Висящите вавилонски градини били в Ниневия
Повече от двадесет години старателен труд и голям брой проучвания са били нужни на откривателя от Института по ориенталистика към Оксфордския университет Стефани Дали, с цел да успее да събере задоволително доказателства за теорията си, че висящите градини на Семирамида в действителност не са на Семирамида.
Според доктор Дали висящите градини, едно от Седемте чудеса на света, не са издигнати от Навуходоносор II във Вавилон, каквото е необятно публикуваното разбиране в научните среди.
Изумителните градини са дело на асирийския държател Сенахериб, който мнозина бъркат с Навуходоносор. И освен това, градините са издигнати не във Вавилон, както до неотдавна се смяташе, а на цели 550 км от него – в Ниневия.
В поддръжка на тезата си Стефани Дали привежда четири безапелационни доказателства. Според първото, открит барелеф от двореца на Сенахериб в Ниневия съставлява детайлно графично изображение на въпросните висящи градини. На него са изобразени дървета, растящи по покрити колонади.
Въпросният артефакт е открит от сър Хенри Остин Лейърд, английски археолог през 1840 година Въпреки, че истинския барелеф е загубен окончателно в средата на XIX век, а даже и тогава той се е намирал в плачевно неприятно положение, в резултат на ерозивни процеси, художникът на експедицията на сър Лейърд е съумял да нарисува картина на този барелеф, която по-късно е била включена в книгата му за Ниневия.
Второто доказателство съгласно доктор Дали е споменаването на Ниневия, в описанията на редица антични историци като „ новия Вавилон “. Според археолога, след завземането и разрушаването на Вавилон от Сенахериб през 698 г пр.н.е., асирийския държател е дал на всички градски порти на Ниневия наименованията „ порти на Вавилон “.
Третото неоспоримо доказателство съгласно английския историк и археолог е географския релеф на двата града. Дори и преди две хилядолетия Вавилон се е намирал в една извънредно равнинна околност.
Доставянето на сериозна за съществуването вода до града, в количества задоволителни за поддържането на именитите градини, на процедура би било невероятно. От друга страна релефа и топографията на Ниневия са били извънредно подобаващи за тази цел.
На последно място в защитната си теза, доктор Дали обръща внимание на самите сведения за тайнствените градини. Повечето от описанията на това знамение са формирани точно от историци, които са посетили Ниневия. Описанията на разнообразни историци от свитата на Александър Македонски като Клитарх, Онесикрит и Калистен са послужили като източник за споменаването на тези фамозни градини.
Останките на територията на античния град също приказват в поддръжка на теорията на Стефани Дали. Интересен е и първият в света опит на процедура да се направи възстановка на структурата на това международно знамение. Според учения градините са били издигнати върху незначителен неестествен рид, който е имал полукръгла форма и изкуствено езеро в подножието си.
Водния басейн е бил захранван от потоци, които са се стичали по скатовете на хълма. Водата за тези потоци и за цялата градина се е доставяла от комплицирана километрична система от акведукти и канали.
Изчисленията на специалиста демонстрират, че приблизителния диаметър на градината е бил най-малко 120 метра, а за напояването й са били повече от 35 000 литра вода. Самите дървета и цветя са растели върху неголеми изкуствено основани поляни на върховете на покрити колонади.
