България не е готова за еврозоната
РУМЕН ГЕЧЕВ е роден на 4 октомври 1956 година в Червен бряг. През 1980 година приключва Висшия стопански институт " Карл Маркс " (УНСС) в София. Там е учител, професор. Специализирал е стопанска система в Илинойския щатски университет, Университета " Теймс Вели " и Аризонския университет. През 1990 година става член на Българска социалистическа партия, в интервала 1995-1997 година е вицепремиер и министър на икономическото развиване. След това се отдръпва от политическия живот. От 2013 година до момента е избиран за депутат от Българска социалистическа партия.
" Времето на илюзиите за някакви български финансови отличници изтича. Намесата на интернационалните финансови институции преповтаря това, което Българска социалистическа партия предлага от години
- Как бихте оценили кашата, която така наречен " сглобка " забърка в стопанската система до момента в който беше на власт?
- Вече 15 години, преди и по време на “сглобката “, много сполучливо се внушава на обществото, че стопанската система това е: бюджетен недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт и невисок държавен дълг. Няма никаква дълготрайна, средносрочно или дори двугодишна икономическа тактика. Работеше се ден за ден, неистина след неистина. И да се чуди човек, за какво сякаш сме отличници по фискална дисциплинираност, а сме последни в Европейски Съюз по витален стандарт, с най-ниски минимални и междинни заплати, с най-ниски пенсии, най-ниска пазарна конкурентоспособност, продължителността на живота е най-ниска и така нататък Какво от това, че демонстрираме някаква псевдо финансова дисциплинираност откакто енергетиката ни е пред колапс и е затънала в задължения. Новите реактори в Белене вместо да генерират милиардни облаги още лежат в калта.
Правителствата на Борисов и Петков, слугувайки на Брюксел, подписаха смъртните присъди и на въглищните ни електроцентрали. За съпоставяне, поляците си осигуриха работата на техните въглищни централи до 2038 година. Ние сме единствената страна в Източна Европа, която не създава коли. Тук няма нито една международна индустриална компания. Около 80% от питателните артикули са вносни, мъчно ми е да се сетя и за артикули за дълготрайна приложимост. В далечното минало останаха българските тв приемници, перални, радиоапарати и така нататък У нас процъфтява хазартния бизнес, застрашаващо пораства и нарко-пазара. Правителството на “сглобката “ прокарваше решенията си с желязната парламентарна поддръжка на Движение за права и свободи и Има Такъв Народ. Затова в този момент рецензиите на ГЕРБ и Движение за права и свободи към Политическа партия звучат повече от цинично. За резултата съдете сами: през днешния ден ние сме по-последни в Европейски Съюз и по-назад от предпоследната Румъния в сравнение с преди две, пет или преди 10 години…
- Необходима ли е смяна в данъчната система у нас, за която упорстват от МВФ и Световната банка?
- МВФ и Световната банка не оферират нищо извънредно. Над 95% от страните по света ползват прогресивно данъчно облагане. С плосък налог останаха България, Киргизстан, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан и Монголия. И това евентуално е направило най-сетне “впечатление “ на интернационалните финансови институции. Иначе от Българска социалистическа партия последните години пет пъти внасяхме проектозакони за прогресивно данъчно облагане, правихме интернационалните съпоставения, аргументирахме се с данъчните законодателства на най-развитите и бързо разрастващи се страни, с опита на нашите сътрудници в Европейски Съюз, но…. не получихме поддръжка. Щом не помогнаха здравият разсъдък и международният опит, в този момент на ход са “началниците ”, както гальовно ги назовава Борисов. А вие спомняте ли си най-малко един случай, в който Борисов да не е козирувал на “началниците ”? Дните на “плоския налог ” са преброени. Пенсионните фондове вместо да стават по-независими, изискват все по-големи прехвърляния от държавния бюджет. България стана рекордьор в Европа и по обществено разслоение на обществото. Расте благосъстоянието на колцина милионери, а десетки хиляди български фамилии не могат да свържат двата края. Времето на илюзиите за някакви български финансови отличници изтича. Намесата на интернационалните финансови институции преповтаря това, което Българска социалистическа партия предлага от години.
- Не мога да не Ви попитам за еврото. Готова ли е България за сходна стъпка и по кое време действително би трябвало да влезем в еврозоната?
- Разбира се, че не е подготвена. Първо, не отговаряме на един от основните официални индикатори – нивото на инфлация. Второ, което е по-важното, ние сме прекомерно надалеч от такива междинни индикатори на страните от еврозоната като Брутен вътрешен артикул на човек от популацията, работна заплата, продуктивност на труда, пазарна конкурентоспособност, софтуерно ниво и така нататък Трето, в икономическата доктрина и процедура има безспорна изясненост за това, че сполучлива валутна зона на група страни може да има единствено, в случай че техните стопански системи имат почти еднообразно ниво на софтуерно, институционално и социално-икономическо ниво. Четвърто, вижте положението на самата еврозона в този момент: големи бюджетни дефицити и държавни задължения, енергийни несъответствия, съвсем нулев стопански напредък, понижаваща се покупателна дарба на семействата, износът на капитал надвишава вливащите се непознати директни вложения. А макроикономическите индикатори на Дания и Швеция от 2000 г до момента са по-добри, въпреки че не са и не желаят да влизат в еврозоната. Полша, Чехия и Унгария изрично заявиха, че в околните 20-на години този въпрос пред тях не стои. И за това все запитвам радетелите на незабавното ни влизане в еврозоната къде са им числата и анализите? Защо надалеч по-развити страни от нас са сметнали, че не им е преференциално в този момент да подхващат тази стъпка, а най-изостаналата стопанска система в ЕС демонстрира такава странна припряност? Както написа незабравимият Николай Хайтов “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш. ” България ще влезе в еврозоната, когато се приближи до междинните европейски индикатори и когато плановете покажат, че това е в неин народен интерес.
- Тази година сте претендент за евродепутат, в този смисъл какви са главните провокации пред Евросъюза през днешния ден? Дали задоволително ли се чува гласът на България в Брюксел?
- Най-голямото предизвикателство пред нашия общ европейски дом е войната в Украйна. Българска социалистическа партия се оказа права в безапелационната си позиция срещу глобите против Русия и срещу изпращането на българско оръжие в Украйна. Вместо да уязвят Русия, която през 2023 година бележи стопански растеж от съвсем 4%, стопанската система на Европейски Съюз крета на дъното с напредък от 0.4%. Водещата страна Германия навлезе в икономическа рецесия, последвана от още няколко страни-членки, в това число Австрия, Швеция, Естония, Латвия, Литва и други Европейски Съюз не е водещ в нито една от върховите технологии. В региона на електрониката, роботиката, изкуственият разсъдък, галактическите проучвания и други, изостава от Съединени американски щати, Китай, Южна Корея и Япония. Търговският недостиг на Европейски Съюз с Китай е близо 300 милиарда евро. Сега, когато глобите доведоха до прекачване на доставките на евтини съветски енергоресурси от Европейски Съюз към Китай, позициите на европейските стопански системи ще бъдат в допълнение отслабени. Налице са и задълбочаващи се несъответствия на енергийната система на Европейски Съюз. Цените на горивата и електричеството порастват, помпайки инфлацията. Например, цените на тока в Германия са най-високите в света, заради което десетки немски и непознати индустриални компании се изнасят в посока към Съединени американски щати и Китай.
Около половината от външнотърговският ни оборот се осъществя в Европейски Съюз и тези тежки стопански проблеми няма по какъв начин да не се отразят и на нашето национално стопанство. Затова в този момент повече от всеки път гласът на България в Брюксел би трябвало да се чува ясно, аргументирано и с безапелационна отбрана на националните ни ползи. Нашите цели са ясни: решаването на рецесията в Украйна посредством договаряния и прекъсване на военните дейности, преразглеждане на “зелената договорка “ с отчитане на българският интерес в нуклеарната енергетика и топлоцентралите, дейно потребление на еврофондовете в поддръжка на нашите цели, изрично опазване на правилото за взимането на стратегическите решения в Европейски Съюз с цялостен консенсус, преодоляването и цялостен надзор върху миграционния напън.
" Времето на илюзиите за някакви български финансови отличници изтича. Намесата на интернационалните финансови институции преповтаря това, което Българска социалистическа партия предлага от години
- Как бихте оценили кашата, която така наречен " сглобка " забърка в стопанската система до момента в който беше на власт?
- Вече 15 години, преди и по време на “сглобката “, много сполучливо се внушава на обществото, че стопанската система това е: бюджетен недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт и невисок държавен дълг. Няма никаква дълготрайна, средносрочно или дори двугодишна икономическа тактика. Работеше се ден за ден, неистина след неистина. И да се чуди човек, за какво сякаш сме отличници по фискална дисциплинираност, а сме последни в Европейски Съюз по витален стандарт, с най-ниски минимални и междинни заплати, с най-ниски пенсии, най-ниска пазарна конкурентоспособност, продължителността на живота е най-ниска и така нататък Какво от това, че демонстрираме някаква псевдо финансова дисциплинираност откакто енергетиката ни е пред колапс и е затънала в задължения. Новите реактори в Белене вместо да генерират милиардни облаги още лежат в калта.
Правителствата на Борисов и Петков, слугувайки на Брюксел, подписаха смъртните присъди и на въглищните ни електроцентрали. За съпоставяне, поляците си осигуриха работата на техните въглищни централи до 2038 година. Ние сме единствената страна в Източна Европа, която не създава коли. Тук няма нито една международна индустриална компания. Около 80% от питателните артикули са вносни, мъчно ми е да се сетя и за артикули за дълготрайна приложимост. В далечното минало останаха българските тв приемници, перални, радиоапарати и така нататък У нас процъфтява хазартния бизнес, застрашаващо пораства и нарко-пазара. Правителството на “сглобката “ прокарваше решенията си с желязната парламентарна поддръжка на Движение за права и свободи и Има Такъв Народ. Затова в този момент рецензиите на ГЕРБ и Движение за права и свободи към Политическа партия звучат повече от цинично. За резултата съдете сами: през днешния ден ние сме по-последни в Европейски Съюз и по-назад от предпоследната Румъния в сравнение с преди две, пет или преди 10 години…
- Необходима ли е смяна в данъчната система у нас, за която упорстват от МВФ и Световната банка?
- МВФ и Световната банка не оферират нищо извънредно. Над 95% от страните по света ползват прогресивно данъчно облагане. С плосък налог останаха България, Киргизстан, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан и Монголия. И това евентуално е направило най-сетне “впечатление “ на интернационалните финансови институции. Иначе от Българска социалистическа партия последните години пет пъти внасяхме проектозакони за прогресивно данъчно облагане, правихме интернационалните съпоставения, аргументирахме се с данъчните законодателства на най-развитите и бързо разрастващи се страни, с опита на нашите сътрудници в Европейски Съюз, но…. не получихме поддръжка. Щом не помогнаха здравият разсъдък и международният опит, в този момент на ход са “началниците ”, както гальовно ги назовава Борисов. А вие спомняте ли си най-малко един случай, в който Борисов да не е козирувал на “началниците ”? Дните на “плоския налог ” са преброени. Пенсионните фондове вместо да стават по-независими, изискват все по-големи прехвърляния от държавния бюджет. България стана рекордьор в Европа и по обществено разслоение на обществото. Расте благосъстоянието на колцина милионери, а десетки хиляди български фамилии не могат да свържат двата края. Времето на илюзиите за някакви български финансови отличници изтича. Намесата на интернационалните финансови институции преповтаря това, което Българска социалистическа партия предлага от години.
- Не мога да не Ви попитам за еврото. Готова ли е България за сходна стъпка и по кое време действително би трябвало да влезем в еврозоната?
- Разбира се, че не е подготвена. Първо, не отговаряме на един от основните официални индикатори – нивото на инфлация. Второ, което е по-важното, ние сме прекомерно надалеч от такива междинни индикатори на страните от еврозоната като Брутен вътрешен артикул на човек от популацията, работна заплата, продуктивност на труда, пазарна конкурентоспособност, софтуерно ниво и така нататък Трето, в икономическата доктрина и процедура има безспорна изясненост за това, че сполучлива валутна зона на група страни може да има единствено, в случай че техните стопански системи имат почти еднообразно ниво на софтуерно, институционално и социално-икономическо ниво. Четвърто, вижте положението на самата еврозона в този момент: големи бюджетни дефицити и държавни задължения, енергийни несъответствия, съвсем нулев стопански напредък, понижаваща се покупателна дарба на семействата, износът на капитал надвишава вливащите се непознати директни вложения. А макроикономическите индикатори на Дания и Швеция от 2000 г до момента са по-добри, въпреки че не са и не желаят да влизат в еврозоната. Полша, Чехия и Унгария изрично заявиха, че в околните 20-на години този въпрос пред тях не стои. И за това все запитвам радетелите на незабавното ни влизане в еврозоната къде са им числата и анализите? Защо надалеч по-развити страни от нас са сметнали, че не им е преференциално в този момент да подхващат тази стъпка, а най-изостаналата стопанска система в ЕС демонстрира такава странна припряност? Както написа незабравимият Николай Хайтов “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш. ” България ще влезе в еврозоната, когато се приближи до междинните европейски индикатори и когато плановете покажат, че това е в неин народен интерес.
- Тази година сте претендент за евродепутат, в този смисъл какви са главните провокации пред Евросъюза през днешния ден? Дали задоволително ли се чува гласът на България в Брюксел?
- Най-голямото предизвикателство пред нашия общ европейски дом е войната в Украйна. Българска социалистическа партия се оказа права в безапелационната си позиция срещу глобите против Русия и срещу изпращането на българско оръжие в Украйна. Вместо да уязвят Русия, която през 2023 година бележи стопански растеж от съвсем 4%, стопанската система на Европейски Съюз крета на дъното с напредък от 0.4%. Водещата страна Германия навлезе в икономическа рецесия, последвана от още няколко страни-членки, в това число Австрия, Швеция, Естония, Латвия, Литва и други Европейски Съюз не е водещ в нито една от върховите технологии. В региона на електрониката, роботиката, изкуственият разсъдък, галактическите проучвания и други, изостава от Съединени американски щати, Китай, Южна Корея и Япония. Търговският недостиг на Европейски Съюз с Китай е близо 300 милиарда евро. Сега, когато глобите доведоха до прекачване на доставките на евтини съветски енергоресурси от Европейски Съюз към Китай, позициите на европейските стопански системи ще бъдат в допълнение отслабени. Налице са и задълбочаващи се несъответствия на енергийната система на Европейски Съюз. Цените на горивата и електричеството порастват, помпайки инфлацията. Например, цените на тока в Германия са най-високите в света, заради което десетки немски и непознати индустриални компании се изнасят в посока към Съединени американски щати и Китай.
Около половината от външнотърговският ни оборот се осъществя в Европейски Съюз и тези тежки стопански проблеми няма по какъв начин да не се отразят и на нашето национално стопанство. Затова в този момент повече от всеки път гласът на България в Брюксел би трябвало да се чува ясно, аргументирано и с безапелационна отбрана на националните ни ползи. Нашите цели са ясни: решаването на рецесията в Украйна посредством договаряния и прекъсване на военните дейности, преразглеждане на “зелената договорка “ с отчитане на българският интерес в нуклеарната енергетика и топлоцентралите, дейно потребление на еврофондовете в поддръжка на нашите цели, изрично опазване на правилото за взимането на стратегическите решения в Европейски Съюз с цялостен консенсус, преодоляването и цялостен надзор върху миграционния напън.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ