Европейските ценности на ГЕРБ
С интерес четох декларацията за безконечна омраза с Българска социалистическа партия, призната от ГЕРБ на конгреса им. Даже – няколко пъти четох. И всякога се препъвах в: " имаме непреодолими разлики във визиите си за развиването на България; имаме разнообразни показа за политически морал и полезности ".
А се препъвах, защото по-нататък не откривах лист, който да ми изясни, в какво имат вяра ГЕРБ, в което не имат вяра Българска социалистическа партия. Има обаче метод да се ориентираме, като стартираме с посланието, кодирано в самото име на властващата партия.
" Гражданите за европейско развиване на България " би трябвало, одобряваме, да са за европейско развиване на България. " Европейско " включва, като най-малко: съблюдаване на правила, под които си се подписал, упражнявайки свободната си воля; цялост на частната благосъстоятелност – т.е. страната да не може да ти заграби бизнеса; поддръжка за свободата на медиите, защото от триста години в Европа се знае, че свободата на словото е в основата на всички останали свободи – убиваш словото, всичко останало пада.
Да забележим, в навечерието на прословутото " Председателство ", по какъв начин жителите за европейско развиване на България способстват за одобряването на гореописаните полезности.
Спазване на разпоредбите
В началото на лятото долетя новината, че Европейската комисия е осъдила България за неспазване на разпоредбите. Поела България ангажимент пред своите сътрудници, че ще пази природата на Калиакра – разрешила обаче България на другари на властта да застроят същата тази природа.
След произнасянето на присъдата, България на " жителите за европейско развиване " изрично отхвърля да бутне градежите. Напротив: гръмко афишира, че отговорни са зелените и че тя, европейска България, няма да се подчини на личния си ангажимент. Ще заплаща неизбежните санкции. Т.е. – ние, търпеливите данъкоплатци, които не се перчим с етикета " жители за европейско развиване " ще плащаме.
Почти незабавно по-късно същото стана с автомагистрала " Струма ". В Брюксел от години отлежават два утвърдени разновидността, показани от България, за същата. Да, но днешна – на " жителите за европейско развиване " – България се отхвърля от тях и декларира, че ще прави трети вид, който никой в никакъв случай не е одобрявал. Същината му е следната: " да създадем половин автомагистрала с парите, отпуснати за цяла; останалото ще откраднем ".
После ще има санкции над милиард. Ще ги заплащат тия, дето не са откраднали автомагистралата. Ние сме тия.
Тези неща, слушайте деликатно, занапред стартират. Оня ден целокупният парламент, на скрито съвещание (т.е. да не гледаме ние, които им плащаме заплатите, по какъв начин си ги изработват) взема решение да не реформира БЕХ по този начин, както се желае от Европейската комисия в ролята й на страж на разпоредбите. Напротив, нашите представители вземат решение да заплащат (т.е. ние да плащаме) санкции вечно, започвайки с едни 330 милиона евро. За да може БЕХ да продължава да работи за едни техни другари.
Мотивацията на нашите представители в Народното събрание била: отбрана на националните ползи. Кой ги заплашва? Митичният " Брюксел ". Защо? Защото желае да съблюдаваме разпоредбите, признати – напълно непринудено – от всички страни-членки.
И по този начин: щом " Брюксел " заплашва националните ползи, значи Европейският съюз е врагът. Няма друго разумно пояснение.
Частна благосъстоятелност
Частната благосъстоятелност е вградена в самата основа на това, което назоваваме " Европа ". Тя, собствеността, подтиква хората да създават и да не се лашкат по крайни политически стратегии, които биха сложили собствеността им под въпрос. Затова собствеността се охранява – с цел да работят хората и да не клатят стабилността.
Охранява се, само че не и от " жителите за европейско развиване на България ".
Тия " жители " се научиха да завладяват бизнесите на хората още предишния път, когато бяха на власт. Сега се пробват да завземат такива огромни бизнеси, та на останалите да е ясно – като пристигна локалният " жител за европейско развиване " и ти изиска 40 % от бизнеса, да му го дадеш.
Докато един министър ни уверяваше, че ще си плащаме санкциите за Калиакра и за автомагистрала " Струма ", с цел да могат техни другари да не престават да нарушават разпоредбите – различен министър се запретна да заграбва частна благосъстоятелност. Мобилизирайки целия държавен запас, " жителите за европейско развиване " се пробваха да създадат, както вършат в Централна Азия: да завладяват, изскачайки от засада, военните фабрики " Дунарит " и " Емко ".
Засега не им се получи – стигнаха само до това реми, при което основният " жител за европейско развиване " споделя на пострадалия: " Добре, де. Дай тука едни 6 милиона и ще те оставим на мира, от нас да мине... "
Но пък " жителите за европейско развиване " не стопираха дотук. Какво са шест милиона? Решиха да трансформират самата Конституция по този начин, че да разгласят частната благосъстоятелност за закононарушение. И държавната – за богатство. С което да се приготвят за някоя бъдеща тъмна нощ, под прикритието на която да национализират – т.е. вземат за себе си – цялата частна благосъстоятелност, по модела на 1947 година.
Свобода на словото
Томас Джферсън, един от създателите на Съединени американски щати, ни е оставил следната мисъл: " Ако аз трябваше да вземам решение, дали да имаме държавно управление, само че да нямаме вестници, или да имаме вестници, само че да нямаме държавно управление – нямаше да се поколебая да избера второто ".
Свободата на словото е базисна полезност. Без тази независимост не може да има никакви други. Под окуражаващия взор на жителите за европейско развиване, обаче, все по-често на екрана на тв приемника виждаме стол, опразнен от някой водещ на полемично предаване. Съвършено открит е натискът против самостоятелните от властта издания на " Икономедия ". Властта намерено окуражава превъзходството на анти-медии, в които вместо информация се подава агитация, вместо справедливи обстоятелства – явни неистини и вместо осведомление на данъкоплатеца за делата на държавното управление – издание на описи с " врагове " на същото това държавно управление.
А след това – за какво Буркина Фасо (която не е даже покрай Европа) е по-напред от европейска България във връзка с независимостта на медиите...
Тези неща са явни. Да навлезем малко по-надълбоко, с цел да забележим, върху какви основи са сложени описаните горе ценности; и какво се случва с тези основи.
Най-лесно тези основи виждаме в " Декларацията на независимостта " от 1776 година: " Приемаме следните истини за явни: че всички хора са основани равни от своя Създател... който ги е надарил с неотменими права, сред които са (правата на) Живот, Свобода и гонене на Щастие... "
По отношение на " Живот ", нещата към този момент не са дефинитивно аварирали, с изключение на два-три извънредно съмнителни инфаркта на видни деятели. По отношение на " Свобода " – в Декларацията иде тирада на първо място за това, властта да не може да ти лишава физическата независимост, като те тикне в дранголника, да вземем за пример. Има категория хора (Манол Глишев, Асен Генов), които постоянно прекарват по някой и различен ден в предварителния арест на някое РПУ. Засега това не е предписание, само че като се има поради огромната интрига, обрисувана от премиера Борисов във връзка открадването на шепа павета от бул. " Дондуков " – не би било чудно в околните дни да забележим арести по описи на обвинените. Тъкмо няма да пречат с наличието си по време на Председателството.
В косвен проект, натискът на властта да ограничи финансирането на извънпарламентарните партии явно е следващата независимост, която ни се лишава – свободата да бъдем показани там, където се вземат решенията.
А какво да кажем за плануваните промени в тактиката за национална сигурност, в която написа: Опитите за възпрепятстване реализацията на стратегически транспортни и енергийни планове повреждат ползите на страната.
Значи по този начин... аз по всякакъв начин се пробвам да попречвам АЕЦ " Белене ", да вземем за пример, както и строителството на половин автомагистрала " Струма ". Следователно съм за дранголника, нали по този начин, драги жители за европейско развиване?
Какво ли, най-после, мислят драгите жители за европейско развиване за правото да си реализираме Щастието? Всъщност, въпросът е нелегитимен, в случай че е отвеян към тях. Те не биха го разбрали. Всеки европейски мъдрец, обаче, от последните два века би споделил, че отговорът е явен. В едно общество, в което ти заплашват собствеността, лишават свободата на словото, разгласяват описи с врагове, в което единственото предписание е, че мощният в постоянно прав – в такова общество няма и не може да има учредения за постигането на благополучие.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Третият кабинет "Борисов " (102)
А се препъвах, защото по-нататък не откривах лист, който да ми изясни, в какво имат вяра ГЕРБ, в което не имат вяра Българска социалистическа партия. Има обаче метод да се ориентираме, като стартираме с посланието, кодирано в самото име на властващата партия.
" Гражданите за европейско развиване на България " би трябвало, одобряваме, да са за европейско развиване на България. " Европейско " включва, като най-малко: съблюдаване на правила, под които си се подписал, упражнявайки свободната си воля; цялост на частната благосъстоятелност – т.е. страната да не може да ти заграби бизнеса; поддръжка за свободата на медиите, защото от триста години в Европа се знае, че свободата на словото е в основата на всички останали свободи – убиваш словото, всичко останало пада.
Да забележим, в навечерието на прословутото " Председателство ", по какъв начин жителите за европейско развиване на България способстват за одобряването на гореописаните полезности.
Спазване на разпоредбите
В началото на лятото долетя новината, че Европейската комисия е осъдила България за неспазване на разпоредбите. Поела България ангажимент пред своите сътрудници, че ще пази природата на Калиакра – разрешила обаче България на другари на властта да застроят същата тази природа.
След произнасянето на присъдата, България на " жителите за европейско развиване " изрично отхвърля да бутне градежите. Напротив: гръмко афишира, че отговорни са зелените и че тя, европейска България, няма да се подчини на личния си ангажимент. Ще заплаща неизбежните санкции. Т.е. – ние, търпеливите данъкоплатци, които не се перчим с етикета " жители за европейско развиване " ще плащаме.
Почти незабавно по-късно същото стана с автомагистрала " Струма ". В Брюксел от години отлежават два утвърдени разновидността, показани от България, за същата. Да, но днешна – на " жителите за европейско развиване " – България се отхвърля от тях и декларира, че ще прави трети вид, който никой в никакъв случай не е одобрявал. Същината му е следната: " да създадем половин автомагистрала с парите, отпуснати за цяла; останалото ще откраднем ".
После ще има санкции над милиард. Ще ги заплащат тия, дето не са откраднали автомагистралата. Ние сме тия.
Тези неща, слушайте деликатно, занапред стартират. Оня ден целокупният парламент, на скрито съвещание (т.е. да не гледаме ние, които им плащаме заплатите, по какъв начин си ги изработват) взема решение да не реформира БЕХ по този начин, както се желае от Европейската комисия в ролята й на страж на разпоредбите. Напротив, нашите представители вземат решение да заплащат (т.е. ние да плащаме) санкции вечно, започвайки с едни 330 милиона евро. За да може БЕХ да продължава да работи за едни техни другари.
Мотивацията на нашите представители в Народното събрание била: отбрана на националните ползи. Кой ги заплашва? Митичният " Брюксел ". Защо? Защото желае да съблюдаваме разпоредбите, признати – напълно непринудено – от всички страни-членки.
И по този начин: щом " Брюксел " заплашва националните ползи, значи Европейският съюз е врагът. Няма друго разумно пояснение.
Частна благосъстоятелност
Частната благосъстоятелност е вградена в самата основа на това, което назоваваме " Европа ". Тя, собствеността, подтиква хората да създават и да не се лашкат по крайни политически стратегии, които биха сложили собствеността им под въпрос. Затова собствеността се охранява – с цел да работят хората и да не клатят стабилността.
Охранява се, само че не и от " жителите за европейско развиване на България ".
Тия " жители " се научиха да завладяват бизнесите на хората още предишния път, когато бяха на власт. Сега се пробват да завземат такива огромни бизнеси, та на останалите да е ясно – като пристигна локалният " жител за европейско развиване " и ти изиска 40 % от бизнеса, да му го дадеш.
Докато един министър ни уверяваше, че ще си плащаме санкциите за Калиакра и за автомагистрала " Струма ", с цел да могат техни другари да не престават да нарушават разпоредбите – различен министър се запретна да заграбва частна благосъстоятелност. Мобилизирайки целия държавен запас, " жителите за европейско развиване " се пробваха да създадат, както вършат в Централна Азия: да завладяват, изскачайки от засада, военните фабрики " Дунарит " и " Емко ".
Засега не им се получи – стигнаха само до това реми, при което основният " жител за европейско развиване " споделя на пострадалия: " Добре, де. Дай тука едни 6 милиона и ще те оставим на мира, от нас да мине... "
Но пък " жителите за европейско развиване " не стопираха дотук. Какво са шест милиона? Решиха да трансформират самата Конституция по този начин, че да разгласят частната благосъстоятелност за закононарушение. И държавната – за богатство. С което да се приготвят за някоя бъдеща тъмна нощ, под прикритието на която да национализират – т.е. вземат за себе си – цялата частна благосъстоятелност, по модела на 1947 година.
Свобода на словото
Томас Джферсън, един от създателите на Съединени американски щати, ни е оставил следната мисъл: " Ако аз трябваше да вземам решение, дали да имаме държавно управление, само че да нямаме вестници, или да имаме вестници, само че да нямаме държавно управление – нямаше да се поколебая да избера второто ".
Свободата на словото е базисна полезност. Без тази независимост не може да има никакви други. Под окуражаващия взор на жителите за европейско развиване, обаче, все по-често на екрана на тв приемника виждаме стол, опразнен от някой водещ на полемично предаване. Съвършено открит е натискът против самостоятелните от властта издания на " Икономедия ". Властта намерено окуражава превъзходството на анти-медии, в които вместо информация се подава агитация, вместо справедливи обстоятелства – явни неистини и вместо осведомление на данъкоплатеца за делата на държавното управление – издание на описи с " врагове " на същото това държавно управление.
А след това – за какво Буркина Фасо (която не е даже покрай Европа) е по-напред от европейска България във връзка с независимостта на медиите...
Тези неща са явни. Да навлезем малко по-надълбоко, с цел да забележим, върху какви основи са сложени описаните горе ценности; и какво се случва с тези основи.
Най-лесно тези основи виждаме в " Декларацията на независимостта " от 1776 година: " Приемаме следните истини за явни: че всички хора са основани равни от своя Създател... който ги е надарил с неотменими права, сред които са (правата на) Живот, Свобода и гонене на Щастие... "
По отношение на " Живот ", нещата към този момент не са дефинитивно аварирали, с изключение на два-три извънредно съмнителни инфаркта на видни деятели. По отношение на " Свобода " – в Декларацията иде тирада на първо място за това, властта да не може да ти лишава физическата независимост, като те тикне в дранголника, да вземем за пример. Има категория хора (Манол Глишев, Асен Генов), които постоянно прекарват по някой и различен ден в предварителния арест на някое РПУ. Засега това не е предписание, само че като се има поради огромната интрига, обрисувана от премиера Борисов във връзка открадването на шепа павета от бул. " Дондуков " – не би било чудно в околните дни да забележим арести по описи на обвинените. Тъкмо няма да пречат с наличието си по време на Председателството.
В косвен проект, натискът на властта да ограничи финансирането на извънпарламентарните партии явно е следващата независимост, която ни се лишава – свободата да бъдем показани там, където се вземат решенията.
А какво да кажем за плануваните промени в тактиката за национална сигурност, в която написа: Опитите за възпрепятстване реализацията на стратегически транспортни и енергийни планове повреждат ползите на страната.
Значи по този начин... аз по всякакъв начин се пробвам да попречвам АЕЦ " Белене ", да вземем за пример, както и строителството на половин автомагистрала " Струма ". Следователно съм за дранголника, нали по този начин, драги жители за европейско развиване?
Какво ли, най-после, мислят драгите жители за европейско развиване за правото да си реализираме Щастието? Всъщност, въпросът е нелегитимен, в случай че е отвеян към тях. Те не биха го разбрали. Всеки европейски мъдрец, обаче, от последните два века би споделил, че отговорът е явен. В едно общество, в което ти заплашват собствеността, лишават свободата на словото, разгласяват описи с врагове, в което единственото предписание е, че мощният в постоянно прав – в такова общество няма и не може да има учредения за постигането на благополучие.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Третият кабинет "Борисов " (102)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ