Неолиберализмът - новата квазирелигия, която отхвърля белия хетеросексуален мъж
През последното десетилетие осезаемо се покачва наличието на демократичните хрумвания в западните просвета и изкуство. Либералното кино, властващо в международния културен център Холивуд, пробва все по-дръзко и изрично да постанова концепциите си навсякъде. Насищането и одързостяването водят до ценностни, етични и морални промени, в резултат на които са вероятни даже геополитически трансформации. Все по-отчуждени и непредставени остават консервативно мислещите, искащите да се либерализират от либерализма. Ограничава се политическото и културното пространство на традиционализма и консерватизма, чиито изразители понижават.
Политическата уместност е може би най-популярния и най-ранния способ за налагане на демократичните хрумвания, който се пробва да приложи нова връзка като унищожаване на вербалната дискриминация и отбягване на използването на оскърбителна и обидна лексика – „ чернокож ” става „ афроамериканец ”. С смяната на езика, настояват теоретиците, хората ще трансформират мисленето си и ще си (само)наложат по-толерантно държание и публични изяви по отношение на дискриминирани групи. Подкрепата на политическата уместност посредством проявление на непривилегированото състояние и потискането на дискриминираните групи се осъществя сполучливо през изкуството.
Филмът „ Лунна светлина ” от 2016 година споделя за тежкия, измъчен живот на негър, гей юноша от гетото, с деградирала майка и без татко. Филмът внушава - в случай че не сте били оскъдно, черно, унизено, гей момче без семейство, то сте щастливци и привилегировани, по тази причина бъдете толерантни. Чернокожите (етническите малцинства) не са израснали (живели) в комфорт, по тази причина дано сме политически правилни по отношение на тях. Заради високото си качество и евентуално поради концентрацията на голям брой дискриминационни характерности в един персонаж, филмът е награден с три награди „ Оскар ” за 2017 година – „ Най-добър филм ”, „ Най-добър приспособен сюжет ” и „ Най-добра поддържаща роля ”. Носител е и на още 220 други награди.
Следващата година Оскарите обира „ Формата на водата ” – общо 4, измежду които значимите „ Най-добър филм ” и „ Най-добра постановка ”. Получава и още 137 други оценки на други кинофестивали. Във кино лентата е изявен персонажът на белия хетеросексуален мъж (Майкъл Шанън), който, ей по този начин, без основателна причина тормози всички - творение, чистачки (жени), гейове, руснаци (чужденци), които ще се обединят против него. Показани са голям брой разнообразни субекти на дискриминация, всички унизени от ясно дефиниран представител на противостояща привилегирована група. (Ако се абстрахираме от актуалната рецензия на демократичния уклон в тях и двата кино лентата са върхово постижение в киноизкуството.)
Ирини Зикидис: Няма да простя на демократичната теория, че трансфораха терора в всекидневие
" Влиза във Англия като емигрант, с много замъглен генезис. През годините дава разнообразни версии - че идва от Сирия, Ирак, Йордания....
Прочети повече
Промяната през тези две години илюстрира одързостяването на методите за налагане на демократичната идеология. А тези способи са все по-провокативни – от опити да репрезентира тежкото състояние на маргинализирани групи, с цел да реализира приемливост и емпатия в „ Лунна светлина ”, до изтъкване и обвинение на съответна социална група, дискриминираща останалите във „ Формата на водата ”. Мъжът, съгласно демократичната агитация, дискриминира останалите. Създаден е стандарт, който в всеобщия случай не подхожда на действителността, все пак в случай че на някоя група нещо не ѝ се получава, отговорен е той. Вменената виновност има доста необикновен темперамент, тъй като когато се одобри и се интериоризира, може да промени себевъзприемането и държанието. Приелият виновността стартира да вижда себе си като доста по-лош в сравнение с е в действителност, да се усеща като опресор, принудител даже и при най-безобидно прикосновение с малцинствата. Такава виновност не може да се изкупи, само че хронично изисква и подтиква да се вършат отстъпки към малцинствата оттатък коректността и толерантността.
„ Лунна светлина ” и „ Формата на водата ” са едвам дребна част от цунамито демократично кино, Оскарово или касово, което залива съзнанието на фена и му постанова да го одобри като доминантна хармония и нравственос, че всичко друго е неверно, греховно, незаслужено, неправоверно.
Следващата година на сцената излизат Леонардо Ди Каприо, Брад Пит и Куентин Тарантино, чийто финален филм „ Имало едно време в Холивуд ” е закостенял абсолют. Филмът споделя за положителното остаряло време, „ отречения ” свят на привилегированите мъже и дами, за подредeния от тях живот в Съединени американски щати в края на 60те години на XX-ти век. Ди Каприо (Рик Долтън) и Пит (Клиф Буут) основават надалеч по-реалистични персонажи от упрекваните в демократичното кино. Рик Долтън е артист, чийто продължителен проблем е залязващата му кино кариера - към този момент не е първа младост и е декласиран до функции на негативен воин в нискоразредни филми. Той се пробва да бори с неподходящата обстановка, в която се е озовал, без да счита, че различен му е отговорен. Показателна е сцената с момиченцето актриса, която му „ скрива шапката ” с упоритост, метод към ролята си и перфекционизъм, а той е препил и препушил предната вечер. Намирайки се на ръба на евентуален за края на цялата му кариера неуспех, Рик Долтън се активизира, самонадмогва и заслужава аплодисментите на сътрудниците си.
Още по-интересен е персонажът Клиф Буут. Брад Пит играе изпаднал каскадьор, който живее самичък в каравана, недолюбван е от сътрудниците си от филмовата промишленост и е обвинен, че е умъртвил жена си. Въпреки непривилегированото си състояние Клиф е пич и не е сърдит на заобикалящия го свят, макар че е дискриминиран и предизвикан. На снимачната площадка среща Брус Ли, който пренебрежително го провокира да се бият и Клиф Буут му хвърля един пердах. Да подвие опашка, когато е предизвикан и предизивикан? Тарантино загатва желанията си – дали малцинствата постоянно сами не са провокатори, дали не желаят много повече от приемливост?
През целия филм героят на Брад Пит флиртува с млада хипи мацка, която е малолетна, само че даже когато тя се качва в колата му, подвига голите си стъпала на таблото и ляга в скута му, той не се възползва. Попадат в „ леговището ” на хипитата, където интуицията му подсказва, че се случва нещо неправилно, тъй като се пробват да го лимитират и нарязват гумите на колата му. Втори агресор е набит.
Дахер Ламот: Във Англия ще вкарват в пандиза всеки, предизвикал психическа контузия на някого в обществените мрежи
Във Англия ще вкарват до две години в пандиза всеки, който вероятно е предизвикал психическа контузия на някого в Туитър, Фейс...
Прочети повече
През това време колежката им Марго Роби изиграва сюжетна линия с частична меродавност в действителния живот. Тя пресъздава актрисата (жива и здрава във филма) Шарън Тейт, която през 1969 година с още четирима души са убити от хипитата на Чарлс Менсън в дома, който споделя с режисьора Роман Полански. Към момента на гибелта си тя е бременна в осмия месец.
В огромния край Ди Каприо и Пит се напиват по другарски и по прилика с действителната история за Шарън Тейт, без основателна причина са нападнати от хипитата в дома им. Клиф ги пребива, а Долтън вади горелката и опожарява едната нападателка. Всички с изключение на хипитата оцеляват.
В „ Имало едно време в Холивуд ” привилегированите групи не демонстрират непредизвикана експанзия и самоцелна борба, а са естествени хора със своите компликации и рецесии. Образите на Тарантино отхвърлят обвиняванията, че са малцинствени опресори, непровокирани насилници, полови хищници. Ако обаче малцинствените групи преминат толерантността, която, демонстрира кино лентата, би трябвало да бъде двупосочна и посегнат на света, който точно привилегированите са построили, ще срещнат отпор. Белият хетеросексуален мъж се изправя против експанзията към него, с цел да се самоутвърди, когато мексиканци, бруслита и хипита желаят да го наврат в „ кучи... ”. По завета „ Като не щеш мира, на ти брадва ” на един различен реакционер.
„ Имало едно време в Холивуд ” чертае ясна демаркационна линия сред консерватизма от една страна и супремасистки или неофашистки трендове от друга. В актуалния свят потисничеството, особено за последните две посочени идеологии, не съществува. Малцинствата са обезпечени де юре, а съгласно Тарантино и де факто – не са предумишлено агресирани, нито потискани. Супремасизмът и фашизмът са останали в предишното. Това, което продължава да тормози либерализма е остатъчната дискриминация, а задачата му е да сътвори обществен комфорт, в действителност равни благоприятни условия за всички и отплата на нанесените по-рано вреди. Ето за какво с изключение на относително допустимата „ Политическа уместност ” постанова и „ Обратна дискриминация ”.
Обратната (позитивна) дискриминация се пробва да издигне членове от малцинствени или исторически непривилегировани групи пред членове на преобладаващата социална група. Обратната дискриминация предизвиква равенството посредством планувано предизвикателство на неравноправие – основава избрани удобни условия за дискриминираните. Ако в предишен стадий към дискриминирания е задоволително да се демонстрира приемливост, то противоположната дискриминация поправя съществуващия ред в негова изгода като го издига, слага го в центъра, прави го протагонист, индивид за удивление. Супермен става бисексуален.
Психолог за бисексуалния Супермен: Много е рисково да се написа на тази тематика
" Много е рисково да се написа на тази тематика, тъй като локалният феодал не утвърждава отзиви разнообразни от формалната адженда. Ама ще опитам през днешния ден,...
Прочети повече
На 11 октомври 2021 година американското издателство на комикс списания и книги „ Ди Си Комикс “ разгласи парадокса, че новият Супермен, който е наследник на Кларк Кент и Лоис Лейн, ще има сантиментална връзка с мъж. „ Ди Си Комикс “ е една от двете най-големи американски комикс компании, от чиито комикси произлизат част от най-касовите филми за супергерои – Батман, Супермен, Жената знамение, Лигата на справедливостта и други
На 21 октомври 2021 година президентът на Русия Владимир Путин произнася тирада на спорен конгрес „ Валдай “ в Сочи. В речта си, удостоверява консервативните си убеждения и разкритикува изострянето на тона на западния демократизъм: „ Борбата за пълноправие и срещу дискриминирането се трансформира в нападателен догматизъм ”. Дори саркастично съпоставя налагането на демократичните канони на запада с налаганите от болшевиките порядки след комунистическата революцията през 1917 година Споменати са методите и практиките за прокарването на демократичните политики: „ В Холивуд издават указания по какъв начин и защо би трябвало да се снимат филми, какъв брой персонажи и с какъв цвят на кожата да са, от какъв пол. Излиза по-строго, в сравнение с в отдела за пропаганда и агитация на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския Cъюз. ” Колкото и парадоксално да наподобява 100 години по-късно съветският президент от консервативни позиции да подлага на критика либерализма за способи, присъщи на считания за един от най-несвободните режими на модерността. Владимир Владимирович, настояват критиците му, употребява неверните стъпки на либерализма, с цел да предложи консервативна опция на западната цивилизация и да трансформира Русия в притегателна мощ най-много на някогашните руски републики, страните от някогашния Източен блок, православните страни, Близкия и Далечния изток. За тези, които са стъписани от засилващия се ексцес на западния демократизъм. Евразийски макропроект участва в Кремъл, индикатор, за което е Евразийският стопански съюз от 2015 година
Нито Путин, нито актуалната публикация отхвърлят либерализма нацяло, а проблематизират способите за налагането му. Човечеството хиляди години се е борило с подтиснически режими, с цел да извоюва актуалните персонални права, политически и стопански свободи и начинания. Немислимо е през XXI век да се отхвърля свободата. Ако по света съществува подтиснически режим, то би трябвало да се в профил точно посредством демократизъм - да се освободи народа, да се подсигуряват човешките права, независимост на изразяването, да се открият народна власт и свободни пазари и така нататък А във връзка с малцинствени и маргинализирани групи изрично не би трябвало да се ползва дискриминация. Действително дискриминация продължава да съществува и доказателството за това са расовите митинги и безредици в Съединени американски щати и други западни страни почнали през 2020 година Утехата е, че не прерастват в междуетнически конфликти, отзив за приемливост, само че наподобява тласкат демократичното изкуство към прекаленост.
Невероятното е, че идеологията на свободата е протегнала ръка към тотаталитарния инструментариум. Че си разрешава да прави нещо против което е основана, призвана да се бори. Сигурно може да се откри съображение привилегированите да изземат от тежестта от дискриминираните, даже и за провинения в предходни времена по силата на ремедиална правдивост, само че е неуместно това да става посредством оксиморон като „ бисексуален супермен ”. Или посредством „ нападателен догматизъм ”, представящ либерализма в светлината на универсална безпогрешност, на квазирелигия. Или посредством подправяне на действителността, което вменява виновност, разклаща солидарността и води до опълчване. А последните причини хвърлят сянка върху обещанието на либерализма, че ще ни заведе на по-добро място и основават догадка да създадат белия хетеросексуален мъж демократично неосъществим. И той да извади горелката.
Автор: Явор Гочев
Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:
Политическата уместност е може би най-популярния и най-ранния способ за налагане на демократичните хрумвания, който се пробва да приложи нова връзка като унищожаване на вербалната дискриминация и отбягване на използването на оскърбителна и обидна лексика – „ чернокож ” става „ афроамериканец ”. С смяната на езика, настояват теоретиците, хората ще трансформират мисленето си и ще си (само)наложат по-толерантно държание и публични изяви по отношение на дискриминирани групи. Подкрепата на политическата уместност посредством проявление на непривилегированото състояние и потискането на дискриминираните групи се осъществя сполучливо през изкуството.
Филмът „ Лунна светлина ” от 2016 година споделя за тежкия, измъчен живот на негър, гей юноша от гетото, с деградирала майка и без татко. Филмът внушава - в случай че не сте били оскъдно, черно, унизено, гей момче без семейство, то сте щастливци и привилегировани, по тази причина бъдете толерантни. Чернокожите (етническите малцинства) не са израснали (живели) в комфорт, по тази причина дано сме политически правилни по отношение на тях. Заради високото си качество и евентуално поради концентрацията на голям брой дискриминационни характерности в един персонаж, филмът е награден с три награди „ Оскар ” за 2017 година – „ Най-добър филм ”, „ Най-добър приспособен сюжет ” и „ Най-добра поддържаща роля ”. Носител е и на още 220 други награди.
Следващата година Оскарите обира „ Формата на водата ” – общо 4, измежду които значимите „ Най-добър филм ” и „ Най-добра постановка ”. Получава и още 137 други оценки на други кинофестивали. Във кино лентата е изявен персонажът на белия хетеросексуален мъж (Майкъл Шанън), който, ей по този начин, без основателна причина тормози всички - творение, чистачки (жени), гейове, руснаци (чужденци), които ще се обединят против него. Показани са голям брой разнообразни субекти на дискриминация, всички унизени от ясно дефиниран представител на противостояща привилегирована група. (Ако се абстрахираме от актуалната рецензия на демократичния уклон в тях и двата кино лентата са върхово постижение в киноизкуството.)
Ирини Зикидис: Няма да простя на демократичната теория, че трансфораха терора в всекидневие
" Влиза във Англия като емигрант, с много замъглен генезис. През годините дава разнообразни версии - че идва от Сирия, Ирак, Йордания....
Прочети повече
Промяната през тези две години илюстрира одързостяването на методите за налагане на демократичната идеология. А тези способи са все по-провокативни – от опити да репрезентира тежкото състояние на маргинализирани групи, с цел да реализира приемливост и емпатия в „ Лунна светлина ”, до изтъкване и обвинение на съответна социална група, дискриминираща останалите във „ Формата на водата ”. Мъжът, съгласно демократичната агитация, дискриминира останалите. Създаден е стандарт, който в всеобщия случай не подхожда на действителността, все пак в случай че на някоя група нещо не ѝ се получава, отговорен е той. Вменената виновност има доста необикновен темперамент, тъй като когато се одобри и се интериоризира, може да промени себевъзприемането и държанието. Приелият виновността стартира да вижда себе си като доста по-лош в сравнение с е в действителност, да се усеща като опресор, принудител даже и при най-безобидно прикосновение с малцинствата. Такава виновност не може да се изкупи, само че хронично изисква и подтиква да се вършат отстъпки към малцинствата оттатък коректността и толерантността.
„ Лунна светлина ” и „ Формата на водата ” са едвам дребна част от цунамито демократично кино, Оскарово или касово, което залива съзнанието на фена и му постанова да го одобри като доминантна хармония и нравственос, че всичко друго е неверно, греховно, незаслужено, неправоверно.
Следващата година на сцената излизат Леонардо Ди Каприо, Брад Пит и Куентин Тарантино, чийто финален филм „ Имало едно време в Холивуд ” е закостенял абсолют. Филмът споделя за положителното остаряло време, „ отречения ” свят на привилегированите мъже и дами, за подредeния от тях живот в Съединени американски щати в края на 60те години на XX-ти век. Ди Каприо (Рик Долтън) и Пит (Клиф Буут) основават надалеч по-реалистични персонажи от упрекваните в демократичното кино. Рик Долтън е артист, чийто продължителен проблем е залязващата му кино кариера - към този момент не е първа младост и е декласиран до функции на негативен воин в нискоразредни филми. Той се пробва да бори с неподходящата обстановка, в която се е озовал, без да счита, че различен му е отговорен. Показателна е сцената с момиченцето актриса, която му „ скрива шапката ” с упоритост, метод към ролята си и перфекционизъм, а той е препил и препушил предната вечер. Намирайки се на ръба на евентуален за края на цялата му кариера неуспех, Рик Долтън се активизира, самонадмогва и заслужава аплодисментите на сътрудниците си.
Още по-интересен е персонажът Клиф Буут. Брад Пит играе изпаднал каскадьор, който живее самичък в каравана, недолюбван е от сътрудниците си от филмовата промишленост и е обвинен, че е умъртвил жена си. Въпреки непривилегированото си състояние Клиф е пич и не е сърдит на заобикалящия го свят, макар че е дискриминиран и предизвикан. На снимачната площадка среща Брус Ли, който пренебрежително го провокира да се бият и Клиф Буут му хвърля един пердах. Да подвие опашка, когато е предизвикан и предизивикан? Тарантино загатва желанията си – дали малцинствата постоянно сами не са провокатори, дали не желаят много повече от приемливост?
През целия филм героят на Брад Пит флиртува с млада хипи мацка, която е малолетна, само че даже когато тя се качва в колата му, подвига голите си стъпала на таблото и ляга в скута му, той не се възползва. Попадат в „ леговището ” на хипитата, където интуицията му подсказва, че се случва нещо неправилно, тъй като се пробват да го лимитират и нарязват гумите на колата му. Втори агресор е набит.
Дахер Ламот: Във Англия ще вкарват в пандиза всеки, предизвикал психическа контузия на някого в обществените мрежи
Във Англия ще вкарват до две години в пандиза всеки, който вероятно е предизвикал психическа контузия на някого в Туитър, Фейс...
Прочети повече
През това време колежката им Марго Роби изиграва сюжетна линия с частична меродавност в действителния живот. Тя пресъздава актрисата (жива и здрава във филма) Шарън Тейт, която през 1969 година с още четирима души са убити от хипитата на Чарлс Менсън в дома, който споделя с режисьора Роман Полански. Към момента на гибелта си тя е бременна в осмия месец.
В огромния край Ди Каприо и Пит се напиват по другарски и по прилика с действителната история за Шарън Тейт, без основателна причина са нападнати от хипитата в дома им. Клиф ги пребива, а Долтън вади горелката и опожарява едната нападателка. Всички с изключение на хипитата оцеляват.
В „ Имало едно време в Холивуд ” привилегированите групи не демонстрират непредизвикана експанзия и самоцелна борба, а са естествени хора със своите компликации и рецесии. Образите на Тарантино отхвърлят обвиняванията, че са малцинствени опресори, непровокирани насилници, полови хищници. Ако обаче малцинствените групи преминат толерантността, която, демонстрира кино лентата, би трябвало да бъде двупосочна и посегнат на света, който точно привилегированите са построили, ще срещнат отпор. Белият хетеросексуален мъж се изправя против експанзията към него, с цел да се самоутвърди, когато мексиканци, бруслита и хипита желаят да го наврат в „ кучи... ”. По завета „ Като не щеш мира, на ти брадва ” на един различен реакционер.
„ Имало едно време в Холивуд ” чертае ясна демаркационна линия сред консерватизма от една страна и супремасистки или неофашистки трендове от друга. В актуалния свят потисничеството, особено за последните две посочени идеологии, не съществува. Малцинствата са обезпечени де юре, а съгласно Тарантино и де факто – не са предумишлено агресирани, нито потискани. Супремасизмът и фашизмът са останали в предишното. Това, което продължава да тормози либерализма е остатъчната дискриминация, а задачата му е да сътвори обществен комфорт, в действителност равни благоприятни условия за всички и отплата на нанесените по-рано вреди. Ето за какво с изключение на относително допустимата „ Политическа уместност ” постанова и „ Обратна дискриминация ”.
Обратната (позитивна) дискриминация се пробва да издигне членове от малцинствени или исторически непривилегировани групи пред членове на преобладаващата социална група. Обратната дискриминация предизвиква равенството посредством планувано предизвикателство на неравноправие – основава избрани удобни условия за дискриминираните. Ако в предишен стадий към дискриминирания е задоволително да се демонстрира приемливост, то противоположната дискриминация поправя съществуващия ред в негова изгода като го издига, слага го в центъра, прави го протагонист, индивид за удивление. Супермен става бисексуален.
Психолог за бисексуалния Супермен: Много е рисково да се написа на тази тематика
" Много е рисково да се написа на тази тематика, тъй като локалният феодал не утвърждава отзиви разнообразни от формалната адженда. Ама ще опитам през днешния ден,...
Прочети повече
На 11 октомври 2021 година американското издателство на комикс списания и книги „ Ди Си Комикс “ разгласи парадокса, че новият Супермен, който е наследник на Кларк Кент и Лоис Лейн, ще има сантиментална връзка с мъж. „ Ди Си Комикс “ е една от двете най-големи американски комикс компании, от чиито комикси произлизат част от най-касовите филми за супергерои – Батман, Супермен, Жената знамение, Лигата на справедливостта и други
На 21 октомври 2021 година президентът на Русия Владимир Путин произнася тирада на спорен конгрес „ Валдай “ в Сочи. В речта си, удостоверява консервативните си убеждения и разкритикува изострянето на тона на западния демократизъм: „ Борбата за пълноправие и срещу дискриминирането се трансформира в нападателен догматизъм ”. Дори саркастично съпоставя налагането на демократичните канони на запада с налаганите от болшевиките порядки след комунистическата революцията през 1917 година Споменати са методите и практиките за прокарването на демократичните политики: „ В Холивуд издават указания по какъв начин и защо би трябвало да се снимат филми, какъв брой персонажи и с какъв цвят на кожата да са, от какъв пол. Излиза по-строго, в сравнение с в отдела за пропаганда и агитация на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския Cъюз. ” Колкото и парадоксално да наподобява 100 години по-късно съветският президент от консервативни позиции да подлага на критика либерализма за способи, присъщи на считания за един от най-несвободните режими на модерността. Владимир Владимирович, настояват критиците му, употребява неверните стъпки на либерализма, с цел да предложи консервативна опция на западната цивилизация и да трансформира Русия в притегателна мощ най-много на някогашните руски републики, страните от някогашния Източен блок, православните страни, Близкия и Далечния изток. За тези, които са стъписани от засилващия се ексцес на западния демократизъм. Евразийски макропроект участва в Кремъл, индикатор, за което е Евразийският стопански съюз от 2015 година
Нито Путин, нито актуалната публикация отхвърлят либерализма нацяло, а проблематизират способите за налагането му. Човечеството хиляди години се е борило с подтиснически режими, с цел да извоюва актуалните персонални права, политически и стопански свободи и начинания. Немислимо е през XXI век да се отхвърля свободата. Ако по света съществува подтиснически режим, то би трябвало да се в профил точно посредством демократизъм - да се освободи народа, да се подсигуряват човешките права, независимост на изразяването, да се открият народна власт и свободни пазари и така нататък А във връзка с малцинствени и маргинализирани групи изрично не би трябвало да се ползва дискриминация. Действително дискриминация продължава да съществува и доказателството за това са расовите митинги и безредици в Съединени американски щати и други западни страни почнали през 2020 година Утехата е, че не прерастват в междуетнически конфликти, отзив за приемливост, само че наподобява тласкат демократичното изкуство към прекаленост.
Невероятното е, че идеологията на свободата е протегнала ръка към тотаталитарния инструментариум. Че си разрешава да прави нещо против което е основана, призвана да се бори. Сигурно може да се откри съображение привилегированите да изземат от тежестта от дискриминираните, даже и за провинения в предходни времена по силата на ремедиална правдивост, само че е неуместно това да става посредством оксиморон като „ бисексуален супермен ”. Или посредством „ нападателен догматизъм ”, представящ либерализма в светлината на универсална безпогрешност, на квазирелигия. Или посредством подправяне на действителността, което вменява виновност, разклаща солидарността и води до опълчване. А последните причини хвърлят сянка върху обещанието на либерализма, че ще ни заведе на по-добро място и основават догадка да създадат белия хетеросексуален мъж демократично неосъществим. И той да извади горелката.
Автор: Явор Гочев
Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ