Директорът на единственото по рода си училище у нас: Мястото в Пловдив ни е уникално, резултатите ни на НВО са прекрасни
.txtvaudio2 { color: #666666; font-family: Verdana; font-size: 11px; } /* Audio: Remove big play button (leave only the button in controls). */.video-js.vjs-audio.vjs-big-play-button { display: none; } /* Audio: Make the controlbar visible by default */.video-js.vjs-audio.vjs-control-bar { display: -webkit-box; display: -webkit-flex; display: -ms-flexbox; display: flex; } /* Make player height minimum to the controls height so when we hide video/poster area the controls are displayed correctly. */.video-js.vjs-audio { min-height: 3em; } audio::-internal-media-controls-download-button { display:none; } audio::-webkit-media-controls-enclosure { overflow:hidden; } audio::-webkit-media-controls-panel { width: calc(100% + 30px); /* Adjust as needed */ }Единственото арменско учебно заведение в България и на Балканския полуостров - " Виктория и Крикор Тютюнджян " в Пловдив, означи 190 години от основаването си. Годишнината бе почетена с величествен концерт на Античния спектакъл. Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с шефа на учебното заведение Симон Тютелян, за историята на школото и достиженията му през днешния ден.
Г-н Тютелян, това в действителност ли е единственото арменско учебно заведение в България?
Дори на Балканския полуостров е единственото.
Малко повече за историята му ще ни разкажете ли?
Създадено е в далечната 1834 година, първоначално е функционирало единствено като мъжко учебно заведение. След към 40 години се основава и девическо учебно заведение, настрана от мъжкото, отново в същия двор. И малко преди края на XIX век се сплотяват двете учебни заведения в едно. Мъжкото се е казвало " Св. Вартананц “, девическото – " Св. Варвара “. А след обединяването става " Вартананц - Варварян “. То е било единствено начално учебно заведение първоначално. През 1925 година към този момент имаме и прогимназия с Указ над тогавашното Министерство на националното просвещение. До 1942 година, дори до 1944 година учебното заведение се е помещавало в четири здания тук, в същия двор, на същото място, които са били в неприятно положение. Крикор Тютюнджян - един от най-големите благодетели на арменската общественост, който е бил тютюнев магнат и един от двамата огромни притежатели на тютюневото произвеждане - Тютюнджян и Томасян, е бил покровител на църквата и на учебното заведение години наред. Та той е имал предпочитание да построи нова постройка за учебното заведение. За жал умира и не съумява да реализира тази своя концепция. И неговата брачна половинка - Виктория Тютюнджян, в памет и в чест на мъжа си, бута четирите здания през 1942 година и до 1944 година построява новата, съществуващата, главната постройка на учебното заведение, в която учим до ден-днешен. И оттогава учебното заведение е именувано " Виктория и Крикор Тютюнджян “.
В тяхна памет?
Да. След като идва националната власт, името на учебното заведение е променено на " Степан Шахумян “, който е бил партиен функционер по време на оня, предходния строй. До 1976 годна учебното заведение беше главно и носеше името " Степан Шахумян “. След това беше закрито и 14 години нямахме учебно заведение. Децата бяха разпределени в две други близки учебни заведения, тогавашното " Димитър Благоев “ и някогашната " Лиляна Димитрова “, където учиха във факултативна форма на образование арменски език като майчин.
Лятото на 1990 година, по-скоро дори от 1989 година, започнаха тези дейности, след към този момент така наречен демократични промени, арменската общественост се надигна, направиха се няколко доста огромни и доста продължителни събрания – първото беше 11 часа заседание, от деятели от общността и от организациите. Те бяха доста малко тогава, само че все пак, и започнахме дейности по възобновяване на учебното заведение.
През 1990 година, с Решение на Общинския съвет в Пловдив, учебното заведение беше възобновено. Буквално за няколко дни, тъй като всичко това се случва малко преди началото на образователната година, септември месец. За няколко дни трябваше цялата постройка да бъде въведена в ред, от тавана до мазето. Учителите, които тогава са били назначени отначало в учебното заведение, шефът, тогавашният господин Агоп Дайджанян, дружно с доста родители, и ние, имахме сериозна младежка организация, се включихме в подготовката на постройката за новата образователна година. От 1990 година насам учебното заведение е възобновено и е реалност.
Добре де, аз желая да запитвам, за какво тъкмо в Пловдив е основано това учебно заведение? Какво постанова това?
Защо Пловдив? Ами тъй като Пловдив е арменската столица на България.
Знам по какъв начин звучи, само че най-голямата арменска общественост е в действителност в Пловдив и е била постоянно в Пловдив. Тя датира от 1675 година публично, само че има подозрение, че и преди този момент е имало арменска общественост тук.
И в действителност са се преборили и са съумели преди повече от век, тогава, да си извоюват учебно заведение в Пловдив?
Ами арменската общественост на първо време прави постъпление пред султана в 1675 година. Когато се открива тук, в Пловдив, тази общественост, това са били преселници от Камянец-Подолски, от Полша. Потомци на някогашните павликяни, които са били заселени от римския папа Йоан Цимисхи.
През междинните епохи 300 хиляди души павликяни биват заселени там, с цел да бранят от север границите на Римската империя. И тъй като стартират гонения от страна на католическата черква, тези, които са останали източно-православни, и то с по-странната вяра, нали, те са били павликяни, като богомилите, с малко по-различни разбирания във връзка с християнството, та те потеглят на преселение с три кораба. Единият транспортен съд се разрушава в Понтийския бряг – това е южната част на Черно море, другите два кораба пристават на нашия, българския бряг, и от там идват насам, в Пловдив. И това е първото документирано преселение на арменци в Пловдив.
Те вършат действия пред папата да им се позволи да построят черква на първо време, тъй като арменците, където излетят по света, първото нещо е църквата, която се построява, на второ място идва учебното заведение. Те постоянно вървят ръка за ръка. Училището постоянно е било под крилото на църквата. В днешно време е по-различно, тъй като учебното заведение е общинско, изцяло обикновено, с тази разлика, че в него може да се учи майчин арменски език, както на никое място другаде на Балканите.
А какъв брой възпитаници учат в учебното заведение през днешния ден? И какъв брой учители ги образоват?
267 възпитаници и 24 учители.
Накратко казано, нищо не ви липсва, всичко си имате – и учители, и възпитаници.
Всичко си имаме. Не ни стигат стаи единствено.
Да, тъкмо щях да запитвам за проблеми.
Класните стая не ни стигат, имаме потребност от още две, или най-малко една класна стая. Но това е.
Някакви действия правили ли сте за това?
Много пъти, само че тук в близост няма подобаващи сходни пространства. И така или другояче е безсмислено каквото и да е да вършим. Имаме план горе, в таванското, подпокривното пространство, имаме архитектурен план, само че не можем да осигурим финансиране към този момент, тъй като през 2012 година, когато беше изработен планът, щеше да коства 104 хиляди лв.. Сега не мога да кажа какъв брой. Но тъй като постройката е частна благосъстоятелност, на арменската черква, общината няма по какъв начин да похарчи толкоз пари за частен парцел, въпреки тук да се обитава учебното заведение.
Да. А то е общинско.
Общинско е, да. То е общинско учебно заведение от доста от дълго време. Но малко е патова обстановката. Простираме си краката съгласно чергата, колкото и по този начин жестоко да звучи, е реалност.
А това значи ли, че връщате възпитаници, когато желаят да учат при вас?
Не, не, ние не връщаме възпитаници. Нашите паралелки са на номиналния брой, към 22-24 възпитаници. Нормални паралелки. Класните стаи не са толкоз огромни и пространството е лимитирано. А броят им също не е огромен, тъй като поради целодневното образование ние губим пространство. Преди години, когато е основана постройката, тя е била за полудневен режим на образование, и е стигала. Но в този момент, с целодневното образование, ние губим. И по този начин. Но така или другояче, резултатите ни пък на национално външно оценяване са прелестни и на четвъртите, и на седмите класове, и е мечтано учебно заведение, със характерното и неповторимо местонахождение, в сърцето на Стария град, с непосредствена непосредственост. Ей в този момент, както е пролетно време и лятно към този момент време, заран като са отворени прозорците, се чуват птичките, които пеят на Небет тепе.
А учениците ви какъв банкет намират, накъде се насочват нормално, откакто завършат?
Повечето ни възпитаници, до предходната образователна година, се насочваха нормално към езиковите гимназии. Миналата година, обаче, имаше един сериозен поток към професионалните гимназии. Всички възпитаници биват признати още през цялото време, тъй като резултатите им са били постоянно високи от външно оценяване и дипломите им. Е, имаме всяка година по един-двама по-мързеливи да ги кажа, които не учат толкоз, само че това е на всички места.
Г-н Тютелян, това в действителност ли е единственото арменско учебно заведение в България?
Дори на Балканския полуостров е единственото.
Малко повече за историята му ще ни разкажете ли?
Създадено е в далечната 1834 година, първоначално е функционирало единствено като мъжко учебно заведение. След към 40 години се основава и девическо учебно заведение, настрана от мъжкото, отново в същия двор. И малко преди края на XIX век се сплотяват двете учебни заведения в едно. Мъжкото се е казвало " Св. Вартананц “, девическото – " Св. Варвара “. А след обединяването става " Вартананц - Варварян “. То е било единствено начално учебно заведение първоначално. През 1925 година към този момент имаме и прогимназия с Указ над тогавашното Министерство на националното просвещение. До 1942 година, дори до 1944 година учебното заведение се е помещавало в четири здания тук, в същия двор, на същото място, които са били в неприятно положение. Крикор Тютюнджян - един от най-големите благодетели на арменската общественост, който е бил тютюнев магнат и един от двамата огромни притежатели на тютюневото произвеждане - Тютюнджян и Томасян, е бил покровител на църквата и на учебното заведение години наред. Та той е имал предпочитание да построи нова постройка за учебното заведение. За жал умира и не съумява да реализира тази своя концепция. И неговата брачна половинка - Виктория Тютюнджян, в памет и в чест на мъжа си, бута четирите здания през 1942 година и до 1944 година построява новата, съществуващата, главната постройка на учебното заведение, в която учим до ден-днешен. И оттогава учебното заведение е именувано " Виктория и Крикор Тютюнджян “.
В тяхна памет?
Да. След като идва националната власт, името на учебното заведение е променено на " Степан Шахумян “, който е бил партиен функционер по време на оня, предходния строй. До 1976 годна учебното заведение беше главно и носеше името " Степан Шахумян “. След това беше закрито и 14 години нямахме учебно заведение. Децата бяха разпределени в две други близки учебни заведения, тогавашното " Димитър Благоев “ и някогашната " Лиляна Димитрова “, където учиха във факултативна форма на образование арменски език като майчин.
Лятото на 1990 година, по-скоро дори от 1989 година, започнаха тези дейности, след към този момент така наречен демократични промени, арменската общественост се надигна, направиха се няколко доста огромни и доста продължителни събрания – първото беше 11 часа заседание, от деятели от общността и от организациите. Те бяха доста малко тогава, само че все пак, и започнахме дейности по възобновяване на учебното заведение.
През 1990 година, с Решение на Общинския съвет в Пловдив, учебното заведение беше възобновено. Буквално за няколко дни, тъй като всичко това се случва малко преди началото на образователната година, септември месец. За няколко дни трябваше цялата постройка да бъде въведена в ред, от тавана до мазето. Учителите, които тогава са били назначени отначало в учебното заведение, шефът, тогавашният господин Агоп Дайджанян, дружно с доста родители, и ние, имахме сериозна младежка организация, се включихме в подготовката на постройката за новата образователна година. От 1990 година насам учебното заведение е възобновено и е реалност.
Добре де, аз желая да запитвам, за какво тъкмо в Пловдив е основано това учебно заведение? Какво постанова това?
Защо Пловдив? Ами тъй като Пловдив е арменската столица на България.
Знам по какъв начин звучи, само че най-голямата арменска общественост е в действителност в Пловдив и е била постоянно в Пловдив. Тя датира от 1675 година публично, само че има подозрение, че и преди този момент е имало арменска общественост тук.
И в действителност са се преборили и са съумели преди повече от век, тогава, да си извоюват учебно заведение в Пловдив?
Ами арменската общественост на първо време прави постъпление пред султана в 1675 година. Когато се открива тук, в Пловдив, тази общественост, това са били преселници от Камянец-Подолски, от Полша. Потомци на някогашните павликяни, които са били заселени от римския папа Йоан Цимисхи.
През междинните епохи 300 хиляди души павликяни биват заселени там, с цел да бранят от север границите на Римската империя. И тъй като стартират гонения от страна на католическата черква, тези, които са останали източно-православни, и то с по-странната вяра, нали, те са били павликяни, като богомилите, с малко по-различни разбирания във връзка с християнството, та те потеглят на преселение с три кораба. Единият транспортен съд се разрушава в Понтийския бряг – това е южната част на Черно море, другите два кораба пристават на нашия, българския бряг, и от там идват насам, в Пловдив. И това е първото документирано преселение на арменци в Пловдив.
Те вършат действия пред папата да им се позволи да построят черква на първо време, тъй като арменците, където излетят по света, първото нещо е църквата, която се построява, на второ място идва учебното заведение. Те постоянно вървят ръка за ръка. Училището постоянно е било под крилото на църквата. В днешно време е по-различно, тъй като учебното заведение е общинско, изцяло обикновено, с тази разлика, че в него може да се учи майчин арменски език, както на никое място другаде на Балканите.
А какъв брой възпитаници учат в учебното заведение през днешния ден? И какъв брой учители ги образоват?
267 възпитаници и 24 учители.
Накратко казано, нищо не ви липсва, всичко си имате – и учители, и възпитаници.
Всичко си имаме. Не ни стигат стаи единствено.
Да, тъкмо щях да запитвам за проблеми.
Класните стая не ни стигат, имаме потребност от още две, или най-малко една класна стая. Но това е.
Някакви действия правили ли сте за това?
Много пъти, само че тук в близост няма подобаващи сходни пространства. И така или другояче е безсмислено каквото и да е да вършим. Имаме план горе, в таванското, подпокривното пространство, имаме архитектурен план, само че не можем да осигурим финансиране към този момент, тъй като през 2012 година, когато беше изработен планът, щеше да коства 104 хиляди лв.. Сега не мога да кажа какъв брой. Но тъй като постройката е частна благосъстоятелност, на арменската черква, общината няма по какъв начин да похарчи толкоз пари за частен парцел, въпреки тук да се обитава учебното заведение.
Да. А то е общинско.
Общинско е, да. То е общинско учебно заведение от доста от дълго време. Но малко е патова обстановката. Простираме си краката съгласно чергата, колкото и по този начин жестоко да звучи, е реалност.
А това значи ли, че връщате възпитаници, когато желаят да учат при вас?
Не, не, ние не връщаме възпитаници. Нашите паралелки са на номиналния брой, към 22-24 възпитаници. Нормални паралелки. Класните стаи не са толкоз огромни и пространството е лимитирано. А броят им също не е огромен, тъй като поради целодневното образование ние губим пространство. Преди години, когато е основана постройката, тя е била за полудневен режим на образование, и е стигала. Но в този момент, с целодневното образование, ние губим. И по този начин. Но така или другояче, резултатите ни пък на национално външно оценяване са прелестни и на четвъртите, и на седмите класове, и е мечтано учебно заведение, със характерното и неповторимо местонахождение, в сърцето на Стария град, с непосредствена непосредственост. Ей в този момент, както е пролетно време и лятно към този момент време, заран като са отворени прозорците, се чуват птичките, които пеят на Небет тепе.
А учениците ви какъв банкет намират, накъде се насочват нормално, откакто завършат?
Повечето ни възпитаници, до предходната образователна година, се насочваха нормално към езиковите гимназии. Миналата година, обаче, имаше един сериозен поток към професионалните гимназии. Всички възпитаници биват признати още през цялото време, тъй като резултатите им са били постоянно високи от външно оценяване и дипломите им. Е, имаме всяка година по един-двама по-мързеливи да ги кажа, които не учат толкоз, само че това е на всички места.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ