Скандалът в германските кланици – проблемът не е от вчера
Скандалът е интернационален. Румънци, българи и поляци живеят и се трудят като плебеи в немски кланици. Това се знае от дълго време, само че допреди епидемията политиците си затваряха очите. Цинично! - обобщава Дойче веле.
" Безплатен обяд няма ", гласи известната сентенция. Все някой най-после заплаща цената. Това се отнася и за евтиното месо, което имат опция да купуват потребителите в богатите индустриални страни.
След като на стотици източноевропейски служащи в немската касапница " Вестфлайш " в Косфелд бе изработен позитивен тест за ковид, стана ясно едно: при сегашната рецесия най-много те са тези, които заплащат цената за евтиното месо - в най-лошия случай даже с живота си. Ръководството на компанията твърди, че се отнася отговорно към своите служащи. Но в действителност браншът съвсем напълно работи с подизпълнители от Източна Европа - най-често това са румънци, българи и поляци.
Никой не поема отговорността
" Вестфлайш " и другите огромни кланици вършат всичко, с цел да понижат разноските си, само че отхвърлят да са отговорни за съвсем нечовешките условия, в които живеят стотици техни служащи от чужбина.
Подизпълнителите от своя страна споделят, че политиците са виновни за отбраната на труда и на здравето. Но кои тъкмо политици? Би трябвало да има съответни отговорности на локално, провинциално и национално равнище. А когато става дума за изискванията на живот на служащите в кланиците, всички управляващи се пробват да си трансферират виновността едни на други. Или пък да се вършат, че не знаят какъв брой сериозен е казусът.
При това мизерните условия, в които живеят източноевропейските служащи в немските кланици, не са никаква загадка. Всички знаят това от години и - и мениджърите от " Вестфлайш ", и подизпълнителите, и локалните управляващи, и полицията. Но никой до момента не е бил угрижен от обстановката.
Опасните огнища на болест
Коронавирусът обаче промени това. Ако служащите живеят по трима или по четирима в стая, рисковият вирус се популяризира доста бързо. И не остава единствено при задграничните служащи, а заплашва всички останали в обитаемото място. Излиза, колкото и цинично да звучи, че в случай че я нямаше пандемията, тези безчовечен условия на живот надали щяха да развълнуват никого.
Скандалът е с интернационалните измерения, той визира освен източноевропейските служащи. Германската месопреработвателна промишленост създава в това време толкоз доста и толкоз на ниска цена, че може да изнася даже за Китай. Фирмите оказват напън върху производителите, които са принудени да отглеждат животните по непосилен за тях метод в неприятни условия и да ги тъпчат с антибиотици, с цел да не се разболеят. Хранят ги с евтина соя и царевица от Южна Америка, където пък изсичат тропическите гори поради развъждането на тези култури.
Прекалено висока цена за всички
Накрая всички ние плащаме високата цена за това на ниска цена месо. Антибиотиците в него водят до устойчивост към медикаментите при хората. Производството на месо замърсява водите, защото в почвите попада прекалено много тор.
Всичко това е известно и на индустрията, и на политиците. Всички знаят и какво би трябвало да се направи: да се отворят дребни децентрализирани ферми, които да създават качество, а не количество. Вероятно от това ще се печели по-малко, тъй като износът на месо за чужбина няма да е преференциален към този момент, а стековете в Германия ще нарастнат. Но както сочат допитванията: преобладаващото болшинство от германците са съгласни да се реформира аграрната политика. Нужни са кураж, воля и самоуверено управление, което да поведе към прогрес, вместо да замита проблемите под килима.
" Безплатен обяд няма ", гласи известната сентенция. Все някой най-после заплаща цената. Това се отнася и за евтиното месо, което имат опция да купуват потребителите в богатите индустриални страни.
След като на стотици източноевропейски служащи в немската касапница " Вестфлайш " в Косфелд бе изработен позитивен тест за ковид, стана ясно едно: при сегашната рецесия най-много те са тези, които заплащат цената за евтиното месо - в най-лошия случай даже с живота си. Ръководството на компанията твърди, че се отнася отговорно към своите служащи. Но в действителност браншът съвсем напълно работи с подизпълнители от Източна Европа - най-често това са румънци, българи и поляци.
Никой не поема отговорността
" Вестфлайш " и другите огромни кланици вършат всичко, с цел да понижат разноските си, само че отхвърлят да са отговорни за съвсем нечовешките условия, в които живеят стотици техни служащи от чужбина.
Подизпълнителите от своя страна споделят, че политиците са виновни за отбраната на труда и на здравето. Но кои тъкмо политици? Би трябвало да има съответни отговорности на локално, провинциално и национално равнище. А когато става дума за изискванията на живот на служащите в кланиците, всички управляващи се пробват да си трансферират виновността едни на други. Или пък да се вършат, че не знаят какъв брой сериозен е казусът.
При това мизерните условия, в които живеят източноевропейските служащи в немските кланици, не са никаква загадка. Всички знаят това от години и - и мениджърите от " Вестфлайш ", и подизпълнителите, и локалните управляващи, и полицията. Но никой до момента не е бил угрижен от обстановката.
Опасните огнища на болест
Коронавирусът обаче промени това. Ако служащите живеят по трима или по четирима в стая, рисковият вирус се популяризира доста бързо. И не остава единствено при задграничните служащи, а заплашва всички останали в обитаемото място. Излиза, колкото и цинично да звучи, че в случай че я нямаше пандемията, тези безчовечен условия на живот надали щяха да развълнуват никого.
Скандалът е с интернационалните измерения, той визира освен източноевропейските служащи. Германската месопреработвателна промишленост създава в това време толкоз доста и толкоз на ниска цена, че може да изнася даже за Китай. Фирмите оказват напън върху производителите, които са принудени да отглеждат животните по непосилен за тях метод в неприятни условия и да ги тъпчат с антибиотици, с цел да не се разболеят. Хранят ги с евтина соя и царевица от Южна Америка, където пък изсичат тропическите гори поради развъждането на тези култури.
Прекалено висока цена за всички
Накрая всички ние плащаме високата цена за това на ниска цена месо. Антибиотиците в него водят до устойчивост към медикаментите при хората. Производството на месо замърсява водите, защото в почвите попада прекалено много тор.
Всичко това е известно и на индустрията, и на политиците. Всички знаят и какво би трябвало да се направи: да се отворят дребни децентрализирани ферми, които да създават качество, а не количество. Вероятно от това ще се печели по-малко, тъй като износът на месо за чужбина няма да е преференциален към този момент, а стековете в Германия ще нарастнат. Но както сочат допитванията: преобладаващото болшинство от германците са съгласни да се реформира аграрната политика. Нужни са кураж, воля и самоуверено управление, което да поведе към прогрес, вместо да замита проблемите под килима.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ