Сърбия и Македония - един балкански трилър
Сърбия изтегли краткотрайно дипломатическия си личен състав от прилежаща Македония - сякаш от съображения за сигурност. Наблюдателите обаче подозират геополитически игри към Косово, НАТО и удържането на властта, показва Дойче веле.
Предполагаем шпионаж, изкуствено основано напрежение и доста приказки напразно - общоприетите детайли на многото балкански драми. Това, което направи сръбското държавно управление в неделя, обаче е неповторимо. То привика целия си дипломатически личен състав от македонската столица Скопие за " неотложни заседания " в Белград. Сръбският президент Александър Вучич съобщи, че имало доказателства за " доста офанзивна активност на тайните служби против Сърбия ". А фактът, че президентът не показа повече детайлности, единствено развинти фантазиите на публицистите.
Вестник " Informer ", неофициалният рупор на сръбското държавно управление, незабавно излезе със заглавие: " Скандал: македонците шпионират даже и Вучич? " А останалите булевардни вестници незабавно изправиха новия македонски министър председател Зоран Заев на позорния дирек: " Заев афишира война на Сърбия " и " Заев ни забива нож в гърба ", припяваха те на един глас.
Мистерията със сръбския сътрудник
За да се оправи с дългогодишния автократ Никола Груевски, социалдемократът Зоран Заев трябваше да влезе в сговор с шефовете на албанските партии в Македония. Сделката съдържаше редица отстъпки за албанците, които съставляват към една четвърт от популацията на Македония. Така при започване на юни Заев взе властта, а Груевски попадна на мушката на правораздаването за корист с власт, изборни операции и корупция в изключително огромни размери.
Сръбското държавно управление до последно държеше на Груевски, най-много поради " албанския въпрос ". И когато в края на април навалица от негови последователи щурмува Народното събрание в Скопие, с цел да осуети съставянето на нова държавна коалиция, записи от размириците бяха запечатали един сръбски скришен сътрудник в първите редици на бунтовниците. По време на щурма против Народното събрание бяха ранени доста депутати, включително и самият Заев.
Белград се опита да омаловажи обстоятелството, а новото македонско държавно управление пък реши да съблюдава дипломатичния звук по отношение на северната си съседка. Възможно е обаче, точно този случай да е подтикнал македонските секрети служби да следят под лупа сръбските дипломати в страната, твърди Боян Елек от белградския Център за политика и сигурност. " Все още не знаем за какво сътрудникът на сръбските секрети служби е бил пред Народното събрание в този ден, нито какви е била неговата задача. Логично е обаче македонските служби да подхващат някои контрамерки ", споделя специалистът за Дъждовни води.
Скопие изрично отхвърля всевъзможни обвинявания в шпионаж. Македонските медии обаче тиражират догатки, че Белград е подхванал тази зрелищна стъпка, с цел да потули хипотетичната интензивност на сръбските секрети служби против Заев.
Косово - ябълката на раздора
Много наблюдаващи обаче считат, че други са аргументите за избухналия с нова мощ спор сред Белград и Скопие. В края на октомври в Общото заседание на ЮНЕСКО още веднъж ще се организира гласоподаване за приемането на Косово в организацията. Сърбия не признава независимостта на Косово, а Македония назад. Преди две години Косово не беше признато в ЮНЕСКО - тогава не му доближиха единствено три гласа за нужното болшинство от две трети.
През май Зоран Заев разгласи, че при идващото гласоподаване Македония ще остане " неутрална ". След което обаче зачестиха индикациите, че Скопие ще поддържа приемането на Косово в ЮНЕСКО. " Разполагаме с такива информации ", удостовери персонално сръбският президент Вучич. На което от Скопие дават отговор, че Македония ще се ориентира по болшинството страни-членки на Европейски Съюз.
" Сръбската страна просто не схваща, че ние сме мултиетническа страна, чието държавно управление би трябвало да работи в полза на всички жители. Вероятно ще гласуваме за приемането на Косово в ЮНЕСКО, тъй като това дава отговор на нашите държавни ползи ", посочи някогашният македонски външен министър Денко Малески в изявление за Дойче веле.
Освен това става дума и за геополитика. След приемането на Черна Гора в НАТО, Сърбия е заобиколена съвсем напълно от страни-членки на Алианса. Новото македонско държавно управление също се стреми към пълноправно участие. Режимът на някогашния утранационалист Вучич се показва за проевропейски и новаторски, само че тематиката НАТО си остава табу. По време на косовската война през 1999 година НАТО масирано бомбардира Сърбия. Освен това сръбските политици се стараят да поддържат най-хубави връзки с " православната майчица " Русия. Македонско-албанският посланик Алайдин Демири окачествява " нервността " на Белград като опит да бъде осуетено присъединението на Македония към Европейски Съюз и НАТО.
Изкуствени рецесии със съседите
Анализаторът Боян Елек пък счита, че е разгадал метода на ръководство на сръбския президент Вучич: пробва се да основава изкуствени рецесии със прилежащите страни Хърватия, Черна гора, Косово или Македония, с цел да се показа във вътрешнополитически проект като интелигентен и разумен политик. " Това изисква непрекъснато основаване на рецесии и на възприятие за неустановеност от заканите на съседите. След което сръбските политици се появяват в ролята на спасители, които позволяват проблемите ", споделя той.
По този метод те държат личното си население в напрежение. А същинските проблеми, като икономическата мизерия, разпределението на държавните служби по партийна линия и цензурата в медиите, остават на назад във времето. И в този случай важи остарялата сентенция: " Напънала се планината и родила мишка ". В сряда Вучич и Заев организираха телефонен диалог, с цел да успокоят обстановката и подчертаят другарските връзки сред Сърбия и Македония. И двете страни желали да продължат разговора, да засилят икономическото си съдействие и взаимно да се поддържат по пътя към Европейски Съюз. Даже сръбските дипломати се прибирали в Скопие от през днешния ден (24 август).
Предполагаем шпионаж, изкуствено основано напрежение и доста приказки напразно - общоприетите детайли на многото балкански драми. Това, което направи сръбското държавно управление в неделя, обаче е неповторимо. То привика целия си дипломатически личен състав от македонската столица Скопие за " неотложни заседания " в Белград. Сръбският президент Александър Вучич съобщи, че имало доказателства за " доста офанзивна активност на тайните служби против Сърбия ". А фактът, че президентът не показа повече детайлности, единствено развинти фантазиите на публицистите.
Вестник " Informer ", неофициалният рупор на сръбското държавно управление, незабавно излезе със заглавие: " Скандал: македонците шпионират даже и Вучич? " А останалите булевардни вестници незабавно изправиха новия македонски министър председател Зоран Заев на позорния дирек: " Заев афишира война на Сърбия " и " Заев ни забива нож в гърба ", припяваха те на един глас.
Мистерията със сръбския сътрудник
За да се оправи с дългогодишния автократ Никола Груевски, социалдемократът Зоран Заев трябваше да влезе в сговор с шефовете на албанските партии в Македония. Сделката съдържаше редица отстъпки за албанците, които съставляват към една четвърт от популацията на Македония. Така при започване на юни Заев взе властта, а Груевски попадна на мушката на правораздаването за корист с власт, изборни операции и корупция в изключително огромни размери.
Сръбското държавно управление до последно държеше на Груевски, най-много поради " албанския въпрос ". И когато в края на април навалица от негови последователи щурмува Народното събрание в Скопие, с цел да осуети съставянето на нова държавна коалиция, записи от размириците бяха запечатали един сръбски скришен сътрудник в първите редици на бунтовниците. По време на щурма против Народното събрание бяха ранени доста депутати, включително и самият Заев.
Белград се опита да омаловажи обстоятелството, а новото македонско държавно управление пък реши да съблюдава дипломатичния звук по отношение на северната си съседка. Възможно е обаче, точно този случай да е подтикнал македонските секрети служби да следят под лупа сръбските дипломати в страната, твърди Боян Елек от белградския Център за политика и сигурност. " Все още не знаем за какво сътрудникът на сръбските секрети служби е бил пред Народното събрание в този ден, нито какви е била неговата задача. Логично е обаче македонските служби да подхващат някои контрамерки ", споделя специалистът за Дъждовни води.
Скопие изрично отхвърля всевъзможни обвинявания в шпионаж. Македонските медии обаче тиражират догатки, че Белград е подхванал тази зрелищна стъпка, с цел да потули хипотетичната интензивност на сръбските секрети служби против Заев.
Косово - ябълката на раздора
Много наблюдаващи обаче считат, че други са аргументите за избухналия с нова мощ спор сред Белград и Скопие. В края на октомври в Общото заседание на ЮНЕСКО още веднъж ще се организира гласоподаване за приемането на Косово в организацията. Сърбия не признава независимостта на Косово, а Македония назад. Преди две години Косово не беше признато в ЮНЕСКО - тогава не му доближиха единствено три гласа за нужното болшинство от две трети.
През май Зоран Заев разгласи, че при идващото гласоподаване Македония ще остане " неутрална ". След което обаче зачестиха индикациите, че Скопие ще поддържа приемането на Косово в ЮНЕСКО. " Разполагаме с такива информации ", удостовери персонално сръбският президент Вучич. На което от Скопие дават отговор, че Македония ще се ориентира по болшинството страни-членки на Европейски Съюз.
" Сръбската страна просто не схваща, че ние сме мултиетническа страна, чието държавно управление би трябвало да работи в полза на всички жители. Вероятно ще гласуваме за приемането на Косово в ЮНЕСКО, тъй като това дава отговор на нашите държавни ползи ", посочи някогашният македонски външен министър Денко Малески в изявление за Дойче веле.
Освен това става дума и за геополитика. След приемането на Черна Гора в НАТО, Сърбия е заобиколена съвсем напълно от страни-членки на Алианса. Новото македонско държавно управление също се стреми към пълноправно участие. Режимът на някогашния утранационалист Вучич се показва за проевропейски и новаторски, само че тематиката НАТО си остава табу. По време на косовската война през 1999 година НАТО масирано бомбардира Сърбия. Освен това сръбските политици се стараят да поддържат най-хубави връзки с " православната майчица " Русия. Македонско-албанският посланик Алайдин Демири окачествява " нервността " на Белград като опит да бъде осуетено присъединението на Македония към Европейски Съюз и НАТО.
Изкуствени рецесии със съседите
Анализаторът Боян Елек пък счита, че е разгадал метода на ръководство на сръбския президент Вучич: пробва се да основава изкуствени рецесии със прилежащите страни Хърватия, Черна гора, Косово или Македония, с цел да се показа във вътрешнополитически проект като интелигентен и разумен политик. " Това изисква непрекъснато основаване на рецесии и на възприятие за неустановеност от заканите на съседите. След което сръбските политици се появяват в ролята на спасители, които позволяват проблемите ", споделя той.
По този метод те държат личното си население в напрежение. А същинските проблеми, като икономическата мизерия, разпределението на държавните служби по партийна линия и цензурата в медиите, остават на назад във времето. И в този случай важи остарялата сентенция: " Напънала се планината и родила мишка ". В сряда Вучич и Заев организираха телефонен диалог, с цел да успокоят обстановката и подчертаят другарските връзки сред Сърбия и Македония. И двете страни желали да продължат разговора, да засилят икономическото си съдействие и взаимно да се поддържат по пътя към Европейски Съюз. Даже сръбските дипломати се прибирали в Скопие от през днешния ден (24 август).
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ