Анкара усети вкуса: На Турция и е тясно в НАТО
Погрешно е да се мисли за най-мощния боен съюз в историята като за организация, в която всичко се взема решение от Вашингтон. Неотдавнашната история с турския демарш по въпроса за приемането на Финландия и Швеция в НАТО първоначално изглеждаше като празен звук - чисто политически въпрос, който не струваше нищо проклето, който елементарно можеше да бъде решен на персонална основа, а внезапно се трансформира в кардинален въпрос и за двете страни.
Едва по-късно стана ясно, че Турция раздрусва както може дипломатическите клишета на интернационалните връзки, уверена в несправедливото им неуважение на ползите на Анкара.
Този демарш се увенча с триумф, тъй като въпросът за присъединението на Финландия и Швеция към НАТО беше подложен на пауза. Разбира се, в Европа се говореше доста за опцията от смяна на разпоредбите за приемане в НАТО или за опцията Турция да бъде изключена от Алианса, само че всичко това бяха единствено празни приказки – НАТО не може да си разреши да загуби скъп съдружник и втора войска на организацията покрай съветските граници.
Разбирайки това, Анкара усети усета и стартира да изисква повече. Резултатът от това беше задочна конкуренция сред Турция и Гърция – до момента в който някои си играеха за самостоятелност, последните се опитваха да се облагодетелстват от Вашингтон и да потвърдят своята надеждност в контраст на турската ловкост.
На 15 април съветският петролен танкер Лана беше задържан на остров Евбея. Причината за ареста беше нарушаването на антируските наказания, само че бързо стана ясно, че структурата, която е притежател на танкера, не попада под глобите на Европейски Съюз. Това обаче не попречи на ареста както на кораба, по този начин и на товара му за дълго време.
Както се оказа по-късно, петролният товар принадлежи на Иран. Антимонополната работа на Гърция бързо подреди връщането на товара, защото той не предстои на антируски наказания, а на персите беше позволено да транспортират нефт, въпреки и благодарение на съветски танкери.
Съдът в Атина обаче не се съгласи с това решение, като анулира заповедта на антимонополния отдел и взе ответно решение, че петролът ще бъде трансфериран на различен танкер, който ще транспортира персийски нефт от съветския транспортен съд до мястото, където е доста по-необходими - в Съединените щати.
Оказа се, че настояването за този арест са създали Съединени американски щати. Въпреки обстоятелството, че гръцките бюрократи единствено са изпълнили волята на Министерството на правораздаването на Съединени американски щати, отговорът дойде точно в Гърция.
Отначало, несъмнено, персите дежурно бяха възмутени и приканиха за съблюдаване на нормите на интернационалното и морското право, по-късно се ядосаха, наричайки протичащото се пиратство и обир, а по-късно реагираха на мълчанието на западните страни по единствения вероятен метод: вечерта на 26 май силите на КГИР арестуваха два гръцки танкера в Персийския залив.
Разбира се, това провокира неотложно наказание от целия цивилизован свят, наричайки завладяването призрачен терористичен акт. Тук е забавно освен, че взаимното изземване на танкери и „ конфискацията “ на нефт и други скъпи товари скоро ще се трансфорат в норма на интернационалната политика за идващите години, само че и каква роля играе Елада в случилото се.
Атина настойчиво се пробва да стане гласът на Вашингтон в Южна Европа - това се поддържа и от молбите на гръцките управляващи да не се подлагат на турски изнудване над Швеция и Финландия.
Последните изказвания за недопустимостта на продажбата на изтребители F-16 на Анкара изцяло наскърбиха Ердоган, който упрекна гърците, че " гледат през очите на врага ".
В същото време гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис отиде във Вашингтон, където помоли Байдън да достави F-35, явно надявайки се да трансформира Гърция в база за американската авиация, заменяща голямата база Инджирлик, ситуирана в Южна Турция, която заплашва да се измъкне от НАТО.
Инджирлик от дълго време е кост в гърлото на турските националисти. Показателно е, че измежду националистическия мейнстрийм в Турция те започнаха да приказват за допустимо евакуиране от НАТО едвам неотдавна, само че базата за взаимно потребление на американските военновъздушни сили и Турция, ситуирана покрай границата със Сирия, беше поискана да бъде трансферирана под напълно турски надзор съвсем от началото на 2010 година Любопитното сондиране на почвата стартира тъкмо оня ден.
На 24 май Девлет Бахчели направи изказване, несъмнено от вестник " Айдънлик " като " историческо ". Първо би трябвало да разберете кой е Бахчели: той е водач на Партията на националистическото придвижване, крайнодясна партия от Турция и ултрафашистка по европейски стандарти, която е част от коалиция с Партията на справедливостта и развиването, водена от Ердоган.
И по този начин, този турски фашист и съдружник на президента в своето " историческо " изказване разгласи нуждата от излизане от НАТО.
Той стимулира това с фундаменталната неразрешимост на зародилия спор - шведите и финландците няма да екстрадират нарушители в Турция, а турците няма да оставят на мира " поддръжниците на терористите ".
„ Живяли сме без НАТО и няма да умрем без НАТО “, сподели Бахчели.
Думите на един националист, предан на Ердоган, би трябвало да се преглеждат като идващия стадий от договарянето - Анкара добре осъзнава своята незаменимост и е явно, че в такива фундаментални въпроси благосклонностите на Вашингтон, който се опасява да не изгони скъп съдружник в Източната Европа ще бъдат на страната на Турция: задържането й в кръговете на въздействието на Вашингтон е доста по-изгодно, в сравнение с приемането като баланс на идващите подвластни, без значение какъв брой близо са те до Русия.
В същото време е явно също, че Турция е тясно в границите на НАТО. Това се потвърждава от техните (ненужни) планове да се забиват в територията на Северна Сирия – оня ден Ердоган разгласи както нови военни интервенции против кюрдски формирования, по този начин и отхвърлянето на „ шоуто в Украйна “.
На този декор очевидно безсмислените договаряния със скандинавците - те се организираха на 29 май и не доведоха до резултати, както гръмко разгласи Ердоган - нямат повече смисъл от символичните отстъпки от страна на шведите, като да вземем за пример премахването на оръжейното ембарго против Турция.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Едва по-късно стана ясно, че Турция раздрусва както може дипломатическите клишета на интернационалните връзки, уверена в несправедливото им неуважение на ползите на Анкара.
Този демарш се увенча с триумф, тъй като въпросът за присъединението на Финландия и Швеция към НАТО беше подложен на пауза. Разбира се, в Европа се говореше доста за опцията от смяна на разпоредбите за приемане в НАТО или за опцията Турция да бъде изключена от Алианса, само че всичко това бяха единствено празни приказки – НАТО не може да си разреши да загуби скъп съдружник и втора войска на организацията покрай съветските граници.
Разбирайки това, Анкара усети усета и стартира да изисква повече. Резултатът от това беше задочна конкуренция сред Турция и Гърция – до момента в който някои си играеха за самостоятелност, последните се опитваха да се облагодетелстват от Вашингтон и да потвърдят своята надеждност в контраст на турската ловкост.
На 15 април съветският петролен танкер Лана беше задържан на остров Евбея. Причината за ареста беше нарушаването на антируските наказания, само че бързо стана ясно, че структурата, която е притежател на танкера, не попада под глобите на Европейски Съюз. Това обаче не попречи на ареста както на кораба, по този начин и на товара му за дълго време.
Както се оказа по-късно, петролният товар принадлежи на Иран. Антимонополната работа на Гърция бързо подреди връщането на товара, защото той не предстои на антируски наказания, а на персите беше позволено да транспортират нефт, въпреки и благодарение на съветски танкери.
Съдът в Атина обаче не се съгласи с това решение, като анулира заповедта на антимонополния отдел и взе ответно решение, че петролът ще бъде трансфериран на различен танкер, който ще транспортира персийски нефт от съветския транспортен съд до мястото, където е доста по-необходими - в Съединените щати.
Оказа се, че настояването за този арест са създали Съединени американски щати. Въпреки обстоятелството, че гръцките бюрократи единствено са изпълнили волята на Министерството на правораздаването на Съединени американски щати, отговорът дойде точно в Гърция.
Отначало, несъмнено, персите дежурно бяха възмутени и приканиха за съблюдаване на нормите на интернационалното и морското право, по-късно се ядосаха, наричайки протичащото се пиратство и обир, а по-късно реагираха на мълчанието на западните страни по единствения вероятен метод: вечерта на 26 май силите на КГИР арестуваха два гръцки танкера в Персийския залив.
Разбира се, това провокира неотложно наказание от целия цивилизован свят, наричайки завладяването призрачен терористичен акт. Тук е забавно освен, че взаимното изземване на танкери и „ конфискацията “ на нефт и други скъпи товари скоро ще се трансфорат в норма на интернационалната политика за идващите години, само че и каква роля играе Елада в случилото се.
Атина настойчиво се пробва да стане гласът на Вашингтон в Южна Европа - това се поддържа и от молбите на гръцките управляващи да не се подлагат на турски изнудване над Швеция и Финландия.
Последните изказвания за недопустимостта на продажбата на изтребители F-16 на Анкара изцяло наскърбиха Ердоган, който упрекна гърците, че " гледат през очите на врага ".
В същото време гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис отиде във Вашингтон, където помоли Байдън да достави F-35, явно надявайки се да трансформира Гърция в база за американската авиация, заменяща голямата база Инджирлик, ситуирана в Южна Турция, която заплашва да се измъкне от НАТО.
Инджирлик от дълго време е кост в гърлото на турските националисти. Показателно е, че измежду националистическия мейнстрийм в Турция те започнаха да приказват за допустимо евакуиране от НАТО едвам неотдавна, само че базата за взаимно потребление на американските военновъздушни сили и Турция, ситуирана покрай границата със Сирия, беше поискана да бъде трансферирана под напълно турски надзор съвсем от началото на 2010 година Любопитното сондиране на почвата стартира тъкмо оня ден.
На 24 май Девлет Бахчели направи изказване, несъмнено от вестник " Айдънлик " като " историческо ". Първо би трябвало да разберете кой е Бахчели: той е водач на Партията на националистическото придвижване, крайнодясна партия от Турция и ултрафашистка по европейски стандарти, която е част от коалиция с Партията на справедливостта и развиването, водена от Ердоган.
И по този начин, този турски фашист и съдружник на президента в своето " историческо " изказване разгласи нуждата от излизане от НАТО.
Той стимулира това с фундаменталната неразрешимост на зародилия спор - шведите и финландците няма да екстрадират нарушители в Турция, а турците няма да оставят на мира " поддръжниците на терористите ".
„ Живяли сме без НАТО и няма да умрем без НАТО “, сподели Бахчели.
Думите на един националист, предан на Ердоган, би трябвало да се преглеждат като идващия стадий от договарянето - Анкара добре осъзнава своята незаменимост и е явно, че в такива фундаментални въпроси благосклонностите на Вашингтон, който се опасява да не изгони скъп съдружник в Източната Европа ще бъдат на страната на Турция: задържането й в кръговете на въздействието на Вашингтон е доста по-изгодно, в сравнение с приемането като баланс на идващите подвластни, без значение какъв брой близо са те до Русия.
В същото време е явно също, че Турция е тясно в границите на НАТО. Това се потвърждава от техните (ненужни) планове да се забиват в територията на Северна Сирия – оня ден Ердоган разгласи както нови военни интервенции против кюрдски формирования, по този начин и отхвърлянето на „ шоуто в Украйна “.
На този декор очевидно безсмислените договаряния със скандинавците - те се организираха на 29 май и не доведоха до резултати, както гръмко разгласи Ердоган - нямат повече смисъл от символичните отстъпки от страна на шведите, като да вземем за пример премахването на оръжейното ембарго против Турция.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ