Страните от ООН подписаха исторически договор за опазване на океаните
След съвсем 20 години договаряния страните членки на Организация на обединените нации се споразумяха за интернационален контракт за отбрана на териториите на международния океан, които се намират отвън националните граници. Тези води, известни като " намерено море ", в действителност заемат съвсем 2/3 от международния океан и, защото се смятат за интернационалните води, се намират отвън юрисдикцията на която и да е страна и до момента в никакъв случай не са били правно предпазени. А това значи, че морският живот в тези региони е заплашен от свободната нерегламентирана употреба - в това число свръхулов, замърсяване от кораби и провокирано от индивида изменение на климата, изясняват от Reuters в собствен материал, отдаден на историческото съглашение. Договорът, чийто текст е финализиран на 4 март, поставя основите на отбраната на нерегулирани до момента океански територии. Известен като Договор за биологичното многообразие отвън националната пълномощия (BBNJ), неговата съществена цел е да отбрани биологичното многообразие посредством основаване на широкомащабни морски предпазени зони и контролиране на морските проучвания за научно и комерсиално развиване. Той идва в извънредно значим миг за напъните за запазване на околната среда - през 2022 година страните от Организация на обединените нации подписаха знаково съглашение, което цели да отбрани най-малко 30% от сушата и водата на планетата до 2030 година, известно като задачата " 30х30 ". Но съгласно Института за запазване на морската среда едвам малко под 3% от тях са изцяло или задоволително предпазени, напомня още осведомителната агеция. Откритото море съставлява 95% от общия размер на международните местообитания, само че морският свят остава значително неразучен. Въпреки че оценките варират, изследване от 2011 година, да вземем за пример, сочи, че науката е класифицирала единствено към 9% от океанските типове. Повече от 80% от океаните в никакъв случай не са били картографирани, следени или изследвани.
В същото време “Червеният лист ” на Международния съюз за запазване на природата, който прави оценка типовете във връзка с световния статус на риска от изгубване, е оценил единствено 17 903 от почти 240 000 морски типа, известни на учените. От тях близо 9% са застрашени от изгубване. Учените предвиждат, че през идващите няколко години рискът от изгубване на морските типове ще нарасне внезапно заради бързо разрастващата се инфраструктура в океаните.
Но в съпоставяне със сухоземните животни рискът от изгубване на морските типове остава относително невисок. Според публикация в списание Science през последните 500 години на сушата са изчезнали 514 животни, до момента в който за същия интервал в океаните едвам 15. Тук има един значим аспект - изгубването на сухоземните животни се форсира доста по време и след индустриалната гражданска война, когато хората унищожават горите и прериите с стремглави темпове. В днешно време, означават учението, в търсене на запаси хората стартира да построяват все по-голяма инфраструктура в океаните в сфери като земеделие, минно дело и електроцентрали, което предвещава съвсем несъмнено повишение на риска от изгубване на морските типове. " На процедура сме очевидци на индустриална гражданска война в океана ", споделя Дъглас Макколи, еколог от Калифорнийския университет в Санта Барбара и съавтор на публикацията в Science, представена от Reuters. " Миналото на сушата се трансформира в настояще на океана. " Според него " детонацията на синята стопанска система " и възходящите последствия от изменението на климата изправят океанския живот пред екзистенциална опасност. И данните удостоверяват тези констатации - показателят на Червения лист, който прави оценка трендовете в общия риск от изгубване на типовете, се употребява като метрика за следене на загубата на биологично многообразие. През последните 30 години рискът от изгубване на морските типове бързо нараства. Къде би трябвало да бъдат тези зони? Целта на Договора за основаване на широкомащабни морски предпазени зони е забележителна стъпка към световната цел за запазване на околната среда, известна като “30x30 ”. Националният съвет за отбрана на ресурсите разказва тези морски предпазени територии като " океанския еквивалент на Гранд Каньон или националния парк Йелоустоун ", където от дълго време има въведени ограничения за ограничение на човешката активност. Управлението на тези зони може да включва разнообразни типове отбрана - най-строго охраняваните зони не разрешават всякакво влизане на хора, до момента в който други могат да позволяват лов на риба и гмуркането с шнорхел. Що се отнася до това къде да се разположат тези предпазени региони, екип от откриватели, управителен от Макколи, е направил разбор на данните, с цел да дефинира горещите точки на биологичното многообразие в намерено море. Животът в океаните, както и на сушата, не е хомогенно разпределен.
През 2020 година екипът разгласява публикация, в която се показват съответни морски райони, които да бъдат предпочитано предпазени. Анализът се основава на редица характерности като благосъстояние на типове, риск от изгубване и многообразие на местообитанията.
Дългият път до споразумението Преговорите по контракта лишават съвсем две десетилетия, макар че формалните срещи се организират единствено в продължение на пет години. През последните две години тяхната периодичност понижава в допълнение поради пандемията от COVID-19. Основните проблеми са свързани с различия във връзка с финансирането и правата на лов на риба на другите страни. Групата на Организация на обединените нации " Биоразнообразие отвън националната пълномощия " (BBNJ), която изследва въпросите на опазването на морската среда, е основана през 2004 година, а през 2006 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема Резолюция 61/105 за възбрана на риболова на типове, чийто размер на популацията към момента не е избран, и за поощряване на резистентен дънен лов на риба в зоните отвън националната пълномощия. През 2011 BBNJ се спогажда за " пакет " от въпроси, които да бъдат прегледани по отношение на опазването и устойчивото потребление на морското биологично многообразие в зоните отвън националната пълномощия, а през 2015 приема Резолюция 69/292 на Общото заседание на Организация на обединените нации, с която се основава Подготвителен комитет за създаване на правно обвързващ инструмент за въпросите, които би трябвало да бъдат прегледани. Две години по-късно Подготвителният комитет предлага свикването на Междуправителствена конференция (МПК), която се събира на първата си сесия през 2018. В последна сметка от 20 февруари до 3 март 2023 в Ню Йорк е свикана петата сесия на Междуправителствената конференция, на която Договорът за намерено море е публично подписан от всички държави-членки на Организация на обединените нации. Правно обвързващият пакт за запазване и гарантиране на устойчивото потребление на океанското биоразнообразие е дефинитивно контрактуван на 5 март след пет кръга договаряния.
В същото време “Червеният лист ” на Международния съюз за запазване на природата, който прави оценка типовете във връзка с световния статус на риска от изгубване, е оценил единствено 17 903 от почти 240 000 морски типа, известни на учените. От тях близо 9% са застрашени от изгубване. Учените предвиждат, че през идващите няколко години рискът от изгубване на морските типове ще нарасне внезапно заради бързо разрастващата се инфраструктура в океаните.
Но в съпоставяне със сухоземните животни рискът от изгубване на морските типове остава относително невисок. Според публикация в списание Science през последните 500 години на сушата са изчезнали 514 животни, до момента в който за същия интервал в океаните едвам 15. Тук има един значим аспект - изгубването на сухоземните животни се форсира доста по време и след индустриалната гражданска война, когато хората унищожават горите и прериите с стремглави темпове. В днешно време, означават учението, в търсене на запаси хората стартира да построяват все по-голяма инфраструктура в океаните в сфери като земеделие, минно дело и електроцентрали, което предвещава съвсем несъмнено повишение на риска от изгубване на морските типове. " На процедура сме очевидци на индустриална гражданска война в океана ", споделя Дъглас Макколи, еколог от Калифорнийския университет в Санта Барбара и съавтор на публикацията в Science, представена от Reuters. " Миналото на сушата се трансформира в настояще на океана. " Според него " детонацията на синята стопанска система " и възходящите последствия от изменението на климата изправят океанския живот пред екзистенциална опасност. И данните удостоверяват тези констатации - показателят на Червения лист, който прави оценка трендовете в общия риск от изгубване на типовете, се употребява като метрика за следене на загубата на биологично многообразие. През последните 30 години рискът от изгубване на морските типове бързо нараства. Къде би трябвало да бъдат тези зони? Целта на Договора за основаване на широкомащабни морски предпазени зони е забележителна стъпка към световната цел за запазване на околната среда, известна като “30x30 ”. Националният съвет за отбрана на ресурсите разказва тези морски предпазени територии като " океанския еквивалент на Гранд Каньон или националния парк Йелоустоун ", където от дълго време има въведени ограничения за ограничение на човешката активност. Управлението на тези зони може да включва разнообразни типове отбрана - най-строго охраняваните зони не разрешават всякакво влизане на хора, до момента в който други могат да позволяват лов на риба и гмуркането с шнорхел. Що се отнася до това къде да се разположат тези предпазени региони, екип от откриватели, управителен от Макколи, е направил разбор на данните, с цел да дефинира горещите точки на биологичното многообразие в намерено море. Животът в океаните, както и на сушата, не е хомогенно разпределен.
През 2020 година екипът разгласява публикация, в която се показват съответни морски райони, които да бъдат предпочитано предпазени. Анализът се основава на редица характерности като благосъстояние на типове, риск от изгубване и многообразие на местообитанията.
Дългият път до споразумението Преговорите по контракта лишават съвсем две десетилетия, макар че формалните срещи се организират единствено в продължение на пет години. През последните две години тяхната периодичност понижава в допълнение поради пандемията от COVID-19. Основните проблеми са свързани с различия във връзка с финансирането и правата на лов на риба на другите страни. Групата на Организация на обединените нации " Биоразнообразие отвън националната пълномощия " (BBNJ), която изследва въпросите на опазването на морската среда, е основана през 2004 година, а през 2006 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема Резолюция 61/105 за възбрана на риболова на типове, чийто размер на популацията към момента не е избран, и за поощряване на резистентен дънен лов на риба в зоните отвън националната пълномощия. През 2011 BBNJ се спогажда за " пакет " от въпроси, които да бъдат прегледани по отношение на опазването и устойчивото потребление на морското биологично многообразие в зоните отвън националната пълномощия, а през 2015 приема Резолюция 69/292 на Общото заседание на Организация на обединените нации, с която се основава Подготвителен комитет за създаване на правно обвързващ инструмент за въпросите, които би трябвало да бъдат прегледани. Две години по-късно Подготвителният комитет предлага свикването на Междуправителствена конференция (МПК), която се събира на първата си сесия през 2018. В последна сметка от 20 февруари до 3 март 2023 в Ню Йорк е свикана петата сесия на Междуправителствената конференция, на която Договорът за намерено море е публично подписан от всички държави-членки на Организация на обединените нации. Правно обвързващият пакт за запазване и гарантиране на устойчивото потребление на океанското биоразнообразие е дефинитивно контрактуван на 5 март след пет кръга договаряния.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ