Русия и Малайзия или макропроблеми с микроконтролери
Според Малайзийската национална новинарска организация, на 23 април т. година посланикът на Mалайзия в Русия Датук Бала Чандран Тарман е декларирал, че високотехнологичните компании от Малайзия са подготвени да прегледат претенции на Русия за доставка на микропроцесори. Известия за съответни договаряния отсъстват, по всяка възможност изявлението на посланика се лимитира до заявяване на желание. Въпросното изявление провокира отрицателни реакции от някои медии в Югоизточна Азия. Ако фактически стартират доставки на малоазийски чипове за Русия, това би означавало, че далекоизточната страна ще наруши в случай че не глобите на Организация на обединените нации към Русия, то най-малко глобите, планувани от американското комерсиално законодателство. Това на собствен ред основава предпоставки на самата Малайзия да бъдат наложени стопански наказания. Някои коментатори дефинират изказването на малайзийския дипломат в Москва като необвързващ коментар за вероятни дейности в бъдеще, а не като известие за контрактувани и започващи доставки.
Осъществяването на сходни доставки би срещнало и други затруднения. Немаловажен подробност е фактът, че огромна част от сглобяваните в Малайзия микропроцесори съдържат съставни елементи, които се създават в други страни и върху които има авторски права на други, постоянно японски и американски, компании. Ако Малайзия желае да изнася упоменатите чипове, належащо е да получи разрешението на притежателите на правата, в противоположен случай рискува замесване в правосъдни процеси, чиито излаз ще са обилни по мярка санкции. Специализираните в консолидираното и тестването на микроконтролери малайзиски компании са единствено част от комплицираната световна индустриална верига на чипове. Затова независимо решение на Малайзия за експорт на високотехнологични съставни елементи за подложената на интернационалните наказания Русия крие огромни опасности. Малайзия обаче е център на фабрики, които принадлежат или са свързани със международни производители на процесори регистрирани в други страни. Това значи, че далекоизточната страна е забележителен участник в упоменатата промишленост поради практиката на аутсорсинг.
Технически не е невероятно да се реализира експорт на съединени в Малайзия чипове за Русия, само че както към този момент споменахме, пречките пред сходна договорка са съществени, изключително поради финансовите последствия, които биха могли да имат. Все отново, даже коментирането на такава опция разкрива най-малко два огромни казуса, свързани с търговията с микропроцесори сега:
Първият проблем се състои в огромното значение на микропроцесорите при основаването на военна техника и „ умни “ муниции. Масово употребяваните и от двете воюващи страни дронове, самонасочващите се противотанкови ракети, сходни на прочулия се FGM-148 Javelin, информационното съоръжение, противовъздушните и противоракетни системи, ръководството на артилерийския огън, както и доста други военни системи са невъзможни без чипове. Това трансформира военните промишлености на двете воюващи страни и техните съдружници в крупни консуматори на микропроцесори.
Вторият проблем е, че търсенето на чипове надвишаваше тяхното произвеждане още преди разразяването на спора в Украйна. Мнозина свързват дефицита на микропроцесори на международния пазар с пандемията от COVID-19. Подобно резюме е прекомерно опростено и неопределено. Недостигът на чипове е наклонност, зародила и развила се по-рано, а коронакризата единствено докара до нейното изостряне.
Като основна причина за дефицита можем да посочим това, че нашият живот се насища с от ден на ден цифрови устройства, в които рядко има единствено по един чип. Много от упоменатите устройства са такива, от които сме подвластни в ежедневния живот и работа. Красноречив образец в това отношение съставляват колите. Години преди пандемията автомобилната промишленост стартира да влага от ден на ден и повече чипове в колите като напоследък наклонността се ускори доста. Познавачи на автомобилната промишленост настояват, че в нов общоприет автомобил се влагат приблизително 100 или повече чипа според от неговата степен на съгласуваност с информационни и навигационни мрежи. Разработването на коли с самостоятелно ръководство изисква все по-мощни процесори, които на собствен ред се зареждат с данни от многочислени сензори. Насърчаваното по екологични съображения произвеждане на електрически и хибридни коли също се нуждае от огромно количество микропроцесори. Достатъчно е да споменем, че зареждането и поддръжката на техните акумулаторни акумулатори се обезпечава от многочислени сензори и се ръководи от бордови компютри. Отделно от това, навигационните системи, с които сме привикнали и които одобряваме като даденост, също водят до увеличено търсене на процесори.
В последните години доста се усилва и използването на цифрови датчици в производството: освен в промишлеността, само че и в земеделието. Влажността на почвата на стотици декари да вземем за пример, нерядко се следи чрез микропроцесори и свързани с тях сензори.
За многочислените системи за сигурност и наблюдаване, включващи камери, информационни и записващи системи, ситуирани в публични здания, учебни заведения и даже частни домове също са нужни милиони процесори. Умният дом, набиращ известност в последните 10 години, също е невъобразим без обилие от микропроцесори.
Все по-широкото нахлуване на дроновете отвън военното дело, да вземем за пример за осъществяване на доставки, за потребностите на полицейските служби или като любителска техника е друго пазарно направление, в което нуждата от чипове стабилно нараства. Наред с всичко казано, разрастващите се 5G мрежи включват в себе си хиляди микропроцесори.
На този декор, пандемията от ковид още повече усложни пазара на микропроцесори. Продължителните изолации с мъчно предвидим край от началото на пандемията внезапно покачиха търсенето на устройства за работа и учене от къщи, както и на гейминг конзоли. Търсенето надскочи опциите на фабриките.
Пандемията и обвързваните с нея локдауни докара до краткотраен спад в търсенето на коли. Тъй като продължителността на процеса беше мъчно предвидима, автомобилните компании свиха производството си, с цел да лимитират загубите си. В резултат на това, тези компании понижиха и пазаруването на чипове. На собствен ред, производителите на микропроцесори В резултат на това са налице систематични забавяния и даже стесняване на част от производството в автомобилния бранш.
Политичеспренасочиха продукцията си към други клиенти. Сега, когато с помощта на всеобщите имунизации пандемията в международен мащаб наподобява релативно овладяна, търсенето на коли още веднъж се увеличи, само че потенциалът на фабриките за чипове към този момент е преразпределен и пред автомобилната промишленост се обрисуват компликации в снабдяването с полупроводникови детайли.ко решение, което още повече усложнява дефицита на чипове, е една възбрана, която държавното управление на Доналд Тръмп наложи на американските компании: не им се разрешава да изнасят чипове за китайския цифров колос Huawei, под претекст, че последните употребявали технологиите за шпионаж. В резултат мениджърите на Huawei са нараснали доста поръчките на чипове от неамерикански производители, което води до това, че към този момент претрупаният пазар се претрупва в допълнение, а за консуматори отвън Китай чиповете още повече не доближават.
В тази конюнктура, в случай че Русия успее да контракти доставка на чипове, ще навреди на всички участници в упоменатия пазар даже със самото пазаруване на микропроцесорите. Излишно е да се споделя, че в случай че успее да ги вложи в продукцията на военнопромишления си комплекс, това ще удължи и усложни войната още повече. Украйна, на собствен ред, също бе принудена да стане консуматор на чипове за военна електроника, което неизбежно затруднява достъпа до микропроцесори на останалите купувачи.
В този подтекст, забавените доставки на електроника ще бъдат част от живота на всички ни в близко бъдеще.
Възниква въпросът за какво предлагането на чипове не е в положение бързо да догони тяхното търсене. Производството и продажбата на микропроцесори носи обилни облаги, намирането на вложения не е проблем. Все отново, бързо уголемение на индустриалния потенциал не се следи. Основната причина за това е, че инсталациите за произвеждане на микропроцесори са доста комплицирани и построяването им лишава доста време. Според експертите, една година е извънредно непълен период, с цел да се построи нова фабрика за микропроцесори, без значение от финансовия запас на компанията. Обучението и подготовката на висококвалифицирани инженери също е нескончаем развой, а квалифицираните експерти са постоянно по-малко от търсените. Пример в това отношение е оповестената през ноември предходната година нова фабрика за микроконтролери на Samsung в град Тейлър, щата Тексас, която се построява с инвестиция от 17 милиарда $, само че ще стартира работа не по-рано от втората половина на 2024 година
За да понижи дефицита на чипове, през февруари 2021 година президентът на Съединени американски щати Джо Байдън е подписал президентско предписание за подсилване на веригите за доставки в микрпроцесорната промишленост, а през септември ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е декларирала желание да се създаде европейки закон за чиповете, с цел да се понижи зависимостта на европейските компании от импорт на чипове.
Наред с това, производителите взимат разнородни ограничения за запазване на авторското право и патентите, вложени в чиповете. Това също забавя започването на ново произвеждане. Мерките за сигурност усложняват подбора на личен състав и организацията на производството. Необходими са подсилени системи за наблюдаване в лабораториите и заводите, както и прикриващ дизайн, който да предотврати или оптимално да затрудни кражбата на технологии. Промишленият шпионаж в този бранш процъфтява още от времето на Студената война и през днешния ден си служи с най-модерни механически средства. Превантивните ограничения са скъпи и не постоянно съумяват да опазят комерсиалната загадка.
Изказването на Датук Бала Чандран Тарман може да се окачестви като неуместна вежливост и дипломатическа несъобразителност и то надали ще докара до доставки на чипове от Малайзия за Русия, само че проблемите, за които то ни подсеща, са действителни и непрестанно се усложняват. Оказва се, че даже радващата се на мощно търсене и огромни облаги микропроцесорна промишленост е била оставена без навременни вложения и без задоволителен потенциал години преди коронавирусната пандемия и войната в Украйна. Това излага на риск живота и благоденствието на голям брой хора в световен мащаб. Мисленето от последния четвърт век, съгласно което високотехнологичните фабрики се изграждаха в страни с ниска цена на труда, сътвори както световни несъответствия, по този начин и световен дефицит. Ще са нужни доста старания за превъзмогване на проблемите както от държавните управления, по този начин и от фирмите, които основават нашето цифрово настояще и бъдеще.
Осъществяването на сходни доставки би срещнало и други затруднения. Немаловажен подробност е фактът, че огромна част от сглобяваните в Малайзия микропроцесори съдържат съставни елементи, които се създават в други страни и върху които има авторски права на други, постоянно японски и американски, компании. Ако Малайзия желае да изнася упоменатите чипове, належащо е да получи разрешението на притежателите на правата, в противоположен случай рискува замесване в правосъдни процеси, чиито излаз ще са обилни по мярка санкции. Специализираните в консолидираното и тестването на микроконтролери малайзиски компании са единствено част от комплицираната световна индустриална верига на чипове. Затова независимо решение на Малайзия за експорт на високотехнологични съставни елементи за подложената на интернационалните наказания Русия крие огромни опасности. Малайзия обаче е център на фабрики, които принадлежат или са свързани със международни производители на процесори регистрирани в други страни. Това значи, че далекоизточната страна е забележителен участник в упоменатата промишленост поради практиката на аутсорсинг.
Технически не е невероятно да се реализира експорт на съединени в Малайзия чипове за Русия, само че както към този момент споменахме, пречките пред сходна договорка са съществени, изключително поради финансовите последствия, които биха могли да имат. Все отново, даже коментирането на такава опция разкрива най-малко два огромни казуса, свързани с търговията с микропроцесори сега:
Първият проблем се състои в огромното значение на микропроцесорите при основаването на военна техника и „ умни “ муниции. Масово употребяваните и от двете воюващи страни дронове, самонасочващите се противотанкови ракети, сходни на прочулия се FGM-148 Javelin, информационното съоръжение, противовъздушните и противоракетни системи, ръководството на артилерийския огън, както и доста други военни системи са невъзможни без чипове. Това трансформира военните промишлености на двете воюващи страни и техните съдружници в крупни консуматори на микропроцесори.
Вторият проблем е, че търсенето на чипове надвишаваше тяхното произвеждане още преди разразяването на спора в Украйна. Мнозина свързват дефицита на микропроцесори на международния пазар с пандемията от COVID-19. Подобно резюме е прекомерно опростено и неопределено. Недостигът на чипове е наклонност, зародила и развила се по-рано, а коронакризата единствено докара до нейното изостряне.
Като основна причина за дефицита можем да посочим това, че нашият живот се насища с от ден на ден цифрови устройства, в които рядко има единствено по един чип. Много от упоменатите устройства са такива, от които сме подвластни в ежедневния живот и работа. Красноречив образец в това отношение съставляват колите. Години преди пандемията автомобилната промишленост стартира да влага от ден на ден и повече чипове в колите като напоследък наклонността се ускори доста. Познавачи на автомобилната промишленост настояват, че в нов общоприет автомобил се влагат приблизително 100 или повече чипа според от неговата степен на съгласуваност с информационни и навигационни мрежи. Разработването на коли с самостоятелно ръководство изисква все по-мощни процесори, които на собствен ред се зареждат с данни от многочислени сензори. Насърчаваното по екологични съображения произвеждане на електрически и хибридни коли също се нуждае от огромно количество микропроцесори. Достатъчно е да споменем, че зареждането и поддръжката на техните акумулаторни акумулатори се обезпечава от многочислени сензори и се ръководи от бордови компютри. Отделно от това, навигационните системи, с които сме привикнали и които одобряваме като даденост, също водят до увеличено търсене на процесори.
В последните години доста се усилва и използването на цифрови датчици в производството: освен в промишлеността, само че и в земеделието. Влажността на почвата на стотици декари да вземем за пример, нерядко се следи чрез микропроцесори и свързани с тях сензори.
За многочислените системи за сигурност и наблюдаване, включващи камери, информационни и записващи системи, ситуирани в публични здания, учебни заведения и даже частни домове също са нужни милиони процесори. Умният дом, набиращ известност в последните 10 години, също е невъобразим без обилие от микропроцесори.
Все по-широкото нахлуване на дроновете отвън военното дело, да вземем за пример за осъществяване на доставки, за потребностите на полицейските служби или като любителска техника е друго пазарно направление, в което нуждата от чипове стабилно нараства. Наред с всичко казано, разрастващите се 5G мрежи включват в себе си хиляди микропроцесори.
На този декор, пандемията от ковид още повече усложни пазара на микропроцесори. Продължителните изолации с мъчно предвидим край от началото на пандемията внезапно покачиха търсенето на устройства за работа и учене от къщи, както и на гейминг конзоли. Търсенето надскочи опциите на фабриките.
Пандемията и обвързваните с нея локдауни докара до краткотраен спад в търсенето на коли. Тъй като продължителността на процеса беше мъчно предвидима, автомобилните компании свиха производството си, с цел да лимитират загубите си. В резултат на това, тези компании понижиха и пазаруването на чипове. На собствен ред, производителите на микропроцесори В резултат на това са налице систематични забавяния и даже стесняване на част от производството в автомобилния бранш.
Политичеспренасочиха продукцията си към други клиенти. Сега, когато с помощта на всеобщите имунизации пандемията в международен мащаб наподобява релативно овладяна, търсенето на коли още веднъж се увеличи, само че потенциалът на фабриките за чипове към този момент е преразпределен и пред автомобилната промишленост се обрисуват компликации в снабдяването с полупроводникови детайли.ко решение, което още повече усложнява дефицита на чипове, е една възбрана, която държавното управление на Доналд Тръмп наложи на американските компании: не им се разрешава да изнасят чипове за китайския цифров колос Huawei, под претекст, че последните употребявали технологиите за шпионаж. В резултат мениджърите на Huawei са нараснали доста поръчките на чипове от неамерикански производители, което води до това, че към този момент претрупаният пазар се претрупва в допълнение, а за консуматори отвън Китай чиповете още повече не доближават.
В тази конюнктура, в случай че Русия успее да контракти доставка на чипове, ще навреди на всички участници в упоменатия пазар даже със самото пазаруване на микропроцесорите. Излишно е да се споделя, че в случай че успее да ги вложи в продукцията на военнопромишления си комплекс, това ще удължи и усложни войната още повече. Украйна, на собствен ред, също бе принудена да стане консуматор на чипове за военна електроника, което неизбежно затруднява достъпа до микропроцесори на останалите купувачи.
В този подтекст, забавените доставки на електроника ще бъдат част от живота на всички ни в близко бъдеще.
Възниква въпросът за какво предлагането на чипове не е в положение бързо да догони тяхното търсене. Производството и продажбата на микропроцесори носи обилни облаги, намирането на вложения не е проблем. Все отново, бързо уголемение на индустриалния потенциал не се следи. Основната причина за това е, че инсталациите за произвеждане на микропроцесори са доста комплицирани и построяването им лишава доста време. Според експертите, една година е извънредно непълен период, с цел да се построи нова фабрика за микропроцесори, без значение от финансовия запас на компанията. Обучението и подготовката на висококвалифицирани инженери също е нескончаем развой, а квалифицираните експерти са постоянно по-малко от търсените. Пример в това отношение е оповестената през ноември предходната година нова фабрика за микроконтролери на Samsung в град Тейлър, щата Тексас, която се построява с инвестиция от 17 милиарда $, само че ще стартира работа не по-рано от втората половина на 2024 година
За да понижи дефицита на чипове, през февруари 2021 година президентът на Съединени американски щати Джо Байдън е подписал президентско предписание за подсилване на веригите за доставки в микрпроцесорната промишленост, а през септември ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е декларирала желание да се създаде европейки закон за чиповете, с цел да се понижи зависимостта на европейските компании от импорт на чипове.
Наред с това, производителите взимат разнородни ограничения за запазване на авторското право и патентите, вложени в чиповете. Това също забавя започването на ново произвеждане. Мерките за сигурност усложняват подбора на личен състав и организацията на производството. Необходими са подсилени системи за наблюдаване в лабораториите и заводите, както и прикриващ дизайн, който да предотврати или оптимално да затрудни кражбата на технологии. Промишленият шпионаж в този бранш процъфтява още от времето на Студената война и през днешния ден си служи с най-модерни механически средства. Превантивните ограничения са скъпи и не постоянно съумяват да опазят комерсиалната загадка.
Изказването на Датук Бала Чандран Тарман може да се окачестви като неуместна вежливост и дипломатическа несъобразителност и то надали ще докара до доставки на чипове от Малайзия за Русия, само че проблемите, за които то ни подсеща, са действителни и непрестанно се усложняват. Оказва се, че даже радващата се на мощно търсене и огромни облаги микропроцесорна промишленост е била оставена без навременни вложения и без задоволителен потенциал години преди коронавирусната пандемия и войната в Украйна. Това излага на риск живота и благоденствието на голям брой хора в световен мащаб. Мисленето от последния четвърт век, съгласно което високотехнологичните фабрики се изграждаха в страни с ниска цена на труда, сътвори както световни несъответствия, по този начин и световен дефицит. Ще са нужни доста старания за превъзмогване на проблемите както от държавните управления, по този начин и от фирмите, които основават нашето цифрово настояще и бъдеще.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ