Психолозите Марте Отен и Кай Йонас от Университета в Амстердам

Психолозите Марте Отен и Кай Йонас от Университета в Амстердам вземат решение да надникнат в мозъците на участниците в опит, изложени на разнообразни страсти чрез индуциращи сюжети. Те съпоставят електроенцефалограми (ЕЕГ) на участниците, преживяващи три типа страсти - боязън, благополучие и оскърбление. Сценарият за унижението е представлявал следното: “Срещате се с някого, с който сте се срещнали в интернет. Човекът ви вижда, оглежда ви, обръща се и бързо се отдалечава. ” Мисля, че всички можем да се съгласим – този сюжет може да накара всеки един от нас да се почувства потиснат. 

Отен и Йонас съумяват да измерят два параметъра на мозъчната интензивност в прекарването на участниците – силата на негативното прекарване от всяка страст и степента на интензитета му.

Резултатите демонстрират, че чувството за оскърбление е по-негативно от страха и по-интензивно от щастието – нещо, за което надали си даваме сметка.

От това изследване можем да разберем, че мозъкът ни по никакъв начин не обича да бъдем унижавани. Срамът освен ни кара да се усещаме зле, само че степента, до която той задейства мозъка ни, е доста по-силно изразена в сравнение с всички останали страсти.

Усещането за оскърбление е по-негативно от страха и по-интензивно от щастието.Ако сте обожател на сарказма и иронията, добре е да си дадете сметка какъв брой нараняващи можете да бъдете за другите с това. Стига, несъмнено, да не задачите точно да ги уязвите, тъй като тогава може да сте сигурни, че ще съумеете. В случай, че по-скоро бихте желали да посочите на другар, непосредствен, родственик къде бърка, унижението не е най-подходящият инструмент за задачата. Има други, щадящи способи да предадем коригиращите си послания към тези, за които сме загрижени или на които желаеме да помогнем някак. Всяка рецензия, поднесена по този начин, че да резервира самоуважението на другия човек, е най-хубавият метод да се избегне непотребното оскърбление, причиняващо толкоз мъчително прекарване.

Както при всички страсти, по този начин и при унижението зависи от какъв ъгъл тълкуваме обстановката. Според когнитивните теории за страстта методът, по който се усещаме, е директна функционалност от метода, по който мислим. Още Хамлет го е споделил толкоз добре: “Няма нищо, положително или неприятно, което да не е направено такова от нашето мислене. ”

Ако ненавиждате да грешите пред другите, може би е добре да преразгледате мислите си по време на съответно отрицателно прекарване в сходна обстановка. Ако оскърбление е страстта, която следва от възприятието за загуба на статус, може би би трябвало да предефинирате обстановката, с цел да намалите тежестта на статуса в това уравнение.