конкурс – ние, българите по света, свободни, единни и почтени – съобщи на церемонията в Националния замък на децата Илияна Йотова. – В тези три думички сякаш се събира цялата наша народопсихология, предпочитание и фантазия – да помним своята богата и дълга история и да бъдем свободни по дух, тъй като единствено тогава ще бъдем същински българи. Няма значение къде ориста ни е отредила да живеем, само че там, зад граница, е духовната империя на България . Навсякъде, където има българи, ще има български дух и българска памет за жанр и татковина. "
Прародина, скъпа моя,
Красотата ти безкрайна.
Почитателка съм твоя
И чудна си, и знайна...
Десетокласничката Аделина Христова от общността на бесарабските българи в Украйна за първи път изпитва трепета онлайн да се запознае със своята прародина. Тя учи български език и литература, доста харесва България и мечтае да учи осведомителни технологии в наш университет.
" Много съм удовлетворена, че Господ ми даде опция да се срещна с толкоз положителни хора – споделя момичето, чието стихотворение " Любов към България " завоюва първа премия за своята възрастова група в раздел " Поезия ". – Аз съм от Болград, Бесарабия. Много ми е болно за моята майка Украйна . Всеки миг за нас може да бъде финален. Ние не знам какво ни чака, по тази причина просто живеем – колкото животът ни дава, толкоз се радваме . "
" Засега действаме, единствено да не стрелят ", намесва се в диалога Наталия Пейчева, шеф на българското учебно заведение, което Аделина всяка седмица посещава. Преподавателката е пристигнала на церемонията, с цел да получи премиите на своите възпитаници, спечелили доста призови места.
" Пак се завръщаме в Украйна, тъй като ние я обичаме – прибавя тя. – При нас в този момент е доста ужасно. Русия ни унищожава. За Путин мога да кажа доста неприятно и нищо хубаво. Не може в 21-и век да унищожава – би трябвало да бъде мир, децата да порастват, да се учат, да се развиват, а пък той желае да унищожи целия свят и в частност нас, украинците . Ние сме българи, само че живеем в Украйна. Говорим и на съветски, и на украински, и на български, и на британски – на разнообразни езици. "
Дванайсетгодишната Ан-Мишел Ерон има шанса да се роди в надалеч по-щастлива страна, само че все пак избира за тематика на есето си " Мирът по света ". " Много съм тъжна за обстановката в Украйна. Ужасно е и просто поисквам на хората доста благополучие и всичко да се оправи за тях ", споделя тя. Момичето и деветгодишния му брат Дейв-Стивън са родени в Париж в фамилията на българка и французин, приказват прелестно майчиния си език и всяко лято прекарват при баба и дядо във Враца. И двамата вземат участие допълнително от една категория в състезанието.
" Свиря на пиано от петгодишна и от този момент не съм спряла – споделя Ан-Мишел. – Уча във френската консерватория в Париж. Участвала съм в доста интернационалните състезания в разнообразни страни. Свирила съм в " Карнеги хол " в Ню Йорк , в Залцбург, в доста зали в Гърция. Искам да стана пианистка. "
Дейв-Стивън пък мечтае един ден да се занимава с компютри. Междувременно написа и рисува. Именно негова картина – с бял гълъб в центъра, привличаше вниманието от сцената.
" Рисунката ми е за всички деца по света, а посланието е да са другари ", изяснява той. И бърза да застане измежду девойките и момчетата за груповата фотография.
Снимки: Диана Цанкова По обявата работи: Иван Петров
България в слово, цвят и музика – такава я показаха българските деца зад граница в трите креативен състезанието на Изпълнителната организация за българите в чужбина – литературния " Стефан Гечев ", за рисунка " България в моите фантазии " и по пеене " Любка Рондова ". Победителите получиха грамотите си от вицепрезидента Илияна Йотова и изпитаха вълнението да се срещнат със свои връстници от разнообразни страни.
" Много е хубаво мотото на този конкурс – ние, българите по света, свободни, единни и почтени – съобщи на церемонията в Националния замък на децата Илияна Йотова. – В тези три думички сякаш се събира цялата наша народопсихология, предпочитание и фантазия – да помним своята богата и дълга история и да бъдем свободни по дух, тъй като единствено тогава ще бъдем същински българи. Няма значение къде ориста ни е отредила да живеем, само че там, зад граница, е духовната империя на България . Навсякъде, където има българи, ще има български дух и българска памет за жанр и татковина. "
Прародина, скъпа моя,
Красотата ти безкрайна.
Почитателка съм твоя
И чудна си, и знайна...
Десетокласничката Аделина Христова от общността на бесарабските българи в Украйна за първи път изпитва трепета онлайн да се запознае със своята прародина. Тя учи български език и литература, доста харесва България и мечтае да учи осведомителни технологии в наш университет.
" Много съм удовлетворена, че Господ ми даде опция да се срещна с толкоз положителни хора – споделя момичето, чието стихотворение " Любов към България " завоюва първа премия за своята възрастова група в раздел " Поезия ". – Аз съм от Болград, Бесарабия. Много ми е болно за моята майка Украйна . Всеки миг за нас може да бъде финален. Ние не знам какво ни чака, по тази причина просто живеем – колкото животът ни дава, толкоз се радваме . "
" Засега действаме, единствено да не стрелят ", намесва се в диалога Наталия Пейчева, шеф на българското учебно заведение, което Аделина всяка седмица посещава. Преподавателката е пристигнала на церемонията, с цел да получи премиите на своите възпитаници, спечелили доста призови места.
" Пак се завръщаме в Украйна, тъй като ние я обичаме – прибавя тя. – При нас в този момент е доста ужасно. Русия ни унищожава. За Путин мога да кажа доста неприятно и нищо хубаво. Не може в 21-и век да унищожава – би трябвало да бъде мир, децата да порастват, да се учат, да се развиват, а пък той желае да унищожи целия свят и в частност нас, украинците . Ние сме българи, само че живеем в Украйна. Говорим и на съветски, и на украински, и на български, и на британски – на разнообразни езици. "
Дванайсетгодишната Ан-Мишел Ерон има шанса да се роди в надалеч по-щастлива страна, само че все пак избира за тематика на есето си " Мирът по света ". " Много съм тъжна за обстановката в Украйна. Ужасно е и просто поисквам на хората доста благополучие и всичко да се оправи за тях ", споделя тя. Момичето и деветгодишния му брат Дейв-Стивън са родени в Париж в фамилията на българка и французин, приказват прелестно майчиния си език и всяко лято прекарват при баба и дядо във Враца. И двамата вземат участие допълнително от една категория в състезанието.
" Свиря на пиано от петгодишна и от този момент не съм спряла – споделя Ан-Мишел. – Уча във френската консерватория в Париж. Участвала съм в доста интернационалните състезания в разнообразни страни. Свирила съм в " Карнеги хол " в Ню Йорк , в Залцбург, в доста зали в Гърция. Искам да стана пианистка. "
Дейв-Стивън пък мечтае един ден да се занимава с компютри. Междувременно написа и рисува. Именно негова картина – с бял гълъб в центъра, привличаше вниманието от сцената.
" Рисунката ми е за всички деца по света, а посланието е да са другари ", изяснява той. И бърза да застане измежду девойките и момчетата за груповата фотография.
Снимки: Диана Цанкова По обявата работи: Иван Петров
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ