Как реших да закарам шефа, но…
Стоим с шефа на мястото за пушене, внезапно той ме пита:
– Ще вървиш ли с колата да обядваш?
Тук би трябвало да отбележа, че моят шеф не кара автомобил, а аз вървя да обядвам с колата доста рядко.
– Още не зная. Трябва да закарам кучето на имунизация. А на теб какво ти би трябвало?
– Исках да отскоча до банката. Мислех си, че можеш да ме закараш, в случай че вървиш някъде.
– Сега ще се обадя във ветеринарната клиника да видя получили ли са имунизацията. Ако всичко е готово, тръгваме.
Някъде 10 минути преди обедната отмора при нас в офиса, където работят още седем индивида, влезе шефът. Без думи разбрах погледа му, направих му жест да изчака минута и набрах номера на ветеринарната клиника:
– Добър ден, донесоха ли имунизацията? Да, да, би трябвало ми импортна, комбинирана. И наложително имунизацията да е против бяс. Има? Супер, тогава в този момент ще дойдем с него.
Затварям телефона, обръщам се към шефа и споделям:
– Всичко е контрактувано, има ваксина. Приготвяй се, ще те закарам.
Израженията на лицата на сътрудниците ми в този миг бяха просто скъпи.
