Русия - страна на роби: Думите на Сигизмунд Херберщайн един век по-късно са обяснени от професор
Тази пропагандна фраза „ Русия е страна на плебеи “ е записана за първи път от Сигизмунд Херберщайн и той го прави още през 16 век. След това казаното се преписваше, без да се занимава с пояснения. Защото беше належащо от политическа позиция. Но какво в действителност впечатли Сигизмунд толкоз доста? Векове по-късно проф. Сергей Переверзенцев дава пояснение на думите му. В ефира на Цариград обаче говорихме освен за това – диалогът се получи доста забавен.
Онзи ден беше оповестено доста забавно проучване по тематиката за главните полезности на съветската юноша. И по този начин, мирът и справедливостта бяха преди всичко измежду младежите. Това се споделя в монографията „ Руските полезности: обичайните смисли и тяхното отражение в съзнанието на актуалната юноша “.
Според вестник Ведомости, тази работа е оповестена с поддръжката на Експертния институт за обществени проучвания (ЕИСР), който е непосредствен до Кремъл.
Монографията отбелязва, че в системата от политически полезности на съветската юноша през днешния ден най-значими са мирът, справедливостта, сигурността, правата на индивида, законността, свободата и редът.
Според водещия на „ Първи съветски “ Юрий Пронко, „ това е доста сериозен набор от полезности, които са присъщи на тези, които се считат за поколението на Pepsi и дънките “. Той означи, че младостта „ е освен отражение на бъдещето, само че и на сегашното “.
За какво мислят актуалните младежи, от какво се управляват? Тези въпроси водещият разиска с професор от Факултета по политически науки на Московския държавен университет. В. Ломоносов, лекар на историческите науки Сергей Переверзенцев в ефира на предаването „ Цариград “.
Как се трансформираха съветските полезности?
Юрий Пронко: Сергей, зарадваха ли ви младежите, когато разбрахте резултатите от това проучване?
Сергей Перевезенцев: Да, младежите са същите както постоянно, когато и да е. Вие и аз също бяхме млади. Израснал съм през 70-те. Това са дънки, Гласът на Америка, Бийтълс, Ролинг Стоунс, Дийп Пърпъл. След това, когато пораснах, естествено се появи бардовска ария и така нататък Исках всичко едновременно...
- Тук и в този момент.
- Да. И това са напълно естествени неща. Но, знаете ли, тези наши изследвания - те ни изненадаха по малко по-различен метод. Ще обясня.
Във Факултета по политически науки на Московския университет преди няколко години създадохме специфична група. Тя учеше обичайните съветски полезности, опитваше се да разбере какво съставляват, по какъв начин са и така нататък Включително какъв брой близки са до актуалното потомство.
Върху това работиха чиновници от две катедри: тази, в която послужвам като професор, и моите студенти от катедрата по история на социално-политическите доктрини на нашия факултет и катедрата по социология и политическа логика на психиката.
Там екипът беше управителен от доктора на политическите науки Антонина Селезнева. Всъщност дружно с нея ръководихме тази група, подготвяйки монографията, за която говорихте.
Каква беше същността на проучването? Ние, историците, учим съответни текстове от появяването на съветската и славянската книжовност. Това е почти 11 век пр.н.е. Ние вършим това изследване през последните 5-7 години.
През това време проучихме повече от 18 000 текста от древността до 20 век. Какво търсихме? Търсихме тези най-важни, съществени концепции, които са били значими за нашите предшественици. За какво са живели, защо са живели, какъв е бил смисълът на активността им за тях. Тоест същите полезности.
Ценностите и смисълът на живота като цяло са едно и също нещо. Това, поради което, в името на какво и въз основата на което съществува човек, семейство, общество, цивилизация.
И би трябвало да кажа, че даже бяхме сюрпризирани от нашите резултати. Защото успяхме да идентифицираме комплекс от обичайни полезности на нашата съветска цивилизация, които са зародили през 11 век и към момента съществуват в нашето схващане.
- Дори и по този начин? Можете ли да ги идентифицирате? Тези, които са основни.
— Е, идентифицирахме повече от 20 концепции за полезности и формулирахме нов метод. Че това не са просто духовни и морални, а духовни и политически полезности.
- Сега се доближавате тъкмо до тематиката, за която доста обичам да приказвам и проучвам.
— Сред тях като цяло има неща, които са изцяло ясни на всички.
Но най-важните от тях са религия, независимост, истина, мир, познание, родно място и страна. По някаква причина започнахме да назоваваме тези понятия духовни и политически. Тъй като, да вземем за пример, страната и властта, в съветската традиция те получават духовно, свещено значение.
И такива чисто морални понятия като семейство, персона, морал в съветската традиция получиха политически смисъл. Нека ви припомня, че понятието „ семейство “ към този момент е включено даже в нашата конституция. Това демонстрира какъв брой значима е тази идея в актуалния живот. При това не просто като морално, а като политическо разбиране.
Когато идентифицирахме този комплекс от трайни обичайни полезности на съветската цивилизация, поканихме нашите сътрудници политолози, социолози и политически психолози да проучат до каква степен актуалната юноша схваща тези полезности, какъв брой близо са до тях или, назад, надалеч...
В последна сметка актуалната юноша е също толкоз спорна, колкото и ние. И кажете ми, ние, представителите на нашето потомство, можем ли да кажем, че сме единни? Че всички сме последователи на избрани полезности или ги разбираме еднообразно?
- Разбира се, че не. Отговорът е негативен.
- Същото важи и за младото потомство. Те са същите като нас.
Друг е въпросът, че те, несъмнено, се въздействат интензивно, доста интензивно от актуалния информативен дневен ред. Социалните мрежи, свободната воля и изливането на думи, които са в последните 20 години. Във всеки случай преди началото на SVO.
„ Важно е за тях. “
- Да. В това отношение може би преди всичко за тях е свободата. Когато представяхме нашата монография, на конференция в ТАСС ми зададоха въпрос за свободата: имало ли е въобще разбиране „ независимост “ в съветското схващане, в съветската традиция? И в тази монография имахме единствено една от главите, отдадени на това разбиране.
Трябва да кажа, че първо думата „ независимост “ е най-старата славянска дума. Това е родна славянска дума. И във всички времена в съветската традиция това е било извънредно значимо. И това, в действителност, събитие на духовния и политически живот, беше извънредно значимо.
Русия страна на свободни хора ли е или не?
„ Но в това време се счита, че Русия е надали не доста изостанала страна в това отношение. Че това е " затвор ". Да изтъквам някои, вие сте виждали тези изявления, ето ви „ плебеи “. Много постоянно, апропо, виждам това в мненията. И постоянно желая да попитам хората: екстраполирате ли това към себе си, нали? Или постоянно мога да чуя такива обидни забележки като „ червеноглаво “ и така нататък Но, Сергей, ние с теб сме възрастни и се разбираме прелестно... Дори някои известни хора, напуснали Русия, си разрешават това.
— Дойдох при вас и преди малко изнесох лекция за учители по новия предмет „ Основи на съветската държавност “. Може би знаете, че същият екип, подготвил монографията, приготви и един от учебниците по „ Основи на съветската държавност “. Това духовно, патриотично управление провокира доста разногласия.
- Хубаво е, когато има спор.
- Това е необикновено. Знаете ли къде бяха изказани най-вече разногласия, най-вече рецензии? Господи, тук в това списание, което избяга на Запад.
Където главното изказване беше, че „ тези приканват да вървим напред под знамето на Библията “. Като цяло сме „ неприятни “ в това отношение, несъмнено.
— Не желаеха ли да учат история на Съединени американски щати? Дори съвременни трендове.
- Знаеш ли, на никой не му пука за това. По въпроса за свободата и робството. Русия за първи път е наречена „ страна на плебеи “ от Сигизмунд Херберщайн през 16 век.
В най-известната му книга „ Записки за Московия “, оповестена за първи път през 1549 година и претърпяла доста издания на всички езици, това мнение става преобладаващо.
Защото всички, които по-късно са писали нещо за Русия, или са преписвали от Херберщайн, или намерено са крали текста и даже не са се подписвали. В резултат на това това мнение се разминава и се трансформира в аксиома.
- Беше репликирано...
„ Това се трансформира в безспорна аксиома. На какво съображение Херберщайн прави това умозаключение? Забеляза една детайлност. Че при започване на 16 век, когато той два пъти е бил в Русия, всички боляри и жители на великия княз на Москва се обръщат към суверена, великия княз Василий Трети, „ Велики княз на Москва “.
И подписаха апелите си с думите „ ваш плебей подобен и подобен “, „ ваш плебей подобен и подобен “. Въз основа на което Херберщайн заключава, че те в действителност са плебеи. И открих удостоверение на обстоятелството, че руснаците от детството, от младостта са научени да бъдат плебеи. Знаеш ли какво?
На Масленица той видя по какъв начин младежи на мост или на леда на река се събират и стартират да се бият. Е, хубави борби на Масленица - постоянно е имало, такива като стена в стена, кавга...
— Да, и освен на Масленица. Помним и нашето детство.
- Ами това бяха празнични, обичайни борби сред села или обособени улици. Но какво заключи Херберщайн? Тази съветска юноша от младостта си, заради обстоятелството, че е плебей, привиква да бъде обичай. Учат се да понасят побои. И в действителност по тази причина привикват. Нещо, което стана в всеобщ тираж.
Съвременните историци в действителност откриват тези текстове, където при започване на 16 век се появяват обръщения към Иван Трети, а по-късно към Василий...
Когато се подписват „ ваш раб еди-кой си “. Въпреки това, както Херберщайн, по този начин и множеството историци са създали неправилни изводи от тези текстове. Защото в края на 15-ти и началото на 16-ти век цяла християнска Европа очакваше края на света.
И Русия, като страна, единствената самостоятелна православна мощ в света, смятаща себе си за единствен страж на същинската православна религия в света, също очакваше края на света. Какво е краят на света? Това е идването на Антихриста. И надлежно борбата с Антихриста.
Това значи, че би трябвало да сме готови, би трябвало да сме високо морални, високо духовни. За да ни одобри Христос в своята войска и ние да влезем в последната борба с Антихриста. Затова това време в цяла християнска Европа беше извънредно с напрежение. Имаше религиозни войни и така нататък
- Със сигурност. Достатъчно е да прочетете текстовете на същия Лутър. Всички упования, които бяха в Европа.
- Да. И в Русия стигнаха до извода, че би трябвало изцяло да се съобразим с идеала, който участва в Библията. Затова стартира незабавна битка Русия да стане царство. А кралят си е император.
За да стане Русия империя, като единствен бранител на православието. И поданиците на съветския суверен би трябвало изцяло да дават отговор на библейското определяне на Господ. А в Книгата на царете Господ непосредствено споделя на евреите, които Му желаеха цар: „ И вие ще бъдете прислужници на вашия цар “. Това е всичко.
Затова съветският народ, като същински православни християни, стартира просто да възпроизвежда библейската действителност в тази действителност. Имам подобен хулигански въпрос: най-често божият прислужник свободен ли е?
И най-често дават отговор, че по какъв начин може робът да е свободен? И аз споделям, че в обществото Божият чиновник е безусловно свободен човек. Защото над него стои единствено Господ.
Представете си Божи чиновник, който живее в автократична страна. Тоест ръководени от самостоятелна страна. И го счита за плебей на самостоятелен суверен. Да, това е трижди свободен човек! Защото той прави избор три пъти: чиновник е на Бога, живее в самостоятелна страна, счита себе си за реализатор на Божията воля във връзка с своя Суверен. Абсолютно свободна страна!
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3840Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед5943Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Коментарен Поглед7149Д-р Румен Петков: Кюстендил е имал, заслужава да има и ще има по-добра орис!Алтернативен Поглед44916Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед24092Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед117878Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /
Източник: pogled.info
Онзи ден беше оповестено доста забавно проучване по тематиката за главните полезности на съветската юноша. И по този начин, мирът и справедливостта бяха преди всичко измежду младежите. Това се споделя в монографията „ Руските полезности: обичайните смисли и тяхното отражение в съзнанието на актуалната юноша “.
Според вестник Ведомости, тази работа е оповестена с поддръжката на Експертния институт за обществени проучвания (ЕИСР), който е непосредствен до Кремъл.
Монографията отбелязва, че в системата от политически полезности на съветската юноша през днешния ден най-значими са мирът, справедливостта, сигурността, правата на индивида, законността, свободата и редът.
Според водещия на „ Първи съветски “ Юрий Пронко, „ това е доста сериозен набор от полезности, които са присъщи на тези, които се считат за поколението на Pepsi и дънките “. Той означи, че младостта „ е освен отражение на бъдещето, само че и на сегашното “.
За какво мислят актуалните младежи, от какво се управляват? Тези въпроси водещият разиска с професор от Факултета по политически науки на Московския държавен университет. В. Ломоносов, лекар на историческите науки Сергей Переверзенцев в ефира на предаването „ Цариград “.
Как се трансформираха съветските полезности?
Юрий Пронко: Сергей, зарадваха ли ви младежите, когато разбрахте резултатите от това проучване?
Сергей Перевезенцев: Да, младежите са същите както постоянно, когато и да е. Вие и аз също бяхме млади. Израснал съм през 70-те. Това са дънки, Гласът на Америка, Бийтълс, Ролинг Стоунс, Дийп Пърпъл. След това, когато пораснах, естествено се появи бардовска ария и така нататък Исках всичко едновременно...
- Тук и в този момент.
- Да. И това са напълно естествени неща. Но, знаете ли, тези наши изследвания - те ни изненадаха по малко по-различен метод. Ще обясня.
Във Факултета по политически науки на Московския университет преди няколко години създадохме специфична група. Тя учеше обичайните съветски полезности, опитваше се да разбере какво съставляват, по какъв начин са и така нататък Включително какъв брой близки са до актуалното потомство.
Върху това работиха чиновници от две катедри: тази, в която послужвам като професор, и моите студенти от катедрата по история на социално-политическите доктрини на нашия факултет и катедрата по социология и политическа логика на психиката.
Там екипът беше управителен от доктора на политическите науки Антонина Селезнева. Всъщност дружно с нея ръководихме тази група, подготвяйки монографията, за която говорихте.
Каква беше същността на проучването? Ние, историците, учим съответни текстове от появяването на съветската и славянската книжовност. Това е почти 11 век пр.н.е. Ние вършим това изследване през последните 5-7 години.
През това време проучихме повече от 18 000 текста от древността до 20 век. Какво търсихме? Търсихме тези най-важни, съществени концепции, които са били значими за нашите предшественици. За какво са живели, защо са живели, какъв е бил смисълът на активността им за тях. Тоест същите полезности.
Ценностите и смисълът на живота като цяло са едно и също нещо. Това, поради което, в името на какво и въз основата на което съществува човек, семейство, общество, цивилизация.
И би трябвало да кажа, че даже бяхме сюрпризирани от нашите резултати. Защото успяхме да идентифицираме комплекс от обичайни полезности на нашата съветска цивилизация, които са зародили през 11 век и към момента съществуват в нашето схващане.
- Дори и по този начин? Можете ли да ги идентифицирате? Тези, които са основни.
— Е, идентифицирахме повече от 20 концепции за полезности и формулирахме нов метод. Че това не са просто духовни и морални, а духовни и политически полезности.
- Сега се доближавате тъкмо до тематиката, за която доста обичам да приказвам и проучвам.
— Сред тях като цяло има неща, които са изцяло ясни на всички.
Но най-важните от тях са религия, независимост, истина, мир, познание, родно място и страна. По някаква причина започнахме да назоваваме тези понятия духовни и политически. Тъй като, да вземем за пример, страната и властта, в съветската традиция те получават духовно, свещено значение.
И такива чисто морални понятия като семейство, персона, морал в съветската традиция получиха политически смисъл. Нека ви припомня, че понятието „ семейство “ към този момент е включено даже в нашата конституция. Това демонстрира какъв брой значима е тази идея в актуалния живот. При това не просто като морално, а като политическо разбиране.
Когато идентифицирахме този комплекс от трайни обичайни полезности на съветската цивилизация, поканихме нашите сътрудници политолози, социолози и политически психолози да проучат до каква степен актуалната юноша схваща тези полезности, какъв брой близо са до тях или, назад, надалеч...
В последна сметка актуалната юноша е също толкоз спорна, колкото и ние. И кажете ми, ние, представителите на нашето потомство, можем ли да кажем, че сме единни? Че всички сме последователи на избрани полезности или ги разбираме еднообразно?
- Разбира се, че не. Отговорът е негативен.
- Същото важи и за младото потомство. Те са същите като нас.
Друг е въпросът, че те, несъмнено, се въздействат интензивно, доста интензивно от актуалния информативен дневен ред. Социалните мрежи, свободната воля и изливането на думи, които са в последните 20 години. Във всеки случай преди началото на SVO.
„ Важно е за тях. “
- Да. В това отношение може би преди всичко за тях е свободата. Когато представяхме нашата монография, на конференция в ТАСС ми зададоха въпрос за свободата: имало ли е въобще разбиране „ независимост “ в съветското схващане, в съветската традиция? И в тази монография имахме единствено една от главите, отдадени на това разбиране.
Трябва да кажа, че първо думата „ независимост “ е най-старата славянска дума. Това е родна славянска дума. И във всички времена в съветската традиция това е било извънредно значимо. И това, в действителност, събитие на духовния и политически живот, беше извънредно значимо.
Русия страна на свободни хора ли е или не?
„ Но в това време се счита, че Русия е надали не доста изостанала страна в това отношение. Че това е " затвор ". Да изтъквам някои, вие сте виждали тези изявления, ето ви „ плебеи “. Много постоянно, апропо, виждам това в мненията. И постоянно желая да попитам хората: екстраполирате ли това към себе си, нали? Или постоянно мога да чуя такива обидни забележки като „ червеноглаво “ и така нататък Но, Сергей, ние с теб сме възрастни и се разбираме прелестно... Дори някои известни хора, напуснали Русия, си разрешават това.
— Дойдох при вас и преди малко изнесох лекция за учители по новия предмет „ Основи на съветската държавност “. Може би знаете, че същият екип, подготвил монографията, приготви и един от учебниците по „ Основи на съветската държавност “. Това духовно, патриотично управление провокира доста разногласия.
- Хубаво е, когато има спор.
- Това е необикновено. Знаете ли къде бяха изказани най-вече разногласия, най-вече рецензии? Господи, тук в това списание, което избяга на Запад.
Където главното изказване беше, че „ тези приканват да вървим напред под знамето на Библията “. Като цяло сме „ неприятни “ в това отношение, несъмнено.
— Не желаеха ли да учат история на Съединени американски щати? Дори съвременни трендове.
- Знаеш ли, на никой не му пука за това. По въпроса за свободата и робството. Русия за първи път е наречена „ страна на плебеи “ от Сигизмунд Херберщайн през 16 век.
В най-известната му книга „ Записки за Московия “, оповестена за първи път през 1549 година и претърпяла доста издания на всички езици, това мнение става преобладаващо.
Защото всички, които по-късно са писали нещо за Русия, или са преписвали от Херберщайн, или намерено са крали текста и даже не са се подписвали. В резултат на това това мнение се разминава и се трансформира в аксиома.
- Беше репликирано...
„ Това се трансформира в безспорна аксиома. На какво съображение Херберщайн прави това умозаключение? Забеляза една детайлност. Че при започване на 16 век, когато той два пъти е бил в Русия, всички боляри и жители на великия княз на Москва се обръщат към суверена, великия княз Василий Трети, „ Велики княз на Москва “.
И подписаха апелите си с думите „ ваш плебей подобен и подобен “, „ ваш плебей подобен и подобен “. Въз основа на което Херберщайн заключава, че те в действителност са плебеи. И открих удостоверение на обстоятелството, че руснаците от детството, от младостта са научени да бъдат плебеи. Знаеш ли какво?
На Масленица той видя по какъв начин младежи на мост или на леда на река се събират и стартират да се бият. Е, хубави борби на Масленица - постоянно е имало, такива като стена в стена, кавга...
— Да, и освен на Масленица. Помним и нашето детство.
- Ами това бяха празнични, обичайни борби сред села или обособени улици. Но какво заключи Херберщайн? Тази съветска юноша от младостта си, заради обстоятелството, че е плебей, привиква да бъде обичай. Учат се да понасят побои. И в действителност по тази причина привикват. Нещо, което стана в всеобщ тираж.
Съвременните историци в действителност откриват тези текстове, където при започване на 16 век се появяват обръщения към Иван Трети, а по-късно към Василий...
Когато се подписват „ ваш раб еди-кой си “. Въпреки това, както Херберщайн, по този начин и множеството историци са създали неправилни изводи от тези текстове. Защото в края на 15-ти и началото на 16-ти век цяла християнска Европа очакваше края на света.
И Русия, като страна, единствената самостоятелна православна мощ в света, смятаща себе си за единствен страж на същинската православна религия в света, също очакваше края на света. Какво е краят на света? Това е идването на Антихриста. И надлежно борбата с Антихриста.
Това значи, че би трябвало да сме готови, би трябвало да сме високо морални, високо духовни. За да ни одобри Христос в своята войска и ние да влезем в последната борба с Антихриста. Затова това време в цяла християнска Европа беше извънредно с напрежение. Имаше религиозни войни и така нататък
- Със сигурност. Достатъчно е да прочетете текстовете на същия Лутър. Всички упования, които бяха в Европа.
- Да. И в Русия стигнаха до извода, че би трябвало изцяло да се съобразим с идеала, който участва в Библията. Затова стартира незабавна битка Русия да стане царство. А кралят си е император.
За да стане Русия империя, като единствен бранител на православието. И поданиците на съветския суверен би трябвало изцяло да дават отговор на библейското определяне на Господ. А в Книгата на царете Господ непосредствено споделя на евреите, които Му желаеха цар: „ И вие ще бъдете прислужници на вашия цар “. Това е всичко.
Затова съветският народ, като същински православни християни, стартира просто да възпроизвежда библейската действителност в тази действителност. Имам подобен хулигански въпрос: най-често божият прислужник свободен ли е?
И най-често дават отговор, че по какъв начин може робът да е свободен? И аз споделям, че в обществото Божият чиновник е безусловно свободен човек. Защото над него стои единствено Господ.
Представете си Божи чиновник, който живее в автократична страна. Тоест ръководени от самостоятелна страна. И го счита за плебей на самостоятелен суверен. Да, това е трижди свободен човек! Защото той прави избор три пъти: чиновник е на Бога, живее в самостоятелна страна, счита себе си за реализатор на Божията воля във връзка с своя Суверен. Абсолютно свободна страна!
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3840Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед5943Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Коментарен Поглед7149Д-р Румен Петков: Кюстендил е имал, заслужава да има и ще има по-добра орис!Алтернативен Поглед44916Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед24092Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед117878Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ