14 млн лева за БГ музикантите за 2020 година
Приходи в размер на почти 13,8 милиона лева (8,4 млн. долара) регистрира българската звукозаписна промишленост за последната година, разбра HotArena.
Напук на международната пандемия от COVID-19 музикалният пазар у нас не се е свил спрямо 2019 година Дори в противен случай – следи се растеж в размер на 12,6% спрямо година по-рано.
Основен съставен елемент в оптимистичната обща равносметка е стриймингът. В обстановка на обществена изолираност и локдаун, навиците и опциите на потребителите да достъпват музика претърпяха смяна. Така, наклонността за понижаване на физическите продажби и увеличение на слушането на музика онлайн се ускори през 2020 година
С голям растеж от 47,7 на 100 са се нараснали приходите от стрийминга на български звукозаписи спрямо 2019-а. „ Физическите продажби, приходите от групово ръководство и синхронизационните покупко-продажби претърпяха спад, само че стриймингът резервира своите лидерски позиции. Това съумя отчасти да компенсира загубите. Оцеляха тези, които интензивно цифровизираха своя репертоар “, оповестява изпълнителният шеф на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) Ина Килева. Основен фактор по отношение на развиването на родната промишленост ще бъде въвеждането на измененията, предвиждани от Европейски Съюз за авторското право в цифрова среда, изясни Франсес Муур, основният изпълнителен шеф на Международната федерация на звукозаписната промишленост (IFPI). „ Важно е всеки да схваща по какъв начин може да доближи законно до музиката онлайн, като би трябвало да му се даде опция да го направи. (...) Там, където съществуват, изключения от авторското право, те би трябвало да бъдат лимитирани, ясно дефинирани и тясно ориентирани. „ Гъвкавите “ изключения могат да доведат до използуване “, гласи част от годишния отчет на IFPI, който беше показан по-рано през днешния ден.
Към момента страната ни стои зад едвам 0,04% от общите доходи на международната звукозаписна промишленост. За 2020 година тя е спечелила 21,6 милиарда $ или това са 35,52 милиарда лева Над половината от сумата пък е от стрийминг перото, в което се включва по едно и също време излъчването както на абонаментен принцип, по този начин и безплатното за крайния консуматор, което печели от реклама. В България разликата във въздействието на онлайн потреблението се усеща по-силно. В международен мащаб приходите от стрийминг са нарастнали с няма и 20 на 100 спрямо 2019 година
Въпреки това България се подрежда на опашката в международната ранглиста на музикалните пазари. България е на 57-о място от общо 70-те страни, обсъждани от Международната федерация на звукозаписната промишленост (IFPI). Латинска Америка през последните години е най-бързо развиващият се район на музикалната международна карта. Приходите от стрийминг там съставляват 84% от общите такива за 2020-а.
Най-голям спад на интернационално равнище се усеща при продажбите на физическите носители като CD-та, DVD-та и други и най-много при отчисленията от правата при осъществявания онлайн, които понижиха с 53 милиона $, написа Телеграф.
Напук на международната пандемия от COVID-19 музикалният пазар у нас не се е свил спрямо 2019 година Дори в противен случай – следи се растеж в размер на 12,6% спрямо година по-рано.
Основен съставен елемент в оптимистичната обща равносметка е стриймингът. В обстановка на обществена изолираност и локдаун, навиците и опциите на потребителите да достъпват музика претърпяха смяна. Така, наклонността за понижаване на физическите продажби и увеличение на слушането на музика онлайн се ускори през 2020 година
С голям растеж от 47,7 на 100 са се нараснали приходите от стрийминга на български звукозаписи спрямо 2019-а. „ Физическите продажби, приходите от групово ръководство и синхронизационните покупко-продажби претърпяха спад, само че стриймингът резервира своите лидерски позиции. Това съумя отчасти да компенсира загубите. Оцеляха тези, които интензивно цифровизираха своя репертоар “, оповестява изпълнителният шеф на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) Ина Килева. Основен фактор по отношение на развиването на родната промишленост ще бъде въвеждането на измененията, предвиждани от Европейски Съюз за авторското право в цифрова среда, изясни Франсес Муур, основният изпълнителен шеф на Международната федерация на звукозаписната промишленост (IFPI). „ Важно е всеки да схваща по какъв начин може да доближи законно до музиката онлайн, като би трябвало да му се даде опция да го направи. (...) Там, където съществуват, изключения от авторското право, те би трябвало да бъдат лимитирани, ясно дефинирани и тясно ориентирани. „ Гъвкавите “ изключения могат да доведат до използуване “, гласи част от годишния отчет на IFPI, който беше показан по-рано през днешния ден.
Към момента страната ни стои зад едвам 0,04% от общите доходи на международната звукозаписна промишленост. За 2020 година тя е спечелила 21,6 милиарда $ или това са 35,52 милиарда лева Над половината от сумата пък е от стрийминг перото, в което се включва по едно и също време излъчването както на абонаментен принцип, по този начин и безплатното за крайния консуматор, което печели от реклама. В България разликата във въздействието на онлайн потреблението се усеща по-силно. В международен мащаб приходите от стрийминг са нарастнали с няма и 20 на 100 спрямо 2019 година
Въпреки това България се подрежда на опашката в международната ранглиста на музикалните пазари. България е на 57-о място от общо 70-те страни, обсъждани от Международната федерация на звукозаписната промишленост (IFPI). Латинска Америка през последните години е най-бързо развиващият се район на музикалната международна карта. Приходите от стрийминг там съставляват 84% от общите такива за 2020-а.
Най-голям спад на интернационално равнище се усеща при продажбите на физическите носители като CD-та, DVD-та и други и най-много при отчисленията от правата при осъществявания онлайн, които понижиха с 53 милиона $, написа Телеграф.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ