Денят 25 юли в българската история
София.
През 811 година - в нощта на 25 против 26 юли българите предвождани от хан Крум нанасят цялостен разгром на византийската армия в сражението при Върбишкия проход.
През 1885 година се организира съвещание на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в с. Дермендере (днес Първенец). В състава на Централния комитет (ЦК) влизат Захари Стоянов, отец Георги Тилев, Димитър Ризов, Коста Паница, Иван Андонов. Заседанието е насочено към обединяване на Княжеството с Областта и отсрочване на въпроса за избавление на Македония. Вместо гражданска война е възприета концепцията за военна акция.
2013 година
Президентът на Република България присъжда медал „ Стара планина “ първа степен Гуо Йеджоу, ексклузивен и пълномощен дипломат на Китайската национална република в Република България „ за извънредно огромните му заслуги за развиването и укрепването на българо-китайските връзки и по отношение на окончателното му тръгване от страната “.
2006 година
Народното заседание приема на второ четене Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България, според който за президент и вицепрезидент на страната ще се гласоподава с интегрална бюлетина, без плик и в транспарантна урна.
Народните избраници гласоподават бюлетината да е бяла, по пример, одобрен от Централната изборна комисия (ЦИК); на лицевата страна на бюлетината да бъдат изписани в най-горната част с центриран текст и основни букви наименованието и номерът на изборния регион.; изпод поредно да бъдат подредени идентични по мярка полета на записаните в ЦИК партии, обединения и инициативни комитети; гласуването да се прави посредством слагане на знак върху квадратчето с номера на съответната листа. Знак, който излиза или е подложен отвън квадратчето, само че в полето на съща листа, не прави вота нереален, при изискване, че не навлиза в полето на друга листа. За нереален се счита вотът при съществуването на повече от един знак в разнообразни полета.
2006 година
Провежда се петото съвещание на Съдът в Триполи по СПИН процеса против петте българки.
Съдията Махмуд Хуейса задължава прокурорът да намери неявилите се очевидци на прокуратурата и на подсъдимите, с цел да могат да бъдат разпитани те в правосъдната залата.
Преди това е отхвърлено настояването на отбраната да бъде назначена нова интернационална експертиза за аргументите за епидемията в Бенгази.
Освен настояването за нова интернационална експертиза за СПИН-заразата в Бенгази, съдията отхвърля и настояването на отбраната на българките за установяването на последствията от психологическия тормоз, на който те са били подложени след задържането седем години по-рано.
Нито един от призованите за съвещанието от юрист Осман Бизанти 9 очевидци не се явява в правосъдната зала.
2000 година
Официално е оповестено основаването на Г-100 ( “Клуба на стоте ”) от опозиционно мислещи и дискутиращи интелектуалци и икономисти, отпред на които застава доктор Петър Дертлиев. Тази група се показва като кадрови капацитет за бъдещо ръководство.
Петър Антонов Дертлиев е роден на 7 април 1916 година в с. Писарево, Ловешка област. През 1941 година приключва медицина. През 1945 година е назначен за помощник в катедрата по анатомия на Медицинския факултет. След 9 септември 1944 година е член на комитет на Отечествения фронт в Софийския университет и в Медицинския факултет. Секретар е на Съюза на социалистическата юноша. Заради опозиционната си активност през 1946 година е изпратен в лагер " Росица ". Същата година е определен за депутат във Великото национално заседание. На 1 юли 1948 година с решение на президиума на Народното събрание е лишен депутатския имунитет на Дертлиев. Осъден е на 10 години затвор. Изпратен е в лагер " Венчан ", по-късно два пъти в " Белене ", в Плевенският затвор, в наказателното поделение и в пандизът за рецидивисти в Пазарджик. От февруари 1957 година работи в продължение на 7 години в тубдиспансера за деца в Трявна и в Перник. От 1963 година до пенсионирането си през 1984 година е завеждащ флуорографското поделение на Института по туберкулоза към Медицинската академия. След 10 ноември 1989 година е един от основателите за възобновяване на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ и за включването й в Съюза на демократичните сили /СДС/. Председател е на БСДП от възобновяване на БСДП на 26 ноември 1989 година до гибелта си. През 1990 година е народен представител в Седмото Велико национално заседание, определен с листата на Съюз на демократичните сили. Кандидат е на Съюз на демократичните сили за президент на страната. Българска социалистическа партия не приема кандидатурата с претекста, че Дертлиев е краен антикомунист. Подписва новата конституция на Република България и не утвърждава протеста на 39-те народни представители от Съюз на демократичните сили, напуснали Народното събрание. Издава две автобиографична книги. Петър Дертлиев умира в края на 2000 година
2000 година
Парламентът разисква и приема доклада на държавното управление за стабилността през 1999 година Всички парламентарни групи, без тези на Българска социалистическа партия и новосформираната Български бизнес блок – Зелени (БББ-Зелени), поддържат държавното управление. Несъгласието на тези две групи е обвързвано с позицията на българското държавно управление по войната в Косово.
1996 година
След 5-годишно разискване Тридесет и седмото Народно Събрание приема Закон за националните знаци и герба на България.
1956 година
Българското Министерство на външните работи изпраща нота до легацията на Турската република в София, с която се установи прочут прогрес в двустранните връзки и се декларира, че българското държавно управление " не вижда такива въпроси, които при благосклонност, проявена и от двете страни, да не могат да бъдат позволени посредством директни договаряния, взаимно съгласие и отстъпки ". Предлага се подписване на редица конвенции, които ще основат политическо доверие сред двете страни. Българското държавно управление изявява подготвеност " да прегледа благосклонно въпроса за заминаването на български жители от турски генезис при свои близки, изселили се към този момент в Турция ".
1955 година
България подписва конвенция за културно съдействие с Корейската народнодемократична република (КНДР).
Корейската народнодемократична република е страна в Източна Азия, заемаща северната част на Корейския полуостров. На юг граничи с Южна Корея, с която до 1948 година образуват една страна. На север граничи с Китай и Русия. Столицата е Пхенян, а популацията на Северна Корея е едно от най-хомогенните в етнически и езиков аспект.
1952 година
ЦК на Българска комунистическа партия изпраща строго поверително писмо до окръжните и околийските комитети на партията и до всички първоначални партийни организации, с което те се задължават да изключат от Българска комунистическа партия " чиновниците на разнообразни религии и религиозни секти - свещеници, ходжи и други ", защото " религията, чиито дейни проводници и чиновници са те, е противоположна и враждебна на марксизма-ленинизма ".
1946 година
Правителството внася в Народното събрание законопроект за допитване до народа за унищожаване на монархията и за основаване на " национална демократична република ". Още на първо четене законопроектът е единомислещо признат с поименно гласоподаване на 244 народни представители (от съвещанието заради болест или отпуски отсъстват 32-ма депутати).
1936 година
Създава се опозиционната група " Петнадесеторка " (Единен аграрни фронт), която включва земеделските групи отвън Български земеделски народен съюз “Врабча 1 ” и се афишира в отбрана на парламентаризма. Тази групировка краткотрайно сплотява земеделци от крилото " Александър Стамболийски " ( " Пладне " ), групите " Селски глас " и " Орач ". Началото й се слага с подписването на Декларация-позив, направена и подписана от 15 известни аграрни дейци, измежду които Ал. Оббов, доктор Г. М. Димитров, Ст. Омарчевски, Ас. Стамболийски и други Те се афишират за народовластие, срещу единодействието с буржоазните партии, за независима активност на Български земеделски народен съюз. Единният аграрни фронт прави опит да сплоти всички аграрни партии и групи, само че заради политически различия това не се реализира. Петнадесеторката съществува единствено два-три месеца.
1934 година
Излиза последният брой на вестник " Съзнание ", печатен орган на Българския училищен съюз.
Вестникът излиза един път седмично в София от 14 август 1898 година до 25 юли 1934 година, с спиране през 1917 година Негов правоприемник е в. " Учителски приятел " (13 март 1894 година –16 юли 1898 г.). Редактори на вестника са Т. Г. Влайков, Ив. Коларов, Е. Марковски, М. Герасков, Ст. Руневски, Д. Негенцов, Гр. Чешмеджиев, Д. Казасов и други
1928 година
Чета от 33-ма души отпред с Петър Шанданов, изпратена от Задграничното посланичество (ръководен орган на Вътрешната македонска революционна организация – ВМРО) в София, отпътува за Юндола за битка с последователите на Иван Михайлов, само че е разрушена. През първата половина на август е разрушена и втората чета на протогеровистите, водена още веднъж от Петър Шанданов при с. Обидим край Банско.
Петър Димов Шанданов е роден на 4 юли 1895 година в Охрид. Участник е във военния кръг “Звено ”, свързва се с комунистите и като завеждащ Военния отдел на ІІ Въстаническа оперативна зона е измежду уредниците на деветосептемврийския прелом през 1944 година Умира през 1971 година в София.
1924 година
В София излиза първия брой на вестник " Оранжево знаме ". Той е последовател на в. " Народовластие ", издаван в интервала от 17 до 24 юли 1924 година
Вестник " Оранжево знаме " е печатен орган на сдружените земеделци и е орган на левите сили в Български земеделски народен съюз след държавния прелом на 9 юни 1923 година Главен редактор е Д. Н. Грънчаров. Последният брой на вестника излиза на 26 август 1924 година Заместен е от в. " Народно знаме " (издаван в интервала 26 септември 1924 година – 19 февруари 1925 г.).
1903 година
Излиза последният брой на в. “Единство ”. Първият брой на вестника е публикуван на 3 април 1903 година Заместен е от в. " Работническа битка ", който е орган на Работническата социалдемократическа партия. Той е вестник на необятните социалисти и на намиращия се под тяхно въздействие Свободен общ работен синдикален съюз. Излиза в София от 1903 година до 1908 година Негови редактори са доктор П. Джидров, Я. Сакъзов, Кр. Станчев и други По-късно е заместен от в. " Работническа България " (1909–1911 г.).
1885 година
Провежда се съвещание на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в с. Дермендере (днес Първенец). В състава на Централния комитет (ЦК) влизат Захари Стоянов, отец Георги Тилев, Димитър Ризов, Коста Паница, Иван Андонов. Заседанието е насочено към обединяване на Княжеството с Областта и отсрочване на въпроса за избавление на Македония. Вместо гражданска война е възприета концепцията за военна акция.
1872 година
Издаването на в. " Македония " е прекъснато дефинитивно поради публикацията на Петко Р. Славейков " Двете управляващи и касти ".
Петко Р. Славейков стартира да издава в Цариград в. " Македония " на 3 декември 1866 година В седми брой на вестника програмата на " Македония " е дефинирана по този начин: " С издаванието на този вестник за народа желанието и желанието ни е единствено вести да известявами, само че доколкото можем да ся мъчим, с цел да всейваме в народнийт дух начала нравствено-политически, да ся грижим да го предупазями от злонамерени внушения и гибелни за него непознати въздействия и да гледами да образувами в него публично мнение. При това още да защитавами правдините на народа си и да отговарями против клеветите и ухищренията на недоброжелателите му... " В. " Македония " е спиран пет пъти от турската цензура.
1870 година
В Браила стартира първото годишно отчетно заседание на Българското книжовно сдружение (БКД).
Българското книжовно сдружение е учредено в края на септември 1869 година в Браила (Румъния) от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. То си слага необятни научни и патриотични цели, с които се стреми освен да подтиква развиването на научната мисъл на българската интелигенция, само че и да оказва позитивно влияние на националноосвободителната битка на българския народ. Инициативата за неговото основаване среща благосклонностите на българската революционна емиграция в Румъния и изключително на В. Левски, Л. Каравелов и Хр. Ботев. На първото Общо заседание е признат правилник на БКД, който регламентира неговото организационно създаване. За пръв ръководител на БКД е определен проф. М. Дринов. Дружеството издава собствен печатен орган - " Периодическо списание на Българското книжовно сдружение ". По време на Априлското въстание (1876 г.) и Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) краткотрайно приключва своята активност. Непосредствено след Освобождението в Браила е свикано общо заседание на БКД, което взема решение за неговото пренасяне в София. Тук княжеското държавно управление отпуска на БКД годишна дотация. През 1884 година е признат нов правилник на БКД, съгласно който то в действителност се трансформира в академия. За реализиране на научния му живот се основават три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. Членовете му са почетни, постоянни и дописни. От 1898 година негов ръководител е Ив. Евстратиев Гешов. През 1901-1911 година сдружението издава " Летопис на Българското книжовно сдружение в София ", а от началото на 1902 година стартира да излиза и поредицата " Българска библиотека ". През 1903 година сдружението стартира да издава " Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина ", излизал до този миг като орган на Министерството на националното просвещение. От 1906 година то открива нова поредност " Български старини ". На 6 март 1911 година сдружението се преименува в Българска академия на науките.
1869 година
В Букурещ стартира да излиза вестникът на Добродетелната тайфа - " Отечество ". Редактор е Пандели Кисимов, а мотото на вестника е " Работи и се надявай! "
Пандели (Пантелей) Кисимов е роден в Търново през 1832 година Той е български държавник, журналист и публицист. Превежда от гръцки език и сътрудничи на “Цариградски вестник ” (1953 г.), в. “България ”, сп. “Български книжици ”. Участва във въстанието на капитан Дядо Никола, през 1862 година емигрира и 10 години живее в Букурещ и Болград. Той е един от създателите на БТЦК, последовател е на дуализма. Сътрудничи на в. “Народност ”, “Българска пчела ” и “Дунавска зора ”. От 1869 година редактира в. “Отечество ”, обвързван с партията на “старите ”. Връща се в Търново през 1872 година, пътува из страната, занимава се с рударство, написа дописки и публикации, превежда от румънски език. След Освобождението работи като правосъден чиновник в Търново и София. Репресиран е по време на Стамболовия режим. Неговите идейни позиции, неточности и пристрастия са разкрити най-пълно в книгата “Исторически работи. Моите мемоари ” (ч. I-IV, 1897-1903 г.).
1864 година
В Цариград стартира да излиза в. " Турция ". Редактор на вестника, който има проправителствен темперамент, е Никола Генович. В уводна публикация в първия брой издателите на вестника означават: " Ний ще подложим с огромна грижа (нашият вестник) да служи за мирът и доста надалеч да раздухвами огънят на несъгласието, ний ще съветувами секоги братството и единодушието посред дечата на същият татко, султана!... И колкото повече ще съветувами от една страна концепциите на общенародната разпоредба, толкоз повече от друга ще блъсками революционернити и безнравствени хрумвания. Таквази е без никаква скришна мисъл нашата стратегия. "
Никола Генович е роден в Свищов. Той е цензор по печата в Цариград до 1878 година След Освобождението става чиновник в Българското дипломатическо агентство в столицата на Османската империя (1879–1886 г.).
1862 година
Във Варна тържествено е осветена постройката на Българското централно учебно заведение с основен преподавател Сава Доброплодни.
Сава Илиев Доброплодни (1820-1894 г.) е роден в Сливен в фамилията на учителите Илия и Трендафила Славови. Учи в Котел и приключва гръцкото учебно заведение в Куручешме, Цариград. Основател е на първото класно девическо учебно заведение в България през 1856 година в Шумен. Учителства във Варна (1862-1864 г.), Тулча (1864-1869 г.), Силистра (1870-1872 г.), Кюстенджа (1872-1875 г.). От 14 септември 1878 година до 1 февруари 1881 година година е член-секретар и ръководител на Варненския областен съвет. След това още веднъж е преподавател и областен учебен контрольор във Варна и Разград.
1842 година
Георги Раковски е изпратен от Букурещ в Браила. Малко по-късно гръцкият дипломат в Букурещ Константин Ризос отбелязва в писмо до пълномощния министър в Цариград: " Моля вземете нужната грижа, с цел да не пострада нещастникът (Георги Македон)... Той е млад, просветен и сладкодумен и несъмнено ще Ви завоюва благосклонностите... Понеже изпращането на Македон в Гърция може да е неизгодно за гръцкото държавно управление, добре би било той да замине за известно време за някоя европейска страна. Баща му е заможен и има и други родственици, които биха могли да го устоят. "
811 година
В нощта на 25 против 26 юли войската на хан Крум нанася цялостен разгром на византийската войска в сражението при Върбишкия проход. В сражението умира византийският император Никифор І Геник, дружно със своите военачалници. След сражението Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на прът. След това, отново по негова заповед, черепът на императора е обкован със сребро. С него Крум пие наздравица в чест на своята победа. Победата при Върбишкия проход е един от най-големите върхове на българското военно изкуство през междинните епохи. България става заслужен съперник на могъщата Византийска империя.
На тази дата са родени:
1934 година
Роден е Георги Николов Кордов - български естраден реализатор. Започва музикалната си кариера на 13 години с присъединяване в Първия юношески международен фестивал в Прага през 1947 година През 1956 година приключва Консерваторията с две специалности - класическо пеене и дирижиране. Три години по-късно прави дебюта си в Българската телевизия с шлагерите си " Приказка ", " Искам да те помня все по този начин ", " Вечерна ария ". От 1962 година е солист на естрадата на ансамбъла на Българската национална войска, а в интервала 1972 – 1974 година е неин началник. Близо 40 години Георги Кордов работи като музикален възпитател и приготвя израстването на няколко генерации реализатори. Умира на 16 януари 2006 година
1930 година
Роден е Атанас Славов - публицист и стихотворец. Завършва британска лингвистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски ”. От 1961 година до 1971 година е учител по британска литература в Софийски университет “Св. Климент Охридски ”. Защитава дисертация на тематика “Функции на ритъма в художествената стихова тирада ” през 1965 година В интервала 1966-1976 година работи в Института за изкуствознание при Българска академия на науките. Атанас Славов е изпълнителен секретар на научния план “Основни насоки на международната просвета до 2000 ” към Научното обединяване по изкуствознание при Българска академия на науките (1975-1976 г.). Във връзка с този план отпътува за Съединени американски щати, където работи в Отдела за интернационалните научни проучвания и продан в Ню Йорк (1975-1976 г.). Работи на свободна процедура и като диктор към радио “Свободна Европа ” (1978 г.) и Би Би Си (Лондон) през 1978 година Изследва проблемите на източноевропейските култури към центъра “Уудроу Уилсън ” във Вашингтон през 1979 година Инструктор е по български език в Държавния департамент във Вашингтон (1980-1983 г.) и в Центъра за езикови и научни проучвания в Мериленд (1983 г.). Радиосценарист, редактор и диктор е в радиостанция “Гласът на Америка ” за интервала 1980-1990 година Пише стихове, научнофантастична прозаичност, записки, съчинения по литературна доктрина, история и етнография, книги за деца, сюжети за анимационни, документални и пълнометражни филми, сюжети за радиопредавания, превежда от британски език. След като напуща България през 1976 година, стартира да написа записки, на които дължи своята популярност на Запад. Съпредседател е на Американската асоциация за развиване на славистичните проучвания, Американския ПЕН-клуб и на американския клон на ПЕН-клуба на писателите в заточение.
1910 година
Роден е Петър Иванов Стъпов - български публицист. Завършва педагогическото учебно заведение в Шумен през 1930 година Работи като преподавател в Търговище. В интервала 1930-1942 година развива дейна читалищна активност. Става финансов контрольор в София през 1942 година и заема длъжността до 1944 година От 1944 година до 1945 година е чиновник в Министерството на информацията. Петър Стъпов е драматург на Народния спектакъл за селото (1951-1952 г.). От 1930 година до 1941 година в Търговище редактира изданията Угар ”, “Обществена естрада ”, “Нови дни ”, “Хоризонт ”, “Напредък ”, “Нова пчела ”, “Подем ”, “Провинциален публицист ”. Сътрудничи на вестниците “Литературен глас ”, “Литературен живот ”, “Литературен критик ”, “Заря ”, “Жупел ”, “Светлоструй ”, на сп. “Изкуство и рецензия ”, “Златорог ” и други, както и на редица детски периодически издания. Стъпов е създател с многостранни креативен ползи - белетристика, комизъм, журналистика. Най-значителните му изяви са в региона на историческата прозаичност за възрастни и деца. Умира на 18 януари 1992 година в София.
1878 година
Роден е Стоян Стоянов Бъчваров - български трагичен актьор, режисьор и създател на Варненския спектакъл. В Народния спектакъл - София постъпва през 1903 година Работи и на други подиуми (Русе, София, Варна). Неговата коронна роля е Лука (в " На дъното " от Горки). Играе с огромен триумф функциите: Телегин (във " Вуйчо Ваньо " от Чехов), Келемен (в " Приказка за вълка " от Молнар), Папа Брике (в " Този, който получава шамари " от Л. Андреев) и други Бъчваров взе участие и в няколко игрални кино лентата, измежду които " Българи от остаряло време " (1945 г.), " Бойка " (1947 г.) и други Умира на 6 януари 1949 година в София.
На тази дата умират:
1904 година
Умира Харалан Василев Ангелов - български стихотворец. Роден е на 10 февруари 1845 година в Шумен. Първоначално получава обучение в родния си град при Д. Войников и А. Гранитски. Занимава се с търговия, стартира да се самообразова - учи френски, съветски, италиански език. Запознава се с доста творби от западноевропейската литература и съветската класика. Работи като преподавател и читалищен деятел. През 1870-1873 година е в с. Жеравна, където основава читалище " Единство " и развива необятна просветна и социална активност. Там написа първите си стихове, обнародвани в сп. " Читалище ". След Освобождението заема административни длъжности в Шумен, Разград, Лом, Стара Загора и други Депутат е в Учредителното заседание и няколко пъти е избиран за депутат в Обикновено национално заседание. Харалан Ангелов е кмет на Варна от май 1885 година до март 1888 година /с изключение на времето от 12 януари до 26 февруари 1888 г/. През 1881 година е редактор във в. " Работник ". През 1934 година излиза книгата му " Стихотворения ".
1902 година
Умира Никола Димов Козлев - български възрожденски литературен и образован деятел. Един от родоначалниците и основателите на българската национална поема. Роден е през 1824 година в Лясковец и през 1845 година учи в Елена при Иван Момчилов. Продължава образованието си в Пазарджик и Свищов. През 1848 година слуша лекции в Кишиневската семинария. В интервала 1852-1856 година е преподавател в Лясковец. Поради присъединяване си във въстанието на Капитан Дядо Никола е заставен да избяга в Бесарабия, където основава двете си поеми “Черен арап и хайдут Сидер ” и “Бивол Голе и мечка стръвница ” (1866 г.). Завръща се в България, взе участие в основаването на Вътрешната революционна организация (ВРО), намира се с Васил Левски. Принуден е още веднъж да избяга в Румъния. След Освобождението е преподавател в Лясковец, Стражица и Плаково.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
През 811 година - в нощта на 25 против 26 юли българите предвождани от хан Крум нанасят цялостен разгром на византийската армия в сражението при Върбишкия проход.
През 1885 година се организира съвещание на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в с. Дермендере (днес Първенец). В състава на Централния комитет (ЦК) влизат Захари Стоянов, отец Георги Тилев, Димитър Ризов, Коста Паница, Иван Андонов. Заседанието е насочено към обединяване на Княжеството с Областта и отсрочване на въпроса за избавление на Македония. Вместо гражданска война е възприета концепцията за военна акция.
2013 година
Президентът на Република България присъжда медал „ Стара планина “ първа степен Гуо Йеджоу, ексклузивен и пълномощен дипломат на Китайската национална република в Република България „ за извънредно огромните му заслуги за развиването и укрепването на българо-китайските връзки и по отношение на окончателното му тръгване от страната “.
2006 година
Народното заседание приема на второ четене Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България, според който за президент и вицепрезидент на страната ще се гласоподава с интегрална бюлетина, без плик и в транспарантна урна.
Народните избраници гласоподават бюлетината да е бяла, по пример, одобрен от Централната изборна комисия (ЦИК); на лицевата страна на бюлетината да бъдат изписани в най-горната част с центриран текст и основни букви наименованието и номерът на изборния регион.; изпод поредно да бъдат подредени идентични по мярка полета на записаните в ЦИК партии, обединения и инициативни комитети; гласуването да се прави посредством слагане на знак върху квадратчето с номера на съответната листа. Знак, който излиза или е подложен отвън квадратчето, само че в полето на съща листа, не прави вота нереален, при изискване, че не навлиза в полето на друга листа. За нереален се счита вотът при съществуването на повече от един знак в разнообразни полета.
2006 година
Провежда се петото съвещание на Съдът в Триполи по СПИН процеса против петте българки.
Съдията Махмуд Хуейса задължава прокурорът да намери неявилите се очевидци на прокуратурата и на подсъдимите, с цел да могат да бъдат разпитани те в правосъдната залата.
Преди това е отхвърлено настояването на отбраната да бъде назначена нова интернационална експертиза за аргументите за епидемията в Бенгази.
Освен настояването за нова интернационална експертиза за СПИН-заразата в Бенгази, съдията отхвърля и настояването на отбраната на българките за установяването на последствията от психологическия тормоз, на който те са били подложени след задържането седем години по-рано.
Нито един от призованите за съвещанието от юрист Осман Бизанти 9 очевидци не се явява в правосъдната зала.
2000 година
Официално е оповестено основаването на Г-100 ( “Клуба на стоте ”) от опозиционно мислещи и дискутиращи интелектуалци и икономисти, отпред на които застава доктор Петър Дертлиев. Тази група се показва като кадрови капацитет за бъдещо ръководство.
Петър Антонов Дертлиев е роден на 7 април 1916 година в с. Писарево, Ловешка област. През 1941 година приключва медицина. През 1945 година е назначен за помощник в катедрата по анатомия на Медицинския факултет. След 9 септември 1944 година е член на комитет на Отечествения фронт в Софийския университет и в Медицинския факултет. Секретар е на Съюза на социалистическата юноша. Заради опозиционната си активност през 1946 година е изпратен в лагер " Росица ". Същата година е определен за депутат във Великото национално заседание. На 1 юли 1948 година с решение на президиума на Народното събрание е лишен депутатския имунитет на Дертлиев. Осъден е на 10 години затвор. Изпратен е в лагер " Венчан ", по-късно два пъти в " Белене ", в Плевенският затвор, в наказателното поделение и в пандизът за рецидивисти в Пазарджик. От февруари 1957 година работи в продължение на 7 години в тубдиспансера за деца в Трявна и в Перник. От 1963 година до пенсионирането си през 1984 година е завеждащ флуорографското поделение на Института по туберкулоза към Медицинската академия. След 10 ноември 1989 година е един от основателите за възобновяване на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ и за включването й в Съюза на демократичните сили /СДС/. Председател е на БСДП от възобновяване на БСДП на 26 ноември 1989 година до гибелта си. През 1990 година е народен представител в Седмото Велико национално заседание, определен с листата на Съюз на демократичните сили. Кандидат е на Съюз на демократичните сили за президент на страната. Българска социалистическа партия не приема кандидатурата с претекста, че Дертлиев е краен антикомунист. Подписва новата конституция на Република България и не утвърждава протеста на 39-те народни представители от Съюз на демократичните сили, напуснали Народното събрание. Издава две автобиографична книги. Петър Дертлиев умира в края на 2000 година
2000 година
Парламентът разисква и приема доклада на държавното управление за стабилността през 1999 година Всички парламентарни групи, без тези на Българска социалистическа партия и новосформираната Български бизнес блок – Зелени (БББ-Зелени), поддържат държавното управление. Несъгласието на тези две групи е обвързвано с позицията на българското държавно управление по войната в Косово.
1996 година
След 5-годишно разискване Тридесет и седмото Народно Събрание приема Закон за националните знаци и герба на България.
1956 година
Българското Министерство на външните работи изпраща нота до легацията на Турската република в София, с която се установи прочут прогрес в двустранните връзки и се декларира, че българското държавно управление " не вижда такива въпроси, които при благосклонност, проявена и от двете страни, да не могат да бъдат позволени посредством директни договаряния, взаимно съгласие и отстъпки ". Предлага се подписване на редица конвенции, които ще основат политическо доверие сред двете страни. Българското държавно управление изявява подготвеност " да прегледа благосклонно въпроса за заминаването на български жители от турски генезис при свои близки, изселили се към този момент в Турция ".
1955 година
България подписва конвенция за културно съдействие с Корейската народнодемократична република (КНДР).
Корейската народнодемократична република е страна в Източна Азия, заемаща северната част на Корейския полуостров. На юг граничи с Южна Корея, с която до 1948 година образуват една страна. На север граничи с Китай и Русия. Столицата е Пхенян, а популацията на Северна Корея е едно от най-хомогенните в етнически и езиков аспект.
1952 година
ЦК на Българска комунистическа партия изпраща строго поверително писмо до окръжните и околийските комитети на партията и до всички първоначални партийни организации, с което те се задължават да изключат от Българска комунистическа партия " чиновниците на разнообразни религии и религиозни секти - свещеници, ходжи и други ", защото " религията, чиито дейни проводници и чиновници са те, е противоположна и враждебна на марксизма-ленинизма ".
1946 година
Правителството внася в Народното събрание законопроект за допитване до народа за унищожаване на монархията и за основаване на " национална демократична република ". Още на първо четене законопроектът е единомислещо признат с поименно гласоподаване на 244 народни представители (от съвещанието заради болест или отпуски отсъстват 32-ма депутати).
1936 година
Създава се опозиционната група " Петнадесеторка " (Единен аграрни фронт), която включва земеделските групи отвън Български земеделски народен съюз “Врабча 1 ” и се афишира в отбрана на парламентаризма. Тази групировка краткотрайно сплотява земеделци от крилото " Александър Стамболийски " ( " Пладне " ), групите " Селски глас " и " Орач ". Началото й се слага с подписването на Декларация-позив, направена и подписана от 15 известни аграрни дейци, измежду които Ал. Оббов, доктор Г. М. Димитров, Ст. Омарчевски, Ас. Стамболийски и други Те се афишират за народовластие, срещу единодействието с буржоазните партии, за независима активност на Български земеделски народен съюз. Единният аграрни фронт прави опит да сплоти всички аграрни партии и групи, само че заради политически различия това не се реализира. Петнадесеторката съществува единствено два-три месеца.
1934 година
Излиза последният брой на вестник " Съзнание ", печатен орган на Българския училищен съюз.
Вестникът излиза един път седмично в София от 14 август 1898 година до 25 юли 1934 година, с спиране през 1917 година Негов правоприемник е в. " Учителски приятел " (13 март 1894 година –16 юли 1898 г.). Редактори на вестника са Т. Г. Влайков, Ив. Коларов, Е. Марковски, М. Герасков, Ст. Руневски, Д. Негенцов, Гр. Чешмеджиев, Д. Казасов и други
1928 година
Чета от 33-ма души отпред с Петър Шанданов, изпратена от Задграничното посланичество (ръководен орган на Вътрешната македонска революционна организация – ВМРО) в София, отпътува за Юндола за битка с последователите на Иван Михайлов, само че е разрушена. През първата половина на август е разрушена и втората чета на протогеровистите, водена още веднъж от Петър Шанданов при с. Обидим край Банско.
Петър Димов Шанданов е роден на 4 юли 1895 година в Охрид. Участник е във военния кръг “Звено ”, свързва се с комунистите и като завеждащ Военния отдел на ІІ Въстаническа оперативна зона е измежду уредниците на деветосептемврийския прелом през 1944 година Умира през 1971 година в София.
1924 година
В София излиза първия брой на вестник " Оранжево знаме ". Той е последовател на в. " Народовластие ", издаван в интервала от 17 до 24 юли 1924 година
Вестник " Оранжево знаме " е печатен орган на сдружените земеделци и е орган на левите сили в Български земеделски народен съюз след държавния прелом на 9 юни 1923 година Главен редактор е Д. Н. Грънчаров. Последният брой на вестника излиза на 26 август 1924 година Заместен е от в. " Народно знаме " (издаван в интервала 26 септември 1924 година – 19 февруари 1925 г.).
1903 година
Излиза последният брой на в. “Единство ”. Първият брой на вестника е публикуван на 3 април 1903 година Заместен е от в. " Работническа битка ", който е орган на Работническата социалдемократическа партия. Той е вестник на необятните социалисти и на намиращия се под тяхно въздействие Свободен общ работен синдикален съюз. Излиза в София от 1903 година до 1908 година Негови редактори са доктор П. Джидров, Я. Сакъзов, Кр. Станчев и други По-късно е заместен от в. " Работническа България " (1909–1911 г.).
1885 година
Провежда се съвещание на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в с. Дермендере (днес Първенец). В състава на Централния комитет (ЦК) влизат Захари Стоянов, отец Георги Тилев, Димитър Ризов, Коста Паница, Иван Андонов. Заседанието е насочено към обединяване на Княжеството с Областта и отсрочване на въпроса за избавление на Македония. Вместо гражданска война е възприета концепцията за военна акция.
1872 година
Издаването на в. " Македония " е прекъснато дефинитивно поради публикацията на Петко Р. Славейков " Двете управляващи и касти ".
Петко Р. Славейков стартира да издава в Цариград в. " Македония " на 3 декември 1866 година В седми брой на вестника програмата на " Македония " е дефинирана по този начин: " С издаванието на този вестник за народа желанието и желанието ни е единствено вести да известявами, само че доколкото можем да ся мъчим, с цел да всейваме в народнийт дух начала нравствено-политически, да ся грижим да го предупазями от злонамерени внушения и гибелни за него непознати въздействия и да гледами да образувами в него публично мнение. При това още да защитавами правдините на народа си и да отговарями против клеветите и ухищренията на недоброжелателите му... " В. " Македония " е спиран пет пъти от турската цензура.
1870 година
В Браила стартира първото годишно отчетно заседание на Българското книжовно сдружение (БКД).
Българското книжовно сдружение е учредено в края на септември 1869 година в Браила (Румъния) от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. То си слага необятни научни и патриотични цели, с които се стреми освен да подтиква развиването на научната мисъл на българската интелигенция, само че и да оказва позитивно влияние на националноосвободителната битка на българския народ. Инициативата за неговото основаване среща благосклонностите на българската революционна емиграция в Румъния и изключително на В. Левски, Л. Каравелов и Хр. Ботев. На първото Общо заседание е признат правилник на БКД, който регламентира неговото организационно създаване. За пръв ръководител на БКД е определен проф. М. Дринов. Дружеството издава собствен печатен орган - " Периодическо списание на Българското книжовно сдружение ". По време на Априлското въстание (1876 г.) и Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) краткотрайно приключва своята активност. Непосредствено след Освобождението в Браила е свикано общо заседание на БКД, което взема решение за неговото пренасяне в София. Тук княжеското държавно управление отпуска на БКД годишна дотация. През 1884 година е признат нов правилник на БКД, съгласно който то в действителност се трансформира в академия. За реализиране на научния му живот се основават три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. Членовете му са почетни, постоянни и дописни. От 1898 година негов ръководител е Ив. Евстратиев Гешов. През 1901-1911 година сдружението издава " Летопис на Българското книжовно сдружение в София ", а от началото на 1902 година стартира да излиза и поредицата " Българска библиотека ". През 1903 година сдружението стартира да издава " Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина ", излизал до този миг като орган на Министерството на националното просвещение. От 1906 година то открива нова поредност " Български старини ". На 6 март 1911 година сдружението се преименува в Българска академия на науките.
1869 година
В Букурещ стартира да излиза вестникът на Добродетелната тайфа - " Отечество ". Редактор е Пандели Кисимов, а мотото на вестника е " Работи и се надявай! "
Пандели (Пантелей) Кисимов е роден в Търново през 1832 година Той е български държавник, журналист и публицист. Превежда от гръцки език и сътрудничи на “Цариградски вестник ” (1953 г.), в. “България ”, сп. “Български книжици ”. Участва във въстанието на капитан Дядо Никола, през 1862 година емигрира и 10 години живее в Букурещ и Болград. Той е един от създателите на БТЦК, последовател е на дуализма. Сътрудничи на в. “Народност ”, “Българска пчела ” и “Дунавска зора ”. От 1869 година редактира в. “Отечество ”, обвързван с партията на “старите ”. Връща се в Търново през 1872 година, пътува из страната, занимава се с рударство, написа дописки и публикации, превежда от румънски език. След Освобождението работи като правосъден чиновник в Търново и София. Репресиран е по време на Стамболовия режим. Неговите идейни позиции, неточности и пристрастия са разкрити най-пълно в книгата “Исторически работи. Моите мемоари ” (ч. I-IV, 1897-1903 г.).
1864 година
В Цариград стартира да излиза в. " Турция ". Редактор на вестника, който има проправителствен темперамент, е Никола Генович. В уводна публикация в първия брой издателите на вестника означават: " Ний ще подложим с огромна грижа (нашият вестник) да служи за мирът и доста надалеч да раздухвами огънят на несъгласието, ний ще съветувами секоги братството и единодушието посред дечата на същият татко, султана!... И колкото повече ще съветувами от една страна концепциите на общенародната разпоредба, толкоз повече от друга ще блъсками революционернити и безнравствени хрумвания. Таквази е без никаква скришна мисъл нашата стратегия. "
Никола Генович е роден в Свищов. Той е цензор по печата в Цариград до 1878 година След Освобождението става чиновник в Българското дипломатическо агентство в столицата на Османската империя (1879–1886 г.).
1862 година
Във Варна тържествено е осветена постройката на Българското централно учебно заведение с основен преподавател Сава Доброплодни.
Сава Илиев Доброплодни (1820-1894 г.) е роден в Сливен в фамилията на учителите Илия и Трендафила Славови. Учи в Котел и приключва гръцкото учебно заведение в Куручешме, Цариград. Основател е на първото класно девическо учебно заведение в България през 1856 година в Шумен. Учителства във Варна (1862-1864 г.), Тулча (1864-1869 г.), Силистра (1870-1872 г.), Кюстенджа (1872-1875 г.). От 14 септември 1878 година до 1 февруари 1881 година година е член-секретар и ръководител на Варненския областен съвет. След това още веднъж е преподавател и областен учебен контрольор във Варна и Разград.
1842 година
Георги Раковски е изпратен от Букурещ в Браила. Малко по-късно гръцкият дипломат в Букурещ Константин Ризос отбелязва в писмо до пълномощния министър в Цариград: " Моля вземете нужната грижа, с цел да не пострада нещастникът (Георги Македон)... Той е млад, просветен и сладкодумен и несъмнено ще Ви завоюва благосклонностите... Понеже изпращането на Македон в Гърция може да е неизгодно за гръцкото държавно управление, добре би било той да замине за известно време за някоя европейска страна. Баща му е заможен и има и други родственици, които биха могли да го устоят. "
811 година
В нощта на 25 против 26 юли войската на хан Крум нанася цялостен разгром на византийската войска в сражението при Върбишкия проход. В сражението умира византийският император Никифор І Геник, дружно със своите военачалници. След сражението Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на прът. След това, отново по негова заповед, черепът на императора е обкован със сребро. С него Крум пие наздравица в чест на своята победа. Победата при Върбишкия проход е един от най-големите върхове на българското военно изкуство през междинните епохи. България става заслужен съперник на могъщата Византийска империя.
На тази дата са родени:
1934 година
Роден е Георги Николов Кордов - български естраден реализатор. Започва музикалната си кариера на 13 години с присъединяване в Първия юношески международен фестивал в Прага през 1947 година През 1956 година приключва Консерваторията с две специалности - класическо пеене и дирижиране. Три години по-късно прави дебюта си в Българската телевизия с шлагерите си " Приказка ", " Искам да те помня все по този начин ", " Вечерна ария ". От 1962 година е солист на естрадата на ансамбъла на Българската национална войска, а в интервала 1972 – 1974 година е неин началник. Близо 40 години Георги Кордов работи като музикален възпитател и приготвя израстването на няколко генерации реализатори. Умира на 16 януари 2006 година
1930 година
Роден е Атанас Славов - публицист и стихотворец. Завършва британска лингвистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски ”. От 1961 година до 1971 година е учител по британска литература в Софийски университет “Св. Климент Охридски ”. Защитава дисертация на тематика “Функции на ритъма в художествената стихова тирада ” през 1965 година В интервала 1966-1976 година работи в Института за изкуствознание при Българска академия на науките. Атанас Славов е изпълнителен секретар на научния план “Основни насоки на международната просвета до 2000 ” към Научното обединяване по изкуствознание при Българска академия на науките (1975-1976 г.). Във връзка с този план отпътува за Съединени американски щати, където работи в Отдела за интернационалните научни проучвания и продан в Ню Йорк (1975-1976 г.). Работи на свободна процедура и като диктор към радио “Свободна Европа ” (1978 г.) и Би Би Си (Лондон) през 1978 година Изследва проблемите на източноевропейските култури към центъра “Уудроу Уилсън ” във Вашингтон през 1979 година Инструктор е по български език в Държавния департамент във Вашингтон (1980-1983 г.) и в Центъра за езикови и научни проучвания в Мериленд (1983 г.). Радиосценарист, редактор и диктор е в радиостанция “Гласът на Америка ” за интервала 1980-1990 година Пише стихове, научнофантастична прозаичност, записки, съчинения по литературна доктрина, история и етнография, книги за деца, сюжети за анимационни, документални и пълнометражни филми, сюжети за радиопредавания, превежда от британски език. След като напуща България през 1976 година, стартира да написа записки, на които дължи своята популярност на Запад. Съпредседател е на Американската асоциация за развиване на славистичните проучвания, Американския ПЕН-клуб и на американския клон на ПЕН-клуба на писателите в заточение.
1910 година
Роден е Петър Иванов Стъпов - български публицист. Завършва педагогическото учебно заведение в Шумен през 1930 година Работи като преподавател в Търговище. В интервала 1930-1942 година развива дейна читалищна активност. Става финансов контрольор в София през 1942 година и заема длъжността до 1944 година От 1944 година до 1945 година е чиновник в Министерството на информацията. Петър Стъпов е драматург на Народния спектакъл за селото (1951-1952 г.). От 1930 година до 1941 година в Търговище редактира изданията Угар ”, “Обществена естрада ”, “Нови дни ”, “Хоризонт ”, “Напредък ”, “Нова пчела ”, “Подем ”, “Провинциален публицист ”. Сътрудничи на вестниците “Литературен глас ”, “Литературен живот ”, “Литературен критик ”, “Заря ”, “Жупел ”, “Светлоструй ”, на сп. “Изкуство и рецензия ”, “Златорог ” и други, както и на редица детски периодически издания. Стъпов е създател с многостранни креативен ползи - белетристика, комизъм, журналистика. Най-значителните му изяви са в региона на историческата прозаичност за възрастни и деца. Умира на 18 януари 1992 година в София.
1878 година
Роден е Стоян Стоянов Бъчваров - български трагичен актьор, режисьор и създател на Варненския спектакъл. В Народния спектакъл - София постъпва през 1903 година Работи и на други подиуми (Русе, София, Варна). Неговата коронна роля е Лука (в " На дъното " от Горки). Играе с огромен триумф функциите: Телегин (във " Вуйчо Ваньо " от Чехов), Келемен (в " Приказка за вълка " от Молнар), Папа Брике (в " Този, който получава шамари " от Л. Андреев) и други Бъчваров взе участие и в няколко игрални кино лентата, измежду които " Българи от остаряло време " (1945 г.), " Бойка " (1947 г.) и други Умира на 6 януари 1949 година в София.
На тази дата умират:
1904 година
Умира Харалан Василев Ангелов - български стихотворец. Роден е на 10 февруари 1845 година в Шумен. Първоначално получава обучение в родния си град при Д. Войников и А. Гранитски. Занимава се с търговия, стартира да се самообразова - учи френски, съветски, италиански език. Запознава се с доста творби от западноевропейската литература и съветската класика. Работи като преподавател и читалищен деятел. През 1870-1873 година е в с. Жеравна, където основава читалище " Единство " и развива необятна просветна и социална активност. Там написа първите си стихове, обнародвани в сп. " Читалище ". След Освобождението заема административни длъжности в Шумен, Разград, Лом, Стара Загора и други Депутат е в Учредителното заседание и няколко пъти е избиран за депутат в Обикновено национално заседание. Харалан Ангелов е кмет на Варна от май 1885 година до март 1888 година /с изключение на времето от 12 януари до 26 февруари 1888 г/. През 1881 година е редактор във в. " Работник ". През 1934 година излиза книгата му " Стихотворения ".
1902 година
Умира Никола Димов Козлев - български възрожденски литературен и образован деятел. Един от родоначалниците и основателите на българската национална поема. Роден е през 1824 година в Лясковец и през 1845 година учи в Елена при Иван Момчилов. Продължава образованието си в Пазарджик и Свищов. През 1848 година слуша лекции в Кишиневската семинария. В интервала 1852-1856 година е преподавател в Лясковец. Поради присъединяване си във въстанието на Капитан Дядо Никола е заставен да избяга в Бесарабия, където основава двете си поеми “Черен арап и хайдут Сидер ” и “Бивол Голе и мечка стръвница ” (1866 г.). Завръща се в България, взе участие в основаването на Вътрешната революционна организация (ВРО), намира се с Васил Левски. Принуден е още веднъж да избяга в Румъния. След Освобождението е преподавател в Лясковец, Стражица и Плаково.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ