Смята се, че всеки насилник е човек със силен характер.

Смята се, че всеки принудител е човек със мощен темперамент. Но в действителност това не е по този начин – надълбоко в себе си те са травмирани хора, чието въздействие не е толкоз мъчно да се обезврежда.

1.       Кой е принудител с елементарни думи

Според немския психиатър Грета Херман насилникът основава за себе си и жертвата свят на зло погрешно огледало, където механизмите за самоотбрана не работят, където волята е прикована. Можете да нулирате " заклинанието на вещицата ", в случай че излезете от играта. Най-лошото при насилието е, че за мнозина това е нещо всекидневно. Всъщност не е обикновено. Насилниците са по-слаби и по-зли от жертвите си. Те имат доста страхове, които им влияят пагубно.

2.       Загуба на надзор

Контакътъ с принудител е като да седите на една игрална маса с лъжец. Докато жертвата е " на каишка ", насилникът се усеща като стопанин на света. Да правиш неочаквани придвижвания, да крещиш, да тръшнеш вратата, да заплашваш – значи да играеш по неговите правила и да се обричаш на загуба. Но когато жертвата умерено си потегля, когато тя е еднообразно безразлична както към грубите думи на насилника, по този начин и към неговото смирение и пояснение в обич, настава крахът му.

3.       Насилникът и обществото

Почти постоянно насилникът демонстрира волята си единствено лице в лице. Характерните му изречения са „ Не покзвайте мръсно долни дрехи на публични места “, „ Ще приказваме у дома “, „ Не се позори пред хората “. Но той даже не осъзнава, че се опасява от излагане, публично наказание, съсипване на репутацията му.

4.       Да бъде непотребен

Насилникът е подвластна фигура. Единият би трябвало да се подчинява, другият не може да си показа себе си без " зависещ ". Ето за какво, сходни съюзи от време на време не престават години и десетилетия.

Почти постоянно жертвата играе ролята на дете, играейки сюжет от детството още веднъж и още веднъж. Насилникът се опасява до гибел да не остане настрана от вниманието, тъй като в действителност счита себе си за обективен, за най-важния и незаместим.

5.       Не знае по какъв начин да преодолее раздялата

Почти постоянно зад насилника върви диря от неприятности, неустановеност и неустойчивост. Всичко това идва от детството. Насилниците са параноични. Направено е от родителите или някой различен по-силен. За да избегне повтаряне на обстановката, насилникът ще предприеме фрапантни ограничения, запушвайки празнотата в душата на първия човек, който му се е доверил.

6.       Играчка в по-силни ръце

Съпругът може морално да унищожи жена си, да докара децата до нервозен срив, само че в това време няма да пропусне да отиде при любовницата си, която ще избърше краката си върху него. Насилниците се опасяват да заемат мястото на насилвания и да имат различен тиранин над себе си.

7.       Истинският принудител не може да съществува самичък

Всеки агресор има потребност от жертва, с цел да съществува и да прогресира. Основният маркер на референтния принудител е невъзможността да съществува самичък. Той (или тя) ще откри стотици аргументи да се срещне или просто да съобщи, да подсети за себе си след спора. Целта на сходно държание е същата – да се върне обектът на напън, без който е невероятно да се поддържа личната си полезност.

Още от ЛЮБОПИТНО:
Рейтинг: от. Гласували общо: консуматори