Това заяви пред Nova News евродепутатът Радан Кънев.

Коментарът му е по повод речта на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза, в която тя призова Австрия и Нидерландия да спрат да блокират България и Румъния по пътя към Шенген. Виена и Амстердам обаче отказаха да вдигнат блокадата.

Според Радан Кънев Нидерландия няма аргументи за отказ, освен предизборен популизъм.

"Ние сме жертви на вътрешнополитически предизборен остро популистки дебат. Интересите им не са в посока България и Румъния да са изолирани икономически. Има шанс в обозримо бъдеще да бъдем в Шенген, важното е да не спираме усилията, дори да не се случи през 2023 г.", призова той.

Кънев коментира и протестите на земеделците. Според с определението “терористи” по адрес на зърнопроизводителите премиерът акад. Николай Денков е направил необходимата политическа провокация. Евродепутатът счита, че заради предизборен популизъм в Полша и Словакия двете държави са взели решение да продължат ембаргото върху украинското зърно, след като Европа реши, че няма да удължава забраната за внос. 

“Полша и Словакия са в разгара на предизборни кампании, затова те имат политически популизъм за мотивация, не трябва да вземаме пример от тях. По отношение на вноса от Украйна единственият възможен проблем е свързан със слънчогледа. Има противоречие между производителите и преработвателите", смята Кънев. 

Това заяви пред Нова телевизия Яни Янев от Съюз на производителите на растителни масла.

Повод за коментара му са протестите на земеделците, които недоволстват заради отмяната на забраната за внос на стоки от Украйна. 

“Мога със сигурност да кажа, че ако ние натоварим нашите мощности да работят с по-висок капацитет, това се отразява съществено на цените. Но основното в себестойността на слънчогледовото олио е цената на суровината”, посочи Яни Янев, Съюз на производителите на растителни масла.

Той допълни, че фабриките за преработване ще затворят при липса на суровина, но това не означава, че у нас няма да влиза продукция от други места: 

“Сигурно ще затворим, ако няма откъде да купим количества суровина. Ние сме един отворен пазар, забранен е вносът от Украйна, но слънчогледово олио може да влезе отвсякъде. Ние ще затворим фабриките, няма да произвеждаме българско, но ще влезе от други места”.

Атанас Атанасов от Федерацията на развъдните организации в говедовъдството посочи, че животновъдството разчита на по-евтина продукция, но забраната за внос на зърно няма да попречи на националната политика в България. Той даде пример, че продуктите, за които не е имало забрана като суровото и сухото мляко, не са довели до понижаване на цените за потребителя. Позицията му идва след като правителството мотивира решението си да премахне забраната за внос с това, че украинското зърно би спомогнало за намаляване на инфлацията. 

По темата за поканата за квоти какви стоки, в какво количество, за какъв период от време да се разпределят Атанасов посочи, че това не зависи от правителството. 

“Съгласно решението на ЕС за разрешаване на вноса от Украйна това се решава от украинското Министерство на икономиката. Ако има разрешение от украинското министерство за износ към България, нашето правителство не може да попречи”, добави той.

Можем да овладеем ситуацията, ако обясним ясно за какво става дума - че е дошъл моментът за нов баланс между пазар, потребители и производители. Става въпрос за бъдещето на българското земеделие, дали ще развиваме едно много по-модерно земеделие, което има по-широк ефект, дори демографски. Сегашното развитие на земеделието е обезлюдяващо, заяви Попов.

Дали ще използваме думата терористи или друга дума, но не може да ставаме заложници на един вид земеделие, което трябва да се реформира много дълбоко, добави той.

Една голяма част от този казус е доста добре разбираем за хората. Когато говорим, че цените трябва да паднат и земеделието да се реформира, хората разбират. В същото време правителството полага големи усилия да подкрепи всички земеделци. Смятам, че с добра комуникация ще преодолеем този сблъсък, посочи екоминистърът.

По думите му обективната причина за наводненията по Южното ни Черноморие са изключително силните дъждове. Този район е описан в нашите планове като високорисков. Човешка намеса няма, но може да има човешки фактори като вида строителство. Още преди да падне дъждът можем да видим строителните дефекти на този мост, който се оказа фатален. Тези дефекти създават допълнителен риск и безспорно са човешка намеса, коментира Юлиян Попов.

Трябва да променим начина на ранното предупреждение, защото система има, но тя не стигна до всички хора. Можем да въведем система, с която да се изпращат есемеси на хората в района, както в Гърция, както и да се уведомяват всички ключови органи, като например МВР, каза министърът на околната среда и водите.

Ключът е да се работи много по-тясно с общините, добави той.

По повод подготвяния национален протест за запазване на въгледобива и срещу преждевременното затваряне на мощности във въглищния сектор Попов отбеляза, че трябва да бъде отворена възможността за инвестиции в новите технологии.

Справедливото социално решение изглежда така – ние сме длъжници към развитието на зелената енергетика в тези райони. Съдбата на въглищните централи е очевидна за мен и за много хора, заяви екоминистърът.

Украйна обвинява Русия в нарушаване на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.

"Няма никакво съмнение, че решението ще бъде възможно най-политизирано. Ако Международният съд на ООН наистина се съгласи с Киев и колективния Запад, той завинаги ще загуби доверието на Русия и други държави в някогашния авторитетен орган на правосъдието. Ако резултатът от делото вместо юридическо решение бъде огласен като откровена глупост, Русия ще трябва да обмисли сценарий с излизане от юрисдикцията на Международния съд на ООН, което само по себе си не е лесна юридическа задача, защото той е един от основните органи на ООН, а Статутът на Международния съд - неразделна част от Устава на ООН" - написа сенаторът в Телеграм-канала. "Наблюдава се постепенно разпадане на всички органи на ООН. Казвам това с искрено съжаление", добави той.

Косачев отбеляза, че в началото на процеса първо ще бъдат изслушани предварителните възражения на Русия срещу подадения иск, след което ще бъдат представени позиции от "трети страни в производството". "За първи път в историята съдът позволи на 32 държави да се присъединят към процеса наведнъж. Това са всички държави от ЕС без Унгария, плюс Лихтенщайн, Норвегия, Канада, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия.

Спорът се отнася до "тълкуването, прилагането и изпълнението на Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид", както е посочено в иска на украинската страна. Официален Киев подава молба до Международния съд на ООН два дни след началото на пълномащабното военно нахлуване в Руската федерация - на 26 февруари 2022 г.

На първо място, украинската страна категорично заявява, че на нейна територия не е имало геноцид, заради който Русия, според нейния президент Владимир Путин, е нахлула в Украйна. "Руската федерация лъжливо твърди, че в Луганска и Донецка област на Украйна са извършени актове на геноцид, и на тази основа признава така наречените "Донецка народна република" и "Луганска народна република", а след това обявява и започва "специална военна операция" срещу Украйна", се казва в иска.

На второ място, Киев настоява съдът да "установи, че Русия няма правно основание да предприема действия в и срещу Украйна за предотвратяване и наказване на предполагаемия геноцид".

Трето, самата украинска страна обвинява Русия в "планиране на актове на геноцид в Украйна" и твърди, че Русия "умишлено убива представители на украинската националност и ги ранява тежко".

Според експерти за първи път се повдига този въпрос - не обвинения в геноцид, а обвинения в неправомерни обвинения в геноцид. Това обаче е самата същност на делото, но все още не се е стигнало до неговото разглеждане. Основният въпрос на настоящата фаза е именно дали съдът може да разгледа спора по същество. Предстоящите изслушвания ще се съсредоточат върху компетентността на съда и допустимостта на жалбата на Украйна.

Една от страните - обикновено ответникът - може да оспори компетентността на съда по дадено дело или да твърди, че съдът не може да разгледа делото по други причини, обяснява пресслужбата на Международния съд на ООН. В такъв случай страната повдига възражения срещу компетентността на съда или срещу допустимостта на жалбата, а съдът спира производството по същество. Другата страна се приканва да отговори на тези възражения. Писмените становища на страните се публикуват от съда в първия ден на заседанието, което ще помогне за по-доброто разбиране на техните позиции, казват експертите. Позицията на Украйна обаче вече е ясна, докато аргументите на Русия все още са неизвестни.

След това съдът ще изслуша страните и ще постанови решение. Ако установи, че е компетентен и че искът е изцяло или частично допустим, съдебното производство по същество ще продължи. В противен случай процесът ще приключи. Този етап от изслушването ще продължи до 27 септември, но решението относно компетентността ще бъде взето на по-късна дата. Дали делото ще бъде разгледано по същество, е от решаващо значение и защото това ще засегне временните мерки, които, макар и чисто юридически, са в сила. Ако съдът се съгласи с Русия и установи, че не е компетентен, временните мерки ще бъдат отменени.

На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН постановява, че Руската федерация трябва незабавно да прекрати военните действия, започнати на 24 февруари 2022 г. на територията на Украйна, както и да гарантира, че военните и частните въоръжени формирования, организациите и лицата под неин контрол и ръководство няма да предприемат никакви стъпки в подкрепа на военните операции.

Германският орган за обществено здравеопазване - институтът "Роберт Кох", съобщи, че консултативният панел за ваксини, съставен от независими експерти, известен като STIKO, препоръчва реваксинацията само за определени рискови групи.

"Хората на възраст над 60 години и рисковите групи трябва да се ваксинират, още по-добре, ако това стане едновременно с ваксинацията срещу грип", заяви министърът на здравеопазването Карл Лаутербах

Министърът, който е на 60 години, сам си направи новата ваксина срещу COVID в понеделник.

С избора си да се насочи само към възрастни хора, хора в риск или хронично болни хора, обитатели на домове за грижи, здравни специалисти и хора в близък контакт с уязвими хора, Германия до голяма степен е в съответствие с други европейски страни като Франция, Италия или Великобритания, добавя "Ройтерс".

Великобритания даде приоритет на хората над 75 години, обитателите на домове за възрастни хора и хората с имуносупресия за новите ваксини.

Това контрастира с много по-широкия подход в Съединените щати, където американските центрове за контрол и превенция на заболяванията миналата седмица подписаха широко използване на актуализираните спрямо новите подварианти на вируса ваксини срещу COVID-19, обхващащи възраст от 6 месеца и нагоре.

ЕС има договор с американската компания "Пфайзер" за разработената от нея в партньорство с германската "БионТех" иРНК ваксина срещу COVID-19, която беше адаптирана да противодейства на доминиращия през зимата и пролетта вариант на "Омикрон" - XBB.1.5.

Очаква се в скоро време да бъде взето решение и за адаптираната ваксина на "Модерна", която е насочена към същия подвариант и показва по-висока ефективност в клиничните изпитвания.

Според експертите ваксината на "Пфайер"/"БионТех" е ефикасна и срещу вариантите "Ерис " и "Пирола", които Световната здравна организация смята, че могат да се развият до доминиращи през студения сезон в северното полукълбо.

Европейската агенция за лекарствата даде разрешение за употреба на адаптираната ваксина на "Пфайзер"/"БионТех" на 1 септември, като Европейската комисия одобри пускането й на пазара още същия ден.

Здравното министерство в България съобщи, че очаква общо 1.2 млн. дози от нея, като първите 80 хил. трябва да пристигнат в София през следващата седмица.

Първата пратка ваксини ще е предназначена за хора, навършили 12 г. В последната седмица от септември се очакват и педиатричните ваксини, предназначени за деца от 6-месечна до 11-годишна възраст.

Ваксините ще продължат да се прилагат безплатно на български граждани, заявили желание при общопрактикуващия си лекар, в имунизационните кабинети на РЗИ и в определени за целта лечебни заведения, се казва в съобщение на министерството.

В него се съобщава, че Националният експертен съвет по имунизации ще издаде препоръки за лицата, които е желателно да подновят имунната си защита срещу коронавируса, но информация за групите, които ще бъдат приоритизирани, все не е публикувана на сайта на министерството.

„Моята изненада беше, че това предложение беше внесено за разглеждане в Народното събрания, без преди това да сме разгледали въпроса в ресорната комисия. Това беше единствената изненада. Иначе, що се отнася до решението на Министерски съвет – знаех за него. Аз отстоявах позицията на България, заедно с петорката европейски държави, но в края на краищата има политически решения на по-високи ниво. Аз съм част от един колективен орган – Министерски съвет“, обясни той.

Кирил Вътев поясни, че през цялото време и до последно е защитавал родните производители. Той посочи, че „Румъния също е излязла от претенциите за продължаване на забраната“, но има обективни причини за това. И допълни ,че между премиерите на Българи и Украйна има сериозна договорка за ограничаване на вноса.

„Ето, днес например няма нито един камион със зърно, които да е влязъл на наша територия. Има договорка, че докато не се отработят механизмите за лицензионни режими на определени продукти с определени количества, от Украйна да не влиза нищо“, категоричен е той.

Земеделският министър е категоричен, че няма как да влияем на Европейската комисия, а тя вече е взела решение за украинското зърно. „Полша реши да не се съобрази с ЕК и да си плати глобите, България взе друго решение – да се договори с Украйна“, поясни още той.

И то с решение на парламента, а не на Министерския съвет. Това създаде впечатление за сериозен комуникационен проблем и създаде усещането, че решенията се вземат на политическо ниво от политическите лидери на партиите. Това допълнително засили напрежението". 

Това каза пред БНР политологът доц. Милен Любенов. 

И допълни, че е оптимист за намиране на решение, въпреки че управляващите дават разнопосочни сигнали. 

"Този протест няма силата да свали кабинета, защото никой няма интерес от предсрочни избори сега. Преди местните избори не трябва да се очаква сериозна политическа криза... Този протест ще бъде разрешен до няколко дни, и то ще го разрешат тези партии, които под една или друга форма, въпреки че са част от управляващото мнозинство, имат интерес този протест да се разрасне, поне за кратко - ГЕРБ и ДПС. Те създават проблема, те го решават. Показват, че ПП и ДБ не могат са се справят с управлението", подчерта политологът в предаването "Нещо повече". 

Доц. Любенов прогнозира, че до местния вот ще се вижда много остра конфронтация между партиите, "защото залогът е какво ще се случи след това".

Това е само временно решение на проблема, тъй като остават другите задължения от един милион лева на лечебното заведение, включително и за заплати.

Общо 1,3 млн. лв. са задълженията на лечебното заведение. Част от тях трябваше да бъдат изплатени спешно, тъй като утре изтича срокът, в който болницата да се разплати с доставчика на лекарства за болничната аптека. Наложен е и запор на сметките.

Говорителят отбеляза, че сухопътните превози са успели да поемат изнасяните от Украйна количества, както и че междувременно са били разширени възможностите за съхранение на зърно в ЕС. Той уточни, че целият проблем се създава от това, че Русия се оттегли от споразумението за износ на украинско зърно през Черно море.

По неговите думи предстои ЕК и засегнатите държави да се запознаят подробно с предстоящото въвеждане от Украйна на лицензионен режим за износ на земеделски стоки.

Търговията е въпрос, по който водещата дума е на ЕС, затова ще преценим едностранните мерки, предприети от Полша, Унгария и Словакия, заяви говорителят. Той не отговори на въпрос дали ЕС би защитил трите държави пред Световната търговска организация, ако Украйна заведе иск, отбелязва БТА.

"Наемаш ги, никога не си ги виждал тези хора, получаваш препоръка, те се оказват републиканци само по име или се оказват не толкова добри. В много случаи не съм ги уважавал", заяви Тръмп. "Но уважавах други. Уважавах много други, които казваха, че изборите са били фалшифицирани", посочи Тръмп, когато беше попитан защо е решил да игнорира адвокатите и съветниците си, които са му казали, че е загубил изборите през 2020 г. от Джо Байдън.

Срещу бившия президент са повдигнати обвинения, свързани с усилията му да отмени резултатите от изборите през 2020 г. Във федералното дело срещу него прокурорите се позовават на факта, че адвокатите на Тръмп многократно са му казвали, че е загубил изборите. Кампанията на Тръмп загуби десетки съдебни дела, опитващи се да оспорят поражението му през 2020 г. в седмиците след изборите, като необоснованите им конспиративни теории бяха отхвърлени.

Когато беше притиснат за това как е стигнал до извода, че изборите са били фалшифицирани, републиканецът подчерта, че това е негово собствено решение.

"Обадихте се на някои от външните си адвокати - казахте, че има безумни теории. Защо ги слушахте? Защото ви казваха точно това, което искахте да чуете?", попита водещата Кристен Уелкър.

"Знаете ли кого слушам? Себе си. Аз видях какво се случи", отвърна Тръмп.

След получения сигнал военнослужещите са извършили оглед на място, при който е установено, че към останките на дрона е прикрепен 82-мм минохвъргачен осколъчно-фугасен боеприпас.

Преценено е, че поради силно увреденото му състояние, преместването и превозването на боеприпаса до полигон или друго, подходящо за обезвреждане място е невъзможно.

Взето е решение минохвъргачният осколъчно-фугасен боеприпас да бъде унищожен на място, с контролиран взрив в обезопасен район с радиус 150 м.

Хората, обитаващи намиращите се в близост сгради, са предупредени за стриктно спазване на указаните им мерки за безопасност.

„Съвсем наскоро те блокираха и икономическата зона в Черно море, което доста затрудни корабоплаването, ограничи възможностите за развиването на икономическа дейност, превоз на товари по море“, припомни министърът.

Има решение на парламента и ЕК, което трябва да бъде спазено. България няма как да загуби от вноса на украинско зърно. Става дума за осигуряване на по-бърз експорт към страни, които имат нужда от това зърно, посочи Гвоздейков.

Според него страната ни печели и от внос на ДДС.

„Неглижира се истината и се прави опит за пропаганда. Правителството няма да се откаже от забраната. Определението „терористи“, което премиерът Николай Денков даде на зърнопроизводителите, донякъде е удачно. Когато някой се държи като малко дете и на инат означава, че иска конфронтация“, добави транспортният министър.

 На срещата с животновъдите огромното болшинство от организациите, които участваха казаха, че са "за" отпадане на забраната, защото цената на фуража би паднала или поне не би се вдигнала повече, ако имаме внос на слънчоглед от Украйна". 

Това коментира премиерът акад. Николай Денков пред журналисти. 

Според него протестът изглежда е с искания, които не могат да бъдат решени в пожеланите срокове, защото част от тях са свързани с ЕК.

Денков коментира и борбата с дрогирани и пияни шофьори. 

"Проблем е бавното излизане на експертизи, свързани с употребата на наркотици и алкохола. Пробите се бавят и понякога могат да се използват в разследванията след 6-9 месеца, понякога и след година."

По думите му през последните години в лабораторията на ВМА над 2 милиона лева за по-бързо обработване на пробите.

"В момента има около 900 проби, които са се натрупали, подготвя се допълнителна апаратура, ще бъдат осигурени и допълнителни служители, променя се режимът. Ще се работи на три смени 24 часа в денонощието – за да може успоредно да вървят и натрупаните проби, и новите. Идеята да се правят нови лаборатории е грешна. Трябва съществуващите лаборатории да се оборудват по-добре с роботизирани системи преди техния анализ и да се подготвят кадри. Да има необходимия брой хора, така че да се използва апаратурата. Поехме ангажимент, че това, което ни трябва – ще бъде осигурено. 3-4 лаборатории са напълно достатъчно за страната, посочи Денков. 

"Тези 900 проби са натрупани от 25 април тази година досега. В момента се обработват около 50 проби седмично, като може да се увеличи поне тройно. Пробите за наличие на наркотични вещества са по-големият проблем", коментира от своя страна генерал Мутафчийски.

„Имаме три отделения – вътрешно, детско и неврологично. Болницата е общинска фирма. Общината трябва да реши този въпрос”, заяви в ефира на „Събуди се” д-р Жори Николов.

В понеделник предстои сесия на Общинския съвет и трябва да се вземе решение дали общината може да помогне със средства.

Коментарът му идва на фона на предстоящото обсъждане на законопроекта на ПП-ДБ, с който да се отмени дерогацията за внос на руски петрол у нас.

Тя бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия. Самата дерогация важи до края на 2024 г. Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

В края на август Министерският съвет започна да мисли върху потенциалните ефекти от отмяната на дерогацията. 

Атанасов призова да се търсят стратегически инвеститори от западния свят, чрез което да няма спекула и скок на цените, както и контрабанда. По думите му правителството има добре разработен план, за да няма инфлация. 

Съпредседателят на ДБ коментира още и недоволството на зърнопроизводителите и готвените от тях протести в понеделник заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Атанасов увери, че решението е било обсъдено внимателно и не е подходено безотговорно, а е взет предвид българският национален интерес.

Според него правителството не може да се съгласи с всичките искания на зърнарите. 

"Разбирам, че премиерът е изнервен от цялата ситуация дали са терористи, има такъв израз - с тези, които поставят ултиматуми не се преговаря", коментира Атанасов.

По думите му, вносът на украински продукти подтиска инфлацията и задържа скока на цените.

Това заяви пред bTV евродепутатът Радан Кънев във връзка с решението на ЕК официално да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.

"Това все пак е доверие в аванс. Това е силен положителен знак към правителството. Това е знак към българския парламент, че се подкрепят усилията му за конституционни промени. Има обаче още дълги години на тежка работа и на реформи, за да заемем мястото на една държава, която влияе активно на политиката на ЕС. ЕС има изключителни компетенции, ние трябва да сме готови да влияем адекватно, не да бъдем държава с малко влияние", посочи Кънев.

По думите му задачата ни през тази година да влезем в Шенген е трудна, но не неизпълнима.

Относно актуалната политическа действителност в страната, евродепутатът каза следното:

"Аз не бих употребил думата "сглобка". Формирането на правителството е много трудно решение, което беше взето от партии с много тежки взаимовръзки. Важно е, че имаме смелостта да взимаме такива решения за една управленска формула, която към момента работи добре. Който носи голямата отговорност, той поема големите удари в политиката. Аз съм сигурен, че това беше вярното решение", смята той.

Според него успехът на едно управление не може да се мери за два или три месеца. 

"Аз виждам една добра тенденция на управление на българската икономика, тя има нужда от засилване. Имаме нужда от трезв, спокоен, конструктивен диалог какви мерки може да се вземат. Имаме нужда от аргументирани спорове, твърде много популизъм и неизживяна предизборна кампания има в българската политика. На този фон правителството дава на обществото спокойствието, от което се нуждаят хората", допълни Кънев.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.