Частните пенсионни фондове категорично оборват публикация за ниска реална доходност като манипулативна и пълна с неверни внушения |
Публикуваме мнение на Българската асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионни обезпечаване (БАДДПО) във връзка публикацията,, “
„ Заблужденията, включващи известна истина, са най-опасните. “
Адам Смит
Адам Смит е шотландски икономист и мъдрец, създател на фамозното съчинение " Богатството на народите: проучване върху природата и аргументите на благосъстоянието на народите " (1776) – една от първите най-сериозни обосновки в поддръжка на свободната търговия, капитализма и либерализма.
Според Българската асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване (БАДДПО), материалът несъмнено и еднопосочно може да бъде избран като краен и даже прочувствен, а не като сериозна научна студиа, без значение от употребените от създателя обилни числови данни и разбора им.
БАДДПО смята, че следва да се отчетат следните значими отклонения и внушения:
1) съответно са разказани настоящите сега капиталови ограничавания и създателят извлича така наречен от него горна граница на динамичните активи ((акции, групови капиталови схеми (КИС), АДСИЦ, Имоти, ППП и различни капиталови фондове (АИФ)).
• внушението е за забележителен капацитет за опция в този тип активи, който не се употребява вярно и по предопределение, само че следва да се означи, че :
- 2% за ППП са част от общия предел за вложения в акции и не трябва да се събира с останалите;
- 5% в акции на АДСИЦ може и да бъдат класифицирани като динамични активи, само че следва да се обърне внимание, че те са по-скоро хибриден инструмент с характерности на дълготрайни облигации;
- 5% в Имоти може и да бъдат класифицирани като динамични активи, само че следва да се обърне внимание, че те са по-скоро хибриден инструмент с характерности на дълготрайни облигации;
- основно е да се означи, че създателят проучва представянето и алокацията на пенсионните фондове (ПФ) за интервал от 16 години (01.07.2004-30.06.2020), а в това време употребява рамка за рестриктивните мерки настоящи пред ПФ от едвам 1-2 години.
Отчитайки горепосоченото и капиталовите ограничавания, работили през по-голямата част от интервала, то оптималната експозиция към динамични активи се лимитира до едвам 35% (20% акции и 15% КИС), по отношение на посочените 58% (реално 56%, а с мненията във връзка АДИСЦ и Имоти – действително 46% ), Този явен пропуск или умозаключение, че ПФ се ръководят доста по-консервативно от рамката, заложена в КСО, не дава отговор на истината или най-малкото е функционалност на настоящите ограничавания и пазарната обстановка .
Следва също по този начин да се регистрира и настоящо настоящата обстановка и резултатите на КОВИД 19, което изяснява разумно и настоящата експозиция от едвам 25% в динамични активи при към този момент вероятни 46%.
2) Авторът основава собствен личен портфейл от композиция от два показателя и след това тества обратно във времето неговото показване, и го съпоставя с това на ПФ. Без да се оспорва правото на създателя да предлага и основава синтетични артикули и портфейли, следва да се отбележат минимум две недостатъци и неверни изводи в тази ситуация . Генерално всеки бек-тестинг има един голям проблем – прави се в този момент на база на към този момент минало време и към този момент явен резултат, и постоянно могат да се подберат активи и съотношения, които да покажат даден мечтан резултат (обичайна процедура на капиталовите банкери при основаването и маркетирането на следващия им артикул на финансовия инженеринг), само че не подсигуряват по-добро показване в бъдеще.
- рискови характерности на така наречен моделен „ Портфейл-еталон “. Според създателя неговият портфейл-еталон се характеризира с по-нисък риск от риска на ПФ, само че това изказване освен не е потвърдено, а се употребяват и подвеждащи причини: „ няма кредитен риск “ – несъмнено погрешно изказване . Всяка облигация, даже и държавна, съдържа в себе си кредитен риск на емитента. Дори и микс от няколко емитента с друг кредитен риск не водят до елиминирането му. Инвестицията (т.нар. „ Индекс на облигации на няколко суверена от еврозоната “) съдържа в себе си няколко знакови имена във връзка кредитния риск (освен високо рейтингованите ДЦК на Германия, Франция и Холандия, в него попадат такива на Италия, Испания, които са надалеч от безрисковите ).
Независимо, че създателят добре борави с финансово стопански термини и понятия, пропуща да проучва и количествено риска на портфейла-еталон. Прилагайки одобрена и приета методология за това, а точно „ Стандартно отклоняване на портфейла “ и „ Коефициент на Шарп “ за същия този 16 годишен интервал се оказва, че:
Портфейлът-еталон се характеризира със доста по-висока волатилност, измерена през общоприетото отклоняване, а в това време така наречен „ Коефициент на Шарп “ (постигната рентабилност за единица риск е малко, само че въпреки всичко по-нискък от този на ПФ). Това на процедура значи, че съждението за по-ниския риск на портфейла-еталон е подвеждащо, както едностепенно на база волатилност (стандартно отклонение), по този начин и на база синтетичния индикатор за риск – „ Коефициент на Шарп “.
3) Друга уязвимост на създателя е потреблението и сравнението на съответен действителен артикул, а точно „ Инвестиция в ПФ “ с „ Инвестция в съответен показател “ . Теоретично съпоставяне е допустимо, само че следва да се отчетат няколко немаловажни фактора, а точно: всеки артикул си има своята цена и потреблението на така наречен „ ETF “ е добре прочут и вероятен вид за пасивно вложение в артикул, доближаващ се до самите показатели. Показаното показване на показателя е единствено илюстративно и не включва при действителния артикул такси по ръководството му, транзакционни разноски и други, като предпазване и вероятно използвани налози, както и така наречен „ tracking error “. Преглед и съпоставяне на самия показател с посочения от създателя артикул:
Данните за допустимо най-дългия интервал за съпоставяне, откогато действително е основан продуктът (08.12.2006 г.) досега, сочат еднопосочно, че в действителния свят нищо не може да е строго хипотетично и всяко нещо има своята цена. В случая за интервала 14,5 години, може да се одобри, че цената са тези 5% кумулативно. Крайно съпоставяне да се онагледи образецът с действително и теоретично умозаключение, може да бъде цената на заема. Знаейки, че лихвите по депозити са близки до нула сега, теоретично би могло да се чака и лихвата по заема да бъде, в случай че не равна, то най-малко близка до тази на депозита, което знаем, че изобщо не е по този начин.
След прегледа на рисковия профил на портфейла-еталон може да се означи, че поемането на повече риск при използването му следва да бъде отплатено с по-висока предстояща рентабилност, която създателят акцентира неведнъж, след това в студиата си не запомнил да спомене, че това е повече от предстоящо и обикновено. Всички таблици и данни, в посока на следващо съпоставяне на рентабилност и след това, и инфлация, се обезсмислят на база изводите САМО поради високия рисков профил на портфейла-еталон.
Авторът вкарва понятията „ Доходност на ПФ “, „ Доходност на обезпеченото лице “ и „ Реална рентабилност на обезпеченото лице “, което несъмнено е издържано от позиция на методология. Друг е въпросът, че създателят още първоначално демонстрира настоящите, само че сега и неотдавна, размер на таксите на ПОД. Съвсем до скоро, а точно до преди 5 години (от обсъждан интервал за цели 16 години), тези същите такси бяха с 25% по-високи и бяха поетапно към този момент понижени, само че естествено резултатът от предходните размери на таксите си е останал в предишното. От което следва да се означи, че едно от предложенията на създателя за понижаване на таксите е към този момент факт и то безспорен, а позитивният резултат от него може да бъде регистриран в идните интервали.
4) Приносът на пенсионните фондове към адекватността на пенсиите у нас е извънредно значим, само че за жалост, извънредно превратно показан въпрос. Всички заключения за мястото на Република България в класацията и нуждата от това да се покачат пенсионните приходи са повече от безспорни.
Твърдението на създателя (може би повлияно от синдикално състрадание или просто блян по предишното от социализма), че вноската в Допълнително наложително пенсионно обезпечаване (ДЗПО), не е спомагателна такава, че се изважда от тази за държавното публично обезпечаване (ДОО), са наивни и подвеждащи. С въвеждането на ДЗПО и слагането на граница съгласно възрастта за право и обвързване за присъединяване, се вкарват, само че единствено междинно, две категории обезпечени лица – такива с ДЗПО и такива без, а този инструмент с компенсацията е просто да докара до известна правдивост при другите кохорти (в случая тези родени преди 31.12.1959 г, които нямат право да вземат участие в ДЗПО). Съвсем явен и справедлив е бил претекстът на законодателя, внасяйки правдивост при отнасяне на двете разнообразни групи за един интервал на промяна. Крайният интервал на тази промяна дейно доближава и напълно скоро всички обезпечени лица ще бъдат в модела, т.е. да имат ДОО и право и обвързване за ДЗПО, и тогава този въпрос на прехода за някаква си отплата в никакъв случай повече няма да е на дневен ред.
„ Допълнителното наложително пенсионно обезпечаване (ДЗПО) към този момент не е наложително “ – много наивно умозаключение. Остава си наложително обезпечаването, вкарва се единствено опция за избор на обезпеченото лице кумулативния % на осигурителни вноски по какъв начин да бъде разпределен ((ДОО и ДЗПО, или единствено ДОО (липсва по политически аргументи, евентуално, разновидността - единствено ДЗПО)).
„ ДЗПО и ДОО са взаимно изключващи се други възможности “ – евентуално една от огромните болки на прехода и липса на визия на редовно равнище. ДЗПО, като модел и система, НИКОГА не се е противопоставял на ДОО, това са две допълващи се, а не конкуретни системи, съчетали в себе си разнообразни правила, и с вградени лични изгоди и дефекти. Именно комбинацията от двете внася по едно и също време правдивост и взаимност. Световната банка и други така наречен „ наднационални институции “ имат сбирки от мнения по тристълбовия модел и създателят на студиата видно не е склонен с тях.
„ Какво печели или губи обезпечено лице, в случай че би трябвало да избира ДОО и ДЗПО, или единствено ДОО? “ - значимо конкретизиране: този избор е логически и разумен единствено в най-близкия вероятен до пенсиониране миг (сега е регламентиран период от 5 години преди пенсиониране). На процедура всяко обезпечено лице има безвъзмездна алтернатива да оцени кой вид за него е финансово по-изгоден и да я упражни в последния вероятен миг, а точно 5 години преди пенсиониране. Ранното практикуване на опцията може да докара до неоптимално решение за лицето.
„ Справедлива ли е системата и би трябвало ли да се понижава пенсията от ДОО поради присъединяване в ДЗПО, и с КОЛКО? “ - планувано е, с оглед обезпечаване на обективен преход, с въвеждането на ДЗПО, да има равнопоставеност на кохортите на родените преди и след 31.12.1959 година Тези, които заради възраст (обективен критерии) нямат право на присъединяване в ДЗПО, биват обезщетени с увеличение на пенсията от ДОО (авторът го назовава „ понижение “ за участниците в ДЗПО).
„ Справедливо ли е да има такава отплата? “ - явно риторичен въпрос с явен отговор – „ ДА “.
„ Какъв би трябвало да бъде размерът на тази отплата и този размер сега дали е обективен? “ - размерът на компенсацията следва да държи сметка за няколко основни параметъра:
• равно отнасяне на едни и същи интервали на обезпечаване – изключително в този момент, първоначално първите бъдещи пенсионери от системата (родените най-близо - 1960 г.), обезпечено ще имат интервали на обезпечаване, както преди въвеждане на ДЗПО, по този начин и по-късно. За тези интервали на обезпечаване преди ДЗПО не трябва да се позволява никаква форма на отплата (намаление);
• в интервала на редом битие на ДОО и ДЗПО да се обезпечи равнопоставеност на третирането при присъединяване в двата стълба на пенсионната система. Двете системи, заради вродените си характерности, третират друго правата на обезпечените в съответни случай, като дължими, само че невнесени осигурителни вноски, компенсации при безработица, краткотрайна неработоспособност (болнични) и майчинство, бонификацията за осигурителния стаж (1 година се признава за 1.2), като всекидневно за тези интервали ДОО признава права, а в това време в УПФ не постъпват вноски;
• компенсацията да бъде съответна и рационална. В момента, прилаганата и призната на готово от създателя на студиата, не дава отговор на тези условия. ДОО е система на продължителен недостиг и събираните вноски са извънредно незадоволителни за изплащането даже и на настоящо ниските по мярка пенсии, а дефицитът се покрива през държавния бюджет (преди с вноска, а в този момент непосредствено със субсидия). Признаването на този явен факт постанова несъмнено заслужено установяване на компенсацията при изискванията на уравновесен бюджет на ДОО.
С вярното, съответно и заслужено адресиране на тези въпроси, всички изчисления и изводи на създателя ще се обезсмислят, и даже и да се одобри тезата за така наречен „ конкурентност на ДОО и ДЗПО “, то тя ще бъде при равнопоставени условия.
5) Независимо от едва наранена теза за съществуването на доброволни пенсионни фондове (ДПФ) и тяхната изгода за прибавяне на резистентност и достатъчност към пенсионната система у нас, следва да се означи, че това е значим и важен детайл на системата, който като рентабилност, риск характерности, още веднъж да се подчертае, се показва по-добре от портфейла-еталон и е с още по-ниски такси за обезпечените лица. Данъчните облекчения и степента на осъзнатост на работодателите и обезпечените лица са основни за увеличение на неговата роля в бъдеще.
С разбора на рисковете пред пенсионната система, създателят ни показва още веднъж едностранчиво, разглеждайки първо единствено тези пред ДЗПО и след това инфлирайки част от остатъчните.
Например, общоизвестен факт е рискът пред Pay as You Go системите на ДОО, обвързван с демографията и застаряващото население, по едно и също време с все по-малко млади и работещи и осигуряващи вноски жители. Наместо това, създателят търси и си намира връзка сред финансовите схеми и отрицателното въздействие на демографията върху тях, без значение, че извлеченото е мъгляво и извънредно погрешно за дребна и отворена стопанска система каквато е българската.
Макрошоковете и политическите опасности от смяна на разпоредбите на играта са еднообразно значими за всяка от системите и е значима инфраструктура, и механизми, които да предпазят системата, и да понижат неподходящото им въздействие.
Що се касае до посочените съответни капиталови опасности и анюитетни опасности, създателят пропуща съществуването на просторна нормативна уредба, регулатор и контролни механизми за споразумяване на всеки един от тези въпроси.
„ Анюитетен риск “ и така наречен от създателя „ лотариен детайл на пенсиите “ - мъчно би могло да се направи сходен извод от актюер, познаващ нормативната уредба, и предложенията за смяна, обсъждани досега неведнъж във връзка регламентиране етапа на погашение. Всеки актюер би отхвърлил това изказване с простичкия мотив: поради индексацията на пенсиите в ДЗПО с доходността на фонда за погашение на пенсиите, то тези с пенсии, отпуснати при по-нисък механически лихвен %, ще се индексират с повече от другите и най-после на интервала изплатената сума на двама пенсионери ще е безусловно идентична.
Твърдението на стр. 21 и стр. 22 към този момент в действителност буди неразбиране, когато създателят проучва етапа на погашение и гневно пази тезата, че инвестицията, в главно дългови скъпи бумаги на този стадий от обезпечаването, ще подсигурява рентабилност близка до нулата и евентуално действителна негативна! Добре, само че всеки прочел предходното, би се запитал, а чия беше концепцията в така наречен „ портфейл-еталон “, и то с 65% тегло, да се сложат тъкмо държавни облигации с към 10 годишен матуритет?! Междувременно разбор на представянето на портфейла-еталон потвърждава, че точно тази част на портфейла е донесла доста повече от доходността на портфейла за тези 16 години от 35% вложени в акции.
В умозаключение, от БАДДПО считаме, че може да се означи, че в оценения материал, създателят ловко работи със статистически данни, създавайки манипулативно своя теза, основана на обстоятелства, полуистини и откровени внушения. Не може да се отхвърли целеустременост и авансово дефинирани опорни точки и голям брой на брой тенденциозни заключения, които считаме за изцяло неправилни. Изложените значими отклонения и внушения, несъмнено и еднопосочно, демонстрират, че материалът може да бъде избран като краен и даже прочувствен, а не като сериозна научна студиа, без значение от употребените от създателя обилни числови данни, модели и разбора им.
Можем, да се съгласим с създателя, че системата за спомагателното пенсионно обезпечаване се нуждае от спомагателни промени и рационализиране, като:
• въвеждането на мултифондове. Тема дискутирана повече от 10 години!;
• регламентиране етапа на погашение на пенсиите от УПФ;
• предоставяне на опция на обезпечените лица в УПФ да избират пенсия единствено от ДОО или пенсия от ДОО и УПФ впоследния вероятен миг преди пенсиониране, аналогично на правата на обезпечените лица в ППФ;
• заслужено понижаване на пенсията от ДОО, отчитайки РЕАЛНИЯ принос на всяко обезпечено лице в системата на ДОО.
Управителен съвет на БАДДПО
Е. Милтенова
(Председател на БАДДПО)
„ Заблужденията, включващи известна истина, са най-опасните. “
Адам Смит
Адам Смит е шотландски икономист и мъдрец, създател на фамозното съчинение " Богатството на народите: проучване върху природата и аргументите на благосъстоянието на народите " (1776) – една от първите най-сериозни обосновки в поддръжка на свободната търговия, капитализма и либерализма.
Според Българската асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване (БАДДПО), материалът несъмнено и еднопосочно може да бъде избран като краен и даже прочувствен, а не като сериозна научна студиа, без значение от употребените от създателя обилни числови данни и разбора им.
БАДДПО смята, че следва да се отчетат следните значими отклонения и внушения:
1) съответно са разказани настоящите сега капиталови ограничавания и създателят извлича така наречен от него горна граница на динамичните активи ((акции, групови капиталови схеми (КИС), АДСИЦ, Имоти, ППП и различни капиталови фондове (АИФ)).
• внушението е за забележителен капацитет за опция в този тип активи, който не се употребява вярно и по предопределение, само че следва да се означи, че :
- 2% за ППП са част от общия предел за вложения в акции и не трябва да се събира с останалите;
- 5% в акции на АДСИЦ може и да бъдат класифицирани като динамични активи, само че следва да се обърне внимание, че те са по-скоро хибриден инструмент с характерности на дълготрайни облигации;
- 5% в Имоти може и да бъдат класифицирани като динамични активи, само че следва да се обърне внимание, че те са по-скоро хибриден инструмент с характерности на дълготрайни облигации;
- основно е да се означи, че създателят проучва представянето и алокацията на пенсионните фондове (ПФ) за интервал от 16 години (01.07.2004-30.06.2020), а в това време употребява рамка за рестриктивните мерки настоящи пред ПФ от едвам 1-2 години.
Отчитайки горепосоченото и капиталовите ограничавания, работили през по-голямата част от интервала, то оптималната експозиция към динамични активи се лимитира до едвам 35% (20% акции и 15% КИС), по отношение на посочените 58% (реално 56%, а с мненията във връзка АДИСЦ и Имоти – действително 46% ), Този явен пропуск или умозаключение, че ПФ се ръководят доста по-консервативно от рамката, заложена в КСО, не дава отговор на истината или най-малкото е функционалност на настоящите ограничавания и пазарната обстановка .
Следва също по този начин да се регистрира и настоящо настоящата обстановка и резултатите на КОВИД 19, което изяснява разумно и настоящата експозиция от едвам 25% в динамични активи при към този момент вероятни 46%.
2) Авторът основава собствен личен портфейл от композиция от два показателя и след това тества обратно във времето неговото показване, и го съпоставя с това на ПФ. Без да се оспорва правото на създателя да предлага и основава синтетични артикули и портфейли, следва да се отбележат минимум две недостатъци и неверни изводи в тази ситуация . Генерално всеки бек-тестинг има един голям проблем – прави се в този момент на база на към този момент минало време и към този момент явен резултат, и постоянно могат да се подберат активи и съотношения, които да покажат даден мечтан резултат (обичайна процедура на капиталовите банкери при основаването и маркетирането на следващия им артикул на финансовия инженеринг), само че не подсигуряват по-добро показване в бъдеще.
- рискови характерности на така наречен моделен „ Портфейл-еталон “. Според създателя неговият портфейл-еталон се характеризира с по-нисък риск от риска на ПФ, само че това изказване освен не е потвърдено, а се употребяват и подвеждащи причини: „ няма кредитен риск “ – несъмнено погрешно изказване . Всяка облигация, даже и държавна, съдържа в себе си кредитен риск на емитента. Дори и микс от няколко емитента с друг кредитен риск не водят до елиминирането му. Инвестицията (т.нар. „ Индекс на облигации на няколко суверена от еврозоната “) съдържа в себе си няколко знакови имена във връзка кредитния риск (освен високо рейтингованите ДЦК на Германия, Франция и Холандия, в него попадат такива на Италия, Испания, които са надалеч от безрисковите ).
Независимо, че създателят добре борави с финансово стопански термини и понятия, пропуща да проучва и количествено риска на портфейла-еталон. Прилагайки одобрена и приета методология за това, а точно „ Стандартно отклоняване на портфейла “ и „ Коефициент на Шарп “ за същия този 16 годишен интервал се оказва, че:
Портфейлът-еталон се характеризира със доста по-висока волатилност, измерена през общоприетото отклоняване, а в това време така наречен „ Коефициент на Шарп “ (постигната рентабилност за единица риск е малко, само че въпреки всичко по-нискък от този на ПФ). Това на процедура значи, че съждението за по-ниския риск на портфейла-еталон е подвеждащо, както едностепенно на база волатилност (стандартно отклонение), по този начин и на база синтетичния индикатор за риск – „ Коефициент на Шарп “.
3) Друга уязвимост на създателя е потреблението и сравнението на съответен действителен артикул, а точно „ Инвестиция в ПФ “ с „ Инвестция в съответен показател “ . Теоретично съпоставяне е допустимо, само че следва да се отчетат няколко немаловажни фактора, а точно: всеки артикул си има своята цена и потреблението на така наречен „ ETF “ е добре прочут и вероятен вид за пасивно вложение в артикул, доближаващ се до самите показатели. Показаното показване на показателя е единствено илюстративно и не включва при действителния артикул такси по ръководството му, транзакционни разноски и други, като предпазване и вероятно използвани налози, както и така наречен „ tracking error “. Преглед и съпоставяне на самия показател с посочения от създателя артикул:
Данните за допустимо най-дългия интервал за съпоставяне, откогато действително е основан продуктът (08.12.2006 г.) досега, сочат еднопосочно, че в действителния свят нищо не може да е строго хипотетично и всяко нещо има своята цена. В случая за интервала 14,5 години, може да се одобри, че цената са тези 5% кумулативно. Крайно съпоставяне да се онагледи образецът с действително и теоретично умозаключение, може да бъде цената на заема. Знаейки, че лихвите по депозити са близки до нула сега, теоретично би могло да се чака и лихвата по заема да бъде, в случай че не равна, то най-малко близка до тази на депозита, което знаем, че изобщо не е по този начин.
След прегледа на рисковия профил на портфейла-еталон може да се означи, че поемането на повече риск при използването му следва да бъде отплатено с по-висока предстояща рентабилност, която създателят акцентира неведнъж, след това в студиата си не запомнил да спомене, че това е повече от предстоящо и обикновено. Всички таблици и данни, в посока на следващо съпоставяне на рентабилност и след това, и инфлация, се обезсмислят на база изводите САМО поради високия рисков профил на портфейла-еталон.
Авторът вкарва понятията „ Доходност на ПФ “, „ Доходност на обезпеченото лице “ и „ Реална рентабилност на обезпеченото лице “, което несъмнено е издържано от позиция на методология. Друг е въпросът, че създателят още първоначално демонстрира настоящите, само че сега и неотдавна, размер на таксите на ПОД. Съвсем до скоро, а точно до преди 5 години (от обсъждан интервал за цели 16 години), тези същите такси бяха с 25% по-високи и бяха поетапно към този момент понижени, само че естествено резултатът от предходните размери на таксите си е останал в предишното. От което следва да се означи, че едно от предложенията на създателя за понижаване на таксите е към този момент факт и то безспорен, а позитивният резултат от него може да бъде регистриран в идните интервали.
4) Приносът на пенсионните фондове към адекватността на пенсиите у нас е извънредно значим, само че за жалост, извънредно превратно показан въпрос. Всички заключения за мястото на Република България в класацията и нуждата от това да се покачат пенсионните приходи са повече от безспорни.
Твърдението на създателя (може би повлияно от синдикално състрадание или просто блян по предишното от социализма), че вноската в Допълнително наложително пенсионно обезпечаване (ДЗПО), не е спомагателна такава, че се изважда от тази за държавното публично обезпечаване (ДОО), са наивни и подвеждащи. С въвеждането на ДЗПО и слагането на граница съгласно възрастта за право и обвързване за присъединяване, се вкарват, само че единствено междинно, две категории обезпечени лица – такива с ДЗПО и такива без, а този инструмент с компенсацията е просто да докара до известна правдивост при другите кохорти (в случая тези родени преди 31.12.1959 г, които нямат право да вземат участие в ДЗПО). Съвсем явен и справедлив е бил претекстът на законодателя, внасяйки правдивост при отнасяне на двете разнообразни групи за един интервал на промяна. Крайният интервал на тази промяна дейно доближава и напълно скоро всички обезпечени лица ще бъдат в модела, т.е. да имат ДОО и право и обвързване за ДЗПО, и тогава този въпрос на прехода за някаква си отплата в никакъв случай повече няма да е на дневен ред.
„ Допълнителното наложително пенсионно обезпечаване (ДЗПО) към този момент не е наложително “ – много наивно умозаключение. Остава си наложително обезпечаването, вкарва се единствено опция за избор на обезпеченото лице кумулативния % на осигурителни вноски по какъв начин да бъде разпределен ((ДОО и ДЗПО, или единствено ДОО (липсва по политически аргументи, евентуално, разновидността - единствено ДЗПО)).
„ ДЗПО и ДОО са взаимно изключващи се други възможности “ – евентуално една от огромните болки на прехода и липса на визия на редовно равнище. ДЗПО, като модел и система, НИКОГА не се е противопоставял на ДОО, това са две допълващи се, а не конкуретни системи, съчетали в себе си разнообразни правила, и с вградени лични изгоди и дефекти. Именно комбинацията от двете внася по едно и също време правдивост и взаимност. Световната банка и други така наречен „ наднационални институции “ имат сбирки от мнения по тристълбовия модел и създателят на студиата видно не е склонен с тях.
„ Какво печели или губи обезпечено лице, в случай че би трябвало да избира ДОО и ДЗПО, или единствено ДОО? “ - значимо конкретизиране: този избор е логически и разумен единствено в най-близкия вероятен до пенсиониране миг (сега е регламентиран период от 5 години преди пенсиониране). На процедура всяко обезпечено лице има безвъзмездна алтернатива да оцени кой вид за него е финансово по-изгоден и да я упражни в последния вероятен миг, а точно 5 години преди пенсиониране. Ранното практикуване на опцията може да докара до неоптимално решение за лицето.
„ Справедлива ли е системата и би трябвало ли да се понижава пенсията от ДОО поради присъединяване в ДЗПО, и с КОЛКО? “ - планувано е, с оглед обезпечаване на обективен преход, с въвеждането на ДЗПО, да има равнопоставеност на кохортите на родените преди и след 31.12.1959 година Тези, които заради възраст (обективен критерии) нямат право на присъединяване в ДЗПО, биват обезщетени с увеличение на пенсията от ДОО (авторът го назовава „ понижение “ за участниците в ДЗПО).
„ Справедливо ли е да има такава отплата? “ - явно риторичен въпрос с явен отговор – „ ДА “.
„ Какъв би трябвало да бъде размерът на тази отплата и този размер сега дали е обективен? “ - размерът на компенсацията следва да държи сметка за няколко основни параметъра:
• равно отнасяне на едни и същи интервали на обезпечаване – изключително в този момент, първоначално първите бъдещи пенсионери от системата (родените най-близо - 1960 г.), обезпечено ще имат интервали на обезпечаване, както преди въвеждане на ДЗПО, по този начин и по-късно. За тези интервали на обезпечаване преди ДЗПО не трябва да се позволява никаква форма на отплата (намаление);
• в интервала на редом битие на ДОО и ДЗПО да се обезпечи равнопоставеност на третирането при присъединяване в двата стълба на пенсионната система. Двете системи, заради вродените си характерности, третират друго правата на обезпечените в съответни случай, като дължими, само че невнесени осигурителни вноски, компенсации при безработица, краткотрайна неработоспособност (болнични) и майчинство, бонификацията за осигурителния стаж (1 година се признава за 1.2), като всекидневно за тези интервали ДОО признава права, а в това време в УПФ не постъпват вноски;
• компенсацията да бъде съответна и рационална. В момента, прилаганата и призната на готово от създателя на студиата, не дава отговор на тези условия. ДОО е система на продължителен недостиг и събираните вноски са извънредно незадоволителни за изплащането даже и на настоящо ниските по мярка пенсии, а дефицитът се покрива през държавния бюджет (преди с вноска, а в този момент непосредствено със субсидия). Признаването на този явен факт постанова несъмнено заслужено установяване на компенсацията при изискванията на уравновесен бюджет на ДОО.
С вярното, съответно и заслужено адресиране на тези въпроси, всички изчисления и изводи на създателя ще се обезсмислят, и даже и да се одобри тезата за така наречен „ конкурентност на ДОО и ДЗПО “, то тя ще бъде при равнопоставени условия.
5) Независимо от едва наранена теза за съществуването на доброволни пенсионни фондове (ДПФ) и тяхната изгода за прибавяне на резистентност и достатъчност към пенсионната система у нас, следва да се означи, че това е значим и важен детайл на системата, който като рентабилност, риск характерности, още веднъж да се подчертае, се показва по-добре от портфейла-еталон и е с още по-ниски такси за обезпечените лица. Данъчните облекчения и степента на осъзнатост на работодателите и обезпечените лица са основни за увеличение на неговата роля в бъдеще.
С разбора на рисковете пред пенсионната система, създателят ни показва още веднъж едностранчиво, разглеждайки първо единствено тези пред ДЗПО и след това инфлирайки част от остатъчните.
Например, общоизвестен факт е рискът пред Pay as You Go системите на ДОО, обвързван с демографията и застаряващото население, по едно и също време с все по-малко млади и работещи и осигуряващи вноски жители. Наместо това, създателят търси и си намира връзка сред финансовите схеми и отрицателното въздействие на демографията върху тях, без значение, че извлеченото е мъгляво и извънредно погрешно за дребна и отворена стопанска система каквато е българската.
Макрошоковете и политическите опасности от смяна на разпоредбите на играта са еднообразно значими за всяка от системите и е значима инфраструктура, и механизми, които да предпазят системата, и да понижат неподходящото им въздействие.
Що се касае до посочените съответни капиталови опасности и анюитетни опасности, създателят пропуща съществуването на просторна нормативна уредба, регулатор и контролни механизми за споразумяване на всеки един от тези въпроси.
„ Анюитетен риск “ и така наречен от създателя „ лотариен детайл на пенсиите “ - мъчно би могло да се направи сходен извод от актюер, познаващ нормативната уредба, и предложенията за смяна, обсъждани досега неведнъж във връзка регламентиране етапа на погашение. Всеки актюер би отхвърлил това изказване с простичкия мотив: поради индексацията на пенсиите в ДЗПО с доходността на фонда за погашение на пенсиите, то тези с пенсии, отпуснати при по-нисък механически лихвен %, ще се индексират с повече от другите и най-после на интервала изплатената сума на двама пенсионери ще е безусловно идентична.
Твърдението на стр. 21 и стр. 22 към този момент в действителност буди неразбиране, когато създателят проучва етапа на погашение и гневно пази тезата, че инвестицията, в главно дългови скъпи бумаги на този стадий от обезпечаването, ще подсигурява рентабилност близка до нулата и евентуално действителна негативна! Добре, само че всеки прочел предходното, би се запитал, а чия беше концепцията в така наречен „ портфейл-еталон “, и то с 65% тегло, да се сложат тъкмо държавни облигации с към 10 годишен матуритет?! Междувременно разбор на представянето на портфейла-еталон потвърждава, че точно тази част на портфейла е донесла доста повече от доходността на портфейла за тези 16 години от 35% вложени в акции.
В умозаключение, от БАДДПО считаме, че може да се означи, че в оценения материал, създателят ловко работи със статистически данни, създавайки манипулативно своя теза, основана на обстоятелства, полуистини и откровени внушения. Не може да се отхвърли целеустременост и авансово дефинирани опорни точки и голям брой на брой тенденциозни заключения, които считаме за изцяло неправилни. Изложените значими отклонения и внушения, несъмнено и еднопосочно, демонстрират, че материалът може да бъде избран като краен и даже прочувствен, а не като сериозна научна студиа, без значение от употребените от създателя обилни числови данни, модели и разбора им.
Можем, да се съгласим с създателя, че системата за спомагателното пенсионно обезпечаване се нуждае от спомагателни промени и рационализиране, като:
• въвеждането на мултифондове. Тема дискутирана повече от 10 години!;
• регламентиране етапа на погашение на пенсиите от УПФ;
• предоставяне на опция на обезпечените лица в УПФ да избират пенсия единствено от ДОО или пенсия от ДОО и УПФ впоследния вероятен миг преди пенсиониране, аналогично на правата на обезпечените лица в ППФ;
• заслужено понижаване на пенсията от ДОО, отчитайки РЕАЛНИЯ принос на всяко обезпечено лице в системата на ДОО.
Управителен съвет на БАДДПО
Е. Милтенова
(Председател на БАДДПО)
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ