Турция и Гърция да продължат диалога си, за да се избегнат опасни конфликти
През идващите дни ще се състоят значими срещи сред Турция и Гърция. Първо военни представители на двете страни ще възобновят в границите на НАТО диалозите за понижаване на напрежението след двумесечно спиране. Нещо по-важно - проучвателните договаряния сред Турция и Гърция ще се възобновят с 61-ия им кръг на 25 януари в Истанбул.
Тези два механически механизма имат за цел да понижат риска от въоръжен спор в Егейско и Средиземно море и да търсят пътища за решение на съществуващите проблеми в тези райони.
Въпреки че Анкара и Атина имат изцяло противоположни гледни точки за наличието на проучвателните договаряния, общото решение за възобновяването им след петгодишна пауза приказва единствено по себе си. Срещата в Истанбул ще даде на двете страни значима опция да създадат цялостна оценка на въпросите, обсъждани в 60 кръга договаряния от 2004 година насам.
Не е загадка, че Гърция изпитва паники по отношение на тези диалози, настоявайки, че определянето на морските граници е единственият проблем сред двете страни в Егейско море. Външният министър Мевлют Чавушоглу обаче даде да се разбере, че на диалозите ще бъде обиден и въпросът за гръцките искания за въздушно пространство от 10 благи, милитаризацията на някои гръцки острови и зоните за изследване и избавителни интервенции.
" Това ще бъде 61-ата среща. Въпросите, които бяха обсъждани на 60 срещи, ще бъдат разисквани и на 61-ата. Така че не е единствено въпросът за морското делимитиране ", сподели Чавушоглу. " Ако те кажат, че не желаят да разискват тези въпроси, тогава провеждането на проучвателните диалози няма да има смисъл ", разяснява Чавушоглу преди договарянията.
Като се има поради обстоятелството, че Съединени американски щати, Европейският съюз и водещи страни в НАТО, като Англия, Франция и Германия, приветстваха и мощно поддържаха началото на турско-гръцките диалози, ще бъде мъчно за Гърция да напусне масата на договаряния, единствено тъй като не е съгласна с тяхната цел.
Естествено, тези диалози сред високопоставени цивилни и военни представители би трябвало да бъдат преплетени и с разговор сред държавните управления, с цел да доведат до резултат. Тече подготовка в тази тенденция, съгласно външния министър Чавушоглу, който се базира на самодейността на албанския министър председател Еди Рама да събере двамата външни министри в Тирана.
" Казах на Еди Рама, че съм подготвен да се срещна с (гръцкия външен министър) Никос (Дендиас), когато той е подготвен за среща. Топката в този момент е в тяхното поле. Бях осведомен, че гръцката страна поддържа концепцията за среща след проучвателните договаряния ", сподели Чавушоглу.
Среща сред двамата външни министри сигурно е нужна за обмисляне на бъдещи политически съвещания и за нормализиране на връзките. Тя също по този начин ще помогне на двете страни да уговорят среща сред президента Реджеп Тайип Ердоган и гръцкия министър председател Кириакос Мицотакис в границите на Съвета за съдействие на високо ниво, който ще се организира в Солун.
Говорейки пред публицисти на 15 януари, самият Ердоган изрази подготвеност за среща с Мицотакис. Той приказва за желанието си да се срещне с гръцкия министър председател и по време на телефонен диалог с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен при започване на януари. " Винаги желая да се срещна с гръцкия министър председател. Това не е проблем за мен. Когато назреят изискванията за това, първо ще се срещнат нашите другари (външните министри) и по-късно ние ще се срещнем ", сподели Ердоган в телефонния диалог с фон дер Лайен.
Разочаровано от решенията на Европейския съвет предишния месец, който не утвърди глобите против Анкара, за които настояваше Атина, гръцкото държавно управление сигурно се нуждае от време, с цел да приготви гръцката общност за нов ангажимент с турската страна. Според гръцки медии Мицотакис не изключва опцията за среща с Ердоган, само че в това време той не желае да остава усещане, че е прекомерно въодушевен за такава среща.
Както бе упоменато нагоре, Гърция първо ще изчака приключването на проучвателните диалози на 25 януари. След това ще види по какъв начин ще приключи срещата на високо ниво Турция-ЕС. Междувременно Гърция ще продължи натиска върху Европейски Съюз минимум да разшири обсега на рестриктивните ограничения против виновни турски представители, участващи в сондажните действия в Източното Средиземноморие.
Колебанието на Гърция за приемане на ново съглашение в връзките с Турция е разбираемо, само че единствено до някаква степен. Сегашното положение на нещата обрисува бърза нормализация на връзките сред Анкара и Брюксел, както и сред Турция и основни европейски страни, като Франция. Новият климат сигурно ще бъде от изгода за всички страни в Европа и по-широкия район.
Много значимо е Турция и Гърция да развият нова политическа рамка и да продължат разговора между тях, с цел да бъдат избегнати рискови спорове.
Тези два механически механизма имат за цел да понижат риска от въоръжен спор в Егейско и Средиземно море и да търсят пътища за решение на съществуващите проблеми в тези райони.
Въпреки че Анкара и Атина имат изцяло противоположни гледни точки за наличието на проучвателните договаряния, общото решение за възобновяването им след петгодишна пауза приказва единствено по себе си. Срещата в Истанбул ще даде на двете страни значима опция да създадат цялостна оценка на въпросите, обсъждани в 60 кръга договаряния от 2004 година насам.
Не е загадка, че Гърция изпитва паники по отношение на тези диалози, настоявайки, че определянето на морските граници е единственият проблем сред двете страни в Егейско море. Външният министър Мевлют Чавушоглу обаче даде да се разбере, че на диалозите ще бъде обиден и въпросът за гръцките искания за въздушно пространство от 10 благи, милитаризацията на някои гръцки острови и зоните за изследване и избавителни интервенции.
" Това ще бъде 61-ата среща. Въпросите, които бяха обсъждани на 60 срещи, ще бъдат разисквани и на 61-ата. Така че не е единствено въпросът за морското делимитиране ", сподели Чавушоглу. " Ако те кажат, че не желаят да разискват тези въпроси, тогава провеждането на проучвателните диалози няма да има смисъл ", разяснява Чавушоглу преди договарянията.
Като се има поради обстоятелството, че Съединени американски щати, Европейският съюз и водещи страни в НАТО, като Англия, Франция и Германия, приветстваха и мощно поддържаха началото на турско-гръцките диалози, ще бъде мъчно за Гърция да напусне масата на договаряния, единствено тъй като не е съгласна с тяхната цел.
Естествено, тези диалози сред високопоставени цивилни и военни представители би трябвало да бъдат преплетени и с разговор сред държавните управления, с цел да доведат до резултат. Тече подготовка в тази тенденция, съгласно външния министър Чавушоглу, който се базира на самодейността на албанския министър председател Еди Рама да събере двамата външни министри в Тирана.
" Казах на Еди Рама, че съм подготвен да се срещна с (гръцкия външен министър) Никос (Дендиас), когато той е подготвен за среща. Топката в този момент е в тяхното поле. Бях осведомен, че гръцката страна поддържа концепцията за среща след проучвателните договаряния ", сподели Чавушоглу.
Среща сред двамата външни министри сигурно е нужна за обмисляне на бъдещи политически съвещания и за нормализиране на връзките. Тя също по този начин ще помогне на двете страни да уговорят среща сред президента Реджеп Тайип Ердоган и гръцкия министър председател Кириакос Мицотакис в границите на Съвета за съдействие на високо ниво, който ще се организира в Солун.
Говорейки пред публицисти на 15 януари, самият Ердоган изрази подготвеност за среща с Мицотакис. Той приказва за желанието си да се срещне с гръцкия министър председател и по време на телефонен диалог с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен при започване на януари. " Винаги желая да се срещна с гръцкия министър председател. Това не е проблем за мен. Когато назреят изискванията за това, първо ще се срещнат нашите другари (външните министри) и по-късно ние ще се срещнем ", сподели Ердоган в телефонния диалог с фон дер Лайен.
Разочаровано от решенията на Европейския съвет предишния месец, който не утвърди глобите против Анкара, за които настояваше Атина, гръцкото държавно управление сигурно се нуждае от време, с цел да приготви гръцката общност за нов ангажимент с турската страна. Според гръцки медии Мицотакис не изключва опцията за среща с Ердоган, само че в това време той не желае да остава усещане, че е прекомерно въодушевен за такава среща.
Както бе упоменато нагоре, Гърция първо ще изчака приключването на проучвателните диалози на 25 януари. След това ще види по какъв начин ще приключи срещата на високо ниво Турция-ЕС. Междувременно Гърция ще продължи натиска върху Европейски Съюз минимум да разшири обсега на рестриктивните ограничения против виновни турски представители, участващи в сондажните действия в Източното Средиземноморие.
Колебанието на Гърция за приемане на ново съглашение в връзките с Турция е разбираемо, само че единствено до някаква степен. Сегашното положение на нещата обрисува бърза нормализация на връзките сред Анкара и Брюксел, както и сред Турция и основни европейски страни, като Франция. Новият климат сигурно ще бъде от изгода за всички страни в Европа и по-широкия район.
Много значимо е Турция и Гърция да развият нова политическа рамка и да продължат разговора между тях, с цел да бъдат избегнати рискови спорове.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ