Придворните балове в Европа водят началото си от ХІV век.

Придворните балове в Европа водят началото си от ХІV век. Смята се, че първият бал се е състоял през 1385 година в град Амиен, Северна Франция. Той бил във връзка брака на френския крал Шарл VI и херцогиня Изабела Баварска.

Последвала дълга пауза чак до XVII век. В този интервал баловете не били изключително известни измежду кралете и благородниците. Били проведени единствено понякога при по-големи и значими празнични събития.

Едва кралят на Франция Анри IV (упр. 1594-1610) почнал по-често да дава балове. Най-голямата си известност тези развлечения достигнали при крал Людовик XIV (упр. 1643-1715). Именно тогава етикетът на баловете бил създаден в детайли и те се трансформирали в основната част на придворните празненства в Европа. Френският замък Версай задавал звук, а другите владетелски дворове му подражавали.

Но след така наречен „ Велика френска гражданска война “ Париж изгубил своето културно значение. Част от френските аристократи били безмилостно избити, други избягали в чужбина и доста от тях се заселили във Виена. Затова и центърът на балната просвета се преместил там. Така почнали фамозните „ виенски балове “.

В Руската империя основател на баловете бил Петър Велики, който желал, за положително или за неприятно, да „ европеизира “ страната. Но пълноценните придворни балове в Русия станали нормална процедура едвам при императрица Елизавета Петровна, управлявала в интервала 1741-1761. Те траяли при Екатерина Велика, която царувала 34 години (1762-1796). Тя считала, че който танцува и пее, зло не мисли.

През XIX век баловете в съветския двор станали нормално събитие. Но не всички императори харесвали сходни тържества. Например, Николай I (упр. 1825-1855) не можел да ги понася. Затова пък жена му, императрица Александра Фьодоровна, обожавала танците.

При Александър II (Цар Освободител) било тъкмо противоположното. Съпругът обичал да танцува, а императрицата Екатерина Михайловна гледала на това като на досадно обвързване.

Едрият и тежък император Александър III също не обичал танците, само че за брачната половинка му – императрица Мария Фьодоровна, те били обичано забавление.

Последният съветски император – Николай ІІ, бил ослепителен танцьор. Това не може да се каже за неговата брачна половинка Александра Фьодоровна. Краката й постоянно я болели и по тази причина сходни занимания били същинско изтезание за императрицата.

Придворните балове в Руската империя се посещавали най-вече от високопоставени хора дружно с техните съпруги и дъщери. Този, който се удостоявал с такава чест, получавал покана. Понякога в такива предложения забравяли да впишат брачната половинка или дъщерята. Това, естествено, провокирало неодобрение. Налагало се да желаят допълнители предложения с нужните имена.

Самият бал включвал, с изключение на танци, вечеря с театрално зрелище. Гостите дошли в двореца със лични файтони. Затова стотици файтони се струпвали към парадния вход. Понякога хората били принудени да стоят в тапи из околните улици по няколко часа, с цел да се придвижат напред.

В самия замък настъпвала блъсканица. Връхните облекла се предавали на чиновниците в дрешника. Тази работа била поверена на мъже-камериери и на бойци от гвардейските полкове. Върху всяко палто или покривало се закачвала картичка с името на притежателя. След края на бала тълпата се втурвала към дрешника. В хаоса обърквали шубите, наметалата и шинелите. Някои посетители въобще не можели да намерят облеклата си. Но на другия ден постоянно ги откривали. На такива събития не се случвало да откраднат дреха.

Всички мъже идвали на придворните балове в мундири – чиновнически или военни. Императорът обличал униформата на един от гвардейските полкове; нормално на оня, който бил дежурен сега.

Офицери от армията постоянно участвали на баловете. При това те не се нуждаели от предложения. Просто в полка съобщавали, че на бала би трябвало да има еди-колко си офицери – а командирът самичък определял кой ще отиде. Задачата на гвардейските офицери била една от най-важните за приятната атмосфера на бала: те трябвало да забавляват дамите, които се оказвали без кавалери. Танцували с тях и водели всемирски диалози – всички били аристократи и умеели да се държат по отговарящ метод. Ето за какво, в цялото това море от занимания нито една дама не се чувствала самотна, забравена и изоставена. Напротив, щом някоя се оказвала сама, пред нея незабавно изниквал висок млад хубавец в ослепително красивата си гвардейска униформа. Особено се откроявали мундирите на прославените съветски хусари. И дамата прекарвала прелестно времето си в компанията на грациозен мъж.

Нямало ограничавания в дамското облекло. Дамите следвали модата съгласно финансовите си благоприятни условия. В същото време супер-модното облекло не се приветствало. На тези, които се контели с последни парижки новости, ехидно се присмивали зад тила им.

Последният велможа бал в Руската империя се състоял през 1913 година, когато династията Романови навършила 300 години. А сетне избухнала Първата международна война и никому към този момент не било до балове. След това болшевиките изоставили тези красиви и обилни тържества, считайки ги за отживелици от остарелия режим.

Но спомените за луксозните балове на Руската империя останала в историческата памет на хората. Днес традицията се възражда послучай някои празници, като в този момент тези събития се назовават „ офицерски балове “.

Може би в памет на напетите офицери от императорската армия, чието обвързване било да не оставят нито една дама да се усеща подценена и самотна.