За 25 години българинът е намалил консумацията на хляб два пъти
Статистиката е безапелационна - потреблението на самун, изключително на обичайния български самун от пшенично брашно, забъркан с квас, спада непреклонно и се заменя от всевъзможни други разновидности на тестените произведения и зърнените храни.
От 1992 година, когато е изяждал по 160,4 кг самун годишно, до 2017 година българинът на процедура е понижил двойно потреблението му - през 2017 година данните са за 87,1 кг.
Става въпрос за потреблението в домашни условия, без да се броят заведенията за хранене и другите заведения за хранене. През тези 25 години наклонността е към непрестанно понижаване на яденето на самун.
Има единствено едно изключение - данните за 2010 година демонстрират леко повишаване от 105,9 кг през предходната 2009 година на 108 кг през 2010 година Това беше първата цялостна година от началото на международната финансова рецесия, когато безработицата внезапно набъбна и възнагражденията паднаха. Най-вероятно финансовите терзания са предиздвикали хората инстинктивно да купуват повече самун.
Но от този момент насам потреблението му още веднъж продължава да спада.
Любопитното е, че тази наклонност не стартира от началото на прехода, а е като че ли безконечна.
През 1965 година да вземем за пример българинът е изяждал вкъщи си по 270,6 кг самун годишно, през 1970 година - по 252,2 кг, а през 1975 година - по 232,2 кг. Тогава проучванията на потреблението са се правели през 5 години и забавното е, че от 1980 година нататък спадът, въпреки че продължава, е с доста по-ниски темпове, в сравнение с през 60-те и първата половина на 70-те години.
Това не значи безусловно, че благосъстоянието на хората у нас тогава е нараствало, само че сигурно трапезата е ставала по-разнообразна и това е карало хората да понижат потреблението на самун.
И в случай че през прехода понижението на потреблението на самун може да се изясни и с демографски аргументи - намаляващото население, то за времето преди този момент е ясно, че просто хлябът на трапезата се заменя с други артикули.
От данните на статистиката не може да се направи изрично умозаключение кое тъкмо заменя насъщния на трапезата.
Консумацията на брашно да вземем за пример също понижава - от 12,8 кг годишно през 1992 година на 8,7 кг през 2017 година
За същия интервал потреблението на артикули от друго зърно се усилва двойно - от 0,3 кг през 1992 година на 0,6 кг през 2017 година, само че това са прекомерно дребни количества. В тази група статистиката слага всичко, което не е от пшенично брашно.
В същото време обаче у нас тече друга наклонност, която във връзка с здравословното хранене е радикално противоположна на намаляващата консумация на самун. Това е потреблението на сладкарски произведения от брашно, което се усилва двойно за последния четвърт век - от 3 кг годишно през 1992 година на 6,1 кг през 2017 година Консумацията на тази група произведения у нас се мери едвам от 1992 година насам и в нея статистиката слага всички тези сладкарски произведения, които не се създават индустриално и не се продават пакетирани - пасти, торти, тестени сладкиши и така нататък
Макар и в напълно дребни количества у нас има внос-износ на самун. По данни на министерството на стопанската система, предоставени на “24 часа”, износът на самун от България през 2017 година е в размер на 6 млн. евро. Основните пазари са Румъния, Гърция, Словакия, Словения
Вносът на самун през предходната година възлиза на 3 млн. евро, България внася самун главно от Германия, Румъния, Франция, Чехия.
Най-вероятно става въпрос за характерни типове дълготраен самун и хлебни произведения, тъй като кардинално хлябът, даже и опакован, не устоя повече от седмица-две и комерсиалният му тип бързо се утежнява.
От 1992 година, когато е изяждал по 160,4 кг самун годишно, до 2017 година българинът на процедура е понижил двойно потреблението му - през 2017 година данните са за 87,1 кг.
Става въпрос за потреблението в домашни условия, без да се броят заведенията за хранене и другите заведения за хранене. През тези 25 години наклонността е към непрестанно понижаване на яденето на самун.
Има единствено едно изключение - данните за 2010 година демонстрират леко повишаване от 105,9 кг през предходната 2009 година на 108 кг през 2010 година Това беше първата цялостна година от началото на международната финансова рецесия, когато безработицата внезапно набъбна и възнагражденията паднаха. Най-вероятно финансовите терзания са предиздвикали хората инстинктивно да купуват повече самун.
Но от този момент насам потреблението му още веднъж продължава да спада.
Любопитното е, че тази наклонност не стартира от началото на прехода, а е като че ли безконечна.
През 1965 година да вземем за пример българинът е изяждал вкъщи си по 270,6 кг самун годишно, през 1970 година - по 252,2 кг, а през 1975 година - по 232,2 кг. Тогава проучванията на потреблението са се правели през 5 години и забавното е, че от 1980 година нататък спадът, въпреки че продължава, е с доста по-ниски темпове, в сравнение с през 60-те и първата половина на 70-те години.
Това не значи безусловно, че благосъстоянието на хората у нас тогава е нараствало, само че сигурно трапезата е ставала по-разнообразна и това е карало хората да понижат потреблението на самун.
И в случай че през прехода понижението на потреблението на самун може да се изясни и с демографски аргументи - намаляващото население, то за времето преди този момент е ясно, че просто хлябът на трапезата се заменя с други артикули.
От данните на статистиката не може да се направи изрично умозаключение кое тъкмо заменя насъщния на трапезата.
Консумацията на брашно да вземем за пример също понижава - от 12,8 кг годишно през 1992 година на 8,7 кг през 2017 година
За същия интервал потреблението на артикули от друго зърно се усилва двойно - от 0,3 кг през 1992 година на 0,6 кг през 2017 година, само че това са прекомерно дребни количества. В тази група статистиката слага всичко, което не е от пшенично брашно.
В същото време обаче у нас тече друга наклонност, която във връзка с здравословното хранене е радикално противоположна на намаляващата консумация на самун. Това е потреблението на сладкарски произведения от брашно, което се усилва двойно за последния четвърт век - от 3 кг годишно през 1992 година на 6,1 кг през 2017 година Консумацията на тази група произведения у нас се мери едвам от 1992 година насам и в нея статистиката слага всички тези сладкарски произведения, които не се създават индустриално и не се продават пакетирани - пасти, торти, тестени сладкиши и така нататък
Макар и в напълно дребни количества у нас има внос-износ на самун. По данни на министерството на стопанската система, предоставени на “24 часа”, износът на самун от България през 2017 година е в размер на 6 млн. евро. Основните пазари са Румъния, Гърция, Словакия, Словения
Вносът на самун през предходната година възлиза на 3 млн. евро, България внася самун главно от Германия, Румъния, Франция, Чехия.
Най-вероятно става въпрос за характерни типове дълготраен самун и хлебни произведения, тъй като кардинално хлябът, даже и опакован, не устоя повече от седмица-две и комерсиалният му тип бързо се утежнява.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ