Няма как режимът на ГЕРБ да бъде реформиран от хрантутниците на ГЕРБ
С лозунга „ Мутри, вън! “ президентът Радев разчупи леда и дефинира главната борба на обществото ни, счита евродепутатът.
„ Българската народна власт бе изтребвана с гербицид в продължение на 12 години. След гербицида не остана независимост на словото, думите олекнаха от ежедневни неистини, обществото се отвърна от политиката и стана фен на личната си орис. Партията-държава ГЕРБ трансформира политиката в кастинг за конформисти. Политическият спор мутира в бутафория. След изборите на 4 април, обаче, хората още веднъж взеха да наблюдават Народното събрание, чуха се истини, рухнаха престижи. Бъгва се виртуалната действителност, създавана от малките екрани на Борисов, в която живееха българите. И дебатът от ден на ден добива уточненост. Мисля, че с лозунга „ Мутри, вън! “ преди година президентът Радев дефинира главната борба на обществото ни и от този момент ледът се разчупи. “
Това съобщи в изявление за предаването „ Това е България “ в ефира на Радио „ Фокус “ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
По думите на Христов, има учредения за оптимизъм.
„ Това не можеше да се каже преди няколко месеца. Щом истините се завръщат в политическата тирада, щом хора си разрешават да приказват неразрешени до неотдавна неща, щом пострадали свидетелстват; щом до неотдавна безгласните вземат думата – това демонстрира, че политическият развой е към този момент в ход. Разбира се, той ще бъде труден; нещо като рестарт на прехода, защото дотук българският преход е сума от всички вероятни неточности, които могат да се позволен. Очевидно сме на нещо като изправителен изпит, само че, така или другояче, ще би трябвало да минем през него “, счита евродепутатът.
„ Преходът мина под антиномията „ комунизъм – антикомунизъм “ и всяка последваща групировка, която идваше на власт, прикриваше своя произвол зад антикомунистическа изразителност. На 30-ата година този трик се поизчерпа, макар все да чуваме такива фалцети. Все повече хората схващат, че същинската антиномия е сред честност и непочтеност; сред преданост към страната и корист; сред взаимност и нарцисизъм. Приземяваме човешката и политическата нравственос до базисните ѝ понятия. А моралният прочит е това, което може да ни служи за благонадежден ориентир. Както се убедихме, политическите заклинания елементарно могат да ни вкарат в илюзия “, сподели още Иво Христов.
Според евродепутата, икономическата рецесия, подбудена от пандемията, на доста места ще премине в политическа с неразбираема вероятност.
„ У нас, коства ми се, има не толкоз нетърпимост сред партиите, а нетърпимост на голямото болшинство от жителите към партията-държава ГЕРБ и нейните спътници. Тя остава първа мощ, тъй като към момента е всевластна. Доскоро, пък и в този момент, нейни са службите, нейни са медиите и впрочем. Но свлачището към този момент е задействано, по този начин да се каже, и е въпрос на време да настъпят съществени промени. Българите излязоха от хипнозата, мнозина осъзнаха, че от години живеят в някакъв тип лъжлива действителност, поддържана от малките екрани, и настроенията се трансформират. “
Иво Христов дефинира служебния кабинет като „ активен “ и разяснява, че на този стадий той се оправя отлично.
„ Няма по какъв начин режимът на ГЕРБ да бъде реформиран от хрантутниците на ГЕРБ. Уволненията са нужда, в случай че част от служителите са партийни назначенци без подготовка, по този начин наречените „ калинки “, а друга част от висшата администрация не е лоялна към страната, а към остарелия режим. Но паралелно с уволненията виждаме и оздравителни стъпки като дейностите на министъра на стопанската система, който внася бистрота в държавното кредитиране, или пък обезпечените пари за помощи за пенсионерите от Министерство на финансите, при все това, както самият Бойко Борисов призна през днешния ден (28.05.2021), бюджетът не е давал доста такива благоприятни условия. “
Според евродепутата, бъдещият парламент ще излъчи държавно управление: „ Партиите нямат нито фрагменти, нито пари да вършат избори на всеки три месеца. А и няма кой да им ги даде. Виждате, че съвсем същите претенденти се впускат в новата акция. Друг въпрос е, че идващият кабинет ще е неизбежно компромисен и може да се окаже безхарактерен и временен, защото ще е разочароващ още през цялото време, заченат с компромис. “
Иво Христов бе помолен да разяснява тематиките за необятната лява коалиция и въпроса дали Българска социалистическа партия не е трябвало първо да организира възстановителен спор за стабилизиране на партията, преди да потърси други съидейници. По думите му, късото време сред постоянните и идните предварителни парламентарни избори не е разрешило на Българска социалистическа партия да организира този спор, само че нуждата му е явна: „ Цялата стойност на обединението почива на организационните благоприятни условия и политическите поръчки на Българска социалистическа партия. Първанов преди месец адвокатстваше на Борисов и лукавстваше по адрес на президента Радев, което единствено подронва доверието в обединението. Разбира се, обединяване на левите обединения е належащо и обединението е стъпка напред. АБВ не е единствено Първанов, има и ред леви обединения, организации, партии, Неправителствени организации, които към момента са отвън новата коалиция, евентуално в бъдеще ще се причислят. “
„ Исторически в този момент левицата е на ход и България ще се отклони от пътя, в случай че избере глухия коловоз на ГЕРБ или пък някакъв неразбираем популизъм “, счита евродепутатът.
В изявлението бе наранена и тематиката за Фармацевтичната тактика за Европа, която бе разисквана в Комисията по индустрия, проучвания и енергетика в Екологичен потенциал през миналата седмица. Като неин член Иво Христов взе присъединяване в дебата, изразявайки тезата си, че е нужна доста по-висока степен на координиране в лекарствената политика на Съюза.
„ Прозрачността при образуването на лекарствените артикули е споделена отговорност на промишлеността и регулаторите. Трябва да се вкарат ред спомагателни критерии при ценообразуването: да вземем за пример, с изключение на разноските по създаването на лекарствените артикули, да се взема поради и цената на лечебната им изгода съгласно потребността на пациентите “, счита евродепутатът.
По думите му, трябва да бъде даден приоритет на европейската фармацевтична промишленост в името на лекарствения суверенитет на Съюза: „ Това, обаче, не значи да затваряме вратите за лекарствени артикули, които към момента не произвеждаме, тъй като пациентите чакат и те би трябвало да бъдат импортирани от другаде. На второ място, вложенията в просвета и нововъведения би трябвало не просто да се усилят, само че и да бъдат прецизирани към области, в които имаме незадоволени медицински потребности – като да вземем за пример, педиатричните ракови болести, а също и автоимунните болести, които се множат. Но над всичко това стои обществената политика и солидарността на обособените общества в Съюза, тъй като достъпността до медикаментите е в множеството случаи национално решение “, сподели още Христов.
„ Фармацевтичната тактика за Европа би могла да се окаже работещ документ, в случай че обезпечи баланс сред тласъците за нововъведения и високата отбрана на обществения интерес. Ако не успее, може и да задълбочи пролемите “, добави той.
„ Българската народна власт бе изтребвана с гербицид в продължение на 12 години. След гербицида не остана независимост на словото, думите олекнаха от ежедневни неистини, обществото се отвърна от политиката и стана фен на личната си орис. Партията-държава ГЕРБ трансформира политиката в кастинг за конформисти. Политическият спор мутира в бутафория. След изборите на 4 април, обаче, хората още веднъж взеха да наблюдават Народното събрание, чуха се истини, рухнаха престижи. Бъгва се виртуалната действителност, създавана от малките екрани на Борисов, в която живееха българите. И дебатът от ден на ден добива уточненост. Мисля, че с лозунга „ Мутри, вън! “ преди година президентът Радев дефинира главната борба на обществото ни и от този момент ледът се разчупи. “
Това съобщи в изявление за предаването „ Това е България “ в ефира на Радио „ Фокус “ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
По думите на Христов, има учредения за оптимизъм.
„ Това не можеше да се каже преди няколко месеца. Щом истините се завръщат в политическата тирада, щом хора си разрешават да приказват неразрешени до неотдавна неща, щом пострадали свидетелстват; щом до неотдавна безгласните вземат думата – това демонстрира, че политическият развой е към този момент в ход. Разбира се, той ще бъде труден; нещо като рестарт на прехода, защото дотук българският преход е сума от всички вероятни неточности, които могат да се позволен. Очевидно сме на нещо като изправителен изпит, само че, така или другояче, ще би трябвало да минем през него “, счита евродепутатът.
„ Преходът мина под антиномията „ комунизъм – антикомунизъм “ и всяка последваща групировка, която идваше на власт, прикриваше своя произвол зад антикомунистическа изразителност. На 30-ата година този трик се поизчерпа, макар все да чуваме такива фалцети. Все повече хората схващат, че същинската антиномия е сред честност и непочтеност; сред преданост към страната и корист; сред взаимност и нарцисизъм. Приземяваме човешката и политическата нравственос до базисните ѝ понятия. А моралният прочит е това, което може да ни служи за благонадежден ориентир. Както се убедихме, политическите заклинания елементарно могат да ни вкарат в илюзия “, сподели още Иво Христов.
Според евродепутата, икономическата рецесия, подбудена от пандемията, на доста места ще премине в политическа с неразбираема вероятност.
„ У нас, коства ми се, има не толкоз нетърпимост сред партиите, а нетърпимост на голямото болшинство от жителите към партията-държава ГЕРБ и нейните спътници. Тя остава първа мощ, тъй като към момента е всевластна. Доскоро, пък и в този момент, нейни са службите, нейни са медиите и впрочем. Но свлачището към този момент е задействано, по този начин да се каже, и е въпрос на време да настъпят съществени промени. Българите излязоха от хипнозата, мнозина осъзнаха, че от години живеят в някакъв тип лъжлива действителност, поддържана от малките екрани, и настроенията се трансформират. “
Иво Христов дефинира служебния кабинет като „ активен “ и разяснява, че на този стадий той се оправя отлично.
„ Няма по какъв начин режимът на ГЕРБ да бъде реформиран от хрантутниците на ГЕРБ. Уволненията са нужда, в случай че част от служителите са партийни назначенци без подготовка, по този начин наречените „ калинки “, а друга част от висшата администрация не е лоялна към страната, а към остарелия режим. Но паралелно с уволненията виждаме и оздравителни стъпки като дейностите на министъра на стопанската система, който внася бистрота в държавното кредитиране, или пък обезпечените пари за помощи за пенсионерите от Министерство на финансите, при все това, както самият Бойко Борисов призна през днешния ден (28.05.2021), бюджетът не е давал доста такива благоприятни условия. “
Според евродепутата, бъдещият парламент ще излъчи държавно управление: „ Партиите нямат нито фрагменти, нито пари да вършат избори на всеки три месеца. А и няма кой да им ги даде. Виждате, че съвсем същите претенденти се впускат в новата акция. Друг въпрос е, че идващият кабинет ще е неизбежно компромисен и може да се окаже безхарактерен и временен, защото ще е разочароващ още през цялото време, заченат с компромис. “
Иво Христов бе помолен да разяснява тематиките за необятната лява коалиция и въпроса дали Българска социалистическа партия не е трябвало първо да организира възстановителен спор за стабилизиране на партията, преди да потърси други съидейници. По думите му, късото време сред постоянните и идните предварителни парламентарни избори не е разрешило на Българска социалистическа партия да организира този спор, само че нуждата му е явна: „ Цялата стойност на обединението почива на организационните благоприятни условия и политическите поръчки на Българска социалистическа партия. Първанов преди месец адвокатстваше на Борисов и лукавстваше по адрес на президента Радев, което единствено подронва доверието в обединението. Разбира се, обединяване на левите обединения е належащо и обединението е стъпка напред. АБВ не е единствено Първанов, има и ред леви обединения, организации, партии, Неправителствени организации, които към момента са отвън новата коалиция, евентуално в бъдеще ще се причислят. “
„ Исторически в този момент левицата е на ход и България ще се отклони от пътя, в случай че избере глухия коловоз на ГЕРБ или пък някакъв неразбираем популизъм “, счита евродепутатът.
В изявлението бе наранена и тематиката за Фармацевтичната тактика за Европа, която бе разисквана в Комисията по индустрия, проучвания и енергетика в Екологичен потенциал през миналата седмица. Като неин член Иво Христов взе присъединяване в дебата, изразявайки тезата си, че е нужна доста по-висока степен на координиране в лекарствената политика на Съюза.
„ Прозрачността при образуването на лекарствените артикули е споделена отговорност на промишлеността и регулаторите. Трябва да се вкарат ред спомагателни критерии при ценообразуването: да вземем за пример, с изключение на разноските по създаването на лекарствените артикули, да се взема поради и цената на лечебната им изгода съгласно потребността на пациентите “, счита евродепутатът.
По думите му, трябва да бъде даден приоритет на европейската фармацевтична промишленост в името на лекарствения суверенитет на Съюза: „ Това, обаче, не значи да затваряме вратите за лекарствени артикули, които към момента не произвеждаме, тъй като пациентите чакат и те би трябвало да бъдат импортирани от другаде. На второ място, вложенията в просвета и нововъведения би трябвало не просто да се усилят, само че и да бъдат прецизирани към области, в които имаме незадоволени медицински потребности – като да вземем за пример, педиатричните ракови болести, а също и автоимунните болести, които се множат. Но над всичко това стои обществената политика и солидарността на обособените общества в Съюза, тъй като достъпността до медикаментите е в множеството случаи национално решение “, сподели още Христов.
„ Фармацевтичната тактика за Европа би могла да се окаже работещ документ, в случай че обезпечи баланс сред тласъците за нововъведения и високата отбрана на обществения интерес. Ако не успее, може и да задълбочи пролемите “, добави той.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ