10 причини младите учени да работят в БАН |
Почти всяка година, когато Народното събрание приема държавния бюджет, центърът на София потъва в траура на черните флагове, спуснати на фасадата на централната постройка на Българската академия на науките (БАН). И за следващ път тази научна институция се пробва да предоговори с държавното управление своя бюджет, тъй че нейните чиновници да не се усещат недооценени, а техният труд още веднъж да е неглижиран.
Сега, когато се гласоподава Законът за държавния бюджет за 2022 година (всъщност съответната година няма значение, може да е 2010, 2012, 2016 и т.н.), още веднъж се намираме в същата обстановка. Българска академия на науките ще получи с към 20% по-малка дотация от тази, която ù е нужна на фона на настъпващата инфлация, скока на цените за режийните разноски и така нататък
Няма да ви занимавам за какво е належащо да се усили бюджетът на Българска академия на науките. Няма да изяснявам за какво европейските планове не покриват режийните разноски на постройките, не заплащат сметки за електрическа енергия, топлоенергия или ВиК. Европейските научни планове не влагат в ремонт на покриви, канализация или хидроизолация. Не считам да изяснявам, че доста от фамозните парцели на Българска академия на науките са дарени от учени, индустриалци и интелектуалци със наследство да се употребяват единствено и само с научни цели и да не се продават, подаряват и преотстъпват на трети лица. С други думи, Българска академия на науките няма по какъв начин да забогатее и да се устоя от парцелите си.
Няма да влизам в детайлности, че Българска академия на науките е най-реномираната съгласно научните стандарти институция в България. Не считам да изяснявам, че от 1989 година до момента Българска академия на науките претърпя редица промени, тъй че нейният състав понижа три пъти. При тези промени, за жалост, доста наши другари и сътрудници напуснаха Българска академия на науките. Те избраха да работят другаде, даже и в чужбина, само че употребявайки точно биографията, която Българска академия на науките име даде.
Днес мисля да се обърна към младежите, завършващите студенти у нас и по света. В тази рецесия и този напън е належащо да се изясни за какво е значимо те да бъдат откриватели в Българска академия на науките. Защо не би трябвало да се отхвърлят макар мизерните хонорари и неглижирането от страна на политическите партии, медиите и обществените мрежи.
И по този начин, млади сътрудници, ето 10 аргументи да станете докторанти и откриватели в Българска академия на науките, макар бюджетите, които всяко едно държавно управление предлага:
1. Българска академия на науките е престиж и традиция
Ще работите в една от най-старите институции (въобще) в България, която неотдавна навърши 150 години. Българска академия на науките е приемник на Българското книжовно сдружение, основано през 1869 година По този метод тя е по-стара от Третата българска страна с 9 години. Когато се разхождате в Оксфорд, Кеймбридж или Хайделберг, би трябвало да знаете, че тези научни центрове са за своите страни това, което е Българска академия на науките за България. Българска академия на науките е научна традиция, излъчена от учени на учени. Тя е институти, лаборатории и научни школи с многогодишна история.
Българска академия на науките не е комунистическа небивалица. Сегашното си название и съществена конструкция получава със закона за Българска академия на науките от 1911 година Академии на науките, устроени по сходен метод и финансирани директно или отчасти от страната има по целия свят.
Българска академия на науките е водещ научно-изследователски център в доста области у нас – в биологията, екологията, археологията, астрономията, геофизиката, химическите науки, физически науки, българистиката, историята, етнографията, изкуствознанието, компютърните науки и така нататък
Да, знам, че в този момент постройките на Българска академия на науките наподобяват извънредно, знам, че стаите и лабораториите на учените са мизерни, олющени и напряко страшни, само че това не би трябвало да ви стопира. Там, където има минало, ще има и бъдеще.
2. В Българска академия на науките няма „ феодални старчета “
В Българска академия на науките се следи промяна на поколенията. Трудна промяна, тъй като заплащането е мизерно. Това отблъсква част от претендентите. Но въпреки и постепенно, процесът се обръща и има прилив на млади учени. Да, колкото и да е необичайно, идват младежи. В Института по молекулярна биология междинната възраст на учените е 35 година Колко компании могат да се похвалят с сходна възрастова конструкция?
В института, в който работя – Институтът по биоразнообразие и екосистемни проучвания, в последните няколко години пристигнаха магистри, приключили в влиятелни университети по света – Лийдс, Нотингам, Манчестър, Бремен, Дъблин, Брест, Кийл и други
Научният секретар на Българска академия на науките (това е един от учените с огромно въздействие в Академията, координиращ работата на няколко сродни научни института) в направление „ Биоразнообразие, биоресурси и екология ” е жена и доцент на 38 година Този случай не е изключение, има доста образци на доценти и професори в Българска академия на науките под 40-годишна възраст.
3. Резултатите от вашата активност ще са забележими
Освен чисто научната си активност, огромна част от работата на Академията е практична. Българска академия на науките прави фундаментални и научно-приложни проучвания, обслужващи страната и обществото с мониторингова и експертна информация, разбори и оценки. С експертния си капацитет взе участие в подготовката на стратегически документи. Извършва мониторинг на Черно море, сеизмичната конюнктура, положението на йоносферата, радиационния декор и други
Съществена част от активността на Българска академия на науките е чисто научната, чиито плодове не се виждат незабавно и не могат да се пипнат и усетят. Учените от Българска академия на науките създават и изпитват нови артикули на фармацевтичната индустрия, археолозите правят избавителни разкопки в страната, еколози изследват предпазените зони от Натура 2000, инженери работят в областта на роботиката, сензориката, изкуствения разсъдък и така нататък и тъй наречените
Българска академия на науките всяка година печели в допълнение финансиране от национални, интернационалните от частни донори съвсем равно на годишната ù дотация. Колко субсидирани от страната институции могат да се похвалят с сходни резултати?
4. В Българска академия на науките ще работите със страхотни, занимателни и усмихнати сътрудници
Учените в Българска академия на науките са хора като всички останали - с преимущества и дефекти в характерите, само че, за разлика от доста други специалности, при учените в Академията има една огромна разлика. Те не работят там единствено за пари, а това прави човешките взаимоотношения доста по-лесни и по-приятни. Учените в Българска академия на науките са водени в своята работа от научните си ползи, които, както знаем, не постоянно са злободневни и постоянно са отдадени на по-висши идеали и цели. Да, тук ще работите за идеали и ще бъде по-различно, в сравнение с в случай че работите в банка, контактен център или касиер във верига от хипермаркети. Когато отивате на работа, ще го вършиме с усмивка поради въодушевените сътрудници и другари, с които ще се видите. И поради новите провокации, които ви чакат.
5. В началото ще работите за 500 – 900 лева на месец
Няма за какво да се лъжете - богати учени в Българска академия на науките няма. Но и по света учените не са измежду богатите. Историята на актуалната просвета рядко е обвързвана с благоденствие, имения, скъпи коли и благосъстояние. Най-великите учени са създали своите открития в елементарни лаборатории, с хитроумни опити, от време на време в ограничения и оскъдност, борейки се за финансиране.
В началото, като постоянни докторанти, ще взимате месечна стипендия, която през последните 10 години постоянно е с 10 лева по-ниска от минималната работна заплата за страната. След това, като помощник ще сте с към 900 лева на месец. Ако желаете да работите в Българска академия на науките, с цел да забогатеете, това не е работа за вас.
Добрата вест е, че с времето, когато съумеете да поемете спомагателна активност, обвързвана с вашата експертиза, ще живеете удовлетворително. Ако работите и в допълнение по своята компетентност, ще можете да издържате фамилиите си, да си позволите даже нов автомобил и дом.
6. Защо да изберете да работите в Българска академия на науките, вместо в университет?
Академията е чиста просвета. Да, асистентите в университетите получават повече от професорите в Българска академия на науките, само че те са заети да водят лекции и извършения. Това постоянно им лишава от времето и не им разрешава да се задълбочат в проучванията си. В университети ще се занимавате с доста повече „ бумащина “, ще организирате изпити, ще попълвате протоколи и формуляри, ще присъствате на съвещания и препоръки. В Академията ще се сблъсквате с доста по-малък бюрократичен товар и ще имате повече независимост да преследвате фантазиите си.
7. Ще можете да вършиме научни проучвания на международно равнище
В Българска академия на науките се организират научни проучвания на международно равнище. В класацията на най-влиятелните учени в света (които са към 2% от общия брой), Академията има 41 учени през 2021 година и 25 през 2020 година Учените на Българска академия на науките постоянно разгласяват в най-престижните научни списания по целия свят. Работейки в Академията, ще бъдете част от международната научна общественост и ще можете да се посветите на разрешаването на международни проблеми като световното стопляне, енергийния преход, епидемиите и други
8. Ще имате опция да обикаляте по света
Учените показват своите резултати на интернационалните конференции, които се организират по целия свят. Сега, когато България е член на Европейския съюз, учените от Българска академия на науките са търсени сътрудници за общи планове. Ще участвате в специализации, курсове и стажове в Европейското научно пространство. Отделно ще имате опция да организирате проучвания от квантовите частици в огромния адронен колайдер в ЦЕРН (Швейцария) до пингвините на о-в Ливингстън (Антарктида).
9. Ще работите динамична изследователска работа
Вие и вашите сътрудници ще определяте дневния ред и задачите, които преследвате. Ако имате хрумвания, в действителност скъпи хрумвания, ще се постанова да ги отстоявате и да се борите за тях. Вероятността да спечелите финансиране и да реализирате плановите си оферти ще бъде огромна. Стига да не се отказвате.
10. Ще можете да определяте дневния ред на обществото
Ако имате предпочитание, ще имате опция да се включвате интензивно в определянето на дневния ред на обществото. Дори през днешния ден, когато многогодишният опит и експертиза „ отстъпват “ пред Гугъл, Уикипедия и Facebook, към момента има късмет вашият глас да бъде чут. Държавните институции и бизнесът ще се вслушат във вашето експертно мнение, вместо в това на инфлуенсъри, блогъри и ютубъри.
Колкото и да е необичайно, в историята на Българска академия на науките има положителни и неприятни образци във връзка с прехода на учени в ръководството на страната. Княжеският естественоисторически музей е учреден от цар Фердинанд, а той интензивно е събирал и описвал музейни експонати. След това доста учени от новата и най-новата ни история стават депутати, министри, министър-председатели и президенти. Какви ще бъдете вие, дали от положителната или от неприятната страна на ръководството, сами ще решите, само че имате късмет да го извършите с опита и експертизата на учени от Академията.
И най-после ще се обърна към ръководещите. Техните имена нямат огромно значение, тъй като те идват постоянно с хрумвания за промени в сфери, които схващат. После си отпътуват, постоянно забравени от историята и обществото. Българска академия на науките е надживяла всички тях, тъй като нейното учредяване и битие са отдадени на идеали, а не на злободневни тематики.
Българска академия на науките не е закостеняла конструкция. Тя непрестанно се трансформира, тъй че да дава отговор на условията на обществото и стопанската система, тъй като учените, за разлика от ръководещите, доста добре знаят, че развиването на науката в България се дължи на труда и самоотвержеността на младите учени и докторанти.
Авторът Йордан Кошев e магистър по биология, лекар по зоология и основен помощник по екология и запазване на екосистемите в Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките. 20 години работи в областта на консервационната биология, по-конкретно в изследване и запазване на бозайниците. Изразеното персонално мнение на създателя не ангажира по никакъв метод ИБЕИ и Българска академия на науките.
Редакцията на OFFNews е отворена да разгласява и други отзиви по тематиката.
Сега, когато се гласоподава Законът за държавния бюджет за 2022 година (всъщност съответната година няма значение, може да е 2010, 2012, 2016 и т.н.), още веднъж се намираме в същата обстановка. Българска академия на науките ще получи с към 20% по-малка дотация от тази, която ù е нужна на фона на настъпващата инфлация, скока на цените за режийните разноски и така нататък
Няма да ви занимавам за какво е належащо да се усили бюджетът на Българска академия на науките. Няма да изяснявам за какво европейските планове не покриват режийните разноски на постройките, не заплащат сметки за електрическа енергия, топлоенергия или ВиК. Европейските научни планове не влагат в ремонт на покриви, канализация или хидроизолация. Не считам да изяснявам, че доста от фамозните парцели на Българска академия на науките са дарени от учени, индустриалци и интелектуалци със наследство да се употребяват единствено и само с научни цели и да не се продават, подаряват и преотстъпват на трети лица. С други думи, Българска академия на науките няма по какъв начин да забогатее и да се устоя от парцелите си.
Няма да влизам в детайлности, че Българска академия на науките е най-реномираната съгласно научните стандарти институция в България. Не считам да изяснявам, че от 1989 година до момента Българска академия на науките претърпя редица промени, тъй че нейният състав понижа три пъти. При тези промени, за жалост, доста наши другари и сътрудници напуснаха Българска академия на науките. Те избраха да работят другаде, даже и в чужбина, само че употребявайки точно биографията, която Българска академия на науките име даде.
Днес мисля да се обърна към младежите, завършващите студенти у нас и по света. В тази рецесия и този напън е належащо да се изясни за какво е значимо те да бъдат откриватели в Българска академия на науките. Защо не би трябвало да се отхвърлят макар мизерните хонорари и неглижирането от страна на политическите партии, медиите и обществените мрежи.
И по този начин, млади сътрудници, ето 10 аргументи да станете докторанти и откриватели в Българска академия на науките, макар бюджетите, които всяко едно държавно управление предлага:
1. Българска академия на науките е престиж и традиция
Ще работите в една от най-старите институции (въобще) в България, която неотдавна навърши 150 години. Българска академия на науките е приемник на Българското книжовно сдружение, основано през 1869 година По този метод тя е по-стара от Третата българска страна с 9 години. Когато се разхождате в Оксфорд, Кеймбридж или Хайделберг, би трябвало да знаете, че тези научни центрове са за своите страни това, което е Българска академия на науките за България. Българска академия на науките е научна традиция, излъчена от учени на учени. Тя е институти, лаборатории и научни школи с многогодишна история.
Българска академия на науките не е комунистическа небивалица. Сегашното си название и съществена конструкция получава със закона за Българска академия на науките от 1911 година Академии на науките, устроени по сходен метод и финансирани директно или отчасти от страната има по целия свят.
Българска академия на науките е водещ научно-изследователски център в доста области у нас – в биологията, екологията, археологията, астрономията, геофизиката, химическите науки, физически науки, българистиката, историята, етнографията, изкуствознанието, компютърните науки и така нататък
Да, знам, че в този момент постройките на Българска академия на науките наподобяват извънредно, знам, че стаите и лабораториите на учените са мизерни, олющени и напряко страшни, само че това не би трябвало да ви стопира. Там, където има минало, ще има и бъдеще.
2. В Българска академия на науките няма „ феодални старчета “
В Българска академия на науките се следи промяна на поколенията. Трудна промяна, тъй като заплащането е мизерно. Това отблъсква част от претендентите. Но въпреки и постепенно, процесът се обръща и има прилив на млади учени. Да, колкото и да е необичайно, идват младежи. В Института по молекулярна биология междинната възраст на учените е 35 година Колко компании могат да се похвалят с сходна възрастова конструкция?
В института, в който работя – Институтът по биоразнообразие и екосистемни проучвания, в последните няколко години пристигнаха магистри, приключили в влиятелни университети по света – Лийдс, Нотингам, Манчестър, Бремен, Дъблин, Брест, Кийл и други
Научният секретар на Българска академия на науките (това е един от учените с огромно въздействие в Академията, координиращ работата на няколко сродни научни института) в направление „ Биоразнообразие, биоресурси и екология ” е жена и доцент на 38 година Този случай не е изключение, има доста образци на доценти и професори в Българска академия на науките под 40-годишна възраст.
3. Резултатите от вашата активност ще са забележими
Освен чисто научната си активност, огромна част от работата на Академията е практична. Българска академия на науките прави фундаментални и научно-приложни проучвания, обслужващи страната и обществото с мониторингова и експертна информация, разбори и оценки. С експертния си капацитет взе участие в подготовката на стратегически документи. Извършва мониторинг на Черно море, сеизмичната конюнктура, положението на йоносферата, радиационния декор и други
Съществена част от активността на Българска академия на науките е чисто научната, чиито плодове не се виждат незабавно и не могат да се пипнат и усетят. Учените от Българска академия на науките създават и изпитват нови артикули на фармацевтичната индустрия, археолозите правят избавителни разкопки в страната, еколози изследват предпазените зони от Натура 2000, инженери работят в областта на роботиката, сензориката, изкуствения разсъдък и така нататък и тъй наречените
Българска академия на науките всяка година печели в допълнение финансиране от национални, интернационалните от частни донори съвсем равно на годишната ù дотация. Колко субсидирани от страната институции могат да се похвалят с сходни резултати?
4. В Българска академия на науките ще работите със страхотни, занимателни и усмихнати сътрудници
Учените в Българска академия на науките са хора като всички останали - с преимущества и дефекти в характерите, само че, за разлика от доста други специалности, при учените в Академията има една огромна разлика. Те не работят там единствено за пари, а това прави човешките взаимоотношения доста по-лесни и по-приятни. Учените в Българска академия на науките са водени в своята работа от научните си ползи, които, както знаем, не постоянно са злободневни и постоянно са отдадени на по-висши идеали и цели. Да, тук ще работите за идеали и ще бъде по-различно, в сравнение с в случай че работите в банка, контактен център или касиер във верига от хипермаркети. Когато отивате на работа, ще го вършиме с усмивка поради въодушевените сътрудници и другари, с които ще се видите. И поради новите провокации, които ви чакат.
5. В началото ще работите за 500 – 900 лева на месец
Няма за какво да се лъжете - богати учени в Българска академия на науките няма. Но и по света учените не са измежду богатите. Историята на актуалната просвета рядко е обвързвана с благоденствие, имения, скъпи коли и благосъстояние. Най-великите учени са създали своите открития в елементарни лаборатории, с хитроумни опити, от време на време в ограничения и оскъдност, борейки се за финансиране.
В началото, като постоянни докторанти, ще взимате месечна стипендия, която през последните 10 години постоянно е с 10 лева по-ниска от минималната работна заплата за страната. След това, като помощник ще сте с към 900 лева на месец. Ако желаете да работите в Българска академия на науките, с цел да забогатеете, това не е работа за вас.
Добрата вест е, че с времето, когато съумеете да поемете спомагателна активност, обвързвана с вашата експертиза, ще живеете удовлетворително. Ако работите и в допълнение по своята компетентност, ще можете да издържате фамилиите си, да си позволите даже нов автомобил и дом.
6. Защо да изберете да работите в Българска академия на науките, вместо в университет?
Академията е чиста просвета. Да, асистентите в университетите получават повече от професорите в Българска академия на науките, само че те са заети да водят лекции и извършения. Това постоянно им лишава от времето и не им разрешава да се задълбочат в проучванията си. В университети ще се занимавате с доста повече „ бумащина “, ще организирате изпити, ще попълвате протоколи и формуляри, ще присъствате на съвещания и препоръки. В Академията ще се сблъсквате с доста по-малък бюрократичен товар и ще имате повече независимост да преследвате фантазиите си.
7. Ще можете да вършиме научни проучвания на международно равнище
В Българска академия на науките се организират научни проучвания на международно равнище. В класацията на най-влиятелните учени в света (които са към 2% от общия брой), Академията има 41 учени през 2021 година и 25 през 2020 година Учените на Българска академия на науките постоянно разгласяват в най-престижните научни списания по целия свят. Работейки в Академията, ще бъдете част от международната научна общественост и ще можете да се посветите на разрешаването на международни проблеми като световното стопляне, енергийния преход, епидемиите и други
8. Ще имате опция да обикаляте по света
Учените показват своите резултати на интернационалните конференции, които се организират по целия свят. Сега, когато България е член на Европейския съюз, учените от Българска академия на науките са търсени сътрудници за общи планове. Ще участвате в специализации, курсове и стажове в Европейското научно пространство. Отделно ще имате опция да организирате проучвания от квантовите частици в огромния адронен колайдер в ЦЕРН (Швейцария) до пингвините на о-в Ливингстън (Антарктида).
9. Ще работите динамична изследователска работа
Вие и вашите сътрудници ще определяте дневния ред и задачите, които преследвате. Ако имате хрумвания, в действителност скъпи хрумвания, ще се постанова да ги отстоявате и да се борите за тях. Вероятността да спечелите финансиране и да реализирате плановите си оферти ще бъде огромна. Стига да не се отказвате.
10. Ще можете да определяте дневния ред на обществото
Ако имате предпочитание, ще имате опция да се включвате интензивно в определянето на дневния ред на обществото. Дори през днешния ден, когато многогодишният опит и експертиза „ отстъпват “ пред Гугъл, Уикипедия и Facebook, към момента има късмет вашият глас да бъде чут. Държавните институции и бизнесът ще се вслушат във вашето експертно мнение, вместо в това на инфлуенсъри, блогъри и ютубъри.
Колкото и да е необичайно, в историята на Българска академия на науките има положителни и неприятни образци във връзка с прехода на учени в ръководството на страната. Княжеският естественоисторически музей е учреден от цар Фердинанд, а той интензивно е събирал и описвал музейни експонати. След това доста учени от новата и най-новата ни история стават депутати, министри, министър-председатели и президенти. Какви ще бъдете вие, дали от положителната или от неприятната страна на ръководството, сами ще решите, само че имате късмет да го извършите с опита и експертизата на учени от Академията.
И най-после ще се обърна към ръководещите. Техните имена нямат огромно значение, тъй като те идват постоянно с хрумвания за промени в сфери, които схващат. После си отпътуват, постоянно забравени от историята и обществото. Българска академия на науките е надживяла всички тях, тъй като нейното учредяване и битие са отдадени на идеали, а не на злободневни тематики.
Българска академия на науките не е закостеняла конструкция. Тя непрестанно се трансформира, тъй че да дава отговор на условията на обществото и стопанската система, тъй като учените, за разлика от ръководещите, доста добре знаят, че развиването на науката в България се дължи на труда и самоотвержеността на младите учени и докторанти.
Авторът Йордан Кошев e магистър по биология, лекар по зоология и основен помощник по екология и запазване на екосистемите в Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките. 20 години работи в областта на консервационната биология, по-конкретно в изследване и запазване на бозайниците. Изразеното персонално мнение на създателя не ангажира по никакъв метод ИБЕИ и Българска академия на науките.
Редакцията на OFFNews е отворена да разгласява и други отзиви по тематиката.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ