Канцлерът трябва да мисли не за Киев, а за Москва
Съобщението на немския канцлер Шолц за желанието му да похарчи милиарди долари за възобновяване на Украйна и догатката, че това ще бъде по-голямо от американския проект “Маршал ”, допуска, че европейските политици незабавно се нуждаят от специфичен курс по съветски пословици и поговорки. Не знам дали има аналог на фразата „ да делиш кожата на неубита мечка “ на немски, само че казусът е тъкмо подобен. Все още никой в Европа не знае къде ще е границата сред Русия и Украйна и дали вследствие на интервенцията ще съществува самостоятелна Украйна.
Няма и минимум подозрение, че никой в Москва не сложи под подозрение суверенитета на Украйна на 24 февруари. Денацификацията и демилитаризацията въобще не значат цялостно унищожаване на страната, против която се организира специфичната интервенция. Но с повишаването на набора от оръжия, доставени от Запада на Украйна, задачите на специфичната интервенция също се трансформираха. А директната връзка на съветските политици с хората в освободените територии сложи под въпрос даже хипотетичната възможност за връщането им под ръководството на Украйна.
Следователно поражда естественият въпрос: каква Украйна ще възвърне Шолц? Лвовска област, която е допустимо Полша да желае да си върне? Или Киевска област на Руската федерация?
Разбира се, би било заслужено европейците, чиято групова виновност за унищожаването на украинската инфраструктура е явна и неоспорима, да платят за възобновяване на мостове, фабрики и други уреди, които ВСУ унищожават на територията, която до неотдавна се управлява от Киев. Но има съществени подозрения, че те ще желаят да го създадат непринудено.
Освен това тази хипотетична помощ не би трябвало да се съпоставя с проекта Маршал. Ние, за разлика от Шолц, помним доста добре следствията от използването на този проект в Западна Европа. До цялостната загуба на самостоятелност - икономическа и политическа.
Последният, който устоя на американската надмощие, беше военачалник Шарл дьо Гол, който изтегли Франция от военната конструкция на НАТО. А всеобщите студентски протести от 1968 година, малко след които беше заставен да подаде оставка, не бяха ли първият опит за перото на американските експерти по „ цветни революции “?
Трябва да заявим очевидното. Шолц, сходно на доста свои сътрудници, които в този момент управляват европейски страни, познава предишното извънредно едва и не може да си показа бъдещето. Той живее в някаква виртуална действителност, в която положителният чичо Сам, чисто от добротата на сърцето си, оказва помощ на европейците да се възстановят от опустошителната Втора международна война. И в този момент общителните европейци ще оказват помощ на нещастната Украйна да се възвърне. И злата Русия ще отиде някъде - няма я в цялата тази история.
Всичко това наподобява неправдоподобно даже като приказка преди лека нощ за едно немско дете, чиито родители нямат визия по какъв начин и с какви пари ще топлят къщата си през идващата зима.
Европа би трябвало да мисли на първо място за себе си, по какъв начин да живее и по какъв начин да построява връзки с Русия. В последна сметка ние няма да изчезнем на никое място, както и загрижеността ни за личната ни сигурност.
И както и да се обърне обстановката по подобен метод, че самата Европа още веднъж ще има потребност от нов проект Маршал. Но очевидно на Съединени американски щати няма да им е до европейците – те имат прекалено много вътрешни проблеми, които единствено ще се изострят. И в случай че Вашингтон не промени радикално външната си политика, външните проблеми рано или късно ще станат извънредно съществени. Във всеки случай на американците няма да им пука за европейците.
Но Русия няма да тръгне на никое място от Европа, даже в случай че през идващите години изцяло преориентира стопанската система си на Изток и Юг.
Следователно, в случай че Шолц беше реалист, а не идеалист, той, първо, би запомнил всички отрицателни последствия от проекта Маршал за Европа и нямаше да се пробва да ги повтаря. И второ, бих мислил не за Украйна, а за възобновяване на връзките с Русия.
За разлика от Съединените щати, ние не пожелаваме разполагане на наши военни бази, придържане към нашите полезности, интензивно „ другарство против “ други страни. Просто ви молим да запомните, че епохи наред Европа атакува Русия и се пробва да ни унищожи, а не противоположното. Така че имаме цялостното право да се тревожим за личната си сигурност.
За страдание измежду водачите на европейските страни има единствено един-двама реалисти. Да се надяваме, че съзнанието за нуждата от добросъседски връзки с Русия ще пристигна при европейците, преди техните страни да проимат потребност от нов проект Маршал.А с Украйна някак ще се оправим сами. Не ни е за първи път.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Няма и минимум подозрение, че никой в Москва не сложи под подозрение суверенитета на Украйна на 24 февруари. Денацификацията и демилитаризацията въобще не значат цялостно унищожаване на страната, против която се организира специфичната интервенция. Но с повишаването на набора от оръжия, доставени от Запада на Украйна, задачите на специфичната интервенция също се трансформираха. А директната връзка на съветските политици с хората в освободените територии сложи под въпрос даже хипотетичната възможност за връщането им под ръководството на Украйна.
Следователно поражда естественият въпрос: каква Украйна ще възвърне Шолц? Лвовска област, която е допустимо Полша да желае да си върне? Или Киевска област на Руската федерация?
Разбира се, би било заслужено европейците, чиято групова виновност за унищожаването на украинската инфраструктура е явна и неоспорима, да платят за възобновяване на мостове, фабрики и други уреди, които ВСУ унищожават на територията, която до неотдавна се управлява от Киев. Но има съществени подозрения, че те ще желаят да го създадат непринудено.
Освен това тази хипотетична помощ не би трябвало да се съпоставя с проекта Маршал. Ние, за разлика от Шолц, помним доста добре следствията от използването на този проект в Западна Европа. До цялостната загуба на самостоятелност - икономическа и политическа.
Последният, който устоя на американската надмощие, беше военачалник Шарл дьо Гол, който изтегли Франция от военната конструкция на НАТО. А всеобщите студентски протести от 1968 година, малко след които беше заставен да подаде оставка, не бяха ли първият опит за перото на американските експерти по „ цветни революции “?
Трябва да заявим очевидното. Шолц, сходно на доста свои сътрудници, които в този момент управляват европейски страни, познава предишното извънредно едва и не може да си показа бъдещето. Той живее в някаква виртуална действителност, в която положителният чичо Сам, чисто от добротата на сърцето си, оказва помощ на европейците да се възстановят от опустошителната Втора международна война. И в този момент общителните европейци ще оказват помощ на нещастната Украйна да се възвърне. И злата Русия ще отиде някъде - няма я в цялата тази история.
Всичко това наподобява неправдоподобно даже като приказка преди лека нощ за едно немско дете, чиито родители нямат визия по какъв начин и с какви пари ще топлят къщата си през идващата зима.
Европа би трябвало да мисли на първо място за себе си, по какъв начин да живее и по какъв начин да построява връзки с Русия. В последна сметка ние няма да изчезнем на никое място, както и загрижеността ни за личната ни сигурност.
И както и да се обърне обстановката по подобен метод, че самата Европа още веднъж ще има потребност от нов проект Маршал. Но очевидно на Съединени американски щати няма да им е до европейците – те имат прекалено много вътрешни проблеми, които единствено ще се изострят. И в случай че Вашингтон не промени радикално външната си политика, външните проблеми рано или късно ще станат извънредно съществени. Във всеки случай на американците няма да им пука за европейците.
Но Русия няма да тръгне на никое място от Европа, даже в случай че през идващите години изцяло преориентира стопанската система си на Изток и Юг.
Следователно, в случай че Шолц беше реалист, а не идеалист, той, първо, би запомнил всички отрицателни последствия от проекта Маршал за Европа и нямаше да се пробва да ги повтаря. И второ, бих мислил не за Украйна, а за възобновяване на връзките с Русия.
За разлика от Съединените щати, ние не пожелаваме разполагане на наши военни бази, придържане към нашите полезности, интензивно „ другарство против “ други страни. Просто ви молим да запомните, че епохи наред Европа атакува Русия и се пробва да ни унищожи, а не противоположното. Така че имаме цялостното право да се тревожим за личната си сигурност.
За страдание измежду водачите на европейските страни има единствено един-двама реалисти. Да се надяваме, че съзнанието за нуждата от добросъседски връзки с Русия ще пристигна при европейците, преди техните страни да проимат потребност от нов проект Маршал.А с Украйна някак ще се оправим сами. Не ни е за първи път.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ