Вашингтон принуждава Зеленски да заеме ясна позиция за Донбас
САЩ принуждават Зеленски да заеме ясна позиция за Донбас, написа съветският вестник „ Независимая газета “ в материал, показан без редакторска интервенция от организация Фокус.
Тази седмица специфичният представител на Държавния департамент на Съединени американски щати Кърт Волкър ще дойде в Киев. По-рано този месец, той сподели, че след изборите, Върховната Рада ще би трябвало да актуализира украинските закони, свързани с ситуацията в Донбас. Предишният парламент одобри няколко такива закона и съвсем всички те не работят.
Първите закони за разрешаване на спора бяха признати през есента на 2014 година от Върховната Рада, определена по време на президентството на Виктор Янукович. Основният е “За специфичния ред на локалното самоуправление в избрани области на Донецка и Луганска област ”.
Изданието напомня, че документът планува доста разширение на пълномощията на локалните управляващи в Донбас: правото да се основават правоохранителни органи, съдилища и прокуратурата от районните представители; да се вземат самостоятелни външноикономически решения и така нататък В този закон (който в началото беше признат за интервал от три години) беше посочено, че локалните управляващи, които би трябвало да бъдат определени, ще получат необятни пълномощия. През септември 2014 година Върховната Рада назначи локални избори в Донбас за декември същата година. Но през ноември, както е известно, първите избори на ръководители на самоппровъзгласените републики, които не бяха съгласувани с Киев, бяха извършени в ДНР и ЛНР.
В Донецк и Луганск се отхвърлиха да се върнат под контрола на Киев и желаеха самостоятелност (специален статут) - с включването на тази наредба в Конституцията на Украйна. Между другото, през лятото на 2015 година Петро Порошенко упорства, че Върховната Рада, аргументирайки конституционните промени на децентрализацията на властта, да спомене настрана Донбас. Гласуването на 31 август същата година беше съпроводено от улични конфликти, по време на които четирима души бяха убити от детонация на граната на площада покрай Народното събрание. Въпреки митингите, предходната ръководеща партия съумя да внесе изменение: към преходните (временни) разпореждания беше прибавен къс параграф, съгласно който специфичният ред на локалното самоуправление в някои области на Донецк и Луганск е организиран с обособен закон. Това е законът, признат през 2014 година
Но все още на изменението на Конституцията, този закон беше обяснен. Факт е, че през есента на 2014 година в Украйна бяха извършени парламентарни избори. И новия състав на Върховната Рада вкара в текста, формиран от предшествениците, лист с условия, осъществяването на които е наложително за началото на действието на самия закон. Сред тези условия са прекратяването на огъня, изтеглянето на войски, обезпечаването на режим за сигурност, възобновяване на украинската пълномощия в района.
Тъй като изискванията не бяха изпълнени, законът въпреки и годен за три години, само че не беше прибавен на процедура. Независимо от това, Върховната Рада, под натиска на президента Порошенко и западните сътрудници на Украйна, удължи валидността му няколко пъти. Миналата година Кърт Волкър убеди украинските депутати за нуждата от възобновяване.
Преди година Върховната Рада събра мъчно 226 гласа, тъй че законът за специфичната процедура за локално самоуправление в някои области на Донецк и Луганск да се смята за годен до края на 2019 година Придружителите на Порошенко увериха депутатите, че решението за удължение на закона ще спомогне за ускорение на договарянията за въвеждане на интернационална мироопазваща задача в Донбас.
Въпросът за миротворците е към момента отворен. Още през януари 2018 година Върховната Рада одобри закон “За особеностите на държавната политика за гарантиране на държавния суверенитет на Украйна във краткотрайно окупираните територии в Донецка и Луганска област ”, които пресата назовава закон “за деокупация ” или “за реинтеграция ”. В него се споделя: " Руската федерация прави закононарушението експанзия против Украйна и прави краткотрайна окупация на част от нейната територия. " Според този закон ДПР и ЛНР са приети за „ краткотрайни окупационни администрации “, а украинските дейности в Донбас престават да се назовават антитерористична интервенция и се трансформират в интервенция на обединените сили „ за обезпечаване на национална сигурност и защита, въздържане и отбиване на въоръжената експанзия в Донецка и Луганска област “.
Това значи, че украинската страна, по време на президентството на Петро Порошенко, твърдо пази позицията, че не в Донбас няма вътрешен спор, а военни дейности заради външна експанзия. И урегулиране е допустимо единствено след връщането на Украйна на контрола над границата с Руската федерация, елиминирането на ДНР / ЛНР и възобновяване на предвоенния ред. Всичко това би трябвало да стане с поддръжката и контрола на мироопазващата задача на Организация на обединените нации.
В Донецк и Луганск не възприемат украинския метод за оценка на обстановката и, надлежно, отхвърлят да признаят законите, признати от Върховната Рада под лозунга за използване на споразуменията от Минск. В Русия, главният минус на дейностите на украинската страна е бил посочен по-рано – несъгласуването на дейностите на Върховната Рада със мнението на ДНР и ЛНР. Законът за деокупацията в Москва като цяло се смяташе за опит да се попречи на осъществяването на Минските съглашения. Говорителят на съветския президент Дмитрий Песков, разяснявайки решенията на украинския парламент (по времето, когато те бяха направени), съобщи: „ Той съдържа текст, в която Руската федерация се назовава агресор и няма споменаване на Минските съглашения. Изцяло от правна позиция, несъмнено, такава дефиниция нито de jure, нито de facto може да бъде допустима за нас. " Руският външен министър Сергей Лавров съобщи, че украинското законодателство " очевидно опонира на Минските съглашения и подкопава мирното съглашение ".
Всички тези закони са към момента годни. Въпреки това, те не разрешават да се реши казуса на Донбас. До края на мандата на предходния състав на Върховната Рада, група депутати заведе дело пред Конституционния съд, искайки да бъде разгласен за неконституционен Закона за специфичен ред на локалното самоуправление и прошка на лицата, които не са направили тежки закононарушения “). Оксана Сироид, представител на партията „ Самопомощ “, заместник-председател на Върховната Рада, съобщи, че законите, признати за осъществяване на Минските съглашения, би трябвало да бъдат анулирани: „ Минските съглашения са класическа договорка с дявола. Защото за връщането на територията би трябвало да дадем душата си на Русия - самостоятелност, суверенитет, език. " Тя означи, че откакто Зеленски пристигна на власт, „ Русия твърди, че е правила отстъпки и е предложила моркови - размяната на пандизчии и разрушаването на укрепления… Но в Страсбург камшикът незабавно удари - Медведчук сподели ясно цената, която Украйна трябваше да заплати за концесии на Русия. Най-важното във фактурата за заплащане е специфичният статут на обособените области на Донецк и Луганск.
Сега в Киев се показват опасения, че мирът в Донбас ще бъде обезпечен посредством даването на специфичен статут на ДНР и ЛНР в Украйна. Това значи гарантиране на правата на районите да развиват специфични връзки с Русия и в това време да въздействат на външната и вътрешната политика на Киев. Какво мислят западните сътрудници на Украйна към момента не е известно. Участниците в " нормандския формат " се споразумяха за среща на водачите, само че нейното осъществяване беше отсрочено досега, в който изборите за Върховната Рада приключат. В началото на юли Кърт Волкър съобщи в изявление за Гласът на Америка: “Когато бъде определен новият парламент, ще е належащо да се актуализират някои закони за осъществяването на Минските съглашения. Например, препоръчаната децентрализация в границите на Конституцията, въпросът за специфичния статут и прошка и опцията за осъществяване на локални избори (в Донбас. - " НГ " ), когато обстановката разрешава. "
Както знаете, президентът Зеленски в своето видеопослание предложи водачите на Украйна, Русия, Германия, Франция, Англия и Съединените щати да проведат среща в Минск, с цел да обсъдят всички въпроси, свързани със ситуацията в Донбас. Владимир Путин разяснява предлагането на украинския президент: „ Никога не сме отказвали нито един от препоръчаните формати, в това число разширението на„ нормандския формат ”. Руският президент уточни значими нюанси за образуване на срещата. Първо, договарянията би трябвало да бъдат добре готови: “Второ, ще бъде допустимо да се приказва повече или по-малко за нещо след окончателното образуване на новото държавно управление на Украйна и провеждането на избори за Народното събрание на страната. Трето, не знам по какъв начин реагират други участници в оферти формат. "
След визитата на Волкър в Киев ще стане ясно дали Съединени американски щати са подготвени за такава среща. И какво тъкмо предлагат новите украински управляващи в подготовката за договарянията на „ Нормандската четворка “.
Тази седмица специфичният представител на Държавния департамент на Съединени американски щати Кърт Волкър ще дойде в Киев. По-рано този месец, той сподели, че след изборите, Върховната Рада ще би трябвало да актуализира украинските закони, свързани с ситуацията в Донбас. Предишният парламент одобри няколко такива закона и съвсем всички те не работят.
Първите закони за разрешаване на спора бяха признати през есента на 2014 година от Върховната Рада, определена по време на президентството на Виктор Янукович. Основният е “За специфичния ред на локалното самоуправление в избрани области на Донецка и Луганска област ”.
Изданието напомня, че документът планува доста разширение на пълномощията на локалните управляващи в Донбас: правото да се основават правоохранителни органи, съдилища и прокуратурата от районните представители; да се вземат самостоятелни външноикономически решения и така нататък В този закон (който в началото беше признат за интервал от три години) беше посочено, че локалните управляващи, които би трябвало да бъдат определени, ще получат необятни пълномощия. През септември 2014 година Върховната Рада назначи локални избори в Донбас за декември същата година. Но през ноември, както е известно, първите избори на ръководители на самоппровъзгласените републики, които не бяха съгласувани с Киев, бяха извършени в ДНР и ЛНР.
В Донецк и Луганск се отхвърлиха да се върнат под контрола на Киев и желаеха самостоятелност (специален статут) - с включването на тази наредба в Конституцията на Украйна. Между другото, през лятото на 2015 година Петро Порошенко упорства, че Върховната Рада, аргументирайки конституционните промени на децентрализацията на властта, да спомене настрана Донбас. Гласуването на 31 август същата година беше съпроводено от улични конфликти, по време на които четирима души бяха убити от детонация на граната на площада покрай Народното събрание. Въпреки митингите, предходната ръководеща партия съумя да внесе изменение: към преходните (временни) разпореждания беше прибавен къс параграф, съгласно който специфичният ред на локалното самоуправление в някои области на Донецк и Луганск е организиран с обособен закон. Това е законът, признат през 2014 година
Но все още на изменението на Конституцията, този закон беше обяснен. Факт е, че през есента на 2014 година в Украйна бяха извършени парламентарни избори. И новия състав на Върховната Рада вкара в текста, формиран от предшествениците, лист с условия, осъществяването на които е наложително за началото на действието на самия закон. Сред тези условия са прекратяването на огъня, изтеглянето на войски, обезпечаването на режим за сигурност, възобновяване на украинската пълномощия в района.
Тъй като изискванията не бяха изпълнени, законът въпреки и годен за три години, само че не беше прибавен на процедура. Независимо от това, Върховната Рада, под натиска на президента Порошенко и западните сътрудници на Украйна, удължи валидността му няколко пъти. Миналата година Кърт Волкър убеди украинските депутати за нуждата от възобновяване.
Преди година Върховната Рада събра мъчно 226 гласа, тъй че законът за специфичната процедура за локално самоуправление в някои области на Донецк и Луганск да се смята за годен до края на 2019 година Придружителите на Порошенко увериха депутатите, че решението за удължение на закона ще спомогне за ускорение на договарянията за въвеждане на интернационална мироопазваща задача в Донбас.
Въпросът за миротворците е към момента отворен. Още през януари 2018 година Върховната Рада одобри закон “За особеностите на държавната политика за гарантиране на държавния суверенитет на Украйна във краткотрайно окупираните територии в Донецка и Луганска област ”, които пресата назовава закон “за деокупация ” или “за реинтеграция ”. В него се споделя: " Руската федерация прави закононарушението експанзия против Украйна и прави краткотрайна окупация на част от нейната територия. " Според този закон ДПР и ЛНР са приети за „ краткотрайни окупационни администрации “, а украинските дейности в Донбас престават да се назовават антитерористична интервенция и се трансформират в интервенция на обединените сили „ за обезпечаване на национална сигурност и защита, въздържане и отбиване на въоръжената експанзия в Донецка и Луганска област “.
Това значи, че украинската страна, по време на президентството на Петро Порошенко, твърдо пази позицията, че не в Донбас няма вътрешен спор, а военни дейности заради външна експанзия. И урегулиране е допустимо единствено след връщането на Украйна на контрола над границата с Руската федерация, елиминирането на ДНР / ЛНР и възобновяване на предвоенния ред. Всичко това би трябвало да стане с поддръжката и контрола на мироопазващата задача на Организация на обединените нации.
В Донецк и Луганск не възприемат украинския метод за оценка на обстановката и, надлежно, отхвърлят да признаят законите, признати от Върховната Рада под лозунга за използване на споразуменията от Минск. В Русия, главният минус на дейностите на украинската страна е бил посочен по-рано – несъгласуването на дейностите на Върховната Рада със мнението на ДНР и ЛНР. Законът за деокупацията в Москва като цяло се смяташе за опит да се попречи на осъществяването на Минските съглашения. Говорителят на съветския президент Дмитрий Песков, разяснявайки решенията на украинския парламент (по времето, когато те бяха направени), съобщи: „ Той съдържа текст, в която Руската федерация се назовава агресор и няма споменаване на Минските съглашения. Изцяло от правна позиция, несъмнено, такава дефиниция нито de jure, нито de facto може да бъде допустима за нас. " Руският външен министър Сергей Лавров съобщи, че украинското законодателство " очевидно опонира на Минските съглашения и подкопава мирното съглашение ".
Всички тези закони са към момента годни. Въпреки това, те не разрешават да се реши казуса на Донбас. До края на мандата на предходния състав на Върховната Рада, група депутати заведе дело пред Конституционния съд, искайки да бъде разгласен за неконституционен Закона за специфичен ред на локалното самоуправление и прошка на лицата, които не са направили тежки закононарушения “). Оксана Сироид, представител на партията „ Самопомощ “, заместник-председател на Върховната Рада, съобщи, че законите, признати за осъществяване на Минските съглашения, би трябвало да бъдат анулирани: „ Минските съглашения са класическа договорка с дявола. Защото за връщането на територията би трябвало да дадем душата си на Русия - самостоятелност, суверенитет, език. " Тя означи, че откакто Зеленски пристигна на власт, „ Русия твърди, че е правила отстъпки и е предложила моркови - размяната на пандизчии и разрушаването на укрепления… Но в Страсбург камшикът незабавно удари - Медведчук сподели ясно цената, която Украйна трябваше да заплати за концесии на Русия. Най-важното във фактурата за заплащане е специфичният статут на обособените области на Донецк и Луганск.
Сега в Киев се показват опасения, че мирът в Донбас ще бъде обезпечен посредством даването на специфичен статут на ДНР и ЛНР в Украйна. Това значи гарантиране на правата на районите да развиват специфични връзки с Русия и в това време да въздействат на външната и вътрешната политика на Киев. Какво мислят западните сътрудници на Украйна към момента не е известно. Участниците в " нормандския формат " се споразумяха за среща на водачите, само че нейното осъществяване беше отсрочено досега, в който изборите за Върховната Рада приключат. В началото на юли Кърт Волкър съобщи в изявление за Гласът на Америка: “Когато бъде определен новият парламент, ще е належащо да се актуализират някои закони за осъществяването на Минските съглашения. Например, препоръчаната децентрализация в границите на Конституцията, въпросът за специфичния статут и прошка и опцията за осъществяване на локални избори (в Донбас. - " НГ " ), когато обстановката разрешава. "
Както знаете, президентът Зеленски в своето видеопослание предложи водачите на Украйна, Русия, Германия, Франция, Англия и Съединените щати да проведат среща в Минск, с цел да обсъдят всички въпроси, свързани със ситуацията в Донбас. Владимир Путин разяснява предлагането на украинския президент: „ Никога не сме отказвали нито един от препоръчаните формати, в това число разширението на„ нормандския формат ”. Руският президент уточни значими нюанси за образуване на срещата. Първо, договарянията би трябвало да бъдат добре готови: “Второ, ще бъде допустимо да се приказва повече или по-малко за нещо след окончателното образуване на новото държавно управление на Украйна и провеждането на избори за Народното събрание на страната. Трето, не знам по какъв начин реагират други участници в оферти формат. "
След визитата на Волкър в Киев ще стане ясно дали Съединени американски щати са подготвени за такава среща. И какво тъкмо предлагат новите украински управляващи в подготовката за договарянията на „ Нормандската четворка “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ