НИМ: От Залата на съдбата до Музея на славата
Половин древен празник ни подсети, че зад нежеланото настояще се крие славно минало Мястото, където Живков падна от власт, с цел да останат вечно артефактите от историята ни
Най-голямата ни съкровищница - Националният историческия музей, отпразнува 50 години, с цел да ни подсети, че зад нежеланото ни настояще се крие славно минало.
-->
Музеят, който стартира работа през далечната 1973 година в една тясна стая, през днешния ден съхранява паметта за повече от 650 000 артефакти от 7 исторически интервала.
Честването бе на 10 май в наличието на вицепрезидента Илияна Йотова,заместник-министъра на културата доцент доктор Пламен Славов и шефът на музея доцент Бони Петрунова.
" Благодарим ви от сърце, че ви има и разнасяте славата на България по целия свят! ", написа Йотова до мястото, в което преходът пристигна.
В Залата на ориста бе свален Тодор Живков, а 50 години по-късно скъпият артефакт на НИМ - Панагюрското богатство, заблестя в Британския музей, тъкмо сега, когато бе поставена короната на новия крал на Англия. Припомняйки за следващ път на света пред кого са се кланяли в античността и кой е отпивал от ритона на славата.
Началото
НИМ има три рождени дати - когато е излязъл документът за основаването, когато е разгласен публично и когато е бил открит. Той е основан с Разпореждане ╒ 90 на Министерския съвет от 5 май 1973 година със задачата да търси, събира, съхранява, изследва, обнародва и демонстрира материални и документални монументи, свързани с цялостната история на българския народ от основаването на Българската страна.
Първият шеф
През юни 1974 година за шеф е назначен проф. Страшимир Димитров. Малко по-късно стартират назначенията и на първите чиновници на музея. Настанени са в дребна стая в Градската библиотека, която по това време се обитава на ул. " Гурко " №1.
Огромната Съдебна палата
За малко НИМ се мести в постройката на бившето съветско посолство - на ул. " Московска ", а от 1983 година музеят към този момент е в Съдебната палата, на бул. " Витоша " 2. Първата съществена задача е представителната музейна експозиция в чест на 1300-тата годишнина от основаването на българската страна. Площта, върху която експозицията е ситуирана, е 14000 кв. м, а хронологичният й обсег е уголемен от 7000 година прочие Хр. до 1878 година.
Решението на Костов
Новият дом на музея, който е и сегашен, става вероятен с помощта на решение на държавното управление на Иван Костов от 15 април 1998 година, Това е " Дом ╒ 1? в Бояна, с много по-скромна застроена повърхност - 3300 кв. м, намиращ се в комплекса " Бояна ". Две години трае окончателното пренасяне. Новата непрекъсната експозиция бе открита тържествено на 29 юни 2000 година
Първата премия
След редица визити в редица европейски музейни институции, на 25-ата публична гала по връчване на годишните награди на Европейския музеен конгрес, идва и огромното самопризнание. На 11 май 2002 година в Люксембург, белгийската кралица Фабиола, патрон на форума, връчва първата специфична премия на НИМ.
Знаковата зала
Ако през днешния ден значимите политически решения ръководещите се взимат на жълтите павета, по комунистическо време това ставаше в полите на Витоша. Свалянето на Тодор Живков от власт се случи в една от най-скъпите за времето си зали - в резиденция " Бояна ", строена от създателя на плана на НДК - арх. Александър Баров.
Свалянето на Живков
" Позволете ми от името на Централен комитет на политбюро и персонално от свое име да изкажа признателност на другаря Тодор Живков за неговата дългогодишна и вярна работа отпред на партията и революцията. Изпращайки другаря Тодор Живков на подобаващ отдих, ние най-сърдечно му благодарим и му желаем още дълги години здраве, жизненост и креативна интензивност ", споделя на 10 ноември 1989 година Петър Младенов, окйто по това време е външен министър.
Луксозният мокет
В Голямата пленарна зала на Централен комитет на Българска комунистическа партия, през днешния ден част от НИМ, историята затваря една страница, с цел да отвори друга - на прехода. Зад солидните дървени порти към момента са непокътнати първокласният за времето си мокет, плюшените столове, ефектните лампи и скъпата озвучителна уредба. Трибуната, от която Тодор Живков слиза от ръководството на страната, е непокътната. Липсва единствено гербът с петолъчката.
Българските филми
Макар залата да е в съвсем достоверния си тип, през днешния ден се употребява за напълно разнообразни цели. НИМ я дава чартърен на разнообразни организации и институции за осъществяване на конгреси и срещи. Вече има и киносалон, в който се прожестират български филми.В НИМ се намира и най-голямата сбирка от кино костюми, предадена от Киноцентъра в Бояна.
Колекцията от икони
Една от най-големите сбирка от български икони през вековете се пази в историческия музей. Най-ценните от тях бяха показана преди 5 години в Третяковската изложба, а в новия азбучник могат да бъдат открити неповторими изображения на светците.
Преклонението
Стотици президенти и министър председатели са се прехласвали по съкровищата от НИМ, които са гостували в над 200 страни. Милиони посетиха ревютата и за траките, и за Първото българско царство в Лувъра. Един от най-незабравимите моменти на горделивост беше визитата на китайския министър председател през 2018-та година, когато се поклони пред Панагюрското богатство и призна, че в никакъв случай не е виждал сходна хубост.
Църквата в Добърско
Всеизвестно е, че в активите на НИМ са включени и Боянската черква, и манастира в Земен. По-малко прочут факт обаче е, че в тази група е и знаковата черква в с. Добърско с иконата, на която Исус е изобразен със скафандър. Спорът сред църквата и Министерство на културата за наслада не съумя да понижи интереса към неповторимия храм наоколо до Банско.
Часовникът на Яне Сандански
Над 200 стенни, настолни, джобни и ръчни часовници се пазят в историческия музей, някои от тях богато инкрустирани със скъпоценни камъни. Часовниците принадлежат както на видни политици, общественици и военни, по този начин и на елементарни жители. Там е занесен златниат джобен часовник на опълченеца Иван Бобевски, подарен му от император Николай тт по случай 30-та годишнина от Руско-турската освободителна война, на граф Игнатиев, подарен на музея от неговия внук. Там е и часовникът на Яне Сандански, подарен му от мис Елена Стоун.
Камата на Левски
Запазени са в Националния исторически музей повече от 2000 броя балканско, източно, европейско и американско огнестрелно, както и хладно оръжие от XVIII, XIX и първата половина на XX век, както и обезвредени муниции. Запазени са другите модификации на пушките и карабините " Крнка ", " Бердана ", " Манлихер " и " Маузер ", револверите " Люгер ", " Щаер ", " Браунинг ", " Берета ", картечниците " Максим-Шпандау ", " Шварцлозе ", " Брен ", " MG-34 ", " Дектарьов ", картечните револвери " MP-41 " и " Шпагин ".Там е и камата на Васил Левски, парадната сабя на Михаил Такев и офицерският нож на ген. Иван Луков.
Златна монета от Сюлейман
Тя е единствено един от над 60 000 разнородни монументи - монети, банкноти, печати, тежести за изтегляне, везни в НИМ. Монетите, сечени и циркулирали през разнообразни исторически столетия, илюстрират някои от главните характерности на обществено-политическите обединения, съществували от епохи по днешните български земи.
Котвите на Божидар Димитров
Един от най-емблематичните шефове на НИМ си остава проф. Божидар Димитров, обогатил доста сбирки, само че една - най-осезаемо. Това са първите монументи, свързани е античното мореплаване по Западното Черноморие - котви и щокове. Благодарение на него НИМ става най-богатата в света сходна сбирка на музей, който не е ситуиран на морския бряг - броят им е 167.
Най-древните от тях са от III - I хиляди прочие Хр, каменни, с два или три отвора, които са доказателство за античното мореплаване по тракийското крайбрежие на Черно море.
Траките преди финикийците
Експонатите удостоверяват и едни от най-ранните писмени сведения за мореплаване в древността - тъй наречените Таласократия (XI в. прочие Хр.). Доказва се, че траките са владеели моретата доста преди египтяни, финикийци и други морски нации. Особено впечатляваща е и каменната котва с надпис " Исус Христос победител ".
Колекциите на Цветан Василев
След като Цветан Василев избяга в Сърбия, а КТБ банкрутира, над хиляда монети, повчето от 24-ратово злато, бяха предадени на Националния исторически музей. Сред най-ценните придобивки на банкера са осем монети от най-престижната серия в света. Тя включва жълтици с ликовете на императорите Наполеон III и Франц Йосиф, римски солид от 310 г, съветска монета с номинация 37,5 рубли от 1902 година Сред най-скъпите пък е " Двоен орел " от 1933 година Уникална е и сбирката му от картини, съхранявана във банкрутиралия трезор.
Ритонът на Божков
НИМ пази и конфискуваните при претърсванията на офисите на Васил Божков откакто той бе разгласен за търсене. Прокуратурата разгласи, че са събрали 6778 скъпи предмета. Публикувани бяха десетки фотоси и видеозаписи, като на множеството се акцентираше на ритоните. Божков пък твърдеше, че един от тях е пуснат за продажба.
Най-ценните артефакти
Те са стотици, само че най-силно изпъкват: Най-старото обработено злато от Варненския некропол, златното Панагюрско богатство и Татарската плячка от Калиакра, открита през лятото на 2018, която съдържа гърне с близо 1000 златни артефакта от края на 14-ти век. В НИМ е и неповторимото богатство от Борово.
Подносите на Батенберг
Ценни предмети, владеене на Александър т Батенберг, страната откупи преди години на аукцион във Виена и към този момент могат да бъдат видени от ценителите в НИМ. Масленият му портрет е изложен в Националната изложба, а в НИМ трите му подноса. Те са с гравирано посвещение на български език " На българския княз Александър I " от жителите на Русе, Ловеч и Берковското окръжие. Единият от подносите е позлатен, е на другите два е изобразен изправен български лъв, символизиращ възраждането.
Неизвестното богатство
Отскоро се демонстрира и " Сребърното богатство от с. Йонково " (III век пр.Хр.). То е формирано от извънредно редки, антични предмети от стъкло. Сред тях е неповторимата, непокътната по знамение епохи наред, цялостна дрънкулка на птичка (V-III век прочие Хр.). Тя е украсявала по всяка възможност благороден благороден дом.
Тракийското въоръжение
Разказът за тракийското въоръжение в НИМ е допълнен и с непоказвана кнемида (наколенници) от IV век прочие Хр. от Хаджидимово, Гоцеделчевско и върхове на копия, ножове и други Пред необятната аудитория се показват и теракотите от Мулетарово (III-II век прочие Хр.).
Странните предмети
Един от тях е голяма солница, която си има още две приятелки в сбирката на музея. Според експерти това е вторият в света музей след Британския, който има повече от една сходна. Те са били преди време част от комплекти за подправки, наричани в римския свят " пиператории ".
Колоните на Омуртаг
Колкото и да се опитваме да приказваме за колоната на Омуртаг в само число, посещениятав НИМ ни карат да променим това. От експозицията за Първото българско царство става ясна изключителната упоритост, с която хан Омуртаг е произвеждал колони с каменни надписи. Само в НИМ има най-малко още 6 колони, някои от които съдържат и инвентарни описи на оръжие.
Спомените от Балканската война
Националния исторически музей сподели невиждани рисунки на Харалампи Тачев, който е създател на герба на София още от 1990 г, както и картини на военния художник Лазар Йорданов.
Изложени са и персонални предмети на част от участниците в Балканската война, като тези на военачалник Никифор Никифоров, който е боен министър по през 1912-1913г., както и на военачалник Радко Димитриев, командващ на трета войска.
Може да се види и халба, дарена за музея от вкъщи на Андрей Ляпчев, прочут български политик, участващ във военните дейности тогава, а Изложбата " Разкази за войната " ще е отворена за гости до края на май.
Най-голямата ни съкровищница - Националният историческия музей, отпразнува 50 години, с цел да ни подсети, че зад нежеланото ни настояще се крие славно минало.
-->
Музеят, който стартира работа през далечната 1973 година в една тясна стая, през днешния ден съхранява паметта за повече от 650 000 артефакти от 7 исторически интервала.
Честването бе на 10 май в наличието на вицепрезидента Илияна Йотова,заместник-министъра на културата доцент доктор Пламен Славов и шефът на музея доцент Бони Петрунова.
" Благодарим ви от сърце, че ви има и разнасяте славата на България по целия свят! ", написа Йотова до мястото, в което преходът пристигна.
В Залата на ориста бе свален Тодор Живков, а 50 години по-късно скъпият артефакт на НИМ - Панагюрското богатство, заблестя в Британския музей, тъкмо сега, когато бе поставена короната на новия крал на Англия. Припомняйки за следващ път на света пред кого са се кланяли в античността и кой е отпивал от ритона на славата.
Началото
НИМ има три рождени дати - когато е излязъл документът за основаването, когато е разгласен публично и когато е бил открит. Той е основан с Разпореждане ╒ 90 на Министерския съвет от 5 май 1973 година със задачата да търси, събира, съхранява, изследва, обнародва и демонстрира материални и документални монументи, свързани с цялостната история на българския народ от основаването на Българската страна.
Първият шеф
През юни 1974 година за шеф е назначен проф. Страшимир Димитров. Малко по-късно стартират назначенията и на първите чиновници на музея. Настанени са в дребна стая в Градската библиотека, която по това време се обитава на ул. " Гурко " №1.
Огромната Съдебна палата
За малко НИМ се мести в постройката на бившето съветско посолство - на ул. " Московска ", а от 1983 година музеят към този момент е в Съдебната палата, на бул. " Витоша " 2. Първата съществена задача е представителната музейна експозиция в чест на 1300-тата годишнина от основаването на българската страна. Площта, върху която експозицията е ситуирана, е 14000 кв. м, а хронологичният й обсег е уголемен от 7000 година прочие Хр. до 1878 година.
Решението на Костов
Новият дом на музея, който е и сегашен, става вероятен с помощта на решение на държавното управление на Иван Костов от 15 април 1998 година, Това е " Дом ╒ 1? в Бояна, с много по-скромна застроена повърхност - 3300 кв. м, намиращ се в комплекса " Бояна ". Две години трае окончателното пренасяне. Новата непрекъсната експозиция бе открита тържествено на 29 юни 2000 година
Първата премия
След редица визити в редица европейски музейни институции, на 25-ата публична гала по връчване на годишните награди на Европейския музеен конгрес, идва и огромното самопризнание. На 11 май 2002 година в Люксембург, белгийската кралица Фабиола, патрон на форума, връчва първата специфична премия на НИМ.
Знаковата зала
Ако през днешния ден значимите политически решения ръководещите се взимат на жълтите павета, по комунистическо време това ставаше в полите на Витоша. Свалянето на Тодор Живков от власт се случи в една от най-скъпите за времето си зали - в резиденция " Бояна ", строена от създателя на плана на НДК - арх. Александър Баров.
Свалянето на Живков
" Позволете ми от името на Централен комитет на политбюро и персонално от свое име да изкажа признателност на другаря Тодор Живков за неговата дългогодишна и вярна работа отпред на партията и революцията. Изпращайки другаря Тодор Живков на подобаващ отдих, ние най-сърдечно му благодарим и му желаем още дълги години здраве, жизненост и креативна интензивност ", споделя на 10 ноември 1989 година Петър Младенов, окйто по това време е външен министър.
Луксозният мокет
В Голямата пленарна зала на Централен комитет на Българска комунистическа партия, през днешния ден част от НИМ, историята затваря една страница, с цел да отвори друга - на прехода. Зад солидните дървени порти към момента са непокътнати първокласният за времето си мокет, плюшените столове, ефектните лампи и скъпата озвучителна уредба. Трибуната, от която Тодор Живков слиза от ръководството на страната, е непокътната. Липсва единствено гербът с петолъчката.
Българските филми
Макар залата да е в съвсем достоверния си тип, през днешния ден се употребява за напълно разнообразни цели. НИМ я дава чартърен на разнообразни организации и институции за осъществяване на конгреси и срещи. Вече има и киносалон, в който се прожестират български филми.В НИМ се намира и най-голямата сбирка от кино костюми, предадена от Киноцентъра в Бояна.
Колекцията от икони
Една от най-големите сбирка от български икони през вековете се пази в историческия музей. Най-ценните от тях бяха показана преди 5 години в Третяковската изложба, а в новия азбучник могат да бъдат открити неповторими изображения на светците.
Преклонението
Стотици президенти и министър председатели са се прехласвали по съкровищата от НИМ, които са гостували в над 200 страни. Милиони посетиха ревютата и за траките, и за Първото българско царство в Лувъра. Един от най-незабравимите моменти на горделивост беше визитата на китайския министър председател през 2018-та година, когато се поклони пред Панагюрското богатство и призна, че в никакъв случай не е виждал сходна хубост.
Църквата в Добърско
Всеизвестно е, че в активите на НИМ са включени и Боянската черква, и манастира в Земен. По-малко прочут факт обаче е, че в тази група е и знаковата черква в с. Добърско с иконата, на която Исус е изобразен със скафандър. Спорът сред църквата и Министерство на културата за наслада не съумя да понижи интереса към неповторимия храм наоколо до Банско.
Часовникът на Яне Сандански
Над 200 стенни, настолни, джобни и ръчни часовници се пазят в историческия музей, някои от тях богато инкрустирани със скъпоценни камъни. Часовниците принадлежат както на видни политици, общественици и военни, по този начин и на елементарни жители. Там е занесен златниат джобен часовник на опълченеца Иван Бобевски, подарен му от император Николай тт по случай 30-та годишнина от Руско-турската освободителна война, на граф Игнатиев, подарен на музея от неговия внук. Там е и часовникът на Яне Сандански, подарен му от мис Елена Стоун.
Камата на Левски
Запазени са в Националния исторически музей повече от 2000 броя балканско, източно, европейско и американско огнестрелно, както и хладно оръжие от XVIII, XIX и първата половина на XX век, както и обезвредени муниции. Запазени са другите модификации на пушките и карабините " Крнка ", " Бердана ", " Манлихер " и " Маузер ", револверите " Люгер ", " Щаер ", " Браунинг ", " Берета ", картечниците " Максим-Шпандау ", " Шварцлозе ", " Брен ", " MG-34 ", " Дектарьов ", картечните револвери " MP-41 " и " Шпагин ".Там е и камата на Васил Левски, парадната сабя на Михаил Такев и офицерският нож на ген. Иван Луков.
Златна монета от Сюлейман
Тя е единствено един от над 60 000 разнородни монументи - монети, банкноти, печати, тежести за изтегляне, везни в НИМ. Монетите, сечени и циркулирали през разнообразни исторически столетия, илюстрират някои от главните характерности на обществено-политическите обединения, съществували от епохи по днешните български земи.
Котвите на Божидар Димитров
Един от най-емблематичните шефове на НИМ си остава проф. Божидар Димитров, обогатил доста сбирки, само че една - най-осезаемо. Това са първите монументи, свързани е античното мореплаване по Западното Черноморие - котви и щокове. Благодарение на него НИМ става най-богатата в света сходна сбирка на музей, който не е ситуиран на морския бряг - броят им е 167.
Най-древните от тях са от III - I хиляди прочие Хр, каменни, с два или три отвора, които са доказателство за античното мореплаване по тракийското крайбрежие на Черно море.
Траките преди финикийците
Експонатите удостоверяват и едни от най-ранните писмени сведения за мореплаване в древността - тъй наречените Таласократия (XI в. прочие Хр.). Доказва се, че траките са владеели моретата доста преди египтяни, финикийци и други морски нации. Особено впечатляваща е и каменната котва с надпис " Исус Христос победител ".
Колекциите на Цветан Василев
След като Цветан Василев избяга в Сърбия, а КТБ банкрутира, над хиляда монети, повчето от 24-ратово злато, бяха предадени на Националния исторически музей. Сред най-ценните придобивки на банкера са осем монети от най-престижната серия в света. Тя включва жълтици с ликовете на императорите Наполеон III и Франц Йосиф, римски солид от 310 г, съветска монета с номинация 37,5 рубли от 1902 година Сред най-скъпите пък е " Двоен орел " от 1933 година Уникална е и сбирката му от картини, съхранявана във банкрутиралия трезор.
Ритонът на Божков
НИМ пази и конфискуваните при претърсванията на офисите на Васил Божков откакто той бе разгласен за търсене. Прокуратурата разгласи, че са събрали 6778 скъпи предмета. Публикувани бяха десетки фотоси и видеозаписи, като на множеството се акцентираше на ритоните. Божков пък твърдеше, че един от тях е пуснат за продажба.
Най-ценните артефакти
Те са стотици, само че най-силно изпъкват: Най-старото обработено злато от Варненския некропол, златното Панагюрско богатство и Татарската плячка от Калиакра, открита през лятото на 2018, която съдържа гърне с близо 1000 златни артефакта от края на 14-ти век. В НИМ е и неповторимото богатство от Борово.
Подносите на Батенберг
Ценни предмети, владеене на Александър т Батенберг, страната откупи преди години на аукцион във Виена и към този момент могат да бъдат видени от ценителите в НИМ. Масленият му портрет е изложен в Националната изложба, а в НИМ трите му подноса. Те са с гравирано посвещение на български език " На българския княз Александър I " от жителите на Русе, Ловеч и Берковското окръжие. Единият от подносите е позлатен, е на другите два е изобразен изправен български лъв, символизиращ възраждането.
Неизвестното богатство
Отскоро се демонстрира и " Сребърното богатство от с. Йонково " (III век пр.Хр.). То е формирано от извънредно редки, антични предмети от стъкло. Сред тях е неповторимата, непокътната по знамение епохи наред, цялостна дрънкулка на птичка (V-III век прочие Хр.). Тя е украсявала по всяка възможност благороден благороден дом.
Тракийското въоръжение
Разказът за тракийското въоръжение в НИМ е допълнен и с непоказвана кнемида (наколенници) от IV век прочие Хр. от Хаджидимово, Гоцеделчевско и върхове на копия, ножове и други Пред необятната аудитория се показват и теракотите от Мулетарово (III-II век прочие Хр.).
Странните предмети
Един от тях е голяма солница, която си има още две приятелки в сбирката на музея. Според експерти това е вторият в света музей след Британския, който има повече от една сходна. Те са били преди време част от комплекти за подправки, наричани в римския свят " пиператории ".
Колоните на Омуртаг
Колкото и да се опитваме да приказваме за колоната на Омуртаг в само число, посещениятав НИМ ни карат да променим това. От експозицията за Първото българско царство става ясна изключителната упоритост, с която хан Омуртаг е произвеждал колони с каменни надписи. Само в НИМ има най-малко още 6 колони, някои от които съдържат и инвентарни описи на оръжие.
Спомените от Балканската война
Националния исторически музей сподели невиждани рисунки на Харалампи Тачев, който е създател на герба на София още от 1990 г, както и картини на военния художник Лазар Йорданов.
Изложени са и персонални предмети на част от участниците в Балканската война, като тези на военачалник Никифор Никифоров, който е боен министър по през 1912-1913г., както и на военачалник Радко Димитриев, командващ на трета войска.
Може да се види и халба, дарена за музея от вкъщи на Андрей Ляпчев, прочут български политик, участващ във военните дейности тогава, а Изложбата " Разкази за войната " ще е отворена за гости до края на май.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ