След 10 години преговори държавите от ООН постигнаха историческо споразумение

След 10 години договаряния страните от Организация на обединените нации реализираха историческо съглашение за запазване на международните океани.    Договорът High Seas Treaty планува 30% от морските територии да бъдат предпазени зони до 2030 година, като задачата е да се опази и възвърне морската екосистема, оповестява BBC, като прибавя, че финалното съглашение е реализирано в събота вечерта, “след 38 часа договаряния ”, в централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк.    Преговорите бяха забавени в продължение на години поради различия по отношение на финансирането и правата за лов на риба, показват още от осведомителната организация и напомнят, че последното интернационално съглашение за запазване на океаните е подписано преди 40 години, през 1982 година - Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право.    С това съглашение е основана зона, наречена намерено море - интернационалните води, в които всички страни имат право да ловят риба, да изпращат кораби и да правят научни проучвания. Но единствено 1,2% от тези води са предпазени.    Морските жители, живеещи отвън тези предпазени зони, обаче остават изложени на разнообразни опасности, провокирани от изменението на климата, несъразмерния лов на риба и корабния трафик. Според Международния съюз за отбрана на природата (IUCN) при последната оценка на международните морски типове е открито, че близо 10% от тях са застрашени от изгубване.   

Тези нови предпазени зони, основани с контракта High Seas Treaty, ще слагат ограничавания върху размера на риболова, маршрутите на морските пътища и проучвателните действия като, да вземем за пример, дълбоководния рандеман - когато ресурсите се извличат от морското дъно на 200 м или повече под повърхността. 
Групите за отбрана на околната среда показват угриженост, че добивните процеси могат да разрушат местата за размножаване на разнообразни типове, да провокират шумово замърсяване и да бъдат токсични за морските жители.    Затова и International Seabed Authority, интернационалният орган, който управлява издаването на лицензи, разяснява пред BBC, че " всяка бъдеща активност в дълбоките пластове на морското дъно ще предстои на строги екологични разпореждания и контрол, с цел да се подсигурява, че тя се прави стабилно и отговорно ".     Мина Епс, шеф на екипа на IUCN по въпросите на океаните, разяснява, на собствен ред, че главният проблем е бил обвързван със шерването на морските генетични запаси - биологични материали от океански растения и животни, които могат да бъдат от изгода за обществата под формата, да вземем за пример, на фармацевтични артикули, промишлени процеси и храни.    Понастоящем по-богатите страни разполагат с запаси и финансиране за проучване на дълбоките океански води, само че по-бедните желаят да си подсигуряват, че всички открити изгоди ще бъдат поделени поравно, подчертават още от BBC.    Д-р Роберт Бласиак, откривател на океаните в Стокхолмския университет, пък показва, че предизвикването се състои в това, че никой не знае каква е цената на океанските запаси и затова по какъв начин те могат да бъдат разпределени.    " Представете си огромен широкоекранен тв приемник с висока разграничителна дарба, на който обаче работят единствено три или четири от пикселите. Това са нашите знания за дълбините на океана. Ние сме записали към 230 000 типа в океана, само че се допуска, че те са над два милиона ", разкрива той.    Решението е значима крачка към опазването на международните океани, само че надалеч не е последната. Представители на страните от Организация на обединените нации ще би трябвало да се срещнат още веднъж, с цел да одобряват публично съглашението, а по-късно ще би трябвало да свършат още доста работа, с цел да може договорът да бъде прибавен на процедура.