След 38 години ще живеем, колкото хората в Западна Европа
Публичните вложения за здраве да се усилят от 4.2% на 8% от Брутният вътрешен продукт, е едно от настояванията на членовете на самодейността “Заедно за повече здраве “. Исканията на сътрудниците бяха показани на конференция в Българска телеграфна агенция.
Изпълнителният шеф на ARPharM Деян Денев разгласи, че опазването на здравето е една от най-важните тематика, по която българските жители биха желали да чуят позициите на партиите, които ще вземат участие в идните парламентарни избори. Ето за какво организациите упорстват за реализиране на надпартиен консенсус за ускорено развиване на опазването на здравето в идващите 5 години. Позицията им ще бъде изпратена до всички политически сили, за които социологическите организации предвиждат, че биха могли да влязат в идващото Народно заседание.
Социологът от „ Тренд “ Димитър Ганев бе безапелационен, че българското общество чака смяна във действието на здравната система. Той напомни, че съгласно изследване на организацията от август предходната година, 63% от българите считат, че в последните години секторът се развива в отрицателна посока, а 73% декларират, че опазването на здравето има потребност от спомагателни вложения. Според 47% от респондентите, проблемите в системата се дължат на неприятния надзор, а съгласно 23% - на незадоволителното финансиране. Освен това 86% от интервюираните считат, че страната би трябвало да отделя повече средства за опазване на здравето и да се влагат по-ефективно.
Председателят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров означи, че през последното десетилетие страната ни бележи сериозен прогрес в развиването на опазването на здравето, само че към момента изоставаме от страните в Западна Европа. Tрябва да приказваме не за промени, а за ускорено развиване, което е над ползите на обособените гилдии и би трябвало да бъде и над партийните ползи. Доказателство за тази нужда е пандемията от COVID-19, която през миналата една година сподели, че не може да има мощна страна и сполучлива стопанска система без положително опазване на здравето. Д-р Маджаров цитира разбор, в който се прави съпоставяне с 5-те най-големи страни в Европейския съюз. Данните сочат, че продължителността на живота у нас се е нараснала, само че българите към момента живеят 7 години по-малко спрямо жителите на тези страни. Според анализаторите, със сегашните темпове на развиване на опазването на здравето ще са ни нужни 38 години, с цел да догоним междинната дълготрайност на живота в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз (82 години). Страната ни изостава и при предотвратимата смъртност - в България тя е близо 3 пъти по-висока. Докладът регистрира, че смъртността от сърдечно-съдови болести в страната ни понижава, само че към момента е два до три пъти по-висока по отношение на петте страни. Според документа, със сегашните темпове на развиване на опазването на здравето на България ще й отнеме повече от 50 години, с цел да догони 5-те най-големи страни в Европейски Съюз по предотвратима смъртност от исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдови болести.
Деян Денев добави, че у нас обществените вложения в опазване на здравето са съвсем два пъти по-ниски като % от Брутният вътрешен продукт. Ако страната ни влага в опазване на здравето същия % от Брутният вътрешен продукт както петте страни, нарастването на човек от популацията ще е 90% или с 570 евро повече от сегашните 632 евро на човек. Публичните разноски за лекарствени артикули в България остават доста по-ниски от тези в множеството страни от Европейски Съюз и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз. Ако огромните страни отделят по 355 евро за лекарства след отчитането на Данък добавена стойност и направените отстъпки, то в България тези средства през 2019 година са били едвам 106 евро. Денев означи още, че по-високите равнища на обществени вложения в опазване на здравето водят до по-добри здравни резултати, а високото доплащане от пациентите води до ограничение на достъпа до здравна грижа.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова разяснява, че по-ниските равнища на обществените разноски на България за лекарствени артикули са свързани с по-лоши здравни резултати. Анализът регистрира, че доплащането от страна на пациентите у нас е 37% от разноските за медикаменти по лекарско наставление против 5% в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз. Освен това високото доплащане утежнява здравните резултати, като подтиква ниско равнище на придържане към лекарствена терапия.
Деян Денев добави, че съгласно разбора, сред 2015 и 2018 година пациентите в 5-те най-големи страни в Европейски Съюз са имали достъп до над два пъти повече новаторски лечения от тези в България. Освен това пациентите у нас чакат по-дълго, с цел да получат достъп до нови медикаменти, които са позволени за приложимост сред 2015 и 2018 година
Проф. Сербезова акцентира, че е нужно доста усъвършенстване на успеваемостта на опазването на здравето в България. Според разбора, България съществено изостава от 5-те най-големи страни от Европейски Съюз и страните в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), когато става въпрос за успеваемост на здравната система. Основните източници на неефективност са загуби в медицинските грижи (пациентите получават несъответствуваща или неефективна грижа с ниска или никаква полза), неефективно ръководство (лошо ръководство на ресурсите и разноски за лекарства) и неефективна държавна политика (използване на запаси, които не способстват директно за грижата за пациентите - административна тежест, злоупотреби и др.).
Председателят на Фармацевтичния съюз се спря и върху новите технологии в опазването на здравето. Чрез вложения в дигиталиация могат да се подобрят ефикасността на здравната система и да се усили достъпа на пациентите до здравни грижи. По думите й, е належащо страната ни да понижи „ хартиеното опазване на здравето “ и неговите недостатъци. Ефективността на лекуването може да бъде усъвършенствана и посредством понижаване на доплащането от пациентите и повишение степента на придържане към лечението.
Изпълнителният шеф на ARPharM посочи, че устойчивостта на финансирането на новаторски лечения може да бъде реализирана посредством въвеждане на нови модели на реимбурсиране - заплащанията въз основа на резултатите, заплащания, отсрочени във времето, абонаментни заплащания и ценообразуване въз основа на индикации . Освен това шерването на информация и здравни разбори могат да подобрят разпределението на ресурсите и ефикасното обмисляне на бюджета, като усъвършенства ефикасността на грижите за пациента, понижи ненужните процедури и разноски.
Председателят на БЛС доктор Маджаров заключи данните от показания разбор като сподели, че усъвършенстваните здравни грижи могат да понижат тежестта върху лечебните заведения и да генерират икономии на разноски за системата на опазването на здравето. Това изисква ориентиране на запаси в първична здравна помощ. Председателят на БЛС цитира данни съгласно които над 50 на 100 от лекарите на България работят в София, Пловдив и Варна, както и че 30 на 100 от медиците у над надвишават 60 години.
Д-р Маджаров показа и главните политики, към които следва да се обединят партиите в идващия парламент ,според сътрудниците в самодейността „ Заедно за повече здраве “:
Ускореното развиване на здравната система може да докара до догонване на европейските здравни индикатори в границите на идващите 10 години.
През идващите 5 години България би трябвало да догони Европейски Съюз във връзка с обществените вложения за здраве и те да се усилят от 4.2% на 8% от Брутният вътрешен продукт, или от 6 милиарда до 10 милиарда лева
Нарастването на вложенията в опазване на здравето би трябвало да бъде съпроводено от повишение на тяхната възвращаемост посредством дейно потребление и ускорена цифровизация, измерена посредством усъвършенствани здравни резултати за обществото и засилено икономическо развиване на страната.
Нужно е опазване, надграждане и оптимизация на здравноосигурителния модел с доброволни здравни фондове, които да дофинансират системата.
Нужна е държавна политика в региона на финансиране на фрагментите по райони.
Анализаторът от Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) Аркади Шарков акцентира, че с цел да се обезпечи устойчивостта на опазването на здравето в години на рецесия, е належащо да се обезпечи финансиране на системата посредством бюджетно неутрални принадлежности. По думите му на здравето би трябвало да се гледа като на стратегическа инвестиция. Според него, всеки „ мъдро “ вложен спомагателен лев в българското опазване на здравето може да донесе възвръщаемост от 3,4 лева посредством по-голяма и по-здрава работна мощ. Прозрачността при доплащанията може да докара до понижаване на персоналните разноски и да усъвършенства достъпа до здравни грижи. А въвеждането на в допълнение непринудено здравно осигуряване/застраховане може да докара до изсветляване на доплащанията и възстановяване здравето и благосъстоянието на българските пациенти, както и на медицинските експерти.
Изпълнителният шеф на ARPharM Деян Денев разгласи, че опазването на здравето е една от най-важните тематика, по която българските жители биха желали да чуят позициите на партиите, които ще вземат участие в идните парламентарни избори. Ето за какво организациите упорстват за реализиране на надпартиен консенсус за ускорено развиване на опазването на здравето в идващите 5 години. Позицията им ще бъде изпратена до всички политически сили, за които социологическите организации предвиждат, че биха могли да влязат в идващото Народно заседание.
Социологът от „ Тренд “ Димитър Ганев бе безапелационен, че българското общество чака смяна във действието на здравната система. Той напомни, че съгласно изследване на организацията от август предходната година, 63% от българите считат, че в последните години секторът се развива в отрицателна посока, а 73% декларират, че опазването на здравето има потребност от спомагателни вложения. Според 47% от респондентите, проблемите в системата се дължат на неприятния надзор, а съгласно 23% - на незадоволителното финансиране. Освен това 86% от интервюираните считат, че страната би трябвало да отделя повече средства за опазване на здравето и да се влагат по-ефективно.
Председателят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров означи, че през последното десетилетие страната ни бележи сериозен прогрес в развиването на опазването на здравето, само че към момента изоставаме от страните в Западна Европа. Tрябва да приказваме не за промени, а за ускорено развиване, което е над ползите на обособените гилдии и би трябвало да бъде и над партийните ползи. Доказателство за тази нужда е пандемията от COVID-19, която през миналата една година сподели, че не може да има мощна страна и сполучлива стопанска система без положително опазване на здравето. Д-р Маджаров цитира разбор, в който се прави съпоставяне с 5-те най-големи страни в Европейския съюз. Данните сочат, че продължителността на живота у нас се е нараснала, само че българите към момента живеят 7 години по-малко спрямо жителите на тези страни. Според анализаторите, със сегашните темпове на развиване на опазването на здравето ще са ни нужни 38 години, с цел да догоним междинната дълготрайност на живота в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз (82 години). Страната ни изостава и при предотвратимата смъртност - в България тя е близо 3 пъти по-висока. Докладът регистрира, че смъртността от сърдечно-съдови болести в страната ни понижава, само че към момента е два до три пъти по-висока по отношение на петте страни. Според документа, със сегашните темпове на развиване на опазването на здравето на България ще й отнеме повече от 50 години, с цел да догони 5-те най-големи страни в Европейски Съюз по предотвратима смъртност от исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдови болести.
Деян Денев добави, че у нас обществените вложения в опазване на здравето са съвсем два пъти по-ниски като % от Брутният вътрешен продукт. Ако страната ни влага в опазване на здравето същия % от Брутният вътрешен продукт както петте страни, нарастването на човек от популацията ще е 90% или с 570 евро повече от сегашните 632 евро на човек. Публичните разноски за лекарствени артикули в България остават доста по-ниски от тези в множеството страни от Европейски Съюз и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз. Ако огромните страни отделят по 355 евро за лекарства след отчитането на Данък добавена стойност и направените отстъпки, то в България тези средства през 2019 година са били едвам 106 евро. Денев означи още, че по-високите равнища на обществени вложения в опазване на здравето водят до по-добри здравни резултати, а високото доплащане от пациентите води до ограничение на достъпа до здравна грижа.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова разяснява, че по-ниските равнища на обществените разноски на България за лекарствени артикули са свързани с по-лоши здравни резултати. Анализът регистрира, че доплащането от страна на пациентите у нас е 37% от разноските за медикаменти по лекарско наставление против 5% в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз. Освен това високото доплащане утежнява здравните резултати, като подтиква ниско равнище на придържане към лекарствена терапия.
Деян Денев добави, че съгласно разбора, сред 2015 и 2018 година пациентите в 5-те най-големи страни в Европейски Съюз са имали достъп до над два пъти повече новаторски лечения от тези в България. Освен това пациентите у нас чакат по-дълго, с цел да получат достъп до нови медикаменти, които са позволени за приложимост сред 2015 и 2018 година
Проф. Сербезова акцентира, че е нужно доста усъвършенстване на успеваемостта на опазването на здравето в България. Според разбора, България съществено изостава от 5-те най-големи страни от Европейски Съюз и страните в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), когато става въпрос за успеваемост на здравната система. Основните източници на неефективност са загуби в медицинските грижи (пациентите получават несъответствуваща или неефективна грижа с ниска или никаква полза), неефективно ръководство (лошо ръководство на ресурсите и разноски за лекарства) и неефективна държавна политика (използване на запаси, които не способстват директно за грижата за пациентите - административна тежест, злоупотреби и др.).
Председателят на Фармацевтичния съюз се спря и върху новите технологии в опазването на здравето. Чрез вложения в дигиталиация могат да се подобрят ефикасността на здравната система и да се усили достъпа на пациентите до здравни грижи. По думите й, е належащо страната ни да понижи „ хартиеното опазване на здравето “ и неговите недостатъци. Ефективността на лекуването може да бъде усъвършенствана и посредством понижаване на доплащането от пациентите и повишение степента на придържане към лечението.
Изпълнителният шеф на ARPharM посочи, че устойчивостта на финансирането на новаторски лечения може да бъде реализирана посредством въвеждане на нови модели на реимбурсиране - заплащанията въз основа на резултатите, заплащания, отсрочени във времето, абонаментни заплащания и ценообразуване въз основа на индикации . Освен това шерването на информация и здравни разбори могат да подобрят разпределението на ресурсите и ефикасното обмисляне на бюджета, като усъвършенства ефикасността на грижите за пациента, понижи ненужните процедури и разноски.
Председателят на БЛС доктор Маджаров заключи данните от показания разбор като сподели, че усъвършенстваните здравни грижи могат да понижат тежестта върху лечебните заведения и да генерират икономии на разноски за системата на опазването на здравето. Това изисква ориентиране на запаси в първична здравна помощ. Председателят на БЛС цитира данни съгласно които над 50 на 100 от лекарите на България работят в София, Пловдив и Варна, както и че 30 на 100 от медиците у над надвишават 60 години.
Д-р Маджаров показа и главните политики, към които следва да се обединят партиите в идващия парламент ,според сътрудниците в самодейността „ Заедно за повече здраве “:
Ускореното развиване на здравната система може да докара до догонване на европейските здравни индикатори в границите на идващите 10 години.
През идващите 5 години България би трябвало да догони Европейски Съюз във връзка с обществените вложения за здраве и те да се усилят от 4.2% на 8% от Брутният вътрешен продукт, или от 6 милиарда до 10 милиарда лева
Нарастването на вложенията в опазване на здравето би трябвало да бъде съпроводено от повишение на тяхната възвращаемост посредством дейно потребление и ускорена цифровизация, измерена посредством усъвършенствани здравни резултати за обществото и засилено икономическо развиване на страната.
Нужно е опазване, надграждане и оптимизация на здравноосигурителния модел с доброволни здравни фондове, които да дофинансират системата.
Нужна е държавна политика в региона на финансиране на фрагментите по райони.
Анализаторът от Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) Аркади Шарков акцентира, че с цел да се обезпечи устойчивостта на опазването на здравето в години на рецесия, е належащо да се обезпечи финансиране на системата посредством бюджетно неутрални принадлежности. По думите му на здравето би трябвало да се гледа като на стратегическа инвестиция. Според него, всеки „ мъдро “ вложен спомагателен лев в българското опазване на здравето може да донесе възвръщаемост от 3,4 лева посредством по-голяма и по-здрава работна мощ. Прозрачността при доплащанията може да докара до понижаване на персоналните разноски и да усъвършенства достъпа до здравни грижи. А въвеждането на в допълнение непринудено здравно осигуряване/застраховане може да докара до изсветляване на доплащанията и възстановяване здравето и благосъстоянието на българските пациенти, както и на медицинските експерти.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ