Как в Русия са търгували с хора
Руският блогър Максим Мирович написа за историческите паралели сред крепостното право в царска Русия и обезправяването на хората в някогашния Съветски съюз. Търси корените на живота в несвобода. Публикуваме негова публикация по тематиката, показана от изданието Каспаров.ru.
Ако се замислим, това се е случвало напълно до неотдавна — крепостното право е анулирано през 1861 година А по времето на преврата през 1917 година (Октомврийската гражданска война, с която на власт идва комунистическият режим на Владимир Ленин и болшевиките от СДРПР* - б.р.) към момента е имало живи хора, които са помнели крепостничеството, били са на по 60-70-80 години — в действителност това са били бащите и дядовците на болшевиките, които пристигнаха на власт след Октомврийския прелом.
В мнения към постингите ми читатели постоянно пишат, че мощно опетнявам Съюз на съветските социалистически републики и възвеличавам царските времена, само че аз въобще не ги възвеличавам — от тази ера има доста позорни и страшни страници на историята, които през днешния ден са срамни, крепостничеството е една от тях.
Хората не трябва да търгуват с хора и успеха над крепостното право е била наложителна. Отделен въпрос е, че след идването си на власт през 1917 година болшевиките още повече утежняват обстановката.
Как се заражда крепостното право?
Крепостното право се образува в края на XVI век, когато на селяните дефинитивно е неразрешено да минават от един земевладелец към различен. През 1592 година Московското княжество е било анулирано предписание та Юриевия ден — на този ден селяните са можели да отидат при различен помешчик (земевладелец - б.р.). Казват, че оттова идва поговорката " ето ти, бабо, Юриев ден ". Дотогава селяните са били релативно свободни и са били задължени единствено да отработват " барщина " (принудителен безплатен труд, при който селяните са работили с персоналния си инвентар в стопанството на земевладелеца - б.р.) или да заплащат оброк (данък, представляващ % от създадената продукция, събраната годишна продукция и т.н.).
После е ставало все по-лошо — от средата на XVII век е въведен безграничен период за търсене и залавяне на избягали крепостни селяни. Помешчикът е имал право освен да върне в имението си самия селяндур, само че и да се разпорежда с цялото му семейство, в това число потомците му. Личното стопанство на крепостните селяни към този момент се третира като благосъстоятелност на помешчика. При това през XVII век към момента не е имало очевидна и всеобща търговия с крепостни — даже в един от законите е записано, че " никой няма право да продава кръстени хора ".
През XVIII век законите стартират да се трансформират — към този момент може свободно да се продават крепостни. Фактически това, което стартира като система от повинности за селяните (данъчни отговорности плюс възбрана да сменят господаря си) се трансформира в цялостно отнемане от цивилен права — стартира същинско иго.
През XVIII и през цялата първа половина та XIX век процъфтява свободната търговия с крепостни селяни. Съществували са някои ограничавания като възбрана да се разделят фамилиите на селяните, само че те надалеч не са се спазвали постоянно, селянинът е считан за персонална благосъстоятелност на помешчика и в случай че е загине при " телесни санкции ", господарят ме не е носел законова отговорност - все едно е умъртвил кокошка или теле...
Как са живеели работили крепостните
Крепостните са представлявали забележителна част от популацията на огромните градове в Руската империя. Пред 30-те години на XIX век популацията на Петербург е наброявало 450 000 души от които 200 000 са били " властнически плебеи ".
Крепостните са били държани в непрекъснат боязън, съгласно предписанията те трябвало " да живеят безшумно, спокойно и в непрекъснат боязън от наказване ". З пъкъла се предотвратят бягствата на крепостни, не са им били издаване паспорти — напълно същото е направено със селяните десетилетия по-късно, в Съветския съюз.
В градовете крепостните са работели на огромните градежи — тъкмо те са построили множеството монументални здания в Петербург, който в средата на XIX век прочее е бил малоетажно градче, множеството къщи са били от дърво, а не от камък. На огромните градежи служащите са били следени от надзиратели и десетници - те постоянно са били свободни хора и чужденци " от немците ".
Както и в сталинския Съюз на съветските социалистически републики, крепостните са живеели в огромни бараки на групи, или са наемали огромни пространства, също групово. Едно от общежитията - на Сенния площад, се е състояло от галим стаи с по няколко прозореца, д съветска печка в ъгъла, а край стените са се простирали нарове на етажи, на които са спяли крепостните. В стая с повърхност 30-40 квадратни метра са живеели от 40 до 60 души — мъже, дами и деца.
Петербургските крепостни са се хранили доста неприятно — всекидневната храна е бил черен самун, който са взимали със себе си на работа. В най-хубавия случай към хляба е имало късче масло или лук. Вечерта на печката в общежитието са се готвили някакви заленчукови супи — най-често единствено от разрязан на 4 елементи и кочан зеле, сварен в осолена вода.
Как са търгували с хора в Петербург
Вестниците от края на XVIII и началото на XIX век са били изпъстрени с разгласи с " хора за обмен ". В публикация в един от вестниците помешчикът разпродава " имуществото " си: " Вече всичко е продадено, останаха единствено дойна крава и момче, умеещо да реши ". В прилежаща публикация се продава " момче на 17 години и комплект мебели ". В различен брой на вестника се оповестява, че се продава " мома на 30 година и млад кафяв кон ". Във вестник от 1800 година се продават " мъж с жена му, на 40-45 години, с положително държание, и млад кон, шоколадов на цвят ". Продавачите не без терзания дават цветисти описания на " стоката " си: " девойката е с хубаво лице и е снажна ", " момчето работи изобретателно, умее да прави ботуши ", " жена на 40 години, не отстъпва на велможа готвач в приготвянето на храна ".
Наред с продажбите на селяни по разгласи са съществували и същински пазари за плебеи — организирали са ги предприемчиви хора, по сходство на източните пазари. Те са се разполагани на видни и оживели места в съветската столица — да вземем за пример, при Поцелуевия мост или на Лиговския канал. Купувачите са идвали, избирали са си " стока ", при което са се държали като при покупка на кон — считало се е наложително крепостният да Бъде опипан, с цел да се види дали няма телесни повреди, както и да се огледат зъбите му.
Каква е била цената на крепостните? През другите десетилетия тя се е променяла. Най-скъпо са коствали майсторите в някакъв поминък, фризьорите, а най-евтини са били немощните селяни, " не можещи да работят ". В края на XVIII век крепостните са коствали по няколко десетки рубли — през 1782 година е изработен списък на имуществото на капитана Зиновиев, в който са включени и селяни: " Леонтий Никитин, 40 години, оценен на 30 рубли. Има жена - Мария Степанова, на 25 години, оценена на 10 рубли. Ефим Осипов, на 23 години, оценен на 40 рубли. Той има жена - Мария Дементева, на 30 години, оценена на 8 рубли ".
Към края на XIX век цените са почнали да порастват и крепостните към този момент са се продавали по няколко стотин рубли " за душа ", изключително високи са били цените в столицата.
Краят на крепостничеството и " Крим наш " през XIX в.
Колкото и да е необичайно, мотивът за анулация на крепостното право въобще не е издигането на някакъв хуманизъм (той е се е изповядвал от шепа интелектуалци, четящи книги и пишещи публикации във вестниците), а прост дефицит на пари — няколко години преди 1861 година, когато се организира популярната Селска промяна, отменяща крепостното право, Русия хлътва в Кримската война, която губи по позорен метод.
Войната предизвиква цялостно опустошаване на съветската хазна и води на практика до разрушение на съветската финансова система. Русия е принудена да прибегне до печатането на необезпечени облигации и рублата се обезценява двойно (това ми припомня нещо). Крепостното право се трансформира в тежко задължение за тялото на толкоз хилава стопанска система — и вземат решение да го анулират.
Разбира се, никой не споделя на крепостните селяни, че цялата работа опира до стопанската система, че и до Крим. Всичко е показано като височайша царска благосклонност — един тип, събудил се царят сутринта и решил от душевна добрина да пусне всички на независимост. Манифестът (за анулация на крепостното право - б.р.) по този начин и е наименуван — " За всемилостивото даряване на крепостните хора с правата на свободни селски поданици ". В превод от царски на съветски език това значи, че несвободните селяни към този момент са приравнени към свободните.
При това тази " независимост " не е доста по-различна от предходната несвобода — да, престанали са да продават хората, само че в този момент те са били задължени да заплащат на помешчика налог за потреблението на неговата земя или да поставят безплатен труд. Изобщо, даже " окончателното придобиване на Крим " не направило крепостните щастливи...
70% от руснаците харесват Сталин, 46% оправдават убийствата
Най-високият % утвърждение от началото на проучванията…
Сенките на предишното - вместо завършек
Крепостното право е анулирано едвам доскоро повече от 150 години, а пристигналите на власт през 1917 година болшевики са били първо-второ потомство потомци на крепостни. Дало това е било положително или неприятно? От една страна, хората са се стараели да се освободят от древен терор, за който са знаели от разказите на бащите/дедите си, а въпреки това — без сами да схващат, изцяло са попили фамилните привички и мисленето на някогашните крепостни.
По същността си наложената в Съюз на съветските социалистически републики стопанска система по нищо не се разграничава от крепостничеството, а в някои връзки даже е по-лоша - както и преди, хората не са имали никакви права, не е имало действителни профсъюзи за отбрана на правата им, а селяните до 70-те години на ХХ век даже не са имали паспорти и руският колхоз не е бил доста друг от крепостното общество. Във времената на крепостничеството се е считало, че помешчикът има " висша власт " над крепостните, в Съюз на съветските социалистически републики такава власт има нереалната " страна ", която третира жителите на страната не като свободни жители, а като свои жители.
И което е забавно — доста съветски журналисти и в този момент не престават да считат крепостното право за нещо положително, пишейки бисери като " крепостничеството е било органична и нужна съставка на съветската реалност ".
Такива работи.
Максим Мирович
*Социалдемократическа работническа партия на Русия - СДРПР
Ако се замислим, това се е случвало напълно до неотдавна — крепостното право е анулирано през 1861 година А по времето на преврата през 1917 година (Октомврийската гражданска война, с която на власт идва комунистическият режим на Владимир Ленин и болшевиките от СДРПР* - б.р.) към момента е имало живи хора, които са помнели крепостничеството, били са на по 60-70-80 години — в действителност това са били бащите и дядовците на болшевиките, които пристигнаха на власт след Октомврийския прелом.
В мнения към постингите ми читатели постоянно пишат, че мощно опетнявам Съюз на съветските социалистически републики и възвеличавам царските времена, само че аз въобще не ги възвеличавам — от тази ера има доста позорни и страшни страници на историята, които през днешния ден са срамни, крепостничеството е една от тях.
Хората не трябва да търгуват с хора и успеха над крепостното право е била наложителна. Отделен въпрос е, че след идването си на власт през 1917 година болшевиките още повече утежняват обстановката.
Как се заражда крепостното право?
Крепостното право се образува в края на XVI век, когато на селяните дефинитивно е неразрешено да минават от един земевладелец към различен. През 1592 година Московското княжество е било анулирано предписание та Юриевия ден — на този ден селяните са можели да отидат при различен помешчик (земевладелец - б.р.). Казват, че оттова идва поговорката " ето ти, бабо, Юриев ден ". Дотогава селяните са били релативно свободни и са били задължени единствено да отработват " барщина " (принудителен безплатен труд, при който селяните са работили с персоналния си инвентар в стопанството на земевладелеца - б.р.) или да заплащат оброк (данък, представляващ % от създадената продукция, събраната годишна продукция и т.н.).
После е ставало все по-лошо — от средата на XVII век е въведен безграничен период за търсене и залавяне на избягали крепостни селяни. Помешчикът е имал право освен да върне в имението си самия селяндур, само че и да се разпорежда с цялото му семейство, в това число потомците му. Личното стопанство на крепостните селяни към този момент се третира като благосъстоятелност на помешчика. При това през XVII век към момента не е имало очевидна и всеобща търговия с крепостни — даже в един от законите е записано, че " никой няма право да продава кръстени хора ".
През XVIII век законите стартират да се трансформират — към този момент може свободно да се продават крепостни. Фактически това, което стартира като система от повинности за селяните (данъчни отговорности плюс възбрана да сменят господаря си) се трансформира в цялостно отнемане от цивилен права — стартира същинско иго.
През XVIII и през цялата първа половина та XIX век процъфтява свободната търговия с крепостни селяни. Съществували са някои ограничавания като възбрана да се разделят фамилиите на селяните, само че те надалеч не са се спазвали постоянно, селянинът е считан за персонална благосъстоятелност на помешчика и в случай че е загине при " телесни санкции ", господарят ме не е носел законова отговорност - все едно е умъртвил кокошка или теле...
Как са живеели работили крепостните
Крепостните са представлявали забележителна част от популацията на огромните градове в Руската империя. Пред 30-те години на XIX век популацията на Петербург е наброявало 450 000 души от които 200 000 са били " властнически плебеи ".
Крепостните са били държани в непрекъснат боязън, съгласно предписанията те трябвало " да живеят безшумно, спокойно и в непрекъснат боязън от наказване ". З пъкъла се предотвратят бягствата на крепостни, не са им били издаване паспорти — напълно същото е направено със селяните десетилетия по-късно, в Съветския съюз.
В градовете крепостните са работели на огромните градежи — тъкмо те са построили множеството монументални здания в Петербург, който в средата на XIX век прочее е бил малоетажно градче, множеството къщи са били от дърво, а не от камък. На огромните градежи служащите са били следени от надзиратели и десетници - те постоянно са били свободни хора и чужденци " от немците ".
Както и в сталинския Съюз на съветските социалистически републики, крепостните са живеели в огромни бараки на групи, или са наемали огромни пространства, също групово. Едно от общежитията - на Сенния площад, се е състояло от галим стаи с по няколко прозореца, д съветска печка в ъгъла, а край стените са се простирали нарове на етажи, на които са спяли крепостните. В стая с повърхност 30-40 квадратни метра са живеели от 40 до 60 души — мъже, дами и деца.
Петербургските крепостни са се хранили доста неприятно — всекидневната храна е бил черен самун, който са взимали със себе си на работа. В най-хубавия случай към хляба е имало късче масло или лук. Вечерта на печката в общежитието са се готвили някакви заленчукови супи — най-често единствено от разрязан на 4 елементи и кочан зеле, сварен в осолена вода.
Как са търгували с хора в Петербург
Вестниците от края на XVIII и началото на XIX век са били изпъстрени с разгласи с " хора за обмен ". В публикация в един от вестниците помешчикът разпродава " имуществото " си: " Вече всичко е продадено, останаха единствено дойна крава и момче, умеещо да реши ". В прилежаща публикация се продава " момче на 17 години и комплект мебели ". В различен брой на вестника се оповестява, че се продава " мома на 30 година и млад кафяв кон ". Във вестник от 1800 година се продават " мъж с жена му, на 40-45 години, с положително държание, и млад кон, шоколадов на цвят ". Продавачите не без терзания дават цветисти описания на " стоката " си: " девойката е с хубаво лице и е снажна ", " момчето работи изобретателно, умее да прави ботуши ", " жена на 40 години, не отстъпва на велможа готвач в приготвянето на храна ".
Наред с продажбите на селяни по разгласи са съществували и същински пазари за плебеи — организирали са ги предприемчиви хора, по сходство на източните пазари. Те са се разполагани на видни и оживели места в съветската столица — да вземем за пример, при Поцелуевия мост или на Лиговския канал. Купувачите са идвали, избирали са си " стока ", при което са се държали като при покупка на кон — считало се е наложително крепостният да Бъде опипан, с цел да се види дали няма телесни повреди, както и да се огледат зъбите му.
Каква е била цената на крепостните? През другите десетилетия тя се е променяла. Най-скъпо са коствали майсторите в някакъв поминък, фризьорите, а най-евтини са били немощните селяни, " не можещи да работят ". В края на XVIII век крепостните са коствали по няколко десетки рубли — през 1782 година е изработен списък на имуществото на капитана Зиновиев, в който са включени и селяни: " Леонтий Никитин, 40 години, оценен на 30 рубли. Има жена - Мария Степанова, на 25 години, оценена на 10 рубли. Ефим Осипов, на 23 години, оценен на 40 рубли. Той има жена - Мария Дементева, на 30 години, оценена на 8 рубли ".
Към края на XIX век цените са почнали да порастват и крепостните към този момент са се продавали по няколко стотин рубли " за душа ", изключително високи са били цените в столицата.
Краят на крепостничеството и " Крим наш " през XIX в.
Колкото и да е необичайно, мотивът за анулация на крепостното право въобще не е издигането на някакъв хуманизъм (той е се е изповядвал от шепа интелектуалци, четящи книги и пишещи публикации във вестниците), а прост дефицит на пари — няколко години преди 1861 година, когато се организира популярната Селска промяна, отменяща крепостното право, Русия хлътва в Кримската война, която губи по позорен метод.
Войната предизвиква цялостно опустошаване на съветската хазна и води на практика до разрушение на съветската финансова система. Русия е принудена да прибегне до печатането на необезпечени облигации и рублата се обезценява двойно (това ми припомня нещо). Крепостното право се трансформира в тежко задължение за тялото на толкоз хилава стопанска система — и вземат решение да го анулират.
Разбира се, никой не споделя на крепостните селяни, че цялата работа опира до стопанската система, че и до Крим. Всичко е показано като височайша царска благосклонност — един тип, събудил се царят сутринта и решил от душевна добрина да пусне всички на независимост. Манифестът (за анулация на крепостното право - б.р.) по този начин и е наименуван — " За всемилостивото даряване на крепостните хора с правата на свободни селски поданици ". В превод от царски на съветски език това значи, че несвободните селяни към този момент са приравнени към свободните.
При това тази " независимост " не е доста по-различна от предходната несвобода — да, престанали са да продават хората, само че в този момент те са били задължени да заплащат на помешчика налог за потреблението на неговата земя или да поставят безплатен труд. Изобщо, даже " окончателното придобиване на Крим " не направило крепостните щастливи...
70% от руснаците харесват Сталин, 46% оправдават убийствата
Най-високият % утвърждение от началото на проучванията…
Сенките на предишното - вместо завършек
Крепостното право е анулирано едвам доскоро повече от 150 години, а пристигналите на власт през 1917 година болшевики са били първо-второ потомство потомци на крепостни. Дало това е било положително или неприятно? От една страна, хората са се стараели да се освободят от древен терор, за който са знаели от разказите на бащите/дедите си, а въпреки това — без сами да схващат, изцяло са попили фамилните привички и мисленето на някогашните крепостни.
По същността си наложената в Съюз на съветските социалистически републики стопанска система по нищо не се разграничава от крепостничеството, а в някои връзки даже е по-лоша - както и преди, хората не са имали никакви права, не е имало действителни профсъюзи за отбрана на правата им, а селяните до 70-те години на ХХ век даже не са имали паспорти и руският колхоз не е бил доста друг от крепостното общество. Във времената на крепостничеството се е считало, че помешчикът има " висша власт " над крепостните, в Съюз на съветските социалистически републики такава власт има нереалната " страна ", която третира жителите на страната не като свободни жители, а като свои жители.
И което е забавно — доста съветски журналисти и в този момент не престават да считат крепостното право за нещо положително, пишейки бисери като " крепостничеството е било органична и нужна съставка на съветската реалност ".
Такива работи.
Максим Мирович
*Социалдемократическа работническа партия на Русия - СДРПР
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ