Всеки пети българин живее с доходи под прага на бедността
През 2021 година линията на беднотия в България e 504.33 лева средномесечно на разположение от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1.532 млн. лица, или 22.1% от популацията на страната, демонстрират данните на Националния статистически институт.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 11.8%, а относителният дял на бедното население понижава с 1.7 процентни пункта.
Същевременно обаче системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността. Данните за 2021 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22.1% на 31.5%, или с 9.4 процентни пункта.
Съответно, при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния, нивото на беднотия нараства до 44.3%, или с 22.2 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.
За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица (50.2% за 2021 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2021 година делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18-64 години нараства по отношение на миналата година с 0.3 процентни пункта до 10%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време.
Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.8 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение -61.1%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава два пъти за лицата с главно обучение и над шест пъти за лицата със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 3.6%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години (55.4% за 2021 г.) и е семействата, в които единственият представител е жена (48.6% за 2021 г.). Най-голямо понижение на риска от беднотия през 2021 година спрямо 2020 година се следи при семействата с двама възрастни с три и повече деца - с 9.9 процентни пункта.
Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 13.9 процентни пункта по-висок в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 31.8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Оценката на бедността по етнически симптом демонстрира, че през 2021 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 58.8%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се от българската етническа група - 17%.
Наблюдават се основни разлики в разпределението на бедните от другите етнически групи съгласно икономическата им интензивност. Сред бедните от българската и турската етническа група доминират пенсионерите (съответно 53.5 и 37.5%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на работещите лица - 32.2%. По отношение на безработните лица най-голям е относителният дял на бедните безработни измежду ромската етническа група - 30.3%, при 22% от турската етническа група и 11% от българската етническа група.
През 2021 година 24.2% от децата на възраст до 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 4.1 процентни пункта по-малко по отношение на 2020 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата със 17.7 процентни пункта.
Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата. По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение. През 2021 година седем от 10 деца (73.2%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия. Приблизително 12 пъти по-малко, или 5.9%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия.
Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е два пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
В районната разбивка на Национален статистически институт през 2021 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Видин и Монтана - надлежно 343 и 355 лева, а най-високата - в област София (столица) (733 лева.), следвана от областите Перник (592 лева.), Кюстендил (539 лева.) и София (529 лева).
Най-висок е относителният дял на бедните по отношение на линията на беднотия за региона в областите Стара Загора - 28.3%, София - 25.8%, Сливен - 25.2%, и Бургас - 25.2%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Силистра - 10.2%, Габрово - 11.1%, Благоевград и Разград – по 15.1%..
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 11.8%, а относителният дял на бедното население понижава с 1.7 процентни пункта.
Същевременно обаче системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността. Данните за 2021 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22.1% на 31.5%, или с 9.4 процентни пункта.
Съответно, при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния, нивото на беднотия нараства до 44.3%, или с 22.2 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.
За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица (50.2% за 2021 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2021 година делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18-64 години нараства по отношение на миналата година с 0.3 процентни пункта до 10%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време.
Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.8 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение -61.1%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава два пъти за лицата с главно обучение и над шест пъти за лицата със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 3.6%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години (55.4% за 2021 г.) и е семействата, в които единственият представител е жена (48.6% за 2021 г.). Най-голямо понижение на риска от беднотия през 2021 година спрямо 2020 година се следи при семействата с двама възрастни с три и повече деца - с 9.9 процентни пункта.
Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 13.9 процентни пункта по-висок в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 31.8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Оценката на бедността по етнически симптом демонстрира, че през 2021 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 58.8%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се от българската етническа група - 17%.
Наблюдават се основни разлики в разпределението на бедните от другите етнически групи съгласно икономическата им интензивност. Сред бедните от българската и турската етническа група доминират пенсионерите (съответно 53.5 и 37.5%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на работещите лица - 32.2%. По отношение на безработните лица най-голям е относителният дял на бедните безработни измежду ромската етническа група - 30.3%, при 22% от турската етническа група и 11% от българската етническа група.
През 2021 година 24.2% от децата на възраст до 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 4.1 процентни пункта по-малко по отношение на 2020 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата със 17.7 процентни пункта.
Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата. По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение. През 2021 година седем от 10 деца (73.2%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия. Приблизително 12 пъти по-малко, или 5.9%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия.
Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е два пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
В районната разбивка на Национален статистически институт през 2021 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Видин и Монтана - надлежно 343 и 355 лева, а най-високата - в област София (столица) (733 лева.), следвана от областите Перник (592 лева.), Кюстендил (539 лева.) и София (529 лева).
Най-висок е относителният дял на бедните по отношение на линията на беднотия за региона в областите Стара Загора - 28.3%, София - 25.8%, Сливен - 25.2%, и Бургас - 25.2%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Силистра - 10.2%, Габрово - 11.1%, Благоевград и Разград – по 15.1%..
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ