Има ли шансове протестната вълна да върне демокрацията в Мианмар?
Съвременната история на Мианмар вижда първия си боен прелом през 1962 година, когато военачалник Не Уин завзема властта със мощ, установявайки властнически режим, който затваря страната за останалия свят и я потапя в бедност, написа БГНЕС.
На 8 август 1988 година група студенти от университета в Рангун стартират това, което за няколко дни се трансформира в най-голямата гражданска война в новата история на азиатската страна. Режимът обаче, съумява да спре въстанието за 40 дни, откакто са избити хиляди протестиращи. Въстанието приключва с втори прелом на 18 септември същата година.
Години по-късно след преврата на 1 февруари тази година, при която военната хунта смъкна демократично определеното държавно управление и затвори главните му членове. Демонстрациите започнаха на 6 февруари, а първата съдбовна жертва се случи на 19 февруари. Оттогава най-малко 200 души са изгубили живота си в митинги против военната хунта, до момента в който повече от 500 са били задържани.
Бирманското общество се състои от голям брой етнически групи, показани в политически партии, и даже въоръжени размирен групи. В момента никоя от тези партии не се е съгласила да взе участие в изборната комисия, основана от военните. По същия метод някои размирен групи заплашиха да отговорят на армията, в случай че тя нападна протестиращи в техните райони.
От своя страна, интернационалната общественост отговори с позиция на отменяне към военната хунта. Съединени американски щати, Англия и Канада оповестиха наказания против генералите, взели участие в преврата, до момента в който Швейцария, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея преустановиха връзките си с Мианмар.
Предвид опита от 1988 година, е мъчно да се повярва, че актуалното въстание ще успее да промени позицията на военната хунта. Вярно е, че интернет, обществените мрежи и медиите през днешния ден оказват помощ да се разпространява протичащото се в страната, само че военната хунта ще направи всичко допустимо, с цел да остане на власт. По същия метод актуалната икономическа обстановка в страната не разрешава обстановката на обществено непокорство да продължи прекомерно дълго, защото вреди на протестиращите толкоз, колкото самата страна.
![Нови обвинявания против съперниците на хунтата в Мианмар]( "Нови обвинявания против съперниците на хунтата в Мианмар")
Нови обвинявания против съперниците на хунтата в Мианмар
Съд в Мианмар предявил нови обвинявания против отстранените от власт цивилни водачи Аун Сан Су Чжи и президента Вин Мин, предава ТАСС. Се...
Тази действителност сочи като единствения източник, който може да реши рецесията помощ извън. Искането на протестиращите за отговорността за отбрана на Организация на обединените нации демонстрира, че и те наподобява одобряват тази действителност и чакат непозната интервенция.
Санкциите, наложени на Мианмар от разнообразни страни досега, са лимитирани, защото засягат единствено избрани лица и не засягат търговията им с Европа. На 4 март военната хунта съобщи, че страната им е привикнала със наказания и че те са издържали до момента. Съединени американски щати и някои европейски страни постановат наказания на Мианмар от 1996 година Тези наказания обаче, единствено ги приближават до Китай.
Споразумението за отбрана с Организация на обединените нации е подписано през 2005 година и от този момент не е изпълнено макар войните в Либия, Сирия и Йемен. Военна интервенция против хунтата в Мианмар може да провокира революция и да породи етническо разделяне.
Като се вземат поради всички тези фактори, единственото разумно решение на хоризонта е да се сътвори проект за разговор, която да включва военната хунта и членовете на сваленото законно държавно управление. Тайланд и Индонезия са първите страни в района, които са предложили този вид. Индонезия има капацитета да работи като медиатор. Единственият проблем е неналичието на консенсус сред страните от района по отношение на това каква позиция да заемат с военната хунта в Мианмар. Въпреки това, даже в случай че тези страни се спогодят за решение, използването му ще премине през съглашение сред Съединени американски щати и Китай, проучва Омер Фарус Йълдъз от Анадолската организация.
На 8 август 1988 година група студенти от университета в Рангун стартират това, което за няколко дни се трансформира в най-голямата гражданска война в новата история на азиатската страна. Режимът обаче, съумява да спре въстанието за 40 дни, откакто са избити хиляди протестиращи. Въстанието приключва с втори прелом на 18 септември същата година.
Години по-късно след преврата на 1 февруари тази година, при която военната хунта смъкна демократично определеното държавно управление и затвори главните му членове. Демонстрациите започнаха на 6 февруари, а първата съдбовна жертва се случи на 19 февруари. Оттогава най-малко 200 души са изгубили живота си в митинги против военната хунта, до момента в който повече от 500 са били задържани.
Бирманското общество се състои от голям брой етнически групи, показани в политически партии, и даже въоръжени размирен групи. В момента никоя от тези партии не се е съгласила да взе участие в изборната комисия, основана от военните. По същия метод някои размирен групи заплашиха да отговорят на армията, в случай че тя нападна протестиращи в техните райони.
От своя страна, интернационалната общественост отговори с позиция на отменяне към военната хунта. Съединени американски щати, Англия и Канада оповестиха наказания против генералите, взели участие в преврата, до момента в който Швейцария, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея преустановиха връзките си с Мианмар.
Предвид опита от 1988 година, е мъчно да се повярва, че актуалното въстание ще успее да промени позицията на военната хунта. Вярно е, че интернет, обществените мрежи и медиите през днешния ден оказват помощ да се разпространява протичащото се в страната, само че военната хунта ще направи всичко допустимо, с цел да остане на власт. По същия метод актуалната икономическа обстановка в страната не разрешава обстановката на обществено непокорство да продължи прекомерно дълго, защото вреди на протестиращите толкоз, колкото самата страна.
Съд в Мианмар предявил нови обвинявания против отстранените от власт цивилни водачи Аун Сан Су Чжи и президента Вин Мин, предава ТАСС. Се...
Тази действителност сочи като единствения източник, който може да реши рецесията помощ извън. Искането на протестиращите за отговорността за отбрана на Организация на обединените нации демонстрира, че и те наподобява одобряват тази действителност и чакат непозната интервенция.
Санкциите, наложени на Мианмар от разнообразни страни досега, са лимитирани, защото засягат единствено избрани лица и не засягат търговията им с Европа. На 4 март военната хунта съобщи, че страната им е привикнала със наказания и че те са издържали до момента. Съединени американски щати и някои европейски страни постановат наказания на Мианмар от 1996 година Тези наказания обаче, единствено ги приближават до Китай.
Споразумението за отбрана с Организация на обединените нации е подписано през 2005 година и от този момент не е изпълнено макар войните в Либия, Сирия и Йемен. Военна интервенция против хунтата в Мианмар може да провокира революция и да породи етническо разделяне.
Като се вземат поради всички тези фактори, единственото разумно решение на хоризонта е да се сътвори проект за разговор, която да включва военната хунта и членовете на сваленото законно държавно управление. Тайланд и Индонезия са първите страни в района, които са предложили този вид. Индонезия има капацитета да работи като медиатор. Единственият проблем е неналичието на консенсус сред страните от района по отношение на това каква позиция да заемат с военната хунта в Мианмар. Въпреки това, даже в случай че тези страни се спогодят за решение, използването му ще премине през съглашение сред Съединени американски щати и Китай, проучва Омер Фарус Йълдъз от Анадолската организация.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ