След раждането на сина ми неканената гостенка се заседяваше по-дълго,

След раждането на сина ми неканената гостенка се заседяваше по-дълго, нахлупила маската на дълга и отговорността.А след раждането на щерка ми напряко се нанесе у нас. Без да се церемони. Грубо и цинично. С всичкия си багаж – горест, отчаяние, досада, домошарство и ненужно тегло. Набързо направи проверка на дрешника ми, изхвърли момичешките ми облекла и ми рече да не си и помислям за високи токчета. Ако инцидентно й предложех да се отбием в магазинчето за дамско долни дрехи на ъгъла, тя крясваше: „ Къдеее?? Ама сина ти няма тениски!! “.
От ден дневно все по-смело се разпореждаше в къщи.

И това бързо си пролича: децата престанаха да се смеят, гостите ни оредяха, a мъжът ми напълно не помни да ми шепне на ушенцето всякакви благи нежности. Но в един безоблачен пролетен ден нещо „ момичешко “ у мен още веднъж се разсъни и ме раздруса: „ Животът ти е нетърпим! “. Купих си ботушки на висок ток, боядисах си косата в огнено алено и изхвърчах от вкъщи на тази „ вуйна “ с нейните манджи, бърборене, отмалялост и възприятие за дълг.
И за всеки случай съм си написала заповеди за битка със синдрома на „ лелката “:
Заповед №1. Върши всичко с лекост и обич!
Както споделят философите, каквото вътре, такова и извън. Ако се радваш на света, в случай че се наслаждаваш на всеки момент, ще ти проличи и външно.

Ще станеш по красива, по-привлекателна и за близките, и за шанса. Твоето положително въодушевление е като камъче, хвърлено във вода – ще се разпростре и ще болести всички в близост. Само лелките постоянно не помнят, че щастливите майки имат щастливи деца. И щастливите дами имат щастливи съпрузи.
Заповед №2. Незабавно постави дамските наслади в рубрика „ витално нужни “.
Има една женска загадка: „ Да се родиш интелигентен не е толкоз комплицирано. Мъжкият разум е даденост – или го има, или го няма. Виж, по отношение на женската хубост, нещата стоят по различен метод. Тя е нещо, което се придобива. “ И по този начин, какво придобиваме, когато се глезим с всякакви женски нещица от рода на парфюм „ Chanel “, кокетно долни дрехи с дантелки и годишен абонамент за „ ELLE “? Женственост! Чар! Неустоимост! Кокетство! Способност да караш другите да си губят мозъка! И нито грам „ влельосване “. Само чувство, че към момента сме на върха. Независимо от годините.

Заповед №3. Не съм длъжна на никого!
На възприятието за дълг („ ох, длъжна съм… “) психиатрията си коства да посвети цялостен раздел. Класиката в жанра е изразът: „ Мразя да сготвям (да шетам, да подреждам), само че съм длъжна. “ И вместо да си вършим работата на драго сърце, да помолим за помощ или пък да се откажем (ако сме решили), ние се мъчим, издевателстваме върху себе си, дразним се на фамилията си и… се трансформираме в озъбени „ лелки “. Макар че в множеството случаи фамилията ни няма нищо общо. Че те не са ме карали да обикалям към печката през целия ден, та да ги гостя с пет блюда за вечеря! Май внушеното ни от детството разбиране, че любовта на мъжа минава през стомаха, а децата без нас ще умрат от апетит, си е малко неправилно. И би трябвало да го сменяем с друго, което да устройва всички страни.

Заповед №4. Все ми е едно какво ще си кажат хората. Важното е аз какво мисля за себе си.
А за себе си би трябвало да мислим с деликатност и единствено хубави неща. Ако някой има друго мнение – негова си работа. Данък „ публично мнение “ заплащат единствено „ лелките “. „ Девойчетата “, както кастанедовските войни (хи-хи!), „ търсят безупречността само в личните си очи “. Изправен тил, кръшна походка, вдигната брадичка. Че кой би се усъмнил, че съм богиня, късметлийка, безупречна, щастлива жена?! Никой. И дори несъмнено по-малко ще ме одумват.

Заповед №5. Да – на високите токчета и стилния тоалет, дори и с деца на ръце! Не – на торбестите и безформени облекла, дори и когато мъжът ми не е в близост!
Знаете ли къде се регистрира най-голямо ползване на дамски парфюми? Ще се досетите ли? При дамите от Арабските емирства. Дълго се чудих за какво? Ами те са все с фереджета! Оказа се доста просто. При нас е признато дамите да се тъкмят и контят, когато отиват на работа, на посетители или излизат на открито. В къщи – без прическа, по халат или друга домашна дреха, без грим. Ами, нали знаете как… А при тях е тъкмо противоположното. У дома наподобяват като кралици. Златно предписание. Само „ лелките “ мрънкат: „ Нямам сили, изтощена съм, заета съм, никак не ми се занимава, вкъщи съм си! “ „ Девойчетата “, в противен случай – захващат се с въображение, прелистват „ Кама сутра “, занимават се с всякакви практики и арабски танци. С една дума, се забавляват.

Заповед №6. Предназначението на дамата е не да забавлява мъжа и да го обслужва, а да го въодушевява!
Един прочут споделяше, че мъжете в никакъв случай не бягат от дами, които хубаво готвят, перат и чистят. И имаше три съпруги. И трите чудничко готвеха и перяха. Той въобще не разбра, че стопанка и брачна половинка не е едно и също разбиране. Едната дава отговор за семейството, черпаците и нормално е декорирана с престилка. Втората умее доста повече. Тя „ облагородява “ семейството, трансформира се в муза и в източник на ентусиазъм, тя е и фамилен мозъчен център, и обичана, и всичко друго, което е належащо. Само не и „ лелка “!

Заповед №7. Аз съм, има ме и това е задоволителен мотив за наслада!
Друга като мен няма и няма да има в никакъв случай! Съгласете се, че не си коства да затривате неповторимата си характерност с всекидневните и най-често, измислени проблеми и да се превръщате в скука. Има толкоз изобретателни способи и да се грижите за семейството и да сте себе си!
И по този начин, сложих „ лелката “ на мястото ѝ, събрах ѝ багажа и ѝ показах вратата. И още веднъж заобичах себе си и всички останали. Сега мога да извърша луди действия и покупки. Мога да похарча последните си пари в козметичен салон без капка разкаяние за празния ледник. Мъжът ми ме поглежда с привиден упрек: „ Това, дамите, са огромна злина! “ и по-късно закачливо ми подръпва луксозните, одеве боядисани рижи къдрици. Децата ме обожават! Майка им се пързаля с тях на пързалката, обута в белите си панталони и рисува с тях по асфалта. Кой споделя, че на моите години не ми наподобява?! „ Лелката “?! Мислено ѝ се изплезвам и припвам с ролерите след децата.
автор: Анастасия Красовская
Инфо: roditel