КС реши, че полът според конституцията е само биологичен
" Понятието " пол " съгласно конституцията следва да се схваща единствено в неговия биологичен смисъл. " Това гласи от 26 октомври по разделящия българското общество години наред спор за тълкуването на понятието " пол ".
Делото бе формирано на 19 март тази година по искане на гражданската гилдия на Върховния касационен съд. Конкретният мотив е разнопосочната процедура на съдилищата у нас, които в едни случаи почитат, а в други – не, молбите на транссексуални лица за смяна на данните за пол и ЕГН в актовете им за раждане.
Според Конституционен съд решаването на казуса за правния статус на транссексуалните лица не може да се реализира единствено посредством пояснение на конституцията, а това би трябвало да стане посредством промени в законодателството.
Съдът показва, че съгласно настоящата българска конституция държавните органи не могат да бъдат задължени да зачетат правно самоопределянето на лицата към пол, друг от биологичния.
Конституционен съд показва, че половото самоопределение може да е съображение за смяна на данните в акта за раждане единствено в особената догадка, при която по рождение лицето има белези и на двата пола заради отклонения при половите хромозоми (ХХ при дамите и XY при мъжете), т.е. при така наречен интерсексуални хора.
Два от въпросите са отхвърлени
От трите сложени от Върховен касационен съд въпроса Конституционният съд е позволил за разглеждане единствено този за наложителното пояснение на понятието " пол " съгласно българската конституция.
Като неприемлив е отритнат въпросът за това дали държавните органи в България следва да зачитат последствията от персоналната идентификация на български жител, който се е самоопределил към пол, друг от биологичния. Същото важи и за въпроса дали съответните разпореждания от българската конституция имат преимущество над нормите в Европейската спогодба за правата на индивида и Хартата на главните права на Европейски Съюз. Последният е значим, тъй като тълкуването на конвенцията от Европейския съд по правата на индивида, което е наложително за българските съдилища, позволява и небиологично схващане за пола.
По делото са получени мнения от десетки държавни институции, от вероизповеданията, неправителствени организации и изтъкнати експерти с разнообразни възгледи по въпроса.
С пояснение Конституционен съд не може да реши казуса на транссексуалните
Конституционен съд акцентира, че поставеният за разрешаване парламентарен проблем се свежда не до признание или отказване на правото на лицето да се самоопределя полово по един или по различен метод (не може да се сложи под подозрение правото на човек да се усеща, живее и се изявява обществено съгласно половата си еднаквост, т.е. съгласно чувството си за мъж или жена), а " само до обвързаността на страната да зачете самоопределянето му към пол, друг от биологичния ".
Разпоредбата на член 6, алинея 2 от конституцията не разрешава неравното отнасяне въз основа на пол, само че не изяснява това разбиране, чието наличие по нужда би трябвало да се изведе от други конституционни разпореждания. Според Конституционен съд в главния закон понятието " пол " има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със фамилните връзки и съответно с институтите на брака, фамилията и майчинството, за които е особено, че отразяват българската народностна, духовна и културна традиция и имат директно отношение към възпроизводството като натурален (биологичен) блян към продължаването на рода.
Според Конституционен съд систематизираният разбор на практиката на Европейски съд по правата на човека демонстрира, че основанието за наказание на страните членки на Съвета на Европа за нарушение на член 8 от европейската спогодба поради правата на транссексуалните лица e неналичието на национално законодателство, даващо опция за смяна на статуса им и правно самопризнание на смяната на пола. На 9 октомври 2020 година по дело против България Европейски съд по правата на човека се е произнесъл, че българското законодателство не планува специфична процедура за промяната на пола, което слага транссексуалните лица " в положение на тревожна неустановеност ". Решаването на този въпрос съгласно Конституционен съд е в ръцете на Народното събрание. Наличието на проблем в националните законодателства по отношение на по-неблагоприятното отнасяне на лицата, трансформирали или възнамеряващи да трансформират биологичния си пол, е открито и в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС).
Конституционният законодател е имал поради единствено биологичния пол
" От непокътнатите стенограми на Седмото Велико национално заседание (ВНС) при разискване на текстовете от плана за нова конституция е видно, че липсва съответно разискване на понятието " пол " и неговото наличие. В този смисъл се постанова изводът, че към въпросния миг, с оглед съответните обществени условия и настройки в обществото, конституционният законодател не е вложил в термина " пол " друго наличие, с изключение на обичайното и общоупотребимо, при което полът се схваща само в неговия биологичен смисъл ", показва Конституционен съд.
Той преглежда понятието и във връзка със обвързваните с него институти в българското право като брака и майчинството.
Според Конституционния съд в главния закон биологичният пол " жена " се свързва със обществената роля – " майка ", с " раждане ", с " акушерска помощ ". " Накратко, понятието " пол " се употребява от конституционния законодател като единение от биологично детерминираното и обществено конструираното. Социалното измерение в Конституцията не основава обществен пол, самостоятелен от биологичния ", акцентира Конституционен съд.
Конституционната протекция на майчинството е неделимо обвързвана с института на фамилията, като освен това наредбата на член 47, алинея 2 изрично свързва обществената роля на майката с дамата, предвиждайки, че " дамата майка се употребява от особената протекция на страната ". Заедно с това, съгласно член 14 от конституцията, фамилията, майчинството и децата са под протекция на страната и обществото.
Не единствено юридически, само че и ценностен метод
Конституционен съд акцентира, че методът му при тълкуването на главния закон в съответното дело е бил освен юридически, само че и ценностно-нормативен, при който " правото като система от универсални правила за държание не може да се преглежда без отчитане на одобрените в обществото и относими към предмета на пояснение полезности, произлизащи от останалите нормативни системи, каквито са религията, моралът и обичаите ".
Посочва се, че вложеното в българската конституция схващане за пола в неговия биологичен смисъл е " проявяване на българската национална конституционна еднаквост, предопределена да резервира връзката сред самата конституция и хората или народа, на които тя е призвана да служи ".
" Въз основа на изложеното съдът приема, че в разбирането за понятието " пол " конституционният законодател през 1991 година не е вложил друго наличие, с изключение на обичайното, т.е. биологичното, основаващо се на половата бинарност, като върху тази полова бинарност правото надгражда спомагателни обществени и цивилен проекции, свързани с персоналния и фамилен статус на лицата ", написа в решението. В него се напомня, че в същия смисъл е и решение № 14 от 1992 година по к.д. № 14/1992 година, съгласно което полът не е измежду признаците, които " се получават или променят в процеса на обществената реализация на жителите в обществото ". Това решение е признато съвсем незабавно след конституцията и следва директно разбирането на нейните основатели.
Накрая съдът акцентира, че направеното пояснение не е за безконечни времена и може един ден да еволюира, дружно с публичните връзки. " Факт е, че даденото от Конституционния съд наложително пояснение на конституцията не го обвързва вечно с възприетите правни разбирания (Решение № 3 от 2020 година по к.д. № 5/2019 г.). Съдът може и следва да еволюира във вижданията си ", написа в решението.
Нужно е още време
Според Конституционен съд сега у нас не е настъпила задоволително фундаментална смяна в публичните връзки, която да постанова тотално друго пояснение на понятието пол спрямо това от 1992 година
Припомня се, че съгласно настоящата и сега Международна подредба на заболяванията (ICD-10, Version:2019) на Световната здравна организация половата дисфория е включена в секцията на психологичните болести ( " Психични и поведенчески разстройства " ), където транссексуалността е обяснена като " предпочитание да живеете и да бъдете признати за член на противоположния пол, нормално съпроводено от възприятие на дискомфорт или неуместно на анатомичния пол на индивида, и предпочитание да се направи интервенция и хормонално лекуване, с цел да се направи тялото допустимо най-сходно с желан от него пол ".
Едва по силата на 11-ото преразглеждане на Международната подредба на заболяванията (ICD-11 for Mortality and Morbidity Statistics (Version: 05/2021)) от 18.06.2018 година, което ще влезе в действие на 1 януари 2022 година, половата дисфория се отстранява от секцията на психологичните болести.
" Посоченото дава съображение да се означи, че е нужен забележителен интервал от време, с цел да се обоснове такава трайна и устойчива смяна в всеобщото схващане (а и в науката), която да е задоволително опрощение за превъзмогване на обещано наложително пояснение на главния закон, предопределено да обезпечи непоклатимост и предвидимост при използването му като пиедестал на правовия ред в страната ", написа Конституционният съд.
Цитират се и решения на Европейски съд по правата на човека, съгласно които " транссексуалността продължава да поражда комплицирани научни, правни, морални и обществени въпроси, във връзка с които не съществува общо споделен метод сред договарящите страни ".
Делото бе формирано на 19 март тази година по искане на гражданската гилдия на Върховния касационен съд. Конкретният мотив е разнопосочната процедура на съдилищата у нас, които в едни случаи почитат, а в други – не, молбите на транссексуални лица за смяна на данните за пол и ЕГН в актовете им за раждане.
Според Конституционен съд решаването на казуса за правния статус на транссексуалните лица не може да се реализира единствено посредством пояснение на конституцията, а това би трябвало да стане посредством промени в законодателството.
Съдът показва, че съгласно настоящата българска конституция държавните органи не могат да бъдат задължени да зачетат правно самоопределянето на лицата към пол, друг от биологичния.
Конституционен съд показва, че половото самоопределение може да е съображение за смяна на данните в акта за раждане единствено в особената догадка, при която по рождение лицето има белези и на двата пола заради отклонения при половите хромозоми (ХХ при дамите и XY при мъжете), т.е. при така наречен интерсексуални хора.
Два от въпросите са отхвърлени
От трите сложени от Върховен касационен съд въпроса Конституционният съд е позволил за разглеждане единствено този за наложителното пояснение на понятието " пол " съгласно българската конституция.
Като неприемлив е отритнат въпросът за това дали държавните органи в България следва да зачитат последствията от персоналната идентификация на български жител, който се е самоопределил към пол, друг от биологичния. Същото важи и за въпроса дали съответните разпореждания от българската конституция имат преимущество над нормите в Европейската спогодба за правата на индивида и Хартата на главните права на Европейски Съюз. Последният е значим, тъй като тълкуването на конвенцията от Европейския съд по правата на индивида, което е наложително за българските съдилища, позволява и небиологично схващане за пола.
По делото са получени мнения от десетки държавни институции, от вероизповеданията, неправителствени организации и изтъкнати експерти с разнообразни възгледи по въпроса.
С пояснение Конституционен съд не може да реши казуса на транссексуалните
Конституционен съд акцентира, че поставеният за разрешаване парламентарен проблем се свежда не до признание или отказване на правото на лицето да се самоопределя полово по един или по различен метод (не може да се сложи под подозрение правото на човек да се усеща, живее и се изявява обществено съгласно половата си еднаквост, т.е. съгласно чувството си за мъж или жена), а " само до обвързаността на страната да зачете самоопределянето му към пол, друг от биологичния ".
Разпоредбата на член 6, алинея 2 от конституцията не разрешава неравното отнасяне въз основа на пол, само че не изяснява това разбиране, чието наличие по нужда би трябвало да се изведе от други конституционни разпореждания. Според Конституционен съд в главния закон понятието " пол " има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със фамилните връзки и съответно с институтите на брака, фамилията и майчинството, за които е особено, че отразяват българската народностна, духовна и културна традиция и имат директно отношение към възпроизводството като натурален (биологичен) блян към продължаването на рода.
Според Конституционен съд систематизираният разбор на практиката на Европейски съд по правата на човека демонстрира, че основанието за наказание на страните членки на Съвета на Европа за нарушение на член 8 от европейската спогодба поради правата на транссексуалните лица e неналичието на национално законодателство, даващо опция за смяна на статуса им и правно самопризнание на смяната на пола. На 9 октомври 2020 година по дело против България Европейски съд по правата на човека се е произнесъл, че българското законодателство не планува специфична процедура за промяната на пола, което слага транссексуалните лица " в положение на тревожна неустановеност ". Решаването на този въпрос съгласно Конституционен съд е в ръцете на Народното събрание. Наличието на проблем в националните законодателства по отношение на по-неблагоприятното отнасяне на лицата, трансформирали или възнамеряващи да трансформират биологичния си пол, е открито и в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС).
Конституционният законодател е имал поради единствено биологичния пол
" От непокътнатите стенограми на Седмото Велико национално заседание (ВНС) при разискване на текстовете от плана за нова конституция е видно, че липсва съответно разискване на понятието " пол " и неговото наличие. В този смисъл се постанова изводът, че към въпросния миг, с оглед съответните обществени условия и настройки в обществото, конституционният законодател не е вложил в термина " пол " друго наличие, с изключение на обичайното и общоупотребимо, при което полът се схваща само в неговия биологичен смисъл ", показва Конституционен съд.
Той преглежда понятието и във връзка със обвързваните с него институти в българското право като брака и майчинството.
Според Конституционния съд в главния закон биологичният пол " жена " се свързва със обществената роля – " майка ", с " раждане ", с " акушерска помощ ". " Накратко, понятието " пол " се употребява от конституционния законодател като единение от биологично детерминираното и обществено конструираното. Социалното измерение в Конституцията не основава обществен пол, самостоятелен от биологичния ", акцентира Конституционен съд.
Конституционната протекция на майчинството е неделимо обвързвана с института на фамилията, като освен това наредбата на член 47, алинея 2 изрично свързва обществената роля на майката с дамата, предвиждайки, че " дамата майка се употребява от особената протекция на страната ". Заедно с това, съгласно член 14 от конституцията, фамилията, майчинството и децата са под протекция на страната и обществото.
Не единствено юридически, само че и ценностен метод
Конституционен съд акцентира, че методът му при тълкуването на главния закон в съответното дело е бил освен юридически, само че и ценностно-нормативен, при който " правото като система от универсални правила за държание не може да се преглежда без отчитане на одобрените в обществото и относими към предмета на пояснение полезности, произлизащи от останалите нормативни системи, каквито са религията, моралът и обичаите ".
Посочва се, че вложеното в българската конституция схващане за пола в неговия биологичен смисъл е " проявяване на българската национална конституционна еднаквост, предопределена да резервира връзката сред самата конституция и хората или народа, на които тя е призвана да служи ".
" Въз основа на изложеното съдът приема, че в разбирането за понятието " пол " конституционният законодател през 1991 година не е вложил друго наличие, с изключение на обичайното, т.е. биологичното, основаващо се на половата бинарност, като върху тази полова бинарност правото надгражда спомагателни обществени и цивилен проекции, свързани с персоналния и фамилен статус на лицата ", написа в решението. В него се напомня, че в същия смисъл е и решение № 14 от 1992 година по к.д. № 14/1992 година, съгласно което полът не е измежду признаците, които " се получават или променят в процеса на обществената реализация на жителите в обществото ". Това решение е признато съвсем незабавно след конституцията и следва директно разбирането на нейните основатели.
Накрая съдът акцентира, че направеното пояснение не е за безконечни времена и може един ден да еволюира, дружно с публичните връзки. " Факт е, че даденото от Конституционния съд наложително пояснение на конституцията не го обвързва вечно с възприетите правни разбирания (Решение № 3 от 2020 година по к.д. № 5/2019 г.). Съдът може и следва да еволюира във вижданията си ", написа в решението.
Нужно е още време
Според Конституционен съд сега у нас не е настъпила задоволително фундаментална смяна в публичните връзки, която да постанова тотално друго пояснение на понятието пол спрямо това от 1992 година
Припомня се, че съгласно настоящата и сега Международна подредба на заболяванията (ICD-10, Version:2019) на Световната здравна организация половата дисфория е включена в секцията на психологичните болести ( " Психични и поведенчески разстройства " ), където транссексуалността е обяснена като " предпочитание да живеете и да бъдете признати за член на противоположния пол, нормално съпроводено от възприятие на дискомфорт или неуместно на анатомичния пол на индивида, и предпочитание да се направи интервенция и хормонално лекуване, с цел да се направи тялото допустимо най-сходно с желан от него пол ".
Едва по силата на 11-ото преразглеждане на Международната подредба на заболяванията (ICD-11 for Mortality and Morbidity Statistics (Version: 05/2021)) от 18.06.2018 година, което ще влезе в действие на 1 януари 2022 година, половата дисфория се отстранява от секцията на психологичните болести.
" Посоченото дава съображение да се означи, че е нужен забележителен интервал от време, с цел да се обоснове такава трайна и устойчива смяна в всеобщото схващане (а и в науката), която да е задоволително опрощение за превъзмогване на обещано наложително пояснение на главния закон, предопределено да обезпечи непоклатимост и предвидимост при използването му като пиедестал на правовия ред в страната ", написа Конституционният съд.
Цитират се и решения на Европейски съд по правата на човека, съгласно които " транссексуалността продължава да поражда комплицирани научни, правни, морални и обществени въпроси, във връзка с които не съществува общо споделен метод сред договарящите страни ".
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ