Религия и наука – две теории за живота, които обяснят

Религия и просвета – две теории за живота, които обяснят съществуването на всичко към нас, само че с разнообразни способи и разнообразни правила. И точно разликите сред тях палят разногласията посред им.

Възможно ли е обаче несъгласията да не са толкоз основни и в действителност изцяло другите на пръв взор страни на обществения ни живот да преглеждат една и също доктрина, обяснявайки я по друг метод?

Основната причина религията и науката да се разграничават една от друга е правилото им за търсене на знание. В науката се употребяват обстоятелства, като тези обстоятелства се потвърждават посредством голям брой опити, с цел да бъдат приети за предписание.

В религията се основават на вярата. За религиозните хора думите на Библията за откровението за живота, което няма потребност от опити, с цел да бъде потвърдено.

Така религията от една страна ни споделя да не задаваме въпроси, да не се съмняваме в Свещеното писание, тъй като съмнявайки се, търсейки друга истина, се противопоставяме на Бог и неговите насоки.

Науката обаче насърчава любознанието. Тя кара мозъкът да си задава въпроси, да бъде подозрителен и да подлага всяко изказване на инспекция.

Религиозните хора са уверени, че всичко, което би трябвало да знаем за живота, е написано в Библията, като то не би трябвало да се разисква или проучва.

Аргументът за това е ясно изразен в притчата за Тома Неверни, където се споделя „ Блажени са тези, които не са видели, само че все пак повярваха ".

Научните мозъци вършат тъкмо противоположното. Те отхвърлят да имат вяра сляпо и не одобряват потребността си от доказателства за грях и засегнатост към църквата.

През XVII век тези два различаващи се правилото се сблъскват в първия спор сред религията и науката, а въпросът е Дали Земята е кръгла?

Ортодоксалната църва в предишното е проповядвала концепцията, че Земята е плоска и център на Вселената, като всички небесни обекти се въртят към нея. В това се усъмнява Галилео Галилей, който слага първи проблясъци на теорията, че Земята е кръгла и тя се върти към Слънцето.

Ученът е изгорял на клада, само че със гибелта си дава началото на научния напредък. След него се появяват теориите на Николай Коперник и на Джордано Бруно, а църквата продължавала да санкционира новите изказвания за типа на Земята, до момента в който първите мореплаватели не потвърдили, че християнството бърка.

По-късно Нютон, Брахе, Халей, Хътън и Кеплер потвърждават, че обектите в пространството се движат по естествени естествени закони, кометите и затъмненията са галактическо събитие, а не божи знамения, а Земята е доста по-стара, в сравнение с е твърдяла Библията – 4000 години преди Христа.

Теорията на Дарвин за произхода на човек оспорва, че той е основан от Бог, а трудовете на Фройд дават ново пояснение за човешката душа.

Религията и в съвремието продължава да държи на своите догми, отричайки законите на физиката, биологията и логиката на психиката. Макар че учените също не престават да търсят доказателства, някои от тях – като Айнщайн, Шюре, а неотдавна и Стивън Хокинг, признаха, че черпят информация от религията.

Няма подозрение, че религията първа е обяснила битието, а науката е употребила тези елементи, с цел да ги добави и показа по нов метод.

За някои това недвусмислено демонстрира, че сред двете теории са в мощна симбиоза. И да вземем за пример, до момента в който религията споделя, че светът е зародил с Божите думи Нека бъде светлина, науката е обяснила тази мощ с Големия гърмеж.