Театърът е място за духовно споделяне, а не за разделяне
Снощи, преди днешния Международен ден на театъра - 27 март, огромната българска актриса Мария Стефанова съобщи в предаването „ Извън играта ” на Българска национална телевизия, че театърът е място, където хората отиват за духовно шерване, изтъквам по памет. За страдание обаче в навечерието на празника и тържествената гала по връчването на премиите „ Икар ”, би трябвало да признаем, че в родния храм на Мелпомена от месеци има разделения, кавги, интриги и неразбирателства.
Мария Стефанова
Мария Стефанова е една от град дамите на театъра и изцяло справедливо тази вечер ще й бъде връчена статуетката за Чест и Достойнство в специалността й.
Това обаче не значи, че пътят й до тук е бил лек и безконтролен, нищо сходно. Тя е една от потърпевшите огромни наши актьори от първите революционни катаклизми, когато партийни креатури отново нагазиха с калните си ботуши в НТ и небрежно пенсионираха и освободиха съвсем цяла натрупа от обичани от публиката артисти - колоси като Таня Масалитинова, Славка Славова, Георги Георгиев-Гец, Мария Стефанова /тогава единствено на 55 години!/, Виолета Бахчеванова, Виолета Гиндева... Директор на театъра по това време бе Васил Стефанов, някогашен началник на отдел " Репертоар " в Централен комитет на Българска комунистическа партия. Тогава принудително отлъчените със „ звезди в косите и сълзи в очите ” освободиха благоговеяната с десетилетия от тях сцена, прибраха си скромните куфарчета, потеглиха по села и паланки и изиграха още десетки постановки в цяла България. Хората продължиха да ги обичат /за разлика от политиците/ и да пълнят салоните. Ръка им подаде учреденият през 2013-2014 година нов частен спектакъл „ Барбуков ”. После, когато някои шефове изтрезняха от революционното замайване, ги върнаха на свои подиуми, само че … обидата и гадното чувство остана.
До през днешния ден Мария Стефанова приказва с горест и болежка за този стадий от живота си. Голяма част от нейните сътрудници от това време към този момент потеглиха към селенията на Небесния театър…
Дали днешните са си създали заключения от случилото се преди години - както податливите измежду актьорите, по този начин и политиците, протегнали мръсните си ръце към театъра, сами можете да си извършите равносметката, поради протичащото се там.
Големият сценичен режисьор Коко Азарян, светла да е паметта му, приживе споделяше, че „ Театърът е място за очовечаване ”.
Дали ще продължи да е?! Ние, феновете от последния ред, се надяваме на това и ще продължаваме да поддържаме своите на сцената.
Честит празник на всички, които ни карат да мечтаем, да мислим, да живеем духовно, да съхраняваме културните полезности!
Самиха Аюб
Накрая ще завърша с посланието от египетската актриса Самиха Аюб за Световния ден на театъра, оповестено от нашия
„ До всички мои другари театрални актьори и експерти от целия свят,
Отправям обръщение към Вас в Световния ден на театъра, и колкото и щастлива да съм през днешния ден, че мога да се обърна към всички, чувствам с всяка част от себе си тежестта, която ние – театрални и нетеатрални актьори от всички сфери на изкуството, носим. Всичко, което днешният свят е, разкъсван от разрухата на войните, естествените бедствия и спорове, има опустошителни последствия освен върху материалния ни, само че и върху духовния ни свят.
Пиша до Вас, до момента в който възприятието ми е, че сме изолирани острови измежду океана, или кораби измежду изпълнен с мъгла небосвод, без тенденция, и все пак не престават да плават, надявайки се да доближат безвредно пристанище, което да ги приюти след дългото скитничество.
Никога не сме били по-тясно свързани едни с други, колкото през днешния ден, само че в това време в никакъв случай не сме били и по-разделени. В това се състои трагичният абсурд, който ни постанова актуалния свят. Конфликтите и напрежението, на които сме очевидци през днешния ден, надвишиха границите на логическото усещане и ни отдалечиха от същината на взаимното живеене.
Театърът, по своята първична същина е чисто човешки акт, учреден на живота.
По думите на Станиславски: „ Никога не влизайте в театъра с тиня по обувките. Оставете прахта и мръсотията на открито. Оставете дребните си терзания, дрязги, дребни компликации с горното си облекло – всички неща, които унищожават живота ви и отвличат вниманието ви от вашето изкуство – пред вратата. “
Това, което вършим в света на театъра като драматурзи, режисьори, артисти, сценографи, поети, музиканти, хореографи и механически лица, всички ние без изключение, участваме в основаване на живот, който не е съществувал преди да стъпим на сцената. Този живот заслужава нашата грижа, нашите ръце и нашето положително сърце, което да му съчувства, разсъдък и воля да продължи, с цел да оцелее.
Не пресилвам, когато споделям, че това, което вършим на сцената, е актът на самия живот и основаването му от нищото. Ние сме тези, които придават на живота неговото величие. Ние сме тези, които го въплъщават. Ние сме тези, които го вършат жив и логичен. Ние сме тези, които употребяват светлината на изкуството, с цел да се надигнем против мрака на незнанието и екстремизма. За това ние поставяме старания, време, пот, сълзи, кръв и нерви, всичко, което би трябвало да създадем, с цел да реализираме това възвишено обръщение, защитавайки полезностите на положителното и хубостта, и откровено вярвайки, че животът заслужава да бъде изживян.
Говоря ви през днешния ден, не просто с цел да приказвам или даже, с цел да ознаменувам театъра, на неговия международен ден. По-скоро желая да Ви поканя да застанем дружно, всички ние, ръка за ръка и един до друг, да извикаме на всеослушание и да оставим думите си да пробудят съвестта на света. И да помогнем на феновете, на всички, да отхвърлят този непоносим облик на грубост, расизъм, кървави спорове, едностранчиво мислене и екстремизъм. Излезте от блатото на войните и кървавите спорове и оставете калните обувки пред вратата на сцената. Това е нашата задача, на нас, актьорите, режисьорите, драматурзите, носителите на факела на просвещението, да бъдем в челните редици на опълчването на всичко, което е грозно, кърваво и нечовешко. Ние, и никой различен, имаме способността да разпространяваме живота. Нека го разпространяваме дружно в името на един свят и едно човечество ”.
Мария Стефанова
Мария Стефанова е една от град дамите на театъра и изцяло справедливо тази вечер ще й бъде връчена статуетката за Чест и Достойнство в специалността й.
Това обаче не значи, че пътят й до тук е бил лек и безконтролен, нищо сходно. Тя е една от потърпевшите огромни наши актьори от първите революционни катаклизми, когато партийни креатури отново нагазиха с калните си ботуши в НТ и небрежно пенсионираха и освободиха съвсем цяла натрупа от обичани от публиката артисти - колоси като Таня Масалитинова, Славка Славова, Георги Георгиев-Гец, Мария Стефанова /тогава единствено на 55 години!/, Виолета Бахчеванова, Виолета Гиндева... Директор на театъра по това време бе Васил Стефанов, някогашен началник на отдел " Репертоар " в Централен комитет на Българска комунистическа партия. Тогава принудително отлъчените със „ звезди в косите и сълзи в очите ” освободиха благоговеяната с десетилетия от тях сцена, прибраха си скромните куфарчета, потеглиха по села и паланки и изиграха още десетки постановки в цяла България. Хората продължиха да ги обичат /за разлика от политиците/ и да пълнят салоните. Ръка им подаде учреденият през 2013-2014 година нов частен спектакъл „ Барбуков ”. После, когато някои шефове изтрезняха от революционното замайване, ги върнаха на свои подиуми, само че … обидата и гадното чувство остана.
До през днешния ден Мария Стефанова приказва с горест и болежка за този стадий от живота си. Голяма част от нейните сътрудници от това време към този момент потеглиха към селенията на Небесния театър…
Дали днешните са си създали заключения от случилото се преди години - както податливите измежду актьорите, по този начин и политиците, протегнали мръсните си ръце към театъра, сами можете да си извършите равносметката, поради протичащото се там.
Големият сценичен режисьор Коко Азарян, светла да е паметта му, приживе споделяше, че „ Театърът е място за очовечаване ”.
Дали ще продължи да е?! Ние, феновете от последния ред, се надяваме на това и ще продължаваме да поддържаме своите на сцената.
Честит празник на всички, които ни карат да мечтаем, да мислим, да живеем духовно, да съхраняваме културните полезности!
Самиха Аюб
Накрая ще завърша с посланието от египетската актриса Самиха Аюб за Световния ден на театъра, оповестено от нашия
„ До всички мои другари театрални актьори и експерти от целия свят,
Отправям обръщение към Вас в Световния ден на театъра, и колкото и щастлива да съм през днешния ден, че мога да се обърна към всички, чувствам с всяка част от себе си тежестта, която ние – театрални и нетеатрални актьори от всички сфери на изкуството, носим. Всичко, което днешният свят е, разкъсван от разрухата на войните, естествените бедствия и спорове, има опустошителни последствия освен върху материалния ни, само че и върху духовния ни свят.
Пиша до Вас, до момента в който възприятието ми е, че сме изолирани острови измежду океана, или кораби измежду изпълнен с мъгла небосвод, без тенденция, и все пак не престават да плават, надявайки се да доближат безвредно пристанище, което да ги приюти след дългото скитничество.
Никога не сме били по-тясно свързани едни с други, колкото през днешния ден, само че в това време в никакъв случай не сме били и по-разделени. В това се състои трагичният абсурд, който ни постанова актуалния свят. Конфликтите и напрежението, на които сме очевидци през днешния ден, надвишиха границите на логическото усещане и ни отдалечиха от същината на взаимното живеене.
Театърът, по своята първична същина е чисто човешки акт, учреден на живота.
По думите на Станиславски: „ Никога не влизайте в театъра с тиня по обувките. Оставете прахта и мръсотията на открито. Оставете дребните си терзания, дрязги, дребни компликации с горното си облекло – всички неща, които унищожават живота ви и отвличат вниманието ви от вашето изкуство – пред вратата. “
Това, което вършим в света на театъра като драматурзи, режисьори, артисти, сценографи, поети, музиканти, хореографи и механически лица, всички ние без изключение, участваме в основаване на живот, който не е съществувал преди да стъпим на сцената. Този живот заслужава нашата грижа, нашите ръце и нашето положително сърце, което да му съчувства, разсъдък и воля да продължи, с цел да оцелее.
Не пресилвам, когато споделям, че това, което вършим на сцената, е актът на самия живот и основаването му от нищото. Ние сме тези, които придават на живота неговото величие. Ние сме тези, които го въплъщават. Ние сме тези, които го вършат жив и логичен. Ние сме тези, които употребяват светлината на изкуството, с цел да се надигнем против мрака на незнанието и екстремизма. За това ние поставяме старания, време, пот, сълзи, кръв и нерви, всичко, което би трябвало да създадем, с цел да реализираме това възвишено обръщение, защитавайки полезностите на положителното и хубостта, и откровено вярвайки, че животът заслужава да бъде изживян.
Говоря ви през днешния ден, не просто с цел да приказвам или даже, с цел да ознаменувам театъра, на неговия международен ден. По-скоро желая да Ви поканя да застанем дружно, всички ние, ръка за ръка и един до друг, да извикаме на всеослушание и да оставим думите си да пробудят съвестта на света. И да помогнем на феновете, на всички, да отхвърлят този непоносим облик на грубост, расизъм, кървави спорове, едностранчиво мислене и екстремизъм. Излезте от блатото на войните и кървавите спорове и оставете калните обувки пред вратата на сцената. Това е нашата задача, на нас, актьорите, режисьорите, драматурзите, носителите на факела на просвещението, да бъдем в челните редици на опълчването на всичко, което е грозно, кърваво и нечовешко. Ние, и никой различен, имаме способността да разпространяваме живота. Нека го разпространяваме дружно в името на един свят и едно човечество ”.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ