Нито един урок не е научен. Съсипията по Черноморието продължава, засилва се дори
Шофьорският плаж в местността Алепу - плажът от последната сцена на кино лентата " Оркестър без име " - се застроява. Боровата гора край къмпинг „ Арапя “ се изсича, с цел да се построят 13 вили, а кметът на Царево безпардонно изяснява, че ще се строи, а той няма да се изяснява.
Тези сюжети от последните дни разяснява през днешния ден Радан Кънев и с оскърбление заключи, че " всички сме шумно недоволни, само че малко на брой се опълчват " на унищожаването на българското Черноморие.
Ето коментара му, съпроводен от тази фотография:
Няколко дни мълча, общо взето в ступор. Рядко съм чувствал толкоз яд и беззащитност.
Не че е нещо ново - от дълго време съм се примирил, че синът ми в никакъв случай няма да види хубостта на цялото Южно крайбрежие , такава, каквато ми я е показвал татко ми - залив по залив и нос по нос. И каквато умерено можеше да бъде съхранена, без да бъдат наранени туризмът, бизнесът, частната благосъстоятелност, ползата на локалните хора. Даже в противен случай...
Новото е, че нито един урок не е теоретичен, че съсипията продължава, ускорява се даже . Нищо, че дребният бизнес от Несебър до Царево от дълго време разбра, че не печели, а губи от презастрояването на " първата линия ", от свръхконцентрацията на евтини кревати, от ол-инклузив системата с долнокачествена храна и питиета...
Новото е, че след целия горчив опит по никакъв начин не можем да намерим рационалния баланс.
Новото е, че Законът за устройство на черноморското крайбрежие, сходно на Закона за предпазените територии се оказа врата в полето за овластените локални мутри и настойниците им от София . Че беззаконието продължава, просто към този момент е по-нагло .
Но това, което ме кара да се усещам изключително мъчително е, че не виждам в обществото - нито на локално равнище, нито като цяло, подготвеност за опълчване на беззаконието и намиране на трезво и свястно решение за останалите незасегнати територии. Решение отвън крайностите, решение в полза на локалните общности и на естествените, фамилни туристи от България, които от дълго време харчат/им двойно повече пари за курорти в Гърция, в местности, които не могат да стъпят на дребния пръст на всичко, което ние имаме от Маслен нос до Резово...
Когато решение не се намира, то очевидно не се търси . Може би простата истина е, че ние като народ, като общественост, не обичаме морето, нямаме сензитивност към хубостта му. Хилядолетия по тези крайбрежия са живели гърци.
Ние може би към момента сме заселници непредпазливо, страдалци и бежанци, на които морските камънаци единствено напомнят изгубените плодородни долини на Македония и Тракия? Възможно е. Каквото - такова, дет` викат в Кьолн. В последна сметка болшинството взема решение. Всички сме шумно недоволни, само че малко на брой се опълчват.
Но е доста, доста тъжно.
Тези сюжети от последните дни разяснява през днешния ден Радан Кънев и с оскърбление заключи, че " всички сме шумно недоволни, само че малко на брой се опълчват " на унищожаването на българското Черноморие.
Ето коментара му, съпроводен от тази фотография:
Няколко дни мълча, общо взето в ступор. Рядко съм чувствал толкоз яд и беззащитност.
Не че е нещо ново - от дълго време съм се примирил, че синът ми в никакъв случай няма да види хубостта на цялото Южно крайбрежие , такава, каквато ми я е показвал татко ми - залив по залив и нос по нос. И каквато умерено можеше да бъде съхранена, без да бъдат наранени туризмът, бизнесът, частната благосъстоятелност, ползата на локалните хора. Даже в противен случай...
Новото е, че нито един урок не е теоретичен, че съсипията продължава, ускорява се даже . Нищо, че дребният бизнес от Несебър до Царево от дълго време разбра, че не печели, а губи от презастрояването на " първата линия ", от свръхконцентрацията на евтини кревати, от ол-инклузив системата с долнокачествена храна и питиета...
Новото е, че след целия горчив опит по никакъв начин не можем да намерим рационалния баланс.
Новото е, че Законът за устройство на черноморското крайбрежие, сходно на Закона за предпазените територии се оказа врата в полето за овластените локални мутри и настойниците им от София . Че беззаконието продължава, просто към този момент е по-нагло .
Но това, което ме кара да се усещам изключително мъчително е, че не виждам в обществото - нито на локално равнище, нито като цяло, подготвеност за опълчване на беззаконието и намиране на трезво и свястно решение за останалите незасегнати територии. Решение отвън крайностите, решение в полза на локалните общности и на естествените, фамилни туристи от България, които от дълго време харчат/им двойно повече пари за курорти в Гърция, в местности, които не могат да стъпят на дребния пръст на всичко, което ние имаме от Маслен нос до Резово...
Когато решение не се намира, то очевидно не се търси . Може би простата истина е, че ние като народ, като общественост, не обичаме морето, нямаме сензитивност към хубостта му. Хилядолетия по тези крайбрежия са живели гърци.
Ние може би към момента сме заселници непредпазливо, страдалци и бежанци, на които морските камънаци единствено напомнят изгубените плодородни долини на Македония и Тракия? Възможно е. Каквото - такова, дет` викат в Кьолн. В последна сметка болшинството взема решение. Всички сме шумно недоволни, само че малко на брой се опълчват.
Но е доста, доста тъжно.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ