Проф. Драган Бобев и новата епоха в българската педиатрия и онкохематология
През 2017 година един от пионерите в най-съвременната история на българската медицина - проф. Драган Бобев - навърши 85 години. " Дневник " разгласява текста на доцент доктор Боряна Аврамова с неговата история и въздействие. Акцентите са на редакцията.
През 1987 година на упражнение по вътрешни заболявания в Клиниката по хематология на тогавашната Медицинска академия, нашата асистентка, говорейки ни за извънредно неподходящата прогноза на болните от левкемия, уточни през прозореца една от другите здания наоколо и сподели " само че там, насреща, в Детската клиника има един доцент Бобев, неизмеримо прогресивен доктор, който съумява да излекува множеството от децата с това заболяване ".
Тогава не подозирах, че за мой шанс, професионалният ми път отсега нататък ще бъде тясно обвързван с този незабравим човек, съчувствен доктор и неотразим преподавател. Въпреки, че самият проф. Бобев, който самичък не може да изброи децата и фамилиите, на които е оказал помощ, в никакъв случай не се самоизтъква и обича да споделя, че " всяко честване е малко заравяне ", аз мисля, че е значимо значимостта и триумфите на човек да бъдат разпространявани и припомняни приживе и то пред необятна аудитория. Какъв по-подходящ мотив за това от неговата 85-та годишнина.
Проф. Драган Бобев е жива легенда в нашата медицина. Той е един от най-изявените български педиатри, с принос в развиването на детската онкохематология, незабравим учител и човек с ясно избрана социална позиция. Достоен почитател на своите учители, измежду които с най-голямо значение за образуването му като педиатър в първите години на кариерата му е неговият чичо доктор Драган Бобев, също прочут детски доктор и академични учител.
Първоначално младият лекар Бобев е изпратен за участъков педиатър в етрополското село Лопян. Професионалното и преподавателското му развиване продължава като помощник в Детската клиника на тогавашния ИСУЛ, а по-късно и в Детска клиника на ВМИ – София, доцент и професор в Катедрата по педиатрия на Медицинския университет и неин началник от 1990 година в продължение на 10 години. Неговата огромна обич и предопределение, обаче, през целия му живот и до момента остава детската онкохематология.
С лекуване на злокачествени заболявания при децата стартира да се занимава от 1969 година, когато e изпратен на специализация във Франция. В Париж и Монпелие учи при най-престижните за времето си детски онкохематолози, някои от които са и измежду великите имена на модерната хематология - новатори като проф. Жорж Мате, проф. Жан Бернар и нобеловия лауреат проф. Жан Досе. От тези скъпи извори Бобев черпи познания и умения на най-високото равнище в този исторически преломен за международната хематология и онкология интервал.
След завръщането си в България, с неповторимо остра вътрешен глас и теоретичен нюх стартира да ползва всички най-съвременни способи за лекуване на левкемия, което бързо води до все по-добри резултати при доста деца с това, считано за безнадеждно, смъртоносно до тогава заболяване. Дисертацията му на тематика " Цитологични разновидности на острата лимфобластна левкемия в детска възраст с оглед прогнозата и лекуването " (1977) е несъмнено революционен за времето си труд, запазващ своята новост и в наши дни. Далеч преди доста други, той дружно със своите сътрудници и ученици доближава до преломния миг, когато отчайващата съкрушеност пред страховитите диагнози беше сменена от изцяло реалистични упования за изцеление.
© Прессекретариат на президента
През 2011 година проф. Бобев (втори от дясно) беше награден с медал " Стара планина " първа степен от президента Георги Първанов. Тогава той управлява Специализираната болница за интензивно лекуване на деца с онкохематологични болести в София и е народен съветник по детска трансплантология.
Проф. Бобев основава българската школа в модерния метод към детските злокачествени болести и в идващите повече от 40 години неуморно продължава да я усъвършенства, възприемайки бързо и поредно всички нови международни завоевания в систематичното лекуване на левкемиите съгласно американски, немски и западноевропейски клинични протоколи. Това извисява нашата детска онкология до европейско ниво и обезпечава на болните български деца немислими до тогава лекуване и преживяемост, които не се разграничават от тези в развитите страни в Европа и Америка.
Най-ярко достижение в тази област е въвеждането през 1997 година, за първи път у нас от неговия екип на костномозъчните трансплантации като лечебен способ при високорискови групи пациенти с онкологични болести, който в идващите години се развива и усъвършенства.
Драган Бобев има заслуги за налагането на международни стандарти освен в лекуването на злокачествени болести, само че и на множеството от заболяванията в детска възраст. След 1990 година като началник на Катедрата по педиатрия и на тогавашния Институт по педиатрия, той слага високи условия за диагностика и лекуване на детските заболявания, съгласно достиженията на международната просвета, като чака от българските педиатри добра информираност и непрестанно рационализиране. С подобен метод е обвързвана и преподавателската му активност. Той е
един от най-взискателните преподаватели,
с прекомерно високи критерии, на които студентите и младите лекари могат да дават отговор единствено след много усърдна ежедневна теоретична подготовка от най-реномираните литературни източници. Както самият той споделя " с цел да станеш добър доктор би трябвало да имаш положителни учители ". Той съумя да приготви и висококвалифицирани експерти, като по този начин издигна равнището на българската педиатрия.
Проф. Бобев ни подтикваше към ученолюбивост и клинично любознание, към усърдие и старателност, към професионална дисциплинираност, човечност и състрадание. С бащинска суровост, духовна грациозност и духовитост той всекидневно ни учеше, ревизираше знанията и уменията ни и изискваше категорично висококачествена работа.
Освен извънреден доктор и популярен учител, проф. Бобев постоянно е бил и човек с дейна гражданска позиция. Демократ по завещание и персонални убеждения, след 1990 година той ефективно взе участие в обществено-политическия живот, като последовател и почитател на " синята концепция ". Помага с опита и разбиранията си за реформиране на опазването на здравето, а като ръководител на Медицинската комисия към ВАК (Висшата атестационна комисия към Министерски съвет), и на българската здравна просвета. Пише и доста публикации по значими и наболели публични проблеми.
Само допреди три години проф. Бобев с младежка сила и порив ръководеше болничното заведение по детска онкохематология , което единствено по себе си е впечатляващо достижение. Въпреки че напоследък неговите административни отговорности отпаднаха, темпото на професионалната му интензивност остава и той постоянно е разполагаем, непроменяемо съобразителен изключително при решение на комплицирани медицински проблеми или забавни клинични провокации, подготвен постоянно да помогне на своите възпитаници.
Затова с необятно отворено сърце споделяме: Благодарим ви. Дано още доста години да сте мощен и да ни помагате със препоръки и клиничен натурализъм.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (693)
През 1987 година на упражнение по вътрешни заболявания в Клиниката по хематология на тогавашната Медицинска академия, нашата асистентка, говорейки ни за извънредно неподходящата прогноза на болните от левкемия, уточни през прозореца една от другите здания наоколо и сподели " само че там, насреща, в Детската клиника има един доцент Бобев, неизмеримо прогресивен доктор, който съумява да излекува множеството от децата с това заболяване ".
Тогава не подозирах, че за мой шанс, професионалният ми път отсега нататък ще бъде тясно обвързван с този незабравим човек, съчувствен доктор и неотразим преподавател. Въпреки, че самият проф. Бобев, който самичък не може да изброи децата и фамилиите, на които е оказал помощ, в никакъв случай не се самоизтъква и обича да споделя, че " всяко честване е малко заравяне ", аз мисля, че е значимо значимостта и триумфите на човек да бъдат разпространявани и припомняни приживе и то пред необятна аудитория. Какъв по-подходящ мотив за това от неговата 85-та годишнина.
Проф. Драган Бобев е жива легенда в нашата медицина. Той е един от най-изявените български педиатри, с принос в развиването на детската онкохематология, незабравим учител и човек с ясно избрана социална позиция. Достоен почитател на своите учители, измежду които с най-голямо значение за образуването му като педиатър в първите години на кариерата му е неговият чичо доктор Драган Бобев, също прочут детски доктор и академични учител.
Първоначално младият лекар Бобев е изпратен за участъков педиатър в етрополското село Лопян. Професионалното и преподавателското му развиване продължава като помощник в Детската клиника на тогавашния ИСУЛ, а по-късно и в Детска клиника на ВМИ – София, доцент и професор в Катедрата по педиатрия на Медицинския университет и неин началник от 1990 година в продължение на 10 години. Неговата огромна обич и предопределение, обаче, през целия му живот и до момента остава детската онкохематология.
С лекуване на злокачествени заболявания при децата стартира да се занимава от 1969 година, когато e изпратен на специализация във Франция. В Париж и Монпелие учи при най-престижните за времето си детски онкохематолози, някои от които са и измежду великите имена на модерната хематология - новатори като проф. Жорж Мате, проф. Жан Бернар и нобеловия лауреат проф. Жан Досе. От тези скъпи извори Бобев черпи познания и умения на най-високото равнище в този исторически преломен за международната хематология и онкология интервал.
След завръщането си в България, с неповторимо остра вътрешен глас и теоретичен нюх стартира да ползва всички най-съвременни способи за лекуване на левкемия, което бързо води до все по-добри резултати при доста деца с това, считано за безнадеждно, смъртоносно до тогава заболяване. Дисертацията му на тематика " Цитологични разновидности на острата лимфобластна левкемия в детска възраст с оглед прогнозата и лекуването " (1977) е несъмнено революционен за времето си труд, запазващ своята новост и в наши дни. Далеч преди доста други, той дружно със своите сътрудници и ученици доближава до преломния миг, когато отчайващата съкрушеност пред страховитите диагнози беше сменена от изцяло реалистични упования за изцеление.
© Прессекретариат на президента
През 2011 година проф. Бобев (втори от дясно) беше награден с медал " Стара планина " първа степен от президента Георги Първанов. Тогава той управлява Специализираната болница за интензивно лекуване на деца с онкохематологични болести в София и е народен съветник по детска трансплантология.
Проф. Бобев основава българската школа в модерния метод към детските злокачествени болести и в идващите повече от 40 години неуморно продължава да я усъвършенства, възприемайки бързо и поредно всички нови международни завоевания в систематичното лекуване на левкемиите съгласно американски, немски и западноевропейски клинични протоколи. Това извисява нашата детска онкология до европейско ниво и обезпечава на болните български деца немислими до тогава лекуване и преживяемост, които не се разграничават от тези в развитите страни в Европа и Америка.
Най-ярко достижение в тази област е въвеждането през 1997 година, за първи път у нас от неговия екип на костномозъчните трансплантации като лечебен способ при високорискови групи пациенти с онкологични болести, който в идващите години се развива и усъвършенства.
Драган Бобев има заслуги за налагането на международни стандарти освен в лекуването на злокачествени болести, само че и на множеството от заболяванията в детска възраст. След 1990 година като началник на Катедрата по педиатрия и на тогавашния Институт по педиатрия, той слага високи условия за диагностика и лекуване на детските заболявания, съгласно достиженията на международната просвета, като чака от българските педиатри добра информираност и непрестанно рационализиране. С подобен метод е обвързвана и преподавателската му активност. Той е
един от най-взискателните преподаватели,
с прекомерно високи критерии, на които студентите и младите лекари могат да дават отговор единствено след много усърдна ежедневна теоретична подготовка от най-реномираните литературни източници. Както самият той споделя " с цел да станеш добър доктор би трябвало да имаш положителни учители ". Той съумя да приготви и висококвалифицирани експерти, като по този начин издигна равнището на българската педиатрия.
Проф. Бобев ни подтикваше към ученолюбивост и клинично любознание, към усърдие и старателност, към професионална дисциплинираност, човечност и състрадание. С бащинска суровост, духовна грациозност и духовитост той всекидневно ни учеше, ревизираше знанията и уменията ни и изискваше категорично висококачествена работа.
Освен извънреден доктор и популярен учител, проф. Бобев постоянно е бил и човек с дейна гражданска позиция. Демократ по завещание и персонални убеждения, след 1990 година той ефективно взе участие в обществено-политическия живот, като последовател и почитател на " синята концепция ". Помага с опита и разбиранията си за реформиране на опазването на здравето, а като ръководител на Медицинската комисия към ВАК (Висшата атестационна комисия към Министерски съвет), и на българската здравна просвета. Пише и доста публикации по значими и наболели публични проблеми.
Само допреди три години проф. Бобев с младежка сила и порив ръководеше болничното заведение по детска онкохематология , което единствено по себе си е впечатляващо достижение. Въпреки че напоследък неговите административни отговорности отпаднаха, темпото на професионалната му интензивност остава и той постоянно е разполагаем, непроменяемо съобразителен изключително при решение на комплицирани медицински проблеми или забавни клинични провокации, подготвен постоянно да помогне на своите възпитаници.
Затова с необятно отворено сърце споделяме: Благодарим ви. Дано още доста години да сте мощен и да ни помагате със препоръки и клиничен натурализъм.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (693)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ