Кои държави в ЕС харчат най-много за наука и иновации?
През 2021 година общите средства за научно-изследователска активност и нововъведения в Европейски Съюз възлизат на 109.25 милиона евро, което се равнява на 0.8% от брутния вътрешен артикул.
В съпоставяне с 2020 година е регистрирано нарастване от 6%, а за последното десетилетие (спрямо 2011 година) растежът на разноските за просвета и разработки е с 35%, демонстрират данните на Евростат.
Статистическите данни за научната и изследователската активност дават информация за целите на държавните управления в разнообразни обществени планове за финансиране на научноизследователска и развойна активност.
През 2021 година държавните бюджетни средства по това перо в страните от Европейски Съюз възлизат на 244 евро на човек, което е 33% нарастване, спрямо 2011 година, когато са били 184 евро.
Най-високите стойности са регистрирани в Люксембург (689 евро на човек), Дания (530 евро) и Германия (471 евро).
От друга страна, страните с най-ниски бюджетни средства за научно-изследователска активност на човек от популацията са Румъния (19 евро), България (24 евро), Латвия (45 евро) и Унгария (60 евро).
През последното десетилетие най-силно се усилва държавното финансиране за научноизследователска и развойна активност Латвия (от 14 на човек през 2011 година на 45 евро през 2021 г.), Гърция (от 58 на 152 евро) и Унгария (от 30 на 60 евро).
За разлика от тях, разноските по това перо са намалели в Испания (от 155 евро на човек през 2011 година на 152 евро през 2021 г.).
Научноизследователската и развойната активност е основна за доста политики на европейско и национално равнище, които имат за цел да покачат конкурентоспособността на стопанските системи на Европейски Съюз и благосъстоянието на жителите, напомнят от Евростат.
В съпоставяне с 2020 година е регистрирано нарастване от 6%, а за последното десетилетие (спрямо 2011 година) растежът на разноските за просвета и разработки е с 35%, демонстрират данните на Евростат.
Статистическите данни за научната и изследователската активност дават информация за целите на държавните управления в разнообразни обществени планове за финансиране на научноизследователска и развойна активност.
През 2021 година държавните бюджетни средства по това перо в страните от Европейски Съюз възлизат на 244 евро на човек, което е 33% нарастване, спрямо 2011 година, когато са били 184 евро.
Най-високите стойности са регистрирани в Люксембург (689 евро на човек), Дания (530 евро) и Германия (471 евро).
От друга страна, страните с най-ниски бюджетни средства за научно-изследователска активност на човек от популацията са Румъния (19 евро), България (24 евро), Латвия (45 евро) и Унгария (60 евро).
![]( https://profit.bg/uploads/userfiles/images/GBARD-2021.jpg )
През последното десетилетие най-силно се усилва държавното финансиране за научноизследователска и развойна активност Латвия (от 14 на човек през 2011 година на 45 евро през 2021 г.), Гърция (от 58 на 152 евро) и Унгария (от 30 на 60 евро).
За разлика от тях, разноските по това перо са намалели в Испания (от 155 евро на човек през 2011 година на 152 евро през 2021 г.).
Научноизследователската и развойната активност е основна за доста политики на европейско и национално равнище, които имат за цел да покачат конкурентоспособността на стопанските системи на Европейски Съюз и благосъстоянието на жителите, напомнят от Евростат.
Източник: profit.bg
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ