Сeриалът Чернобил - вълнуващ и човешки, но и с конкретни неточности
Представяме ви втората част от мнението на съветския публицист Леонид Бершидски изказано пред американското издание „ Блумбърг. В първата част той разкри позитивите сходен сериал да бъде изработен в Русия или друга страна от руския блок. Във втората ще ви разкрием мнението му за съответните грешки в сериала.
Недостатъците на сериала, свързани с достоверността, надали ще бъдат видяни от западните фенове, само че и от по-младите генерации жители в постсъветските страни. Продуцентите са положили съществени старания да пресъздадат материалната просвета на късния руски интервал, въпреки постоянно всичко да наподобява по този начин, като че ли движимостите са открити на битпазар.
Някои пропуски евентуално е било невероятно да се избегнат, даже и основателите да са знаели за тях – да вземем за пример, модерна пластмасова дограма в остарели руски здания. Има значително такива неточности. Например Чернобил е прекомерно надалеч от Москва, с цел да се стигне с хеликоптер, тъй че в действителност държавната комисия, изпратена там скоро след случая, е летяла до Киев със аероплан, а по-късно стига до мястото с кола.
Освен това Борис Шчербина, заместник-председател на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики, не би могъл и да си намерения да заплаши проф. Валери Легасов, почетен член на Съветската академия на науките, че ще го изхвърли от хеликоптера – в края на краищата, това се случва през 1986 година, а не през 1936 година.
Легасов, трансформирал се в едно от основните настоящи лица в сериала, фактически се самоубива две години след повредата в Чернобил, откакто е записал събитията в спомените си. Обаче, като академик от най-високо равнище, той въобще не живее в опустошен апартамент с килим на стената, присъщ за тези времена: това не е било неговото равнище. И котката не е била единственият му сателит: до момента в който бил болен, след многочислените пътувания до атомната електроцентрала в Чернобил, за него се грижели брачната половинка и щерка му.
„ Знам сигурно – написа Бершидски, – че съветските миньори в никакъв случай не пият водка преди да са измили въглищния прахуляк от ръцете си. И в края на 80-те години на предишния век не е било належащо бойци с автомати да държат миньорите под надзор, до момента в който министърът се обръща към тях. И бойците във кино лентата държат оръжията по американски – с приклада под мишница, а не по руския метод, през гърдите. ”
През 1986 година в Съветския съюз хората към този момент не се назовават „ другарю ” — с изключение на на партийни събрания. Картината на Репин, изобразяваща Иван Грозни, ненадейно осъзнал, че преди малко е умъртвил сина си, в никакъв случай не е висяла в Кремъл. В някои епизоди униформите са от други интервали.
Всички тези грешки – както обилни, по този начин и незначителни, понижават сериозността на поредицата в очите на феновете, които имат родственици или близки другари, потърпевши вследствие на бедствието. (Бившият пастрок на създателя е един от тези 600 000, наричани „ ликвидатори ” на следствията от случая, написа той.) Тези грешки служат като един тип филтър, напомнящ, че в края на краищата това е американски ефирен сериал, а не документален филм, и че всички показани в него ужасни събития – са художествена нереалност.
Но макар този филтър, главните хрумвания на сериала звучат ясно и мощно. Първо, хората постоянно просто не са подготвени за мащаба на такива бедствия като случая в атомната електроцентрала в Чернобил: те се объркват и се пробват да се убедят, че светът към тях въобще не се разпада. Това важи и за тези, които са били директно на мястото на случая, и за огромните началници, които в последна сметка носят цялата отговорност за случилото се. Има обстановки, при които специалистите би трябвало да бъдат извикани незабавно, с цел да вземат бързи решения, без да се мисли за политическата полза и обичайна командна верига. Никакъв подвиг и предразсъдък, показани в сериала много безапелационно, не могат да заменят експертните познания.
Разбира се, опитите за скриване на информация и прекосяването в защита в такива обстановки са чудовищни престъпления: Съветският съюз осведоми света за обстоятелството на злополуката в Чернобил два дни след гърмежа, а водачът на комунистическата партия Михаил Горбачов заяви това в страната 18 дни по-късно. По това време жителите на по-голямата част от региона към атомната електроцентрала бяха евакуирани, само че на 1 май се организираха демонстрации в прилежащи градове, макар че бе рисково за хората да бъдат на улицата. Когато Горбачов говореше намерено за злополуката, той главно подлагаше на критика западните известия, съгласно които Съветският съюз е отговорен за нещастието. Такива известия отново щеше да има, само че биха били по-точни, в случай че Съветският съюз не се бе опитал да прикрие мащаба на вредите.
Недостатъците на сериала, свързани с достоверността, надали ще бъдат видяни от западните фенове, само че и от по-младите генерации жители в постсъветските страни. Продуцентите са положили съществени старания да пресъздадат материалната просвета на късния руски интервал, въпреки постоянно всичко да наподобява по този начин, като че ли движимостите са открити на битпазар.
Някои пропуски евентуално е било невероятно да се избегнат, даже и основателите да са знаели за тях – да вземем за пример, модерна пластмасова дограма в остарели руски здания. Има значително такива неточности. Например Чернобил е прекомерно надалеч от Москва, с цел да се стигне с хеликоптер, тъй че в действителност държавната комисия, изпратена там скоро след случая, е летяла до Киев със аероплан, а по-късно стига до мястото с кола.
Освен това Борис Шчербина, заместник-председател на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики, не би могъл и да си намерения да заплаши проф. Валери Легасов, почетен член на Съветската академия на науките, че ще го изхвърли от хеликоптера – в края на краищата, това се случва през 1986 година, а не през 1936 година.
Легасов, трансформирал се в едно от основните настоящи лица в сериала, фактически се самоубива две години след повредата в Чернобил, откакто е записал събитията в спомените си. Обаче, като академик от най-високо равнище, той въобще не живее в опустошен апартамент с килим на стената, присъщ за тези времена: това не е било неговото равнище. И котката не е била единственият му сателит: до момента в който бил болен, след многочислените пътувания до атомната електроцентрала в Чернобил, за него се грижели брачната половинка и щерка му.
„ Знам сигурно – написа Бершидски, – че съветските миньори в никакъв случай не пият водка преди да са измили въглищния прахуляк от ръцете си. И в края на 80-те години на предишния век не е било належащо бойци с автомати да държат миньорите под надзор, до момента в който министърът се обръща към тях. И бойците във кино лентата държат оръжията по американски – с приклада под мишница, а не по руския метод, през гърдите. ”
През 1986 година в Съветския съюз хората към този момент не се назовават „ другарю ” — с изключение на на партийни събрания. Картината на Репин, изобразяваща Иван Грозни, ненадейно осъзнал, че преди малко е умъртвил сина си, в никакъв случай не е висяла в Кремъл. В някои епизоди униформите са от други интервали.
Всички тези грешки – както обилни, по този начин и незначителни, понижават сериозността на поредицата в очите на феновете, които имат родственици или близки другари, потърпевши вследствие на бедствието. (Бившият пастрок на създателя е един от тези 600 000, наричани „ ликвидатори ” на следствията от случая, написа той.) Тези грешки служат като един тип филтър, напомнящ, че в края на краищата това е американски ефирен сериал, а не документален филм, и че всички показани в него ужасни събития – са художествена нереалност.
Но макар този филтър, главните хрумвания на сериала звучат ясно и мощно. Първо, хората постоянно просто не са подготвени за мащаба на такива бедствия като случая в атомната електроцентрала в Чернобил: те се объркват и се пробват да се убедят, че светът към тях въобще не се разпада. Това важи и за тези, които са били директно на мястото на случая, и за огромните началници, които в последна сметка носят цялата отговорност за случилото се. Има обстановки, при които специалистите би трябвало да бъдат извикани незабавно, с цел да вземат бързи решения, без да се мисли за политическата полза и обичайна командна верига. Никакъв подвиг и предразсъдък, показани в сериала много безапелационно, не могат да заменят експертните познания.
Разбира се, опитите за скриване на информация и прекосяването в защита в такива обстановки са чудовищни престъпления: Съветският съюз осведоми света за обстоятелството на злополуката в Чернобил два дни след гърмежа, а водачът на комунистическата партия Михаил Горбачов заяви това в страната 18 дни по-късно. По това време жителите на по-голямата част от региона към атомната електроцентрала бяха евакуирани, само че на 1 май се организираха демонстрации в прилежащи градове, макар че бе рисково за хората да бъдат на улицата. Когато Горбачов говореше намерено за злополуката, той главно подлагаше на критика западните известия, съгласно които Съветският съюз е отговорен за нещастието. Такива известия отново щеше да има, само че биха били по-точни, в случай че Съветският съюз не се бе опитал да прикрие мащаба на вредите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ